Р Е Ш Е Н И Е
№954
гр. Перник, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03514 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ Париж, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България срещу Г.С.М., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответната страна дължи сумата в размер на 511,91
лева, представляваща главница по договор за кредит № CREX – 14755560 от 28.04.2017 г., сумата от 116,13 лева -
възнаградителна лихва и 50,54 лева – лихва за забава, считано от 20.11.2017 г.
до 09.11.2018 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че
страните по делото сключили договор за кредит, по силата на който на ответната
страна е предоставен кредит в размер на 612,04 лева. Ответникът се задължил да
върне кредита и лихва на 18 месечни вноски. Ответната страна извършила частични
плащания.
Процесуалният представител на
ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Липсвало
доказателства за усвояване на кредита, както и за уведомяване за забавата.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.С.М. за заплащане на следните вземания: 511,91 лева, представляваща главница по
договор за кредит № CREX – 14755560 от
28.04.2017 г., сумата от 116,13 лева - възнаградителна лихва и 50,54 лева –
лихва за забава, считано от 20.11.2017 г. до 09.11.2018 г.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 08445 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление. Настоящият състав намира, че е
допусната техническа грешка (сгрешена
е годината на договора) в заповедта за изпълнение, доклкото в нея е
посочено, че вземанията произтичат от договор за кредит № CREX – 14755560 от
28.04.2018 г. Въпреки това вземанията по настоящите искове са идентични с тези
по заповедта за изпълнение, тъй като в заявлението е посочен договор, който е
идетничен с този от исковата молба. Издадената заповед за изпълнение е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
От представените писмени доказателства
се установява, че страните по делото сключили договор
за потребителки заем № CREX – 14755560 от
28.04.2017 г. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да
предостави на ответната страна кредит в размер на 612,04 лева. Същата следвало
да се усвои по следния начин: 535 лева за закупуване на мебели и аксосоари,
която следвало да се преведе на продавача на стоките, а сумата от 77,04 лева
била предназначена за заплащане на застрахователна премия по застраховка
„сигурност на плащанията”.
Страните
уговорили годишен лихвен процент по договора в размер на 34,22 %, а годишен
процент на разходите – 40,13 %. Страните по делото уговорили задължението по кредита
да се изплати на 18 месечни вноски, всякa от
които е в размер на 44,86лева. Падежът на първата вноска е на 20.06.2017 г., а
последната на 20.11.2018 г.
Представен е сертификат № CREX –14755560, от който се установява наличието на за сключена застраховка
„Защита на плащанията“ със страни: Г.С.М.–
застрахован и „Кардиф Животозастраховане“, клон България – застраховател.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно
– икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото. В заключението и в съдебно заседание експертът
посочва, че кредитът е усвоен, тъй като 535 лева са преведени по сметка на продавача на стоката
„Виденов уест” ЕООД и 77,04 лева са постъпило по сметка на застрахователя. В
тази връзка са неоснователни възражения на ответника, че кредитът не е усвоен.
Вещото лице пояснява, че са извършвани частични
плащания в размер на 179,44 лева, като неизпълнените задължения са както
следва: 511,91 лева – главница, 116,13 лева –
възнаградителна лихва и 50,54 лева – лихва за забава.
Настоящият състав кредитира изцяло заключението на
експертизата, тъйкато е компетентно дадено и обосновано.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който
възниква задължението на потребителя за връщане на заема и
възнаградителната лихва,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и
изискуемост на задължението за неговото връщане. В
тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация
за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (18 месеца,
при първа месечна вноска на 20.06.2017г.), размер на кредита (612,04 лева), общата
стойност на плащанията (807,48 лева), фиксиран годишен лихвен процент (34,22 %)
и ГПР (40,13 %), поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира, че всички
вноски са с настъпил падеж, което се установява от погасителния план
(последната вноска е с дата 20.11.2018 г.). Неоснователни са възраженията на
ответника, че липсвало уведмояване за забавата. Това е така, тъй като не е
необходима покана, доколкото датата на изпълнение е изрично посочена в договора
(падежа на съответните вноски). Длъжникът изпада в забава след изтичане на
датата на падежа на съответните погасителни вноски - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Това налага извод, че вземанията са изискуеми
и следва да се върне неплатената част от главницата, която е в размер на 511,91
лева, заедно с неплатената част на възнаградителната лихва в размер на 116,13 лева.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата се дължи от падежната дата на съответната месечна вноска по кредита до датата, за която се претендира. Според вещото лице нейният размер е 50,54 лева, считано от 20.11.2017 г. до 09.11.2018 г.
Неоснователни са възражението за погасителна давност. Вземанията за главница се погасяват с изтичане на петгодишен срок за главницата (чл. 110 ЗЗД), а вземанията за възнаградителна лихва и лихва за забава се погасяват с изтичането на три години (чл. 111, б. „в” ЗЗД). Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай първата погасителна вноска по кредита е с дата 20.06.2017г., първата неплатена погасителна вноска е с падеж 20.11.2017 г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 28.11.2018 г., като същото прекъсва давността – чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 116, , б. „б” ЗЗД. Това води до извод, че общият и краткият давност срок не е изтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Горното налага извод, че исковите претенции са основателни и следва да
се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 125 лева – държавна такса; 150 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 150 лева – депозит за вещо лице, а в заповедното производство разноските са следните: 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 525 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 75 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк,
сграда 14 сумата в размер на 511,91 лева,
представляваща главница по договор за потребителки заем № CREX – 14755560 от 28.04.2017 г. , сумата от 116,13 лева - възнаградителна лихва и 50,54 лева – лихва за забава, считано
от 20.11.2017 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 08448 по описа
за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк,
сграда 14 сумата в размер на 525 лева - направени разноски в исковото производство
и сумата от 75 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 08448 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: в.а.