№ 102
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
И. Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502257 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба вх. № 61996/12.09.2022г. от К. И. Л., чрез
процесуален представител срещу Решение № 2711 от 18.08.2022г. по гр.д. № 13875/2022г.
на ВРС, 39 св.,В ЧАСТТА с която съда е : ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от
въззивника срещу Варненска морска гимназия "Свети Николай Чудотворец", адрес:
гр.Варна, кв. Аспарухово, бул. "Народни Будители" 4, представлявана от Директора В.И.Ш.,
искове:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповеди №РД 01-491/23.08.2021г. и № РД 01-
493/24.08.2021г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ
е прекратено трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „учител практическо обучение" при ответника;
-с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за периода от 24.08.2021г. до съдебното заседание, в което е даден ход на
устните състезания, но за не повече от 6 месеца, в размер на 10 905 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение на задължението;
1
-с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата в
размер от 86.55 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение
за 23.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, като
основателни и доказани. Поддържат се доводите изложени в исковата молба, че заповедта, с
която трудовото му правоотношение е прекратено е незаконосъобразна. Изложени са
аргументи, че съда не е обсъдил в цялост и задълбочено събраните по делото доказателства–
писмени и гласни,а е кредитирал показанията на свидетелските избирателно, като е
достигнал до неправилни изводи. В същото време при постановяване на решението не са
взети предвид безспорно доказани факти, като това, че директорката Ш. не е изяснила
изнесените от ищеца в молба факти и обстоятелства - факта, че на 13.07.2021г. ищеца
действително е бил в сградата на училището, както и факта, че ищеца не е квестор, а
проверяващ на изпита на 23.07.2021г. и като такъв няма задължение да присъства на изпита
от самото му начало; че изпит в този ден не е имало, а така също , че на този ден ищеца е
бил в учeбното заведение, разговарял е със св. Г. и е взел изпитните книжа за насрочения на
26.07.2021г. изпит. Излага се, че от поведението на ищеца не са настъпили никакви вреди за
ответника, а при определяне на дисциплинарното наказание не е съобразена тежестта на
нарушението, както и цялостното поведение на ищеца. Твърди се, че в съдебното решение
съда не се е произнесъл по направеното от ищеца в исковата молба твърдение за
злоупотреба с работодателска власт, която счита за напълно доказана. Излага , че съда е
игнорирал и поведението на ответника във връзка с направени оспорвания на документите
представени от него, като антидатирани. Неправилно е определеното и присъденото на
ищеца адвокатско възнаграждение, като са изложени аргументи, че възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение няма как да е недобросъвестно поведение на страна в
процеса. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, К. Л. се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната въззивна жалба. Претендира уважаването й и
присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия. Представя
писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна- Варненска морска
гимназия "Свети Николай Чудотворец",чрез процесуалния си представител е депозирал
отговор на жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Цитира практика на ВКС.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвълена и потвърдено
първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано. Моли за
2
присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на К. И. Л., ЕГН:**********,
адрес гр.Варна, ул."Преспа" №10, ет.2, ап.2, срещу Варненска морска гимназия "Свети
Николай Чудотворец", адрес: гр.Варна, кв. Аспарухово, бул. "Народни Будители" 4,
представлявана от Директора В.И.Ш., съединени в условията на първоначално
обективно съединяване на искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 от КТ
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ; чл. 128, т. 2от КТ и чл.224, ал.1 от КТ , за признаване на
уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповеди №РД 01-491/23.08.2021г. и
№ РД 01-493/24.08.2021г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3 вр.
чл.190, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение, поради наложено
наказание дисциплинарно уволнение; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „учител практическо обучение" при ответника; за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението за периода от 24.08.2021г. до съдебното заседание, в което
е даден ход на устните състезания, но за не повече от 6 месеца, в размер на 10 905 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изпълнение на задължението; за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер от 86.55 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно
трудово възнаграждение за 23.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на
задължението;за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер от 770.62 лева,
представляваща дължима и неплатена част от обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020г.;
В искова молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответника по трудов договор
№ РД-01-275/18.12.2017г. и Допълнително споразумение №РД 01-432/24.01.2020г. на
длъжност „учител практическо обучение". На 23.08.2021г. му била връчена Заповед
№РД 01-49/23.08.2021г., за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение», на
основание чл.188, т.3 КТ. В мотивите на заповедта било посочено, че е извършил
нарушения на трудовата дисциплина, поради неявяване на работа в три
последователни дни - 21, 22 и 23 юли 2021г.. На 10.09.2021г., му била връчена и
Заповед №РД 01-493/24.08.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 24.08.2021г.,поради «уволнение».Оспорва заповедите като
незаконосъобразни, като подписани от лице без представителна власт,не издадени в
предвидената от закона форма, както и немотивирани. Твърди , че не е спазена
процедурата по чл.193, ал.1 КТ, както и, че не са му предоставени за запознаване
посочените в заповедта констативни протоколи и доклади до директора. Твърди, че не
е отсъствал от работа на 23.07.2021г., а за отсъствието на 21 и 22 юли 2021г. е
уведомил работодателя, като такова му било разрешено. Навежда доводи, че
работодателят не е съобразил нормата на чл.49, ал.3 от Общинския колективен трудов
договор за сектор „Образование", съгласно която при необходимост работникът има
право да ползва три дни от платения си отпуск за профилактични прегледи и
медицински изследвания през учебно време, при информиране на работодателя три
дни предварително. Твърди, че е уведомил работодателя още на 13 и 15 юли 2021г. за
необходимостта да ползва дни от платения си годишен отпуск, за което е получил
съгласие. Сочи, че при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното
му поведение, както и, че уволнението му е извършено при злоупотреба с
3
работодателска власт. Работодателят е удържал без негово знание и съгласие
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, като не му е изплатено и трудовото възнаграждение за
23.07.2021г., както и в пълен размер дължимото обезщетение по чл.224 КТ за
неползван платен годишен отпуск. Поради незаконосъобразното прекратяване на
трудовото му правоотношение е останал без работа, поради което претендира и
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода, през който е останал без работа. Така
обосновава незаконосъобразност на уволнението и моли за постановяване на
положително решение по предявените от него искови претенции.
В срока по чл.131 от ГПК , ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е полагал труд при него по
посочения трудов договор , както и ,че същото е било прекратено с обжалваните заповеди.
Не оспорва размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца /1817.50 лева/.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че в
съответствие с предоставената от закона възможност е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, поради неявяването му на работа в три последователни дни,
с мотивирана заповед издадена при спазване на разпоредбата на чл. 193 и чл. 194 от
КТ. Излага , че ищецът не е подал молба до работодателя за ползване на отпуск и такъв
не му е разрешен за посочените дати. Оспорва ищецът да е уведомил устно
работодателя за отсъствието от работа и последният да е давал съгласие за това.
Оспорва да е удържал от трудовото възнаграждение на ищеца обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ. Счита, че определеното и изплатено на ищеца обезщетение по чл.224 КТ е в
съответствие с КТД. Оспорва дължимостта на трудово възнаграждение за 23.07.2021г.,
тъй като ищецът не се е явил на работа, като не е ползвал и отпуск. Счита исковете за
неоснователни и моли за отхвърлянето им.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по
дело писмени доказателства е, че: между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по трудов договор № РД-01-275/18.12.2017г., като ищецът е заемал
длъжност „учител практическо обучение"; че ТПО е прекратено със Заповед № РД 01-
493/24.08.2021г., считано от 24.08.2021г., на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3
4
вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ - дисциплинарно уволнение; че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е възлизало на 1817.50 лева.
По делото е доказано от ищеца,чрез представяне пред съда на оригинал на
трудовата му книжка, както и копие от същата/ л.14-15 от делото/,че след
прекратяване на трудовия договор и до 04.03.2022г. липсва вписване на друг
работодател.
Приети са по делото писмени доказателства – подробно описани в
първоинстанционния съдебен акт , вкл. и трудовото досие на К. И. Л.. Събрани са гласни
доказателства, чрез разпит на допуснати при режим на водене свидетели в полза на всяка от
страните.
Със Заповед №РД 01-491/23.08.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение" поради посочено от работодателя основание чл.188 т.3 от КТ
-неявяване на работа в три последователни дни - 21; 22 и 23.07.2021г., като мотивите са
за това, че ищецът в периода 21; 22 и 23.07.2021г. не се е явявал на работа без да му е
разрешаван отпуск. Неявяването на работа в посочените дни е констатирано с КП №№
34/21.07.2021г.; 35/22.07.2021г.; 36/23.07.2021г./представени по делото/. На посочените
дати ищецът е бил определен за член на училищна комисия за оценяване и провеждане на
поправителни изпити, съгласно Заповед № РД-05-277/01.07.2021г., което наложило
изготвяне на заповед за промяна на състава на комисията по оценяване на изпитите.
Заповедта е подписана от директора Т. Ш. и е връчена на К. Л. на 23.08.2021г.
В мотивите на заповедта е посочено, че същата е издадена поради неявяване на
работа , като това нарушение представлява такова по смисъла на чл. 186 от КТ- виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина във вр. чл.
187 т.1 –неявяван на работа,чл.187 т.3 –неизпълнение на възложената работа,чл.187 т.5
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд,чл.187 т.7
неизпълнение на законовите разпореждания на работодателя,чл.187 т.10 - неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на
трудовото правоотношение – чл. 95 ал.1 т.26 от Правилника за дейността на училището ,
спазвайки разпоредбите на чл.189,чл.192,ал.1 чл.193 ал.1 вр. чл. 194 ал.1 от КТ.
Със Заповед № РД 01-493/24.08.2021г., връчена на ищеца на 10.09.2021г.,считано от
24.08.2021г., трудовото правоотношение с него е било прекратено, като в заповедта е
посочено като основание – чл. 188, т.3 от КТ- наложено дисциплинарно наказание –
уволнение. В Заповедта е отразено да му се изплати обезщетение по чл.224 КТ - 53 работни
дни в размер на 3607.71 лева, като не е спорно, че е изплатено през м.12.2021г.
Съда кредитира приетото по дело заключение на в.л. по допуснатата ССчЕ от което
се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца преди месеца на
прекратяване на трудовото правоотношение е м. март 2021г.. Брутното трудово
възнаграждение, което ищецът е получил за м. март 2021г. е в размер на 1 817.50 лв.
Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е 10 905 лева. Размерът на обезщетението
по чл.224 КТ е 4 378.33 лв. Размерът на неизплатеното трудово възнаграждение за
23.07.2021 г. е 82.61 лв. Ответникът не е удържал от ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 КТ.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
5
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че при издаваното на
заповедта, работодателят е съобразил изискванията на закона и подробно е мотивирал
заповедта за уволнение. Правилен е извода, че от гледна точка на процедурните изисквания
заповедта за уволнение не стада от недостатъци, подписана е от компетентен орган , в кръга
на правомощията му.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е подписана
/издадена/ от В.И.Ш. - Директора на ВМГ“Св.Николай Чудотворец“ –Варна, т.е. от лице,
притежаващо дисциплинарна власт и в този смисъл съдът приема, че тя е издадена от
компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ. Неоснователни са възраженията на въззивника, че
към дата на издаването на заповедите, с които е наложено дисциплинарното наказание,
както и, с която е прекратено трудовото му правоотношение,същата не е била на работа.
Безспорно от приетите писмени доказателства - Заповед № РД 02-375/13.07.2021г.,
издадена от Директора Ш., с която са определени заместниците й за времето на
отсъствието й, Таблица за отчитане явяването на работа за м. юли 2021г. и Таблица за
отчитане явяването на работа за м. август 2021г., Заповед № РД 02-373/13.07.2021г. и
Заповед № РД 02-393/17.08.2021г. за командироване на Е.П. и Т. М. в гр. Велинград в
периода 23-25-08.2021г., Заявление № ЧР 16-626/09.07.2021г. от В. Ш., Заповед №
РД10-632/12.07.2021г., с която и е разрешен отпуск в периода 15.07-13.08.2021г..
Справка вх.№ 39854/14.06.2022г. от РУО-Варна, относно командировъчните заповеди
на В. Ш.-Директор във ВМГ "Свети Николай Чудотворец", с която уточняват, че за
периода 01.07.2021г. - 31.08.2021г. вкл. няма издадени командировъчни заповеди на В.
Ш.,Книга за регистриране заповедите на директора и страница от книгата с опис на
издадени заповеди, се установява, че Директора Ш. е била на работа в дните на
издаване на двете заповеди – 23 и 24.08.2021г.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно
трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят
елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането
на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193,
ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за
налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът
следи служебно.
Съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци изразяващи се в
нарушения на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.
Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания по
чл.194 ал.1 от КТ.
Спазена е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото
доказателства - покана изх. № 1476/16.08.2021г., връчена на ищеца на 17.08.2021г. , са
6
му поискани писмени обяснения във връзка с отсъствието в дните 21; 22 и 23.07.2021г.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 23.08.2021г.,т.е. преди
това работодателят е поискал обяснения от служителя. В Решение № 363/10.01.2012г. на
ВКС по гр.дело № 354/2011г. ,III г.о, постановено по чл.290 от ГПК, което настоящия
състав споделя е прието,че когато на работодателя станат известни обстоятелства за
нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези
обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на
изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за
работника начин да бъде изложено за какво се искат обяснения. В конкретния случай няма
съмнение , че работника е разбрал в какво се състои нарушението на трудовата
дисциплина,вкл. и кога е извършено. В тази връзка възраженията на въззивника за
неспазване на процедурата по дисциплинарното производство във връзка с изслушване на
работника/служителя са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че не е спазено изискването на закона процесната
заповед да бъде мотивирана.
По въпроса относно тълкуването на чл.195 от ГПК е формирана трайна съдебна
практика по чл.290 от ГПК напр. - Решение № 377/26.10.2011г. по гр. д. № 1962/2010 г. на
IV г. о.,Решение № 322/7.11.2012г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 162
от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК,която настоящия състав споделя и
според която: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е
прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да
разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може
да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно.
В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си
не се нарушава чл.195 ал.1 от ГПК, същественото е този документ също да е станал
достояние на работника или служителя.
В настоящата хипотеза цитираните в заповедта констативни протоколи - КП №
34/21.07.2021г., КП № 35/22.07.2021г.; КП №36/23.07.2021г. – л. 37, 38 от дело са
връчени на ищеца, при отказ да ги подпише , удостоверен с подписа на св. Е.П., т.е.
тези документи са станали достояние на наказания работник.Възраженията на Л. , че не е
спазена процедурата по връчването им и, че не е запознат с КП се опровергават от
събраните гласни доказателства – показанията на св. Е.П., които съда кредитира като
обективни и непосредствени, както и с оглед унисона им с останалите събрани по делото
доказателства- Докладна вх.№ 2976/22.07.2021г. и Докладна вх.№ 2980/23.07.2021г. за
отсъствието на Л. и необходимостта от издаване на заповед за промяна на комисията
по оценяване, Заповед № РД-05-281/23.07.2021г. и Заповед № РД -05-280/21.07.2021г.
за промяна на Заповед № РД-05-277/01.07.2021г. от която е видно,че Л. е бил определен
за член на изпитна комисия. Преценката за спазване разпоредбата на чл.195 от КТ , в
конкретиката на настоящия правен спор може да се направи и с оглед посоченото в самата
заповед за налагане на дисциплинарното нарушение , от което става ясно кога са
осъществени нарушенията – 21,22,23.07.2021г., както и какви са те - неявяването на
ищеца на работа в посочените дни.
7
По отношение на материалната законосъобразност, съда следва да установи дали са
осъществени от ищеца описаните в същата нарушения на трудовата дисциплина.
От подадена от Л. молба №2825/02.07.2021г. и Заповед №РД-01-
417/02.07.2021г., се установява,че му е разрешен платен отпуск за определени дни,
между които не са 21; 22 и 23.07.2021г.. За м.07.2021г. дните са: 05; 06; от 08.07. до
20.07. и от 27.07 до 30.07.2021г..При съобразяване с разрешения му отпуск е издадена
Заповед № РД-05-277/01.07.2021г.,с която Л. е определен за член на изпитните
комисии за процесните дни.
Ищецът не твърди да е подал писмено заявление за ползване на отпуска за дните
21,22,23.07.20221г., което да е достигнало до работодателя му и молбата му да е била
удовлетворена ,респективно да му е разрешен искания отпуск. Такова не представлява и
молба вх. № 2985/25.07.2021г. , от ищеца до Директора на гимназията, в която са
изложени обстоятелства във връзка със създалата се ситуация около отсъствието му от
работа на 21; 22 и 23.07.2021г.Твърденията на ищеца са , че устно е уведомил
работодателя за ползване на отпуск и че не е уведомен за отказа му да разреши искания
отпуск. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и на
водените от ищеца свидетели, безспорно се установява, че на 21 и 22.07.2021г. Л. не е бил
на работа. Съвкупно от свидетелските показания на Е. Ф., Е.П. и А. Г., които съда
кредитира като непосредствени се установява, че ищеца е водил разговори със
свидетелите по повод удължаване на отпуската си касателно процесните дни, но не и
за това,че някой от тях или друг техен колега му е разрешил такава устно.Не се
установява и,че принципно в учебното заведение отпуските се заявяват устно. Че няма
разрешен отпуск свидетелства и св. Е.Б., чиито показания съда кредитира в условията
на чл.172 от ГПК доколкото същата живее на семейни начала с ищеца. Нещо повече в
показанията си Беязова, твърди, че едва на 23.07.2021г. Л. е ходил в училището да
вземе протокол за друг изпит и да си пусне отпуска за предните дни, както и за 23.07.,
както и,че грешката му била че се доверил на думи. Съда не кредитира показанията на
свидетеля в частта, с която същия твърди ,че на 23.07.2021г. от гимназията не са
приели молбата му за отпуск , доколкото същите не се базират на лични впечатления.
Относно възражението на въззивника, че на 23.07.2021г. е бил на работа,следва да се
има предвид,че отиването му на в същия ден в сградата на учебното заведение за да
получи документи за следващ изпит, който е следвало да се проведе на 26.07.2021г. , по
никакъв начин не могат да обосноват извод, че същия е бил на работа в посочения ден, т.е.
че е изпълнявал служебните си задължения и функции. Това е така т.к. от една страна след
вземането на въпросните документи Л. си е тръгнал , а от друга се установява ,безспорно ,
че на 23.07.2021г. по време на проведения изпит същия не е присъствал и това е станало
причина за да бъде заменен като член на комисията с друг колега. Дори и да се приеме
тезата на ищеца, че същия не е квестор, а проверяващ и поради това не е задължително да
присъства на изпита, това не го освобождава от задължението му да присъства в учебното
заведение при положение, че е назначен на осемчасов работен ден. Възраженията на
въззивника, че посочените протоколи установяващи неявяването му , както и заповедите за
промяна на комисиите и др.документи в тази връзка са антидатирани и изготвени за целите
на настоящото производство са безпочвени, не подкрепени с никакви доказателства и
опровергани от събраните такива , вкл. и от копие на книга за регистриране заповедите на
директора – л. 283,384 от дело.
Настоящия състав не споделя доводите на ищеца, че от поведението му не е
настъпила вреда за ответника , доколкото част от учениците не са се явили и изпит не се е
провел.Следва да се има предвид,че процедурата по провеждане на изпитите е строго
регламентирана. Неявяването на ученик за изпит, води само до резултат за ученика, че не е
8
се явил и получил оценка на съответния изпитен ден , което се отразява в протокола , а не
до автоматична отмяна на проведения изпит, за което свидетелстват всички изготвени по
повод провеждането на изпитите писмени доказателства, така и събраните гласни такива.
Както вече беше посочено, видно е от приетите по делото трудови договори ищеца -
въззивник, същия не е нает за изпълнение на определена работа , примерно проверка на
изпитна работа, а на 8 часов работен ден . За обосноваване на извод за осъществено от
ищеца нарушение на трудовата дисциплина, съда цени и показанията на всички разпитани
в хода на производството свидетели както и твърденията на самия Л., вкл. и в молба
26.07.2021г., в които признавайки неизгодни за себе си факти твърди , че на 21,22.07.2021г.
не е бил на работа , а на 23.07.2021г. е отишъл само за да вземе книжа, след което си е
тръгнал.
Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал 2 КТ, дисциплинарното уволнение по чл. 330
КТ се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението,
обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е
предоставена възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените
дисциплинарни нарушения.
В конкретната хипотеза, доколкото по изложените по –горе мотиви за поведението
на ищеца и характера на трудовата му функция, а именно такава по провеждане на изпити ,
за което е създадена предварителна организация и са засегнати и трети за спора лица –
колеги и явяващи се на изпита ученици, е налице съизмеримост между тежестта на
нарушението и наложеното дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“.
В случая съдът приема, че при определяне на дисциплинарното наказание,
работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията , обстоятелствата при които е
извършено, както и поведение на служителя към спазване на труд. дисциплина, поради
което съдът приема, че наказанието е кореспондиращо с тежестта на нарушението, с което
са изпълнени изискванията на чл. 189 ал. 1 КТ, поради което наложеното с обжалваната
заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ незаконосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящия състав изцяло споделя мотивите на ВРС относно неоснователността
на възраженията на ищеца относно необходимостта да ползва отпуск, съобразно
нормата на чл.49, ал.3 от Общинския колективен трудов договор за сектор
„Образование"/приложен по делото/, съгласно която при необходимост работникът
има право да ползва три дни от платения си отпуск за профилактични прегледи и
медицински изследвания през учебно време, при информиране на работодателя три
дни предварително, доколкото по делото не са наведени твърдения и представени
доказателства, ищецът да е провел необходими профилактични прегледи и медицински
изследвания.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод и за
осъществена от работодателя спрямо ищеца злоупотреба с работодателска власт.
Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се установи, че
единственото желание на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне
9
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник, като преценката е конкретна,доколкото едни и същи обстоятелства в различни
казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Разпоредбата на чл. 8 ал.2 от КТ
ъвежда законова презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде
оборена от работника или служителя при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с
права от страна на работодателя.В този случай доказателствената тежест в съдебния процес
се преобръща и вместо работодателят да доказва законосъобразността на уволнението,
работникът или служителят следва да докаже злоупотреба с права или дискриминационно
отношение от страна на работодателя. От приложените по делото доказателства не може да
се направи обоснован извод за недобросъвестност от страна на работодателя при
прекратяване на ТПО с ищеца, поради невъзможността му да го пенсионира. От тях не се
установява нежелано или по-неблагоприятно третиране, т.е. разлика в "равенство в
третирането" , а от там "пряка и непряка дискриминация" според признаците, изброени в
разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДиср. или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна. Неблагоприятното
третиране съгласно легалната дефиниция е всеки акт, действие или бездействие, което пряко
или непряко засяга права или законни интереси. Както вече беше посочено, по делото
безспорно е установено,че в три последователни дни ищецът не се е явил на работа и не е
имал разрешен отпуск или друга причина за отсъствието си. Ето защо не може да се приеме,
че ищецът е бил третиран по–неблагоприятно от другите при сравнимите сходни
обстоятелства.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225
ал.1 от КТ и чл. чл. 128, т. 2 от КТ.
Неоснователността на иска с правно основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ обуславя
неоснователност и на претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетения по чл.225 ал.1 от КТ и за осъждане на ответника да
му заплати сумата в размер от 86.55 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно
трудово възнаграждение за 23.07.2021г., каквито се дължат само при незаконно уволнение.
Ето защо всички съединени искове ще бъдат отхвърлени, вкл. за претендираната лихва по
търсените главници.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС в
обжалваните части, както и в частта за присъдените разноски следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1320.00 лева с ДДС
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК. Възражението на процесуалния представител на въззивника по чл.78 ал.5
от ГПК е неоснователно съгласно чл. 7 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед договорено и
заплатено нему по същото дело възнаграждение в размер на 1480.00лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2711 от 18.08.2022г. по гр.д. № 13875/2022г. на ВРС,
39 св.,В ЧАСТТА с което съда е : ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от К. И.
Л., ЕГН:********** срещу Варненска морска гимназия "Свети Николай Чудотворец",
адрес: гр.Варна, кв. Аспарухово, бул. "Народни Будители" 4, представлявана от Директора
В.И.Ш., искове:
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за
незаконосъобразно и отмяна на Заповеди №РД 01-491/23.08.2021г. и № РД 01-
493/24.08.2021г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ
е прекратено трудовото правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „учител практическо обучение" при ответника;
-с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да му заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за периода от 24.08.2021г. до съдебното заседание, в което е даден ход на
устните състезания, но за не повече от 6 месеца, в размер на 10 905 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение на задължението;
-с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата в
размер от 86.55 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение
за 23.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изпълнение на задължението, както и в частта за
присъдените разноски.
ОСЪЖДА К. И. Л., ЕГН:**********, адрес: гр.Варна, ул."Преспа" №10, ет.2,
ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на Варненска морска гимназия "Свети Николай Чудотворец",
адрес: гр.Варна, кв. Аспарухово, бул. "Народни Будители" 4, представлявана от
Директора В.И.Ш. сумата от 1320.00/хиляда триста и двадесет / лева,
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок ,считано от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12