Р Е Ш Е Н И Е
Номер260147/30.03. Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На седемнадесети март Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00225 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К № 4267530 на ОД на МВР-Перник, с който на Н.О.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 15.12.2020 г. в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, до фирма „Летис” ООД при управление на лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ********.
Жалбоподателят Н.О.Г., по изложени в жалбата бланкетни доводи, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В хода на съдебното производство се представлява от адв. Я. С.от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с отразените обстоятелства в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), като излага възражения относно направеното описание на нарушението в ЕФ и неговата идентичност с визираното място на контрол в приложения протокол. Лансира тезата, че последващата проверка за техническата изправност на средството за видеозаснемане не е извършена от трета независима страна, с което е нарушен закона. Иска присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 15.12.2020 г. на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 579, която била монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се в посока от кв. Изток към кв. Тева моторни превозни средства. Мястото се намирало до фирма „Летис” ООД, където за пътните превозни средства е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 15:24 часа през обсега на радарното устройство преминал лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ********, което фиксирало скорост на движение от 80 км/ч.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се
моторни превозни средства на посочената дата и място, полицейският служител
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., който бил регистриран на 22.12.2020г. с рег. №
1158р-11861. В същия било удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено
място, периода от време, през който същото е работело - от 14:40 часа до 16:20
часа, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства - от кв. Изток към кв. Тева, при приближаващ
трафик, общото ограничение на скоростта в пътния участък от 50 км/ч.
При
направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е
отчетена, е собственост на Н.О.Г., ЕГН **********. В
отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус
3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост
до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 77 км/ч, т. е. превишаването
на максимално допустимата скорост на движение било с 27 км/ч, поради което и за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП й е
наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се
възползвал по надлежния ред от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от НПК, тъй
като не подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, нито
предоставил данни последното да е обявено за издирване или да е със специален
режим на движението, като обжалвал фиша с процесната жалба.
По
доказателствата:
Съдът
възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин,
предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база
данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ******** е собственост на Н.О.Г.,
което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира с разпечатката от
показанията на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение „TFR1-М”, с радар № 579 - кадри от клип № 14692 от
15.12.2020 г., протокол с рег. № 1158р-11861 от 22.12.2020 г. за използване на
автоматизираното техническо средство съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., протокол от проверка № 154-ФХПД/21.09.2012 г. на
Български институт по метрология, протокол № 2-28-20 от 19.11.2020 г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, заповед №
313з-310/14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник, писмо изх. № 20/слу-1367-1
от 23.02.2021 г. на Община Перник, ведно с приложена извадка за организация на
движението на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, до фирма „Летис” ООД.
От правна страна:
Не е спорно,
че лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ********
е собственост на Н.О.Г., поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
нейната административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално
упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по
чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния
ЕФ.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на нарушението е ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, до фирма „Летис” ООД, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение, поради което не може да се сподели като основателно възражението на защитата на жалбоподателя за липса на яснота относно този реквизит на ЕФ, водещ до съществено процесуално нарушение при издаването му. В преценката на тези обстоятелства следва да се изхожда от спецификите на всеки конкретен случай. В настоящият случай е доказана идентичността между мястото на нарушението, което е вписано в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г и мястото на заснемане в 15:24 часа на клип №14692, предвид визирания в протокола времеви отрязък през който техническото средство е работело - от 14:40 часа до 16:20 часа, както и броя на заснетите изображения, които са от № 14690 до № 14697. Същевременно посочения протокол удостоверява използването на споменатото техническо средство на процесната дата и място – гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, фирма „Летис” ООД в посока на движение от кв. Изток към кв. Тева и при ограничение на скоростта в пътния участък от 50 км/ч. Видно е, че този протокол е надлежно попълнен ръкописно, като под посоченото съдържание, изготвилият го полицейски служител е вписал ръкописно, на определеното място, името и фамилията си – Р. М., след което документът е регистриран на 22.12.2020 г. с рег. № 1158р-11861. При това положение, съдът приема, че неполагането на подпис се дължи на технически пропуск, който не поставя под съмнение кой е автора на този документ, тъй като същият полицейски служител собственоръчно отново е вписало имената си - Р. М., като е и положил подписа си в частта за свалените изображения, която е неразделна част от официалния документ, поради което и не е налице съществено процесуално нарушение, което да мотивира неговото отхвърляне като доказателствено средство. Същевременно не е спорно, че полицейският служител е преминал обучение за работа с мобилна система за видеоконтрол на скоростта „TFR1-М”, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.12.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и некоректни са възраженията за неосъществен контрол по отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства. Попълнена е и частта на протокола, отнасяща се до проверката, извършена от съответното структурно звено, в конкретния случай от инсп. В.Б., което води до извод, че са спазени изискванията на чл.5, ал.2 и чл.9, ал.4 от от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Несподеляем е
довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че направеното вписване в
ЕФ, че нарушението е установено на
ул. Юрий Гагарин до фирма Летис, чийто обявен
в Търговския регистър адрес на седалище и управление е на ул. Искър, е
довело до съществено процесуално нарушение, свързано със съмнение относно
точното място на осъществяването му, тъй като, от една страна, на жалбоподателя
не е предявено обвинение, че деянието е извършено именно на адреса на
управление на еднозначно идентифициран със съответния ЕИК търговец, поради
което и посочването, че то е заснето на
ул. Юрий Гагарин в гр. Перник е напълно достатъчно, за да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, а от друга – не е спорно, че
нарушението е установено в рамките на населено място, като стойността на
скоростта не е била различна от общо разрешената такава от 50 км/ч, визирана в
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид липсата на пътен знак за ограничение съгласно чл.
21, ал.2 от ЗДвП, което категорично се доказва от приетото по делото писмо с
изх. № 20/слу-1367-1 от 23.02.2021 г. на Община Перник и приложена извадка
за организация на движението на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, на която изрично
е отбелязан обект, обозначен като такъв на
„Летис” ООД.
Съдът
не споделя направеното възражение, че посочените географски координати на мястото на нарушението,
които са визирани в създаденото изображение поставят под съмнение мястото на
разположението на автоматизираното техническо средство, тъй като самото
средство за вдисеоконтрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с
GPS-приемник, с който с точност се определят географските координати на констатираното нарушение и
предоставя възможност тези координати
да се установи на коя част от пътя съответстват. В случая в ЕФ е посочено
мястото съответстващо на географските координати
отразени от автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта на
моторни превозни средства, каквито данни се съдържат и в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от чието съдържание
безспорно се доказва, че мястото на контрол е в границите на населеното място
(гр. Перник), в което е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. Последното категорично се доказва
и от отразеното в писмо изх. № 20/слу-1367І1 от 23.02.2021 г. на Община Перник.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип и технически годно за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол № 154-ФХПД/21.09.2012 г. на Български институт по метрология и протокол № 2-28-20 от 19.11.2020 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”. Възпроизвеждането на данните в клип № 14692 от 15.12.2020г. (снимка) от средството за видеоконтрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на неговото позициониране е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.3 от ЗДвП.
Съдът не
споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че
лабораторията при Главна дирекция „Национална полиция” не е трета независима страна, по
смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за измерванията,
която следва да извършва последващи проверки на процесното средство за
измерване, тъй като правомощията на тази лаборатория, респективно на
служителите към нея да извършват последващи проверки следват от самия Закон за измерванията. Предпоставките, необходими да се
извърши преценка дали е трета независима страна
за проверките, за които кандидатства се отнасят до различни фактически положения,
които са посочени в конкретизираната правна норма, като самото й съдържание налага
извод, че законодателят не е установил като условие, в структурата на коя
институция се намира съответната лаборатория. Само по себе си обстоятелството,
че лабораторията е включена в структурата на МВР, не обуславя зависимост на
същата от органите, ангажирани с използване на конкретното средство за
измерване, поради което попада в кръга на оправомощените да извършват проверка
на средства за измерване субекти по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за
измерванията, във вр. с § 1, т. 30 от ДР на същия закон. В
настоящия случай не е спорно, че
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” е одобрена и вписана в регистъра на
Българския институт по метрология и като такава тя е преминала последваща
проверка, поради което и към датата на констатираното нарушение средството за
измерване е отговаряло на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е годен и надежден способ за измерване и установяване
на превишената скорост.
Съдът намира за безспорно установено, че посочената в клип № 14692 скорост от 80 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от техническото средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 77 км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост - 27 км/ч. Следва да се отбележи, че във фиша изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, предвид на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Не е спорно, че нарушението е установено в рамките на населено място, като стойността на скоростта не е била различна от общо разрешената такава от 50 км/ч, визирана в чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид липсата на пътен знак за ограничение съгласно чл. 21, ал.2 от ЗДвП, доказващо се и от приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 20/слу-1367-1 от 23.02.2021 г. на Община Перник, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер /в шест отделни точки/, в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1 т.3 от ЗДвП (за превишаване от 21 до 30 kм/ч), която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева, каквато е била и наложена на Н.Г.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за възнаграждение
са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4267530 на ОД на МВР-Перник, с който на Н.О.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 15.12.2020 г. в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, до фирма „Летис” ООД при управление на лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № ********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ