Решение по дело №256/2021 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

гр.Враца, 22.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Десислава Стоянова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 256 по описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  Р.М.С. *** срещу Наказателно постановление №21-1795-000008 от 08.02.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Враца, РУ  Враца, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лв.  и на осн. Наредба №  Iз-2539 на МВР са му отнети шест контролни точки.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалноправи норми. Твърди че не е извършил съответното нарушение, за които е ангажирана отговорността му.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

 На 20.01.2021 г. около 9,40 ч. в гр.Враца на ул. „Никола Вапцаров“ до №30, с посока на движение към ул. „Текстилец“, полицейските служители В.А. и Г.А. забелязали приближаващ се таксиметров автомобил Рено Симбол с рег.№****, в който водачът не бил с поставен предпазен колан.

 За констатираното нарушение свидетелят В.А. съставил АУАН  8/21 г., според който на същата дата около 9,40 ч. в гр.Враца на ул. „Никола Вапцаров“ до №30 с посока на движение към ул. „Текстилец“, Р.С. управлявал лек автомобил Рено Симбол с рег.№****  като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван фабрично.

           Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00лв. и на осн. Наредба №  Iз-2539 на МВР са му отнети шест контролни точки.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 8/21 г., Наказателно постановление №21-1795-000008 от 08.02.2021 г., справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, показанията на свидетелите В.А. и Г.А., които съдът кредитира като достоверни.

            Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:

   НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

  Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

  Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено.

   Правилно е  квалифицирано деянието, с оглед текстовото му  описание, посочена е дата и място на нарушенията, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.

  От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.   

  По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.

  При извършената му на 08.02.2021 г. около 9:40ч. полицейска проверка се установява, че таксиметровият апарат, с който е оборудван автомобила, не е бил включен, а автомобилът се е движил със светещ в зелено семафор, т.е бил е свободен. Представеното копие от касов бон издадено от „Цени 99“ ЕООД за обща стойност от 5.82 лв. не опровергава този факт. Касовият бон е издаден един час след полицейската проверка и е за сумата от 5.82 лв., а не както се твърди в жалбата за 2.50 лв.

   Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.М., поради противоречието им със събрания по делото доказателствен материал. Разпитаният по делото полицейски служител В.А. категорично отхвърля присъствието на свидетеля П.М. в управлявания от жалбоподателя автомобил в момента на проверката. Свидетелят М. твърди, че в момента на проверката се е возил като клиент в таксито и че касовият апарат е работил. Противно на тези свидетелски твърдения обаче,  приложената касова бележка  за превоза е за един час по-късно и за сума много повече от твърдяната от жалбоподателя, което опровергава версията на жалбоподателя, че таксиметровият апарат на управлявания от него автомобил е работил към момента на проверката.

Освен това свидетелят А. е абсолютно категоричен, че в таксиметровия автомобил е имало единствен пътник – жена на видима възраст 50 - 60г.

Поради посочените по-горе противоречия в показанията на свидетеля П.М., съдът не ги кредитира като достоверни, а единствено целящи оневиняване на жалбоподателя С..

При така изяснените обстоятелства се установява, че на посочената дата и част Р.С. не е бил в качеството си на водач на таксиметров автомобил,  превозващ пътници в рамките на населеното място, тъй като не е превозвал пътници срещу заплащане, поради което и законовото изискване за поставяне на обезопасителен колан е важало спрямо него в пълна сила.

В разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП се предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Настоящият състав приема, че деянието е правилно квалифицирано като нарушение по  чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността му не е от категорията на маловажните, тъй като обществената му опасност по никакъв начин не е по-ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а се касае за формално нарушение, чието осъществяване не е обусловено от настъпването на съставомерен резултат, а се е изразило в противоправно бездействие – въздържане от поставяне на обезопасителен колан в процеса на управление на МПС.

Съгласно легалната дефиниция "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел - § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр.

Правилно наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДП е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице. Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50 лв.

В чл. 6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 / 17.12.2012 г. на МВР изрично е предвидено отнемане на 6 точки за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан, каквото имаме в настоящия случай.

         Ето защо обжалваното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, Районният съд Враца

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №21-1795-000008 от 08.02.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Враца, РУ  Враца, с което на  Р.М.С. *** за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за Движение по пътищата, на осн. чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лв.  и на осн. Наредба №  Iз-2539 на МВР са му отнети шест контролни точки.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.

                                                                                   

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: