О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1395
Гр.
Пловдив, 17.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание,
на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1573 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба, депозирана от „Профи КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника Г.С.С.-К., против Определение от 25.04.2019г., постановено по
гр.д. № 3823/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, като част от
Решение № 1635/25.04.2019 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд за
липса на идентитет между заповедното и исковото производство срещу ответника М.А.,
е неоснователен.
Настоящият въззивен съдебен състав,
след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице
с правен интерес от обжалването, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Установява се от събраните писмени
доказателства, че със заявление, вх. № 51793/15.09.2017 г., депозирано от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, пред съда по заповедното производство, по реда на чл.
410 от ГПК, е отправено искане за издаване на заповед за изпълнение, срещу
длъжника – М.А.А., за заплащане на дължимите суми по Договор за потребителски
кредит № ********** от 17.05.2016 г., като било образувано ч.гр.д. № 14639/2017
г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. С Разпореждане, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 8893 от
18.09.2017 г., съдът е уважил заявлението, като издадената Заповед за
изпълнение е за следните парични суми: - 1624,93 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 17.05.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.09.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата; - 82,50 лева – разноски.
С Разпореждане № 6228/19.01.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 14639/2017г., Районен съд – гр. Пловдив е указал на
заявителя – ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, че може да предяви иск относно вземането
си спрямо длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението, предвид
факта, че връчването на Заповедта за изпълнение на длъжника е извършено при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, пред
Районен съд – гр. Пловдив, е депозиран установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК, от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу М.А.А., , за
установяване наличие на вземане срещу длъжника А., за сумата от 1624.93 лева,
представляваща остатъчната неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
С обжалваното Определение от 25.04.2019
г., постановено по гр.д. № 3823/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив,
като част от Решение № 1635/25.04.2019 г., първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото по отношение на предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД против М.А.А., искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер от 905,74 лева – главница по Договор за кредит №
********** от 16.05.2016 г., представляваща разликата между присъдената в
заповедното производство главница в размер от 1624,93 лева и претендираната в
настоящото производство главница в размер от 719,19 лева, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14639/2017 г. по описа
на Пловдивския районен съд.
Първоинстанционният съд е приел, че не е
налице пълно съответствие на основанието и размера на вземанията, предмет на
предявения иск и вземанията, за които е образувано заповедно производство и за
които е издадена заповед за изпълнение.
Настоящият въззивен състав се
солидаризира с изводите, направени от Районен съд – гр. Пловдив. В
действителност, в настоящия казус, такова съответствие липсва. Налице е
разминаване между основанията на вземането по издадената заповед за изпълнение
и тези, въз основа на които се претендира сумата в исковото производство,
развило се пред първоинстанционния съд. Наличието на обективен и субективен
идентитет между издадената заповед за изпълнение и депозираната за разглеждане
искова молба, е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за
допустимостта на иска в производството по чл. 422 от ГПК. В настоящия случай,
ищецът е продължил защитата на правата си чрез заявяване на нови обстоятелства
за претендираното вземане, различни от поддържаните пред съда по заповедното
производство.
Вземанията за договорно възнаграждение и
възнаграждение по допълнителен пакет услуги са различни претенции, с различно
основание и размери, поради което становището, че следва да се разгледат като
един иск, е неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
не е налице съответствие между заповедното производство по ч.гр.д. № 14639/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив и исковото производство по гр.д. № 3823/2018
г. по описа на същия съд, по отношение на разликата между сумата от 4438,99
лева и претендираната главница в размер от 1878 лева и е налице съществено
разминаване между основанието и размера на претенцията в двете производства.
Поради което, атакуваното Определение от 25.04.2019г., постановено по гр.д. №
3823/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, като част от Решение №
1635/25.04.2019 г., следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 3823/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, като
част от Решение № 1635/25.04.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: