Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 15.04.2019 година гр.
Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Омуртаг
на двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар
Диянка Константинова
като
разгледа докладваното от председателя Анета Петрова гражданско дело номер № 405 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на §19 от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от „К.“ ЕООД със седалище в с. ***, общ. С., представлявано
от управителя К.Г.А., против Заповед № РД-04-4/04.10.2018 г., издадена от
Началника на ОбС „Земеделие“ – град А. на основание
§10, ал. 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
/обн. ДВ бр. 42/2018 г./, с която е разпоредено заличаване на регистрацията на договор за наем
на земеделски земи /9 поземлени имота/, сключен между С.Б. *** като наемодател
и дружеството – жалбоподател като наемател, и вписан в СВп
– град Омуртаг под вх. *** г. № ***, акт. № ***, том *** от 03.07.2012 г. и
регистриран в ОС „Земеделие“ – А. под № НА-03-1630 от 18.07.2012 г.
Жалбоподателят изтъква доводи за нищожност и за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, като иска цялостната й отмяна, евентуално само в частта й,
касаеща договора за наем с предмет посочените в него
имоти под поредни номера 1, 2, 3 и 9. Твърди, че обжалваната заповед не
отговаря на изискванията за форма, заложени в чл. 59 АПК, тъй като в нея не
били посочени адресатите на същата, липсвали изложени фактически основания за
издаване на акта, липсвала разпоредителна част, с която се определят правата
или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, както и посочване пред кой
орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Според жалбоподателя това са
тежки нарушения на законовите изисквания, водещи до нищожност на акта. Изтъква,
че жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в административното
производство, тъй като нито бил уведомен за издадената заповед, нито му било
връчено съобщение с указания за ангажиране на доказателства. Относно материалноправните предпоставки за издаване на заповедта
изтъква, че относно имоти под номера 1, 2, 3 и 9 по договора за наем
наемодателят Б. е притежавал правото на собственост в пълен обем още при
сключване на договора, поради което и в тази си част договорът не попадал в обхвата
на §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. По отношение на
останалите имоти по договора за наем също визира липса на посоченото в
заповедта правно основание за издаването й, тъй като към датата на сключване на
договора наемодателят бил прехвърлил правото си на собственост върху тези имоти
на лицето Б.М.З., което подобно на жалбоподателя не било уведомено за
настоящото производство, и което приемало правените от жалбоподателя плащания
по договора за наем. В жалбата се излагат доводи за това, че въпреки наименованието
си договорът, сключен от жалбоподателя, не бил за наем, а за аренда на
земеделски земи, поради което не попадал в приложното поле на §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, което е още едно основание за
твърдяната незаконосъобразност на обжалваната заповед. Заявява, че §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е въведена в противоречие с чл. 11, ал.
2 ЗНА, поради което и на основание чл. 15 ЗНА съдилищата не следва да я
прилагат. В с. з. жалбата се поддържа от адв. К.П. от
ВТАК и се прави претенция за присъждане на
направените деловодни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата
Началника на ОбС „Земеделие“ – град А. в подадения писмен отговор
оспорва същата и моли съда да я отхвърли. Сочи на липса на правен интерес за
жалбоподателя от обжалване на издадената заповед, тъй като счита, че последната
може да бъде обжалвана само от собствениците на имотите. Ето защо намира
жалбата за недопустима. По основателността на жалбата оспорва оплакванията за
нищожност на заповедта като счита, че последната е издадена от компетентен
орган, спазена е законовата форма, не са допуснати съществени и тежки нарушения
на процесуалните правила и на материалноправните
норми, обуславящи нищожност. Намира, че не е налице неспазване на чл. 59 АПК
като обяснява липсата на някои от реквизитите на акта с посочени специфики на
административното производство в случая. Изтъква, че жалбоподателят е бил
уведомен за законовите изисквания, но в указания му срок не е предприел
съответни действия. По материалноправната
законосъобразност на заповедта изтъква, че лицето Б.М.З. се е легитимирало като
собственик на повече от 25/100 ид. части от петте
имота по договора, с писмено заявление е заявил желанието си да бъдат зачетени
сключените от него с лица, различни от жалбоподателя, договори за аренда на
същите имоти – факт, който заедно с липсата на подадена декларация за
потвърждение на договора по процесната заповед, преви
последната законосъобразна. В жалбата се сочи, че предвид сключването на
договора за наем чрез пълномощник, следвало е да има и потвърждаване на
пълномощното, каквото не е постъпило. Намира, че според тълкуване на §10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ вписването на договора за наем не може
да се заличи частично, а само изцяло.
Заинтересованата страна Б.М.З. ***, се явява лично
и заявява, че към сключване на договора за наем е притежавал над 50% от
собствеността върху имотите по пунктове 4, 5, 6, 7 и 8 от договора като лично
се е явил в ОС „Земеделие“ – А. и е заявил в рамките на законовия срок, че не
желае дружеството – жалбоподател да наема тези имоти.
Заинтересованата страна „И.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в град В., представлявано от
управителя П.Й.Г. Г., не изпраща представител по
делото и от същата не е постъпил писмен отговор или становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата – жалбата е подадена от
заинтересовано лице, което е страна по договора за наем, чието заличаване на
регистрацията е разпоредено с процесната
заповед. Обжалваната заповед е властническо волеизявление, направено от
административен орган в изпълнение на законово вменено му задължение, и това го
определя, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, засягащ правата на страните по сключен договор за наем на земеделска земя.
Ето защо като индивидуален административен акт процесната
заповед подлежи на съдебен контрол съгласно §19 от ПЗР
на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г./. Съдът намира, че жалбата не е
просрочена, тъй като в атакуваната с нея заповед не е посочено изрично дали
последната подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган. Ето защо в
случая е приложимо правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, съгласно което в тези
случаи съответният срок за обжалване пред съда се удължава на два месеца. И тъй
като обжалваната заповед е издадена на 04.10.2018 г., а жалбата против същата е
постъпила в съда на 25.10.2018 г., съдът намира, че е подадена в рамките на
визирания от закона двумесечен срок. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
По основателността на жалбата – след преценка
становищата на страните и въз основа на събраните доказателства съдът прави
следните фактически и правни изводи:
От материалите по приложената административна преписка се установява,
че административното производство по издаване на процесната
заповед е започнало с изпратено от Началника на ОбС
„Земеделие“ – град А. до „К.“ ЕООД със седалище в с. ***, общ. С.,
представлявано от управителя К.Г.А., писмо с изх. № АО-01-174/14.06.2018 г., с
което първият уведомява дружеството – жалбоподател за въведените изисквания по
§10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, както и за предвидените в
закона последици – заличаване вписването и регистрацията на съответните
договори за наем, които не са били потвърдени в законния срок с декларация от
собствениците на земите. В писмото бланкетно е
посочено, че при проверка в ОбС „Земеделие“ се
установило, че от страна на адресата са представени“ … броя договори за наем“
като е посочено, че списък с договорите лицето може да получи на място в
службата. В писмото е обяснено, че поради липса на приложени към договорите за
наем удостоверения за наследници, ОСЗ нямала
възможност да прецени дали договорите отговарят на изискванията на чл. 4а ЗСПЗЗ
и поради това е указано на дружеството да предприеме действия за проверка на
договорите и за подаване на декларация по §10 от ПЗР
на ЗИД на ЗСПЗЗ за потвърждаване на несъответстващите на изискванията на чл.
4а. Изрично е записано, че писмото се изпраща във вр.
с чл. 26, ал. 1 АПК като съгласно чл. 34 АПК адресатът може в срок до
22.06.2018 г. да представи в ОСЗ – А. и други документи,
от които да се установи спазването на чл. 4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ. Писмото е
връчено на представител на дружеството – жалбоподател на 18.06.2018 г. с
обратна разписка – известие за доставяне. По преписката липсват документи,
доказващи, че ОСЗ – А. е изпратила подобни
уведомителни писма на други лица освен на дружеството – жалбоподател. На
04.10.2018 г. Началникът на ОбС „Земеделие“ – град А.
е издал процесната Заповед № РД-04-4, с която на осн. §10, ал. 7 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ е разпоредил да бъде заличена регистрацията на договор за наем на
земеделска земя, сключен между С.Б.Б. с посочен ЕГН,
действал чрез пълномощника си К.Г.А., като наемодател, и „К.“ ЕООД със седалище
в с. ***, общ. С., представлявано от управителя К.Г.А., като наемател, който
договор е вписан под вх. *** г. № ***, акт № ***, том *** от 03.07.2012 г. и
регистриран в ОбС „Земеделие“ – А. под № НА-03-1630
на 18.07.2012 г. Като мотиви за издадената заповед в същата е изложено, че не
са изпълнени изискванията на §10, ал. 1 и 2 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 42 от 2018 г., изм. с ДВ
бр. 55/2018 г./ като в срока до 31.07.2018 г. договорът не е потвърден от
собственика на поземлените имоти чрез декларация по §10, ал. 1 изр. І. Наред с
това е отчетено като неизпълнено и изискването на §10, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за потвърждаване на правата с ново
пълномощно. В заповедта е посочено същата да се сведе до знанието на
длъжностното лице, отговарящо за дейностите по регистрация на договори за наем
и аренда на земеделска земя, за сведение и изпълнение. По преписката няма данни
за изпращане и връчване на издадената заповед на някоя от страните по посочения
в същата договор за наем. На 09.10.2018 г. под изх. № АО-03-355 е изведено и
изпратено от Началника на ОбС „Земеделие“ – град А.
уведомление до съдията по вписванията на ОмРС, с
което същият е уведомен за издаването на процесната
заповед и помолен да разпореди заличаване на вписването на договора за наем. По
административната преписка е приложен препис на договор за наем на земеделска
земя с нотариална заверка на подписите от 20.06.2012
г., сключен на между С.Б. ***, с посочени адрес и ЕГН, действал чрез
пълномощника си К.Г.А., като наемодател, и „К.“ ЕООД със седалище в с. ***,
общ. С., представлявано от управителя К.Г.А., като наемател, който договор е
вписан под вх. *** г. № ***, акт № ***, том *** от 03.07.2012 г. в СВп – град Омуртаг и регистриран в ОбС
„Земеделие“ – А. под № НА-03-1630 на 18.07.2012 г. По силата на този договор
наемодателят е предоставил на наемателя на временно възмездно ползване за срок
от 9 години, считано от датата на подписването му следните 9 броя земеделски
имота: 1. Поземлен имот с № 050001, представляващ нива с площ 6,500 дка,
четвърта категория, в местност *** по плана за земеразделяне на с. ***, общ.
А., ЕКАТТЕ: *****; 2. Поземлен имот с № 041027,
представляващ нива с площ 3,000 дка, четвърта категория, в местност *** по
плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., ЕКАТТЕ:*****;
3. Поземлен имот с № 037008, представляващ нива с площ 4,800 дка, пета
категория в местност *** по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А., с ЕКАТТЕ:*****; 4. Поземлен имот с № 053004, представляващ
нива с площ 9,634 дка, пета категория в местност *** по плана за земеразделяне
на с. ***, общ. А. с ЕКАТТЕ:*****; 5. Поземлен имот с
№ 039001, представляващ затревена нива с площ 10,001 дка, четвърта категория в
местност *** по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А. ЕКАТТЕ:*****,
6. Поземлен имот с № 052014, представляващ нива с площ 15,002 дка, пета /12,383
дка/ и седма /2,619 дка/ категория, в местност *** в землището на с. ***, общ.
А. с ЕКАТТЕ:*****; 7. Поземлен имот с № 035007,
представляващ нива с площ 9,000 дка, пета категория, в местност ***, по плана
за земеразделяне на с. ***, общ. А., с ЕКАТТЕ:*****,
8. Поземлен имот с № 056010, представляващ затревена нива с площ 10,000 дка,
седма категория, в местност *** по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А. с ЕКАТТЕ:*****; 9. Поземлен имот с № 012012, представляващ
нива с площ 18,499 дка, шеста /3,318 дка/ и седма /15.181 дка/ категория, в местност
*** по плана за земеразделяне на с. ***, общ. А. с ЕКАТТЕ:
*****. От приетите като доказателства по делото нотариални актове - нотариален
акт № *** том ***, рег. № *** дело ***/2012 г. на Нотариус № *** с район ОмРС, нотариален акт № *** том ***, рег. № *** дело
***/2012 г. на Нотариус № *** с район ОмРС и
нотариален акт № *** том ***, рег. № *** дело ***/2012 г. на Нотариус № *** с
район ОмРС, става ясно, че на 20.04.2012 г.
заинтересованата страна по настоящото дело Б.М.З. *** е придобил общо 1444/2754
идеални части от имотите, описани в пунктове 4, 5, 6, 7 и 8 от договора за
наем, сключен на 20.06.2012 г. като по този начин още преди възникване на
наемното правоотношение той е придобил 52% от правото на собственост върху тези
имоти. Нотариален акт № *** том ***, рег. № *** дело ***/2012 г. на Нотариус №
*** с район ОмРС показва, че още преди да сключи
договора за наем чрез пълномощник лицето С.Б. *** е продало притежаваните от
него идеални части от посочените пет имота по договора. Следователно към датата
на подписване на договора за наем наемодателят Б. не е притежавал нито изцяло,
нито като дялове право на собственост върху тези пет имота, а собственик на
повече от 50% от същите е бил Б.З.. На база придобития голям дял от
собствеността на петте имота Б.З. е сключил договор за аренда от 23.07.2014 г.,
с който е дал под аренда целите пет имота на арендатор, който е пренаел имотите
на 28.07.2014 г., отдавайки четири от тях под наем на друг наемател. От
нотариален акт № *** том ***, рег. № *** дело ***/2018 г. на Нотариус № *** с
район ОмРС е видно, че на 29.06.2018 г. наследниците
на наемодателя С.Б.Б. - Б.С.Б. и С.С.Б., са продали на „И.“ ЕООД със седалище в град В.,
останалите имоти, посочени под номера 1, 2, 3 и 9 от договора за наем от
20.06.2012 г. С нотариален акт № *** том ***, рег. № *** дело ***/2018 г. на
Нотариус № *** с район ОмРС на 04.10.2018 г. Б.С.Б. е
прехвърлил на другото заинтересовано лице по настоящото дело – „И.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в град В., своите 1/18 идеални
части от поземлените имоти, описани в пунктове 4, 5, 6, 7 и 8 от договора за
наем от 20.06.2012 г. С нотариален акт № *** том ***, рег. № *** дело ***/2018
г. на Нотариус № *** с район ОмРС на 04.10.2018 г. С.С.Б. също е прехвърлил на другото заинтересовано лице по
настоящото дело – „И.“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище в град В., своите 1/18 идеални части от поземлените имоти, описани в
пунктове 4, 5, 6, 7 и 8 от договора за наем от 20.06.2012 г. Следователно след
шест години от сделката, с която наследодателят С.Б.Б.
е прехвърлил собствените си идеални части от имотите по пунктове от 4 до 8 вкл.
по договора за наем от 20.06.2012 г. на Б.З., неговите наследници прехвърлят
отново притежавани от тях идеални части от тези имоти на „И.“ ЕООД, като и в
трите нотариални акта прехвърлителите са се
легитимирали като собственици с едно и също Решение № 22371/16.08.1999 г. на ПК
– А. за възстановяване правото на собственост на земеделските земи. Описаните
до тук данни, съдържащи се в приетите доказателства, показват, че към датата на
сключване на договора за наем от 20.06.2012 г. наемодателят е бил собственик
само на имотите по пунктове 1, 2, 3 и 9 от договора, докато за имотите по
пунктове 4, 5, 6, 7 и 8 над 50% от собствеността е принадлежала на Б.З..
Считано от 29.06.2018 г. и собствеността върху имотите по пунктове 1, 2, 3 и 9
от договора е била прехвърлена от наследниците на Б. на „И.“ ЕООД.
Разпоредбата на §10, ал. 1
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 42/2018 г./ регламентира следното: „Договор за
наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на
влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а,
ал. 1, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално
удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от
съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с
нотариално заверено изрично пълномощно“. В първоначалната си редакция тази
разпоредба влиза в сила на 22.05.2018 г., като е изменена чрез заличаване на
изискването за спазване и на чл. 4б на 07.07.2018 г.
Договорът за наем, заличен с процесната заповед,
подлежи на преценка за приложимост на процедурата по §10, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ предвид срока на
действието му и неговия предмет, уреждащ сключено наемно правоотношение. В тази
връзка е и наведеното от жалбоподателя твърдение, че в действителност
сключеният на 20.06.2012 г. договор е такъв за аренда, а не за наем, предвид
възмездното предоставяне за ползване на земеделски земи и съдържащите се в този
договор клаузи. По това възражение съдът следва да отбележи, че както от
наименованието на договора /„договор за наем“/, така и от наличните в
съдържанието му и многократно повтарящи се изрази /„наемодател“, „наемател“,
„наемен срок“/ следва извода за сключен договор за наем. С оглед принципа на
договорната свобода е напълно допустимо сключването на договор за наем на
земеделски земи, като такъв договор не противоречи и не заобикаля закона, нито
е нищожен поради невъзможен предмет. Действащите закони, сред които са ЗСПЗЗ и ЗКооп, не само не изключват съществуването на такъв
договор, но и регламентират същия. Именно и поради това в т. 2 от Тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК
е прието, че договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на
земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за задълженията
и договорите, е действителен, независимо от наличието на специална законова
регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на
обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния ЗАЗ.
Именно въз основа признаване на принципната действителност на договор за наем
на земеделски земи, в т. 3 на същото решение е призната и възможността за
конвертиране на договор за аренда, който не е сключен в предвидената в ЗАЗ форма, в договор за наем, ако са налице предпоставките
за конверсията. Ето защо настоящият състав приема, че посоченият в процесната заповед договор е именно договор за наем. При
така направената преценка за приложното поле на процедурата по §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ следва да бъде
преценено законосъобразното провеждане на същата в конкретния случай.
Цитираната разпоредба на §10, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ визира като активно действащо лице собственика на
наетия имот или съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части
от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от
тях с нотариално заверено изрично пълномощно. Подаването на посочената
декларация в предвидения от закона срок е действие, което следва да се извърши
от горепосочените лица, а не от наемателя по договора. В конкретния случай това
е лицето С.Б., респ. неговите законни наследници, съответно установените
по-късно като собственици на имотите по договора лица Б.З. и „И.“ ЕООД. А под
„упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно“ лице
разпоредбата на §10, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ визира лице, което е изрично упълномощено от
собствениците да подаде декларацията, посочена в тази разпоредба, а не
пълномощника, сключил договора за наем. Принципното правило на чл. 24, ал. 1 АПК гласи, че производството по издаване на индивидуален административен акт
започва по инициатива на компетентния орган. В случая това е началника на
общинската служба по земеделие, който при условията на обвързана компетентност
след установяване на визираните в §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ предпоставки издава разпореждане за заличаване на
регистрирания договор за наем. Но за да стигне до това разпореждане посоченият
орган следва да започне по надлежния ред административно производство като
съгласно чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството се уведомяват
известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, а ако срокът
за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се
включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. В
настоящия случай за започналото производство е уведомен единствено наемателя,
който както се посочи не е визирания от закона субект, който следва да подаде
декларация по §10, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Въпреки наличния в договора адрес на наемодателя
административният орган не е направил и опит да уведоми същия като именно при
този опит би се установило, че лицата, които следва да подадат декларации, са
законните наследници на това лице, респ. новите собственици на имотите по
договора. Именно с получаване на такова уведомление съответните заинтересовани
лица стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен
акт съгласно чл. 27, ал. 1 АПК. В случая административният орган е действал по
аналогия с процедурата по § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД
на ЗСПЗЗ като е уведомил ползвателя по договора за наем, като дори използваната
формулировка на изказа в писмото е сходна с цитираната разпоредба. Но за
разлика от§ 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, при
който активен субект в процедурата е ползвателя, то в §10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ активният субект
е собственикът на имота. В случая дори и да не е разполагал с актуални данни за
промяната в собствеността на имотите, административният орган е дължал
уведомяване поне на лицето – наемодател. Интересно е, че в изискания от страна
на съда списък по чл. 152, ал. 3 АПК на страните в производството
административният орган е включил в същия наемодателя и Б.З., който е
собственик на над 50% от собствеността на част от имотите. Но това лице, както
и другият собственик, са конституирани като страни за пръв път в съдебното
производство без да са участвали преди това в административното производство,
приключило с издаване на процесната заповед. Дори
представените по делото заявление и декларация от Б.З., не са подадени във
връзка с това производство, а по реда на чл. 69, ал. 1 ППЗСПЗЗ
във вр. с чл. 37б ал. 1 ЗСПЗЗ. Наред с това указаната
на осн. чл. 34 АПК възможност на наемателя да се
запознае с материалите по преписката, е дължимо действие и спрямо собствениците
на имотите, за да знаят те за законовото изискване за подаване на декларация, а
след това да преценят дали да подадат такава. Поради неизвършеното уведомяване
на заинтересованите страни и тяхното неконституиране в производството
административният орган не е реализирал и задължението си по чл. 35 АПК да
изясни фактическите обстоятелства след обсъждане обясненията на страните. По
преписката липсват и данни административният орган да е извършил служебно
събиране на доказателства съгласно чл. 36, ал. 1 АПК. След като е връчил само
на наемателя на 18.06.2018 г. уведомление за инициираното от него
административно производство, административният орган се е произнесъл в рамките
на законовия срок по §10, ал. 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, издавайки процесната
Заповед № РД-04-4/04.10.2018 г. Същата е индивидуален административен акт, към
който законът поставя изисквания за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. При
преглед на издадената заповед се откроява липсата на реквизити по чл. 59, ал.
2, т. 3 и 7 АПК – не са посочени адресати на акта и липсва ясно указание пред
кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Предвид липсата на надлежно
конституирани чрез уведомяване страни в административното производство, се
обяснява и липсата на посочени в заповедта адресати на същата. Но тази липса не
води до нищожност на индивидуалния административен акт, а по-скоро до неговата
незаконосъобразност, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебна практика на
ВАС. А липсата на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК води като своя последица
приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, в какъвто смисъл е и задължителното
тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. №
4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, и по какъвто начин и
настоящият състав прецени допустимостта на жалбата по това производство.
Въпреки наличните мотиви за издаване на заповедта, същите съдържат само
посочване на правните основания за издаване на акта, докато чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква да се изложат и фактическите основания за издаването му. Посоченото
в този аспект, че „договорът не е
потвърден от собственика на поземлените имоти чрез декларация по §10, ал. 1
изр. първо“ само по себе си би било достатъчно фактическо основание на
заповедта, ако издаването й бе предшествано от законосъобразно протекло
административно производство. Напълно немотивиран и незаконосъобразен е този
извод на административния орган при положение, че последният не е уведомил и
конституирал като страни собствениците на имотите и по този начин не им е
предоставил възможност да подадат съответната декларация. Не става ясно как и
защо органът е достигнал до извода, че със сключения договор за наем не са
спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ. А относно включеният мотив, че не
било изпълнено и изискването на §10, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за потвърждаване на правата с ново пълномощно,
следва да се посочи, че цитираната разпоредба се отнася до право на управление
на земеделски земи, предоставено по силата само на пълномощно, а не за случаите
на наемно правоотношение, възникнало на основание сключен договор за наем,
какъвто е настоящия случай. На следващо място издадената заповед не е сведена
до знанието на заинтересованите лица, в т. ч. и на жалбоподателя, в разрез с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК, съгласно която административният акт,
съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването
му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в
производството.
При така описаната
хронология на развилото се административно производство съдът приема, че същото
е протекло при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на АПК,
които са довели до издаването на незаконосъобразен индивидуален административен
акт. Съдът не намира основания да определи този акт като нищожен, но същият е
изцяло незаконосъобразен като постановен в резултат на редица допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство. Разпоредбата на
чл. 168, ал. 4 АПК, която е в сила от 01.01.2019 г.,
но за която липсва изрично посочване, че действа само за образувани след
влизането й в сила производства, регламентира, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e
когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт. В настоящия
случай съдът констатира допускането точно на такова нарушение по отношение на
няколко субекта, които са заинтересовани от развилото се административно
производство. Новото правило на чл. 168, ал. 5 АПК гласи, че когато съдът
установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т.
4 и 5, а именно: противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При допуснатото съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
довело до осуетяване възможността на съответните собственици да подадат
декларации при желание от тяхна страна, и настоящият състав е в обективна
невъзможност да се произнесе относно оплакванията за противоречие на процесната заповед с материалноправни
разпоредби и за съответствие с целта на закона.
Предвид изложените
съображения процесната заповед следва да бъде
отменена изцяло като незаконосъобразна.
По претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски: съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед
изхода на делото, а именно отмяна на обжалваната заповед изцяло, следва да бъде
уважена направената от жалбоподателя претенция за разноски. В този смисъл по
делото е налице списък на разноските с отразен в същия платен адвокатски
хонорар от 800 лева, както и договор за правна защита, в който е отразено като
платено в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Във
връзка с направеното от представителя на Началника на ОбС
„Земеделие“ – град А. възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът прецени, че минималният размер
на дължимото възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 500
лева. Като се има предвид участието на пълномощника по делото чрез изготвяне на
жалба, съдържаща обстойни изложени доводи, чрез подаване на допълнителни молби
с оглед поетапното конституиране и заличаване на страни в производството и чрез
участие в с. з., съдът не намира за прекомерно завишено договореното и платено
адвокатско възнаграждение. Ето защо ОбС „Земеделие“ –
град А. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на
800 лева, направени реално разноски по настоящото производство. При преглед на
материалите по делото съдът установи пропуск да бъде събрана и дължимата
държавна такса за водене на настоящото производство, поради което на този етап
с оглед уважаването на жалбата следва ОбС „Земеделие“
– град А. да бъде осъдена да заплати по сметка на ОмРС
държавна такса в размер на 50 лева на осн. чл. 2б, б.
„б“ Тарифа № 1 към ЗДТССПССМП.
Водим от горното съдът и на основание чл. 172, ал. 2 предл. ІІ – ро АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като
незаконосъобразна Заповед № РД-04-4/04.10.2018 г., издадена от Началника на ОбС „Земеделие“ – град А. на основание §10, ал. 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 42/2018 г./, с която е разпоредено
заличаване на регистрацията на договор за наем на земеделски земи, сключен
между С.Б. *** като наемодател и „К.“ ЕООД със седалище в с. ***, общ. С.,
представлявано от управителя К.Г.А., като наемател, и вписан в СВп – град Омуртаг под вх. *** г. № ***, акт. № ***, том
*** от 03.07.2012 г. и регистриран в ОС „Земеделие“ – А. под № НА-03-1630 от
18.07.2012 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОбС „Земеделие“ – град А., представлявана от началника й А.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ЕООД със седалище в с. ***, общ.
С., с ЕИК *********, представлявано от управителя
К.Г.А., сумата в размер на 800
/осемстотин/ лева, представляваща
направени от жалбоподателя разноски по настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – град А.,
представлявана от началника й А.А.А., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Омуртаг държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева
на осн. чл. 2б, б. „б“ Тарифа № 1 към ЗДТССПССМП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова