РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Пловдив, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в
открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2944 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашно
насилие. Образувано е по въззивна жалба от адв. Х., пълномощник на
жалбоподателя Н.Н., против решение № 371
от 29.10.2019 г., постановено по гр.д. № 644 по описа за 2019 г., на Районен
съд - Карлово.
С обжалваното решение били взети, по отношение на молителите Н.Р., Н.Р.
и М.Р. следните мерки за защита: бил е задължен жалбоподателят Н.Н. да се
възздържа от извършване на домашно насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН –
всякакъв акт на физическо и или психическо насилие спрямо трите горепосочени
лица; бил е отстранен от съвместно обитаваното с Н.Р., Н. М. Р. и М. М. Р.
жилище, находящо се в гр. С., улица „*** за срок от 18 месеца; било е забранено
на жалбоподателя да се приближава до трите лица, до жилището им, до
местоработата на Н.Н. ***, до училището на Н.М.Р. и М.М.Р. ***, както и до
местата за социални контакти и отдих на трите, за срок от 18 месеца. Жалбоподателят бил осъден да заплати и глоба
в размер на 200 лв., както и държавна такса по сметка на Районен съд – Карлово,
в размер на 30 лв.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалните правила относно
призоваването; правото на страните да
участват в производството и да се защитават, принципите на чл. 7, 8, 9, 10 от ГПК. Сочи се, че в първото по ред
съдебно заседание, на страните била дадена възможност и срок да решат спора
чрез помирение, като съдът не бил определил дата на следващото съдебно
заседание и обявил, че страните ще бъдат
призовани за такова, като се намира, че
връчване на съобщение за насрочване на дело № 644/2019 г. на Районен съд Карлово
не е извършвано по нито един от предвидените в чл. 51 и чл. 42 от ГПК
начини. Намира се, че с оглед
нередовната процедура по призоваване на
ответника, не са били налице предпоставките за даване ход на делото и същото е следвало да бъде отложено. Сочи се, че допуснатите нарушения на процесуалните
правила във връзка с призоваването са довели
до лишаване на страната от възможност да участва в производството и да
се представлява, с което било нарушено правото на защита. Моли се да се отмени решението на съда, като
неправилно и незаконосъобразно, и да се постанови решение, с което да се отхвърли искането за определяне
мерки по ЗЗДН спрямо жалбоподателя.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.Н.Р., лично и в качеството на майка и
законен представител на Н. и М. Р.. С
отговора се оспорва жалбата, като се счита, че същата е неоснователна. Намира
се, че решението на Карловския Районен съд е правилно и законосъобразно, както
и че няма съществени нарушения на процесуалните правила относно призоваването и
правото на страните да участват в процеса и да се защитят. Сочи се, че по отношение на твърденията в
жалбата, че в първото по делото заседание е дадена възможност на страните да
решат спора чрез помирение и че съдът не е определил дата за следващото съдебно
заседание, не отговаря на истината, като това било видно и от протоколите на
съдебните заседания. Моли се да се потвърди изцяло обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, а въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. По същество е неоснователна.
Правилата за въззивното обжалване на решения по ЗЗДН са уредени в
чл. 17 от ЗЗДН, като съгласно §1 от Заключителните разпоредби на закона за
неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК. Въз основа на
тези норми, съдът дължи проверка на обжалваното решение съгласно правилата на
чл. 269 от ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
За да
постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че с оглед на
събраните доказателства е било доказано, че жалбоподателят е извършил спрямо
въззиваемите акт на домашно насилие на дата 06.05.2019г. Посочил, че от
фактическа страна било установено, че на посочената от молителката Р. дата
ответникът Н. е извършил спрямо нея физическо и психическо насилие, изразяващо
се в битов скандал, навлизане в личното ѝ пространство (тоалетната), опит
да ѝ бъде попречено да разговаря по телефона, заплахи за самоубийство на
ответника и физическо насилие над молителката чрез извиване на дясната ръка,
събаряне на молителката на земята, а спрямо децата – психическо насилие,
изразяващо се в това, че същите са били свидетели на насилието над
майката. Съдът приложил мерките по т. 1,
2 и 3 на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, като определил същите да са в максимално
предвидения от закона срок от 18 месеца, доколкото се касае за системен тормоз
над първата молителка, упражняван в присъствието на децата, т.е. психическо
насилие е упражнявано системно и над тях. Била наложена и глоба на ответника в
размер на 200 лв.
На
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, приложим и в производствата по ЗЗДН на
основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, по въпросите за правилността на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилност. В тази връзка, разпоредбата при сега действащия ГПК установява
принципа на „ограничения въззив“, при който въззивната инстанция няма
възможност да установява нови факти или въз основа на приетите от първата
инстанция факти да формулира нови правни изводи, различни от посочените в
обжалваното решение, без да има направени съответните оплаквания за
неправилност във въззивната жалба. По настоящото производство, в жалбата срещу
решението не са оспорени нито фактическите констатации на първоинстанционния
съд, нито правните изводи, поради което и настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка от посочената в обжалваното
решение.
Единствените
възражения в жалбата са за наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила при призоваването, като жалбоподателят твърди, че в първото по ред
съдебно заседание на страните е била дадена възможност и срок да решат спора
чрез помирение, като съдът не е определил дата на следващо съдебно заседание, а
е обявил, че страните ще бъдат призовани. Възражението е неоснователно. Видно
от протоколите в проведените съдебни заседания, ответникът е бил нередовно
призован за първото съдебно заседание, проведено на 7 юни 2019 г., като на
същото не е бил даден ход на делото. Ответникът е бил нередовно призован и за
следващото съдебно заседание на 2 юли
2019 г. и не се е явил. По делото не е била върната призовка, но за
жалбоподателя Н.С.Н. се е явил адв. Х., с пълномощно по делото. Със становище
преди даване ход на делото, адв. Х. е
посочил, че не прави възражение по
нередовното призоваване. Поискал е да се гледа делото и да се даде ход, като
също така е посочил, че доверителят му е
редовно уведомен за съдебното заседание.
Съдът е посочил, че не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, с оглед изявлението на процесуалния
представител на ответника, поради което е дал ход на делото, а с оглед събиране
на доказателства, съдът с определение го
е отложил, и насрочил за посочена в
съдебното заседание дата – 26 юли 2019 г., от 9,30 часа, за която дата и час е
уведомил редовно страните. С оглед на изложеното, не е било налице визираното
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд.
Впоследствие
по делото било поискано от процесуалния представител на ответника същото да
бъде отложено за друга дата поради обстоятелството, че страните са в процес на
подобряване на отношенията и е налице възможност за постигане на спогодба. На
проведеното на 26.07.2019г., за която дата и час страните били редовно
уведомени от предходното съдебно заседание, процесуалният представител на
молителките се съгласил делото да бъде отложено и същото било насрочено за
26.08.2019г. от 09,30 ч. С нова молба вх. № 9593/23.08.2019г. (с пощ.
клеймо от дата 22.08.2019г.) ответникът помолил делото да бъде отложено за
друга дата. Съдът с разпореждане от 23.08.2019г. разпоредил да се уведомят
страните по телефона, че делото насрочено за 26.08.2019г. е отсрочено. Видно от
протокола на съдебното заседание от 26.08.2019г. разпореждането на съда от
23.08.2019г. за отсрочване на делото и уведомяване на страните не е било
изпълнено, и същото било отменено, а делото – отложено и насрочено за
17.09.2019г. от 9,30ч., за която дата и час страните били редовно уведомени от
съдебното заседание. На проведеното на 17.09.2019г. заседание съдът отново
отложил делото, като посочил дата и час на следващото съдебно заседание –
15.10.2019г. от 10,00 ч. Проведеното на 15.01.2019г. било последно.
Въз
основа на гореизложеното, липсва нарушение на процесуалните правила във връзка
с призоваването на ответника, тъй като същият в първото съдебно заседание е бил
редовно уведомен за датата и часа на следващото съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Х., а впоследствие за всички последващи
съдебни заседания е бил редовно уведомен на осн. чл. 56, ал. 2 от ГПК.
С оглед
на изложеното, въззивният състав следва да потвърди изцяло обжалваното решение.
По
разноските:
Въззиваемите
не претендират разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати дължимата държавна такса за
въззивно производство в размер на 12,50 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 371 от 29.10.2019 г., постановено по гр.д. №
644 по описа за 2019 г., на Районен съд - Карлово.
ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати
държавна такса по сметка на Пловдивския окръжен съд в размер на 12,50 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.