№ 320
гр. Несебър, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20252150100402 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
"П.......К......Б." ***, ЕИК 1*****, със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул.
„Б...“ № *** бл. *** Е, вх. ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с
пълномощник - юрк. И.Т.Т., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за приемане за установено, че Т. М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Н....., кв. „Ч.....“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, дължи на ищеца сумата в
размер на 3431.26 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 4***** от ****г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер
на 1345.26 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2023г.
до 04.10.2024г., сумата от 135.77 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.08.2023г. до 04.10.2024г., сумата от 260.30 лева, представляваща законна лихва за
периода от 04.10.2024г. до 29.01.2025г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 144/2025г. по
описа на Районен съд - Несебър, както и осъдителни искове за осъждане на Т. М.
К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н....., кв. „Ч.....“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** да заплати на ищеца сумата от 1318.95 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1522.50 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е отказано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че на *****г. ответницата подала попълнено и подписано
искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като разяснява
начина на неговото отпускане. Сочи, че след одобряване на искането между страните
1
бил сключен Договор за потребителски кредит № 4***** от ****г., по силата на който
бил предоставен кредит в размер на 3500 лева, при ГПР 48.55 % и ГЛП 41 %, със срок
на кредита 30 месеца. Ответницата закупила и поисканите от нея допълнителни
услуги „Фаст“ в размер на 1400 лева и „Флекси“ в размер на 1575 лева. Излага
съображения за дължимост на сумите за допълнителни услуги. Изтъква, че договорът
за кредит бил подписан при Общи условия, които ответницата приела. Навежда, че с
част от сумата по договора било поискано да бъде извършено рефинансиране към друг
договор между страните, като на ищецът извършил поисканото рефинансиране, а
останалата част от сумата в размер на 1200 лева била преведена по банкова сметка на
ответницата на 14.07.2023г. Последната пожелала да бъде сключена застраховка живот
с наименование „Защита на кредита“ със застраховател „Уника Живот“ АД и
застрахователна премия 99.75 лева. Развива доводи, че ответната страна не била
изпълнила задълженията си, като общо платената от нея сума възлизала на 900 лева, от
която били направени погашения съгласно погасителен план. Поради плащане на
вноските със забава били начислени лихви за забава в общ размер на 508.91 лева,
които били заплатени частично. Заплатената законна лихва възлизала в размер на 74.99
лева. Ответницата заплатила и сумата от 30 лева, представляваща такси по Тарифа на
ищеца съгласно чл. 17.4 от Общите условия. След депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответната страна заплатила сумата от 100 лева на
01.02.2025г. Изтъкват се съображения, че поради неизпълнение на поетите договорни
задължения ответната страна изпаднала в забава, поради което на основание чл. 12.3
от Общите условия договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за
предсрочно изискуеми на 04.10.2024г., за което ответницата била уведомена. При
условията на евентуалност се моли, ако съдът приеме, че ответницата не е била
уведомена за прекратяване на договора, респективно за обявяване на предсрочната
изискуемост, да се приеме, че това е станало с получаване на препис от исковата
молба. Цитира съдебна практика в тази връзка. С тези доводи от съда се иска да уважи
предявените искове за посочените в исковата молба суми. Представят се писмени
доказателства. Моли се да бъде изискано и приложено по настоящото дело ч.гр.д. №
144/2025г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата чрез процесуалния й представител - адв. З. К. от АК -
Хасково, с който исковете се оспорват, като неоснователни. Излагат се доводи за
нищожност на клаузата, предвиждаща закупуване на пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“. Сочи се, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1
от ЗЗП. Изтъкват се съображения за неравноправност и на клаузата за такси за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит, като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 и
чл. 33 от ЗПК. Анализират се разпоредбите на чл. 10а, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9
и т. 10 от ЗПК. Цитират се Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 и Решене
от 30.06.2022г. по дело С-171/21). Акцентира се, че в случая размера на ГПР не
отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по
кредита, а именно възнаграждението за закупени допълнителни услуги, които следва
да бъдат включени в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
невключването им се явява противоречие на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Обръща се
внимание, че предвид недействителността по договора, на връщане подлежи само
чистата стойност на кредита предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. С оглед размера
на главницата по кредита от 3500 лева и признанията на ищеца за извършени от
2
ответницата плащания в размер на 900 лева, ответницата моли от съда да приеме, че
дължи сумата от 2600 лева, като отхвърли предявените установителни искове за
сумата над размера на 2600 лева до пълния претендиран размер от 3431.26 лева,
представляваща главница по процесния договор, за сумата в размер на 1345.26 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г.,
за сумата в размер на 135.77 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.08.2023г. до 04.10.2024г., както и за сумата в размер на 260.30 лева, представляваща
законна лихва за периода от 04.10.2024г. до 29.01.2025г., за които суми е издадена
цитираната заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като неоснователни. Моли се от
съда да отхвърли и предявените осъдителни искове. Претендират присъждане на
разноските по делото.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат
исковата молба, оспорват възраженията, изложени в отговора на исковата молба, като
считат същите за бланкетни и напълно неоснователни, неподкрепени с доказателства,
поради което молят да не се вземат под внимание от съда. Изразяват становище по
същество. Претендират присъждане на заплатените по заповедното и исковото
производство разноски.
За ответницата се явява процесуалният й представител, който поддържа
отговора на исковата молба. Оспорва исковата молба и допълнителната молба, като
счита изложените в тях възражения и факти за бланкетни. Изразява становище по
същество. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
разноските по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие от фактическа и
правна страна следното:
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 144/2025г. по описа на Районен съд -
Несебър се установява, че с Разпореждане № 348 от 03.02.2025г., е отхвърлено
заявлението на "П.......К......Б." *** в частта, в която се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Т. М. К. и Г.П.А. за следните
парични вземания: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1318.95
лева; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1522.50 лева; такса по
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска в размер на 500 лева.
Установява се, че е издадена Заповед № 58 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2025г., с която е разпоредено Т. М. К. и
Г.П.А. да заплатят солидарно на "П.......К......Б." *** следните парични вземания по
Договор за потребителски кредит № 4*****/****г.: главница в размер на 3431.26 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.01.2025г. до
изплащане на вземането; договорно възнаграждение в размер на 1435.26 лева за
3
периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г.; лихва за забава в размер на 135.77 лева за
периода от 21.08.2023г. до 04.10.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); законна
лихва в размер на 260.30 лева за периода от 05.10.2024г. до 29.01.2025г., както и
съдебноделоводни разноски: юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и
103.45 лева държавна такса.
В срока по чл.414а, ал.1 вр. чл. 412, т. 8 от ГПК против заповедта е постъпило
възражение от Т. М. К., с оглед на което с разпореждане № 856 от 20.03.2025г. съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден Договор
за потребителски кредит № 4***** от ****г., че ищецът е изправна страна по него,
както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и
задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в
отношенията, както че клаузите по договорите са индивидуално уговорени. Следва да
докаже, че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК
и по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че предвиденото с договор за кредит
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ няма отношение към
действителните разходи по този кредит, наличието на действителни клаузи за
уговаряне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и размера на дължимото за
ползването им възнаграждение, размера на задълженията на ответника по договора за
кредит, допуснатото неизпълнение от ответника по договора, съсътавляващо
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяване на
ответника за предсрочната изискуемост на кредита и датата му. При доказване на
горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила задълженията си по
договора или че не дължи изпълнение на посочените в отговора основания.
Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 730 от
11.07.2025г. (л. 43 - л. 45), постановено по настоящото дело. Със същото определение
съдът е указал, че на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
От представените писмени доказателства се установява, че между страните е
бил сключен Договор за потребителски кредит № 4***** от *****г. при общи условия,
ведно с приложенията му (л. 14 - л. 21). Видно от съдържанието на договора, ищецът е
предоставил на ответницата сумата в размер на 3500 лева, която последната се
задължила да върне на 30 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план,
4
ведно с договорна лихва, при ГЛП 41 % и ГПР 48.55 %.
Според нормата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че в случая става въпрос за
договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по
отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” /§ 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП/, от което следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по
смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а кредитът покрива критериите
за потребителски такъв по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗПК.
В тази връзка разпоредбата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а размерът му не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България /към датата на
сключване на процесния потребителски кредит - не по-висок от 50 %/.
Наред с горното, формиране на процентното съотношение на годишния разход
по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От клаузите на раздел V и VI от процесния договор и т. 15 от общите условия
към него, се установява, че ищецът се задължил да предостави на ответницата
допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и становище
на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от постъпване на искането
в системата му срещу възнаграждение в размер на 1400 лева, както и допълнителна
услуга „Флекси“, отнасяща се до получаване на правото на кредитополучателя
едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на заложени в общите
5
условия от кредитора специфични изисквания срещу възнаграждение от 1575 лева.
Съгласно погасителния план към договора за възнагражденията, за допълнителните
услуги са включени 29 вноски от 99.17 лева и 1 вноска от 99.07 лева.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението
разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита
за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
[такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита
или получаването му при предлаганите условия.
Вземайки предвид българското и европейското законодателство, както и
формираната задължителна съдебна практика, настоящата инстанция, счита, че
поцесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК задължително съдържание, тъй като макар в договора да е посочен ГПР от
48.55 %, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и компонентите,
които са взети предвид при формирането му. Не може да се установи и какво е
отношението на допълнителните услуги към формиране на ГПР. Липсва яснота и по
какъв начин е формиран ГЛП от 41 % и как е изчислена лихвата спрямо ГПР. Не може
да се приеме, че общоприложимата методика за определяне на ГПР, посочена в
общите условия на ищеца, представлява индивидуална такава. С възнаграждението за
допълнителни услуги кредитът се оскъпява значително, като стойността на услугите
се доближава до главницата по договора. От съдържанието на потребителския договор
и приложенията му не може да се установи какви конкретни компоненти формират
ГПР от 48.55 %. Още повече, че при добавяне на възнаграждението за допълнителни
услуги, същият би бил 100%, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и влече нищожност на клаузите на договора.
Същевременно с Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
6
цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29.
В развилото се по ч.гр.д. № 144/2025г. заповедно производство, съдът е обсъдил
характеристиките на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ като
неравноправни, противоречащи на закона и добрите нрави. На практика с
Разпореждане № 348 от 03.02.2025г. по цитираното частно гражданско дело, е налице
произнасяне по процесните суми.
Налага се извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази връзка разпоредбите на чл. 22 и
чл. 23 на ЗПК предвиждат, че при нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 - отсъствие в
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит на данни за размера
на ГПР и взетите предвид допускания при определянето му, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи връщане само чистата
стойност на кредита, без лихва и други разходи. При това положение дължима на
основание чл. 23 от ЗПК е единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, без
лихвите и разходите. По делото се установи, че чистата стойност на кредита е в размер
на 3500 лева. Между страните по делото не е било спорно, а и според признанията на
ищеца в исковата молба, от ответницата са постъпили плащания в размер на 900 лева.
Ето защо се установява единствено дължимостта на чистата стойност на кредита с
отчитане на посочените от ищеца погасявания, а именно сумата от 2600 лева, поради
което се дължи единствено законна лихва върху сумата от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от 2600 лева,
като бъдат отхвърлени за главницата над 2600 лева до пълния претендиран размер
от 3431.26 лева, както и за сумата от 1345.26 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г., сумата от 135.77 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2023г. до 04.10.2024г., и сумата от
260.30 лева, представляваща законна лихва за периода от 04.10.2024г. до 29.01.2025г.
По отношение на предявените осъдителните искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 1318.95 лева, представляваща незаплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 1522.50 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025г. до
окончателното изплащане на вземането, съдът намира, че същите следва да бъдат
отхвърлени на основание чл. 23 от ЗПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне и относно разноските, направени от
7
заявителя в заповедното производство. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно уважената част на исковете общо в размер на 243.66
лева. В тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив.
Съразмерно отхвърлената част на исковете на ответницата следва да се
присъдят разноски в размер на 1351.13 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Н....., кв. „Ч.....“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, че същата
дължи на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка
със Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 144/2025г. по описа на Районен съд - Несебър на "П.......К......Б." ***, ЕИК
1*****, със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул. „Б...“ № *** бл. *** Е, вх.
***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., сумата от 2600 лева, представляваща
незаплатена главница (чиста стойност) на кредита по Договор за потребителски кредит
№ 4***** от ****г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 29.01.2025г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата над 2600 лева до пълния претендиран размер от 3431.26 лева, както и
предявените искове за сумата от 1345.26 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г., за сумата от 135.77 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 21.08.2023г. до 04.10.2024г., и за сумата
от 260.30 лева, представляваща законна лихва за периода от 04.10.2024г. до
29.01.2025г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, на основание чл. 23 от ЗПК вр. чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предявените от "П.......К......Б." ***, ЕИК 1*****, със седалище
и адрес на управление: гр. С..., бул. „Б...“ № *** бл. *** Е, вх. ***, представлявано от
С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., срещу Т. М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н.....,
кв. „Ч.....“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, предявените осъдителни искове по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1318.95 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“, сумата от 1522.50 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.01.2025г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е отказано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н....., кв. „Ч.....“ №
8
***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на "П.......К......Б." ***, ЕИК 1*****,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., бул. „Б...“ № *** бл. *** Е, вх. ***,
представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., сумата от 243.66 лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА "П.......К......Б." ***, ЕИК 1*****, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., бул. „Б...“ № *** бл. *** Е, вх. ***, представлявано от С.Н.Н.,
Я.К.Ч. и Н.М.Л., да заплати на Т. М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н.....,
кв. „Ч.....“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 1351.13 лева,
представляваща направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9