Решение по дело №132/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284 и сл. ЗИНЗС и чл.203 от АПК.

Образувано е по искова молба на И. М. С., изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода" в Затворническо общежитие Дебелт към Затвора Бургас, предявена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр.София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв., настъпили в периода от 30.11.2024г. до датата на предявяване на иска - 24.01.2025г., поради поставянето му в неблагоприятни за неговото здраве условия.

Ищецът твърди, че многократно е търсил помощ при фелдшера в затворническото общежитие поради продължителни болки в ръката и въпреки обещаното му извеждане за преглед при външен специалист такъв не е бил осъществен. Счита, че неоказването на медицинска помощ нарушава правата му, уронва човешкото му достойнство и поражда чувство на страх и малоценност, поради което се иска ответникът да заплати исканото обезщетение.

В съдебно заседание ищецът лично, както и чрез представляващия го пълномощник, поддържа исковата молба, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", гр.София, чрез представляващия го юрисконсулт, е изпратил писмен отговор, видно от който оспорва иска като неоснователен и недоказан, както и се позовава на нормата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че при посещението си на 29.11.2024г. в медицинския център ищецът е отказал да бъде прегледан поради настояването да бъде изведен на преглед при външен специалист. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за недоказаност на исковата претенция по основание и размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Ищецът И. С. е лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затворническо общежитие Дебелт.

Видно от представения по делото от ответника писмен отговор вх.№ 4404/ 14.04.2025г. и медицинска справка с рег.№ ИЗ-1383/31.03.2025г., на 29.11.2024г. ищецът С. посетил медицинския център в затворническото общежитие със заявлението, че трябва да бъде изведен на преглед при външен специалист и отказал категорично да бъде прегледан и да му бъдат дадени медикаменти. Преглед не е бил проведен, съответно такъв не е бил регистриран и в медицинския журнал, като след този случай ищецът С. не е посещавал медицинския център.

В проведеното на 15.05.2025г. съдебно заседание пълномощникът на ищеца внесе допълнителна яснота, като уточни, че страданието на ищеца е силна болка и оток на лява ръка, датиращо пет месеца преди датата посочена в исковата молба – 30.11.2024г., през който период многократно е посещавал медицинския център с това оплакване, като е получил уверение, че ще бъде изведен при външен специалист, но такъв преглед и до момента не е осъществен. Посочва, че страданията му продължават и към настоящия момент, вкл. и на другата ръка.

За доказване на тези твърдения ищецът ангажира гласни доказателствени средства, като по делото беше разпитан св. Р. Я., който разказа, че през миналата 2024 година, не помни конкретен месец, е идвал при ищеца и е забелязал, че лявата му ръка е подута. Каза, че ищецът С. е ходил при фелдшера, имал е направление за преглед навън, но не са го извели и не знае защо. Не знае също колко време е продължило състоянието му, тъй като процедурите се извършвали в медицинския център, който се посещава самостоятелно, ръката на ищеца не е била превързана и не са личали някакви манипулации по нея, но е имала оток доста време, през което се оплаквал от болки и търсел помощ.

По делото беше разпитана и св. К. Б. - фелдшер в медицинския център към ЗО Дебелт, която посочи, че в периода от м. юни до м. ноември 2024г., когато ищецът се е оплаквал, че има оток и болки в лява ръка, си спомня за едно или две посещения, за последното от които каза, че било с повече емоции и разменени реплики. Относно първоначалното посещение на ищеца С. посочи, че е било с оплаквания за болки в ръката. Счетено е, че те са вследствие на претоварване от физическа дейност, дадени са му обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, като няма спомен да му е правила превръзка. Обясни, че преди да се пристъпи към преглед от външен специалист се минава през медицинския център на общежитието, за да се преценят оплакванията и отбеляза, че не всяка болка е признак на сложно заболяване, изискващо лекарска намеса отвън, поради което първоначално се оказва първична помощ в медицинския център. За последното посещение на ищеца от 29.11.2024г., при което е възникнал конфликт с него каза, че С. е влязъл с искане незабавно да отиде на лекар специалист, по повод на което уточни, че това е невъзможно да се случи директно от медицинския кабинет в затворническото общежитие, тъй като първо се минава през кабинет на общопрактикуващ лекар и ако той прецени, че пациентът е за специалист тогава се издава направление. Отбеляза също, че поради възникналия конфликт при това посещение и обидните и нецензурни реплики, отправени към персонала в медицинския кабинет, преглед не се е състоял. Относно оплакванията на ищеца, че е чакал дълго да бъде насочен към специалист, свидетелката Буриева каза, че действително се изчаква, тъй като има по-спешни ситуации, които изискват бърза намеса на лекар, като хронични състояния при диабетици и хипертоници, или вирусни заболявания, които се усложняват. На въпрос на ищеца защо не е бил изведен на преглед при външен специалист, след като е бил записан в журнала за такъв, свидетелката посочи, че записването не е обвързано със срок за изпълнение и предвид това, че ищецът С. не е повторил и потретил оплакванията си не е бил изведен приоритетно. На въпрос на съда как е била разрешен проблемът с ръката му ищецът каза, че се е превързал самостоятелно със скъсан чаршаф, от пръстите до лакътя, ползвал е медикамент – Диклак или Фастум гел, даден му от друг лишен от свобода, след което, на следващата сутрин, отокът бил изчезнал и от тогава няма оплаквания.

По делото беше представена извадка от медицинския журнал, съдържащ записвания за извършените посещения на лишените от свобода в медицинския център, в който се откриха записвания на името на ищеца С. в периода м.юли-м.ноември 2024г., както следва: № 9072/17.07.2024г. – тендовагинит-ляв, с посочване на изписаните медикаменти, № 9432/06.08.2024г. – миалгия, също с изписано лекарство, № 9657/20.08.2024г. – панарициум /гнойно възпаление на тъканта на пръста на ръката в резултат на микротравма/, посочени изписани медикаменти, № 9913/03.09.2024г. – панарициум, също изписан медикамент, № 10471/01.10.2024г. – миалгия, изписани медикаменти, № 10707/15.10.2024г. – артрит, изписан гел, № 10950/29.10.2024г. – панарициум, изписани медикаменти и № 11047/01.11.2024г. – панарициум, също изписани лекарства.

При тези фактически данни съдът счете предявеният иск за недоказан и като такъв - неоснователен.

Твърдението за поставянето на ищеца в неблагоприятни за неговото здраве условия по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, поради необходимост от медицинска помощ, която не му е била оказана, което е довело до уронване на човешкото му достойнство, пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност, остана недоказано по делото

Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава X, раздел I от ЗИНЗС, глава Ill от ППЗИНЗС и издадената на основание чл.128, ал. 3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. По арг. от чл.129, ал.1 от с.з. медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които съгласно чл.134, ал.1 от ЗИНЗС се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Съгласно чл.12 и следв. от Наредба № 2/22.03.2010г., Раздел II Амбулаторен прием, приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицинския център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав, регистрира се в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки.

От събраните по делото доказателства не се установява на ищеца И. С. да е била отказвана медицинска помощ досежно оплакванията му за болка и оток на китката на лявата му ръка. От записванията в медицинския журнал е видно, че ищецът С. е имал осигурен достъп до медицинско обслужване, като при всяко регистрирано посещение в процесния период с конкретно оплакване/диагноза е процедирано и своевременно са му били предоставяни необходимите и предписани за лечението му лекарства – обезболяващи, противовъзпалителни. Относно оплакванията, че не е бил изведен на преглед при външен специалист, не се констатира състоянието му да е изисквало приоритизиране за извършване на такъв преглед с оглед естеството на оплакванията. Видно от разпоредбата на чл.135 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; когато се налага лечение на инфекциозни заболявания; когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. В случая не се установява липсата на условия за провеждане на необходимото лечение в медицинския център в затворническото общежитие, не се касае и за инфекциозно заболяване или за необходимост от специализирано изследване. Изясни се също така, че оплакванията са отшумяли за една нощ след самостоятелно направена превръзка с медицински препарат, което показва, че състоянието не е било усложнено за да изисква намеса от външен специалист и може да бъде овладяно с разполагаемите средства в мястото на изтърпяване на наказанието.

В този контекст съдът съобразява обстоятелството, че спецификите на конкретния случай не са били с интензитет на увреда, достигаща жестоко, унизително или нечовешко отношение, забранено с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и в този смисъл следва да се приеме, че те не надхвърлят неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода", поради което съдът счете предявената претенция за обезвреда за понесени неимуществени вреди за неоснователна.

На основание изложените мотиви исковата молба следва да се отхвърли, като независимо от този изход на процеса, в полза на ответната страна не е дължимо присъждане на исканото юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС законът прави разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение за адвокат. В случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната страна се присъждат само разноски - ал.2, а в случаите на частично или изцяло уважаване на иска - ал.3, се присъждат разноски, държавна такса и възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай - в хипотезата на алинея 2, разноски от ответника не са направени (схващани като такива, извършени за процесуални действия, напр. назначаване на експертиза и др.под.), поради което не се присъждат. След като законът прави разграничение между разноски, такси и възнаграждение, то няма основание възнаграждението за юрисконсулт да се счита като форма на разноски в хипотезата на отхвърляне на иска, съобразно съдържаща се уредба в ЗИНЗС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, IХ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И. М. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в Затворническо общежитие Дебелт към Затвора Бургас, предявена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр.София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000лв., настъпили в периода от 30.11.2024г. до датата на предявяване на иска - 24.01.2025г., поради поставянето му в неблагоприятни за неговото здраве условия.

Решението може да се обжалва пред 3-членен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.