№ 14867
гр. София , 07.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Е.СВ.Ш
като разгледа докладваното от Е.СВ.Ш Частно гражданско дело №
20211110148223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 42802/19.08.2021 г. от ......... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АНТ. М. П., за сумата от 388,88 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 98058 от 25.02.2020
г., ведно със законна лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 105,00 лв. за периода от 25.010.2020г. до 25.02.2021г., договорна такса „Гарант“
по т.4 от договора в размер на 254,02 лв. за периода от 25.10.2020 г. до 25.02.2021 г., и
мораторна лихва в размер на 42,31 лв. за периода от 26.10.2020 г. до 17.08.2021 г.
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за сумата от
254,02 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ “ по т.4 от договора, поради следните
правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по
чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
В случая претенцията за заплащане на такса „гарант“ се основава на нищожна договорна
клауза. Тя се явява нищожна съгласно чл.19, ал.5 ЗПК. В случая се касае за разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
1
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариални такси.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта). Тоест лихвите и разходите
по кредита в случая не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Съпоставянето в частност
на общия размер на процесната такса-общо 254,02 лв., и начислената договорна лихва-
105,00 лв., или общо 359,02 лв., с размера на главницата по договора за кредит–388,88 лв.,
водят да извода, че горепосоченото ограничение е превишено-50% от 388,88 лв. е 194,44 лв.,
а таксата и договорната лихва по договора са в размер 359,02 лв. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по чл.19, ал.4 ЗПК лимити, са нищожни съгласно чл.19, ал.5
ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 42802/19.08.2021 г., подадено на основание чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение от .........., срещу АНТ. М. П., ЕГН **********, в частта за
сумата от 254,02 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 98058 от 25.02.2020 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2