Р Е Ш
Е Н И Е № 815
гр. Пловдив, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на петнадасети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 1058/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на от
Б.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.С.М. против
Решение № 857 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 2053/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр.с-в, с което са отхвърлени предявените от
нея против „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи следните суми: 827, 35 лв. – консумирана топлинна енергия по изравнителна
сметка за периода от 01.11.2009 г. до 31.01.2011 г. за обект в *** и сумата от
96, 31 лв. – мораторна лихва за периода от 01.01.2010 г. до 24.06.2013 г., за
които е издаден изпълнителен лист от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 10616/2013 г.
на Районен съд – Пловдив и е образувано изп.д. № 447/2013 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Кремена Петрова, с рег. № 818 и с район на действие Окръжен
съд – Пловдив, поради погасяването им по давност. Жалбоподателката поддържа оплакването, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради моли същото да бъде
отменено и вместо него да се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което исковете да се уважат. Претендира заплащането на разноски.
Въззиваемата страна „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД чрез процесуалния му представител юрк. П.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде потвърдено. Претендира
разноски за инстанцията в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявени са
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Б.С.Х. е основала иска си на твърдението,
че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 10616/2013 г. на Районен съд – Пловдив ответникът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД се е снабдил
с изпълнителен лист от 26.06.2013 г. за процесните суми, а именно: сумата от
827, 35 лв. – консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от
01.11.2009 г. до 31.01.2011 г. за обект в ***; сумата от 233, 45 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.01.2010 г. до 24.06.2013 г., ведно със законна
лихва от 25.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в
производството в размер от 125 лв. Въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 447/2013 г. на 28.08.2013 г. по описа на частен съдебен
изпълнител Кремена Петрова с рег. № 818. Твърди се, че вземанията на ответника за главница и лихви,
които представляват периодични платежи, са се погасили с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност, която е започнала да тече на 14.01.2014 г. и е изтекла към
14.01.2017 г., поради неизвършване на валидни изпълнителни действия от страна
на ответника.
Ответникът„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД оспорва исковете.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
По делото пред
районния съд са събрани следните доказателства: Приложено е копие от изп.д. №
447/2013г. на ЧСИ Кремена Петрова и е прието заключението на вещото лице В.Ш.
по назначена ССЕ. Приложено е и ч.гр.д.№
10 616/2013 г. на ПРС. Въз основа на тези доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Със Заповед №
6672/26.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 10616/2013 г. на Районен съд – Пловдив, ищцата е осъдена да заплати
на ответника “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 827, 35 лв. –
консумирана топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от 01.11.2009 г.
до 31.01.2011 г. за обект в ***; 233, 45 лв. – мораторна лихва за периода от
01.01.2010 г. до 24.06.2013 г., както и разноските по делото, от които 25 лв.
за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В двуседмичния
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК ищцата не е подала възражение против заповедта за изпълнение,
поради което същата е влязла в законна сила на 09.08.2013 г., а въз основа на
заповедта е бил издаден изпълнителен лист на 16.08.2013 г.
За принудително събиране на вземането по изпълнителен
лист от 16.08.2013 г., издаден въз основа на Заповед № 6672/26.06.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10616/2013 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, е било образувано изп.д. № 447/2013 г. по
описа на частен съдебен изпълнител Кремена Петрова с район на действие Окръжен
съд – Пловдив. Производство по същото е образувано на 28.08.2013 г., като с
молбата си за образуване на делото взискателят е овластил съдебният изпълнител на основание
чл. 18 ЗЧСИ да предприема изпълнителни действия от негово име, като определя
начина на изпълнението.
На 14.01.2014 г. е изпратено запорно съобщение до
Банка „ДСК“ ЕАД, получено от последния на 30.01.2014 г., към която дата и е
наложен запорът /чл. 450, ал. 3
ГПК/. На 14.01.2014 г. е изпратено запорно съобщение и до Националния
осигурителен институт /получено на 03.02.2014 г./, като е наложен запор върху
получаваната от ищцата пенсия.
С разпореждане на ЧСИ от 14.01.2014 г., обективирано в
ПДИ е насрочен и опис на движими вещи на длъжника, находящи се на адрес в ***.
На 19.02.2014 г. и на 17.03.2014 г. от ищцата в
качеството и на длъжник са подадени молби до ЧСИ, с които е поискала отмяна на насрочения
опис на движими вещи и вдигане на наложения запор върху банковата сметка, като е изразила готовност да заплаща по 20 лв.
на месец, а с молбата от 17.03.2014 г. -
за
заплащане на дълга.
След дадената му възможност, взискателят „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД с молба от 28.03.2014 г. е заявил, че няма възражения по молбата на длъжника,
като ако до края на месец април 2014 г. задължението не бъде погасено, да бъде
наложен отново запор на банковата му сметка.
От страна на длъжника Б.Х. са последвали частични плащания по
изпълнителното дело: на 15.04.2014 г.,
на 14.11.2014 г. и на 21.01.2015 г. Извършвани са и плащания от трети за изпълнението
лица – Н.Х. и К.Х. на 26.09.2014 г. и на 18.06.2015 г., в полза на ищцата.
На 12.08.2015 г. от ЧСИ до ищцата е изпратена призовка
за принудително изпълнение, като е насрочен опис на движими вещи на длъжника,
находящи се на адреса в ***.
На 11.09.2015 г. е постъпила молба от Н.Х., с която е поискал
да бъде отменен насрочения опис на движими вещи, като е посочил, че се
задължава до края на месеца да направи вноска. Постъпили са плащания от Н.Х. и К.Х. в полза на ищцата Б.Х., както
следва: на 19.11.2015 г., на 25.09.2015 г., на 06.01.2016 г., на 27.01.2016 г.,
на 12.03.2016 г., на 25.04.2016 г. и на 15.08.2016 г.
Видно от заключението по ССЕ, с извършените плащания
са погасени задълженията на Б.Х. за разноските по изпълнението в размер от 365
лв. и обезщетението за забава по изпълнителния лист до размер на сумата от 137,
14 лв.
На 07.06.2016 г. по молба на взискателя с разпореждане
на съдебния изпълнител е извършено присъединяване на изпълнителното дело към
изп.д. № 429/2013 г.
На 11.08.2016 г. и на 02.10.2017 г. са постъпили молби
от взискателя “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с които същият е поискал да се
извърши проучване на имущественото състояние на длъжника и да се пристъпи към
изпълнение върху недвижими имоти, движими вещи, вземания към трети лица,
налагане на запор на банкови сметки.
На 26.03.2018 г. е наложен запор върху банковите
сметки на ищцата в “Банка ДСК” ЕАД. На 12.10.2018 г. отново е постъпила молба
от взискателя за пристъпване към изпълнение чрез налагане на запор върху
банкови сметки или насрочване на опис на движими вещи. С разпореждане от
15.01.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника.
Тези факти са установени и в първоинстанционното
решение, като въз основа на тях районният съд е приел, че давността за
вземането е започнала да тече от деня на влизане на заповедта за изпълнение в
сила – 09.08.2013 г., като в хода на
изпълнителното производство се е прекъсвала многократно - с налагането на запор
върху банковата сметка на длъжника при “Банка ДСК” ЕАД на 30.01.2014 г., с
налагането на запор върху пенсията на 03.02.2014 г., на 17.03.2014 г.
с подаването на молба от длъжника, съдържаща признание на вземането, на 12.08.2015 г. с насрочването на опис на
движимите вещи, на 11.08.2016 г. и на
02.10.2017 г. с молбата на взискателя, с която са посочени конкретните
изпълнителни способи, на 26.03.2018 г. с налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника и на 15.01.2019 г. с насрочването на опис на движими вещи. Приел
е, че в случая приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност,
която не е изтекла предвид посочените прекъсвания, а дори и да се възприеме
тезата на ищцата, че процесните вземания като периодични се погасяват с
кратката тригодишна погасителна давност, не се е установило в изпълнителното
производство да е изтекъл такъв период, в който да не са предприемани
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. Така установените
факти и формирани правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав,
като не е необходимо същите да се преповтарят, поради което и на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
За пълнота, съдът следва да изтъкне и следното:
Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
всякога е пет години.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение може да се приравни по последици на влязлото в
сила съдебно решение по смисъла начл. 117, ал. 2 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може
да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК
и чл. 439 ГПК,
тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК.
Ето защо следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
поради което и следва да се приеме, че предвид влизането в сила на заповедта за
изпълнение за процесните вземания давността е пет годишна.
Според
разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а според чл. 116, б."в"
ЗЗД - давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/.
Исковата молба е постъпила в съда на 04.02.2019 г. Предвид установените
прекъсвания на давността в хода на изпълнителното производство следва да се
приеме, че погасителна давност за вземанията не е изтекла, тъй като с всяко
прекъсване започва да тече нова давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Не е изтекла и три годишната давност, в случай, че се сподели тезата на ищцата.
Предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
Решението на районния съд, с което исковете са отхвърлени,
следва да се приеме за правилно, поради което същото ще бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на
основаниее чл.78, ал.8 ГПК в тежест на жалбоподателката и в полза на
въззиваемата страна ще се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на
основание чл.272 от ГПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 857 от 09.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 2053/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр.с-в.
ОСЪЖДА Б.С.Х., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 100 /сто/
лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: