Решение по дело №1402/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

Казанлък 19.02.2021 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 

                                                            председател:  Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1402/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №43-0000489/ 11.11.2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора. М.Й.М. останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. от негово име се явява процесуален представител.  

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой процесуален представител в с.з. и не изразява становище по жалбата. 

                   Актосъставителят И. и свидетелят-очевидец на нарушението Н. поддържат изложената от първия в АУАН фактическа обстановка.

                   В жалбата се твърди, че наказателното постановление е   незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради което се настоява същото да бъде отменено. Не се сочат аргументи в подкрепа на тези твърдения.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподатерля заявява, че не оспорва описаната, в АУАН и в обжалваното НП, фактическа обстановка, но го прави по отношение на основанието, въз основа на което е било наложено административното наказание.

В писмено становище твърди, че АНО е приложил неправилно материалния закон и сочи аргументи в подкрепа на това свое становище.

                   Съдът, след като извърши проверка на констативния акт(АУАН) и наказателното постановление и като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.  

Нарушението е констатирано с АУАН №272426 от 11.09.2020г., в който е прието за установено, че „М.Й.М., ЕГН **********,*** на 11.09.2020г. около 14:00 часа в общ.М. в с. Б. като водач на товарен автомобил марка Зил от категория N2 с рег.№ ***** извършва превоз на товари за собствена сметка/дърва/, видно от дадени сведения от водача М.М. и видно от превозен билет № 10003/00573/ LZI68QX и контролен талон към него, като:

1.Водачът при извършване на товари за собствена сметка не представя заверено копие на трудовия договор, с който е назначен или заверено извлечение от него, което да съдържа името на работодател, името на водача, датата на сключване и срокът, за който е сключен договорът.

2.Водачът не представя заповед на едноличния търговец или управителя на юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът.

3.Водачът не представя контролен талон към СУМПС.“  

Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателя е нарушил нормите на чл.18,т.1, чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ и чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата. 

По идентичен начин фактическата обстановка е описана и в издаденото, въз основа на акта, наказателно постановление, като приемайки, че деянието не представлява маловажен случай и на основание разпоредбите на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП и чл.183,ал.1, т.1 от ЗДвП АНО наложил на въззивника административно наказание- глоба общо в размер на 4010 лева, по 2000 лева за  нарушенията по чл.18,т.1 и чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06. 2008г. на МТ и 10 лева за това по чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата.

Наказателното постановление, както и актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са изготвени в предвидените за това срокове, от надлежен орган. Констатираното деяние е индивидуализирано,досежно посочените дата и място на  извършване.Вписани са и конкретните нарушени законови разпоредби.

                   Със събраните гласни и писмени  доказателства обаче е направено толкова кратко описание на нарушенията по чл.18,т.1 и чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, от фактическа страна, че същото спокойно може да бъде определено като абстрактно. Актосъставителят и наказващият орган са приели за установено, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията си да представи, при поискване от контролните органи, заверено копие на трудов договор, с който е назначен или заверено извлечение от него, което да съдържа името на работодателя, името на водача, дата на сключване на договора и срока, за който е сключен или заверено копие на договор, както и заповед на едноличен търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза. Така, като изобщо не е изследвал договорните отношения между дружеството-превозвач/или ЕТ/ и нарушителя-водач на МПС, АНО е издал едно незаконосъобразно НП в частта му, касаеща деяния по чл.18,т.1 и чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Както в акта, така и в обжалваното наказателното постановление, административното нарушение не е индивидуализирано от обективна страна, тъй като няма посочване и твърдение на начина на извършването му. Административно- наказващият орган е визирал само наличието на извършван превоз, без да отчита факта кой е възложител, превозвач и подизпълнител, като в резултат на това е ангажирал административно-наказателната отговорност на лице, за което не е ясно за кого е извършвало превоз, за да представя каквито и да са документи за отношенията му с някакъв работодател или друго лице.  

Ето защо следва да се приеме,че актът и обжалваното наказателно постановление не отговарят на изискванията, съответно на чл.42,т.4 от ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, и НП се явява незаконосъобразно, поради липсата на изискуем от закона реквизит- описание на нарушението, за което следва да бъде отменено. Точното описание на нарушението, следва изрично да се обективира от актосъставителя и наказващия орган. Не е допустимо този съществен елемент от обективна страна да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Носенето на отговорност е винаги за точно определено поведение и факти и е недопустимо  санкционирането за неясни и неточни обстоятелства. Описанието на нарушението е неясно от обективна страна, същото е непълно очертано, което прави невъзможен последващия контрол по същество и адекватно и пълно упражняване на правото на защита от жалбоподателя.

Този пропуск представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в коментираната част, тъй като го опорочава под формата на незаконосъобразност.

                   В писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя се сочи и друг такъв, а именно- нормата, въз основа на която следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, не съответства на приложената от АНО, т.е. по отношение на правилността на горепосоченото НП, не са налице предпоставките същото да бъде потвърдено като такова, тъй като за да бъде то правилно, наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на член 27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно санкциите, наложени на въззивника, с обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че не е спазено нормативното изискване на цитираната норма от ЗАНН и определянето им е основано на некоректно посочена разпоредба на закона. Съгласно приложената в случая санкционна разпоредба на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.- при първо нарушение.“, а съобразно приложимата такава на чл.93,ал.2 от ЗАвтП: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“.

Без съмнение нормата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП предвижда налагане на административно наказание за водачи, извършващи превози без редовно издадени документи за МПС, а тази на чл.93,ал.2 от същия закон касае определяне на санкция за непредставяне на лични документи от страна на водача, каквото е описаното, в АУАН и в наказателното постановление, деяние на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че въззивните оплаквания, изложени в с.з. и в коментираното писмено становище на процесуалния представител на жалбоподателя, намират опора в доказателствата по делото и са основателни, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно в частта му, касаеща нарушения на чл.18,т.1 и чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

                   За пълнота на изложението настоящият състав е длъжен да отбележи, че обвинението по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП е доказано по един несъмнен и безспорен начин.Същото е правилно и законосъобразно, като не бяха констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на въззивника М. и дори процесуалния представител на последния в с.з. заяви, че е доказано и не го оспорва.

В този смисъл са налице и основанията за заплащане, от страна на наказващия орган, на направените от жалбоподателя разноски в размер на 300(триста) лева за упълномощаване на процесуален представител.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.II от ЗАНН съдът                                                           

                                                 Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №43-0000489/11.11. 2020г., издадено от директора на РД„АА“-Стара Загора, в частта му, в която на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП на М.Й.М., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба общо в размер на 4000(четири хиляди) лева и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част, в която на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП на М. е определено административно наказание- глоба в размер на 10(десет) лева.  

        

         ОСЪЖДА директора на РД „АА“-Стара Загора да заплати на М.Й.М., с ЕГН **********,***, сумата 300(триста) лева, платена от него за упълномощаване на процесуален представител-адвокат М.Т. *** по АН дело №1402/ 2020 год. по описа на Районен съд-Казанлък.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.                                                          

                                                                  Районен съдия: