Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 289
гр. Димитровград, 14.08.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският
районен съд, в публичното заседание на първи август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Гергана Стоянова
при
секретаря С.Д. и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа докладваното
от съдията Стоянова гр.дело № 1367/2017г.
по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността/ЗС/.
В исковата молба ищецът твърди, че видно от приложените
нотариални актове №187 том V рег.9378 дело 738/2015г. на нотариус Мариана
Георгиева-нотариус с рег.№355 по регистъра на Нотариалната камара на Република
България с район на действие-района на Районен съд-Димитровград,и нотариален
акт №150 том IV рег.№ 6360 дело 750/2004г. на нотариус Росен Стоименовнотариус
№096 по регистъра на нотариалната камара на Република България с район на
действие-района на PC-Димитровград, Е. Х.А., с ЕГН- **********, е
бил собственик на следния недвижим имот:Поземлен имот, находящ се в град
Димитровград с адрес: ****************/шестнадесет/съставляващ съгласно
кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със заповед №РД-18-
38/05.07.2006г.,имот с идентификатор №*************/двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и щест точка двеста и дванадесет с площ от 459
кв.м./четиристотин петдесет и девет квадратни метра с трайно предназначение на
имота -урбанизирана територия, с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до
10 м/с номер по предходния план-двеста тридесет и четири/квартал 24/двадесет и
четвърти/,парцел 20/двадесети/ при съседи на целия имот-имот №*************,имот
№*************, имот №*************,имот №************* и имот №*************,
ведно с построената в същия имот -еднофамилна жилищна сграда на два етажа ,
находяща се в град Димитровград с адрес:*************/шестнадесет/,съставляваща
съгласно кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със заповед №РД-18-
38/05.07.2006г. имот с идентификатор №*************.1/двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и шест точкадвеста и дванадесет точка едно/ със
застроена площ от 77 /седемдесет и седем квадратни метра/квадратни метра.
След
реконструкция на покрив и изграждане на пристройка през 2007-2008г., при
съсобственост към времето на изграждане на пристройката между починалия Е. Х.А.,
мен-С.М.М. и починалата ми съпруга В.С.М.„сградата е заснета и вписана в
кадастралната карта на на гр. Димитровград, обл.Хасковска ,одобрена съсЗаповед
№РД-18- 38/05.07.2006Г. като-жилищна сграда -еднофамилна с кадастрален
идентификатор №*************.2/две едно нула пет две точка едно нула нула шест
точка две едно две точка две /, находяща се на адрес *****************/шестнадесети/,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *************/две
едно нула пет две точка едно нула нула шест.две едно две/,с
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна на два етажа ,със застроена площ от
240,00/двеста и четиридесет/кв.м.,номер по предходен план-нямаСТАР
ИДЕНТИФИКАТОР:*************.1,при граници за целия имот:имот Х2*************,
имот №*************,имот № *************, имот № *************,имот№*************,стар
идентификатор-няма
номер по предходен план:234 квартал 24 парцел 20.
Видно от приложения
препис-извлечение от акт за смърт , издаден въз основа на акт за смърт №15 от
дата 06.01.2017г., Е. Х.А. почина на 21.12.2016г. в Република Австрия.
Видно от приложеното копие от
саморъчно завещание от 30.08.2007Г., Е. Х.А., ЕГН-**********, завещава на мен, С.М.М.
-всичките си движими и недвижими вещи- цялото си имущество.
Завещателят е оставил и саморъчно
написан и подписан спесимен/образец от подпис/ и медицинско удостоверение , че
към момента на съставяне на завещанието е бил здрав психически.
Видно от приложения протокол за
обявяване на саморъчно завещание-акт №2 том I дело №2 от 09.02.2017г.,
саморъчното завещание е обявено от нотариус Росен Стоименов-нотариус рег.№096,
с район на действие-района на РС-Димитровград.
По силата
на оставеното от Е. Х.А. саморъчно завещание , след смъртта му на 21.12.2016г.
ищецът претендира да е собственик на описания по горе в исковата молба имот , а
именно: Поземлен имот, находящ се в град Димитровград с адрес: *****************/шестнадесет/,
съставляващ съгласно кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със
заповед №РД-18- 38/05.07.2006г.,имот с идентификатор №*************/двадесет и
една хиляди и петдесет и две точка хиляда и шест точка двеста и дванадесет с
площ от 459 кв.м./четиристотин петдесет и девет квадратни метра с трайно
предназначение на имота -урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване-ниско застрояване/до 10 м/с номер по предходния план-двеста тридесет и
четири/квартал 24/двадесет и четвърти/,парцел 20/двадесети/ при съседи на целия
имот-имот №*************,имот №*************, имот №*************,имот №*************
и имот №*************, ведно с построената в същия имот - жилищна сграда
-еднофамилна с кадастрален идентификатор №*************.2/две едно нула пет две
точка едно нула нула шест точка две едно две точка две /, находяща се на адрес *****************/шестнадесети/,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *************/две
едно нула пет две точка едно нула нула шест.две едно две/,с
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна на два етажа ,със застроена площ от
240,00/двеста и четиридесет/кв.м.,номер по предходен план-няма СТАР ИДЕНТИФ14КАТОР:*************.1,при
граници за целия имот:имот №*************, имот №*************,имот № *************,
имот № *************,имот№*************,стар идентификатор-няма номер по
предходен план:234 квартал 24 парцел 20.
Ответникът Е.Х.А., брат на
починалия Е. Х.А. , се е снабдил с нотариален акт за покупко-продажба №113 том
I рег.№1208 нот.дело №109 от 2017г. на нотариус Румяна Велева, нотариус №398 на
нотариалната камара на Република България, по силата на който С.А. А.,ЕГН **********, му продава гореописания недвижим имот-собствеост преди
смъртта му на Е. Х.А., а след смъртта му-собственост на ищеца С.М.М. по
завещание.
С.А. А. никога не била собственик
на имота , и не можела да прехвърли право, което нямала.Съответно- ответника Е.Х.А.
не можел да придобие собствеността върху имота от несобственик.
Собственик на имота след смъртта
на Е. Х.А., по силата на оставеното от същия саморъчно завещание бил ищеца.
Въпреки, че завещанието е обявено
от нотариус Росен Стоименов- съответно, по презумпция е известно на ответника,
същият се е снабдил с нотариален акт, след обявяване на завещанието, оспорва
собствеността му върху имота и е завладял имота, заключил го е и не му давал
достъп до имота.
Горното
обосновавало правният интерес от завеждане на настоящия иск с правно основание
чл.108 от ЗС, предвид което моли да се постанови съдебно решение, по силата на
което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик по завещание на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в
град Димитровград с адрес :****************/шестнадесет/съставляващ съгласно
кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със заповед №РД-18-
38/05.07.2006г.,имот с идентификатор №*************/двадесет и една хиляди и
петдесет и две точка хиляда и шест точка двеста и дванадесет с площ от 459
кв.м./четиристотин петдесет и девет квадратни метра с трайно предназначение на
имота -урбанизирана територия, с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до
10 м/с номер по предходния план-двеста тридесет и четири/квартал 24/двадесет и
четвърти/,парцел 20/двадесети/ при съседи на целия имот-имот №*************,имот
№*************, имот №*************,имот №************* и имот №*************,
ведно с построената в същия имот - жилищна сграда -еднофамилна с кадастрален
идентификатор №*************.2/две едно нула пет две точка едно нула нула шест
точка две едно две точка две /, находяща се на адрес *****************/шестнадесети/,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *************/две
едно нула пет две точка едно нула нула шест.две едно две/,с
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна на два етажа ,със застроена площ от
240,00/двеста и четиридесет/кв.м.,номер по предходен план-няма СТАР
ИДЕНТИФИКАТОР:*************.1,при граници за целия имот:имот №*************,
имот №*************,имот № *************, имот № *************, имот№*************,стар
идентификатор-няма номер по предходен план:234 квартал 24 парцел 20, както и да
се осъди да му предаде владението на този поземлен имот и построената в него
сграда.
ОТВЕТНИКЪТ в срока за отговор
депозира такъв, като заявява, че искът се явявал недопустим.Това било така, тъй
като за ищеца бил налице липса на правен интерес от водене на делото по така
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС. Същият не можел да се
легитимира като собственик на имота предмет на делото. Твърденията, че е
собственик по силата на завещателно разпореждане не били подкрепени с
убедителни доказателства сочещи основателност. Това било така, тъй като по
силата на чл.112 б.”и” от ЗС, преписи от обявените завещания с предмет недвижим
имот и права върху такъв се вписвали в СВ по местонахождението на имота.
Вписването се извършвало по молба на заинтересованото лице, към която се
прилагало нотариално заверено саморъчно завещание и протокол от обявяването му.
Едва тогава можело да се породи правото на собственост въз основа на саморъчно
завещание, а от там и правото да се претендира ревандикация на имота предмет на
делото. До момента на вписването в СВ по местонахождението на имота, правото на
собственост не можело да се породи респ. претенцията по чл. 108 от ЗС основана
на невписан завещателен акт била недопустима. За това обстоятелство съдът
следял служебно.
Ищецът не бил обосновал правния
си интерес, което също било предпоставка за допустимост. Освен това иска по
чл.108 от ЗС винаги бил обусловен от друг иск. Осъдителен иск по чл.108 от ЗС,
винаги следвало да е съединен респ. предявен с друг за да се постигне пълен
обем на защита. Алтернативно иска по чл.108 от ЗС бил допустим, когато за имота
предмет на делото е налице спор/обуславящ правния интерес/, относно
собствеността. В исковата молба не се съдържали твърдения за наличен спор,
относно ползването и владението над имота. Спорът за материално право в случая
правото на собственост бил абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска по чл.108 от ЗС, за което съдът следял служебно по аналогия на
тълкувателната практика на ВКС. Счита, че закона в частност ЗН определял и е
дал възможност за друг вид защита при положение, че между страните не е налице
спор относно собствеността и ползването.
Освен това в исковата молба не се
сочело към момента, кой от страните владее имота предмет на делото и на какво
основание, за да може съдът да извлече правния интерес респ. правното
основание. Твърдението, че „съм собственик по завещание” не обосновавало правен
интерес от иск по чл.108 от ЗС респ. не сочело мотивираност на исковата молба,
както и коя от страните владее имота. От твърденията в исковата молба не
можело да се извлече нито правния интерес,
нито правното основание на предявения иск. В обстоятелствената част на исковата
молба се сочат положително установителни факти, а в петитума се съдържало
искане с осъдителен характер. Искът по чл.108 от ЗС бил осъдителен и не можел да
постигне целите на защита в настоящия случай извеждайки от твърденията
обективирани в исковата молба. Такова твърдение никога не обосновавало правния
интерес от водене на иск по чл. 108 от ЗС, дори напротив потвърждавало тезата
за недопустимост. На това основание, следвало производството по делото да бъде
прекратено, като недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на
делото. Обекта на правото на защита винаги се извежда от твърденията, които в
случая сочат друго респ. друг вид защита различна от търсената.
В исковата молба липсвали
твърдения в насока положителни факти,а именно, на какво правно основание ищеца
основава правото си на собственост. Единственото твърдение в насока собственост
било твърдението , че е собственик по силата на завещание. Твърдението че е собственик
следвало да е основано на дадено правно основание, което можело да е по силата
на приращенията, института давностно владение или др. правно основание
регламентирано от закона. Само твърдението, че е собственик без да сочи на
какво основание не обосновавало допустимост на иска. Алтернативно представеното
завещание не било придобивен способ и не можело да породи вещноправният си
ефект, поради обстоятелството че не е вписано в СВ и поради обстоятелството че
страда от пороци в съдържанието си, водещи до невъзможност да породи ефект. В
тази насока освен това било налице и
липса на процесуална легитимация на ищеца, поради което настоящото производство
следвало да бъде прекратено освен на горното и на това основание. Твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба и обективираното в петитума съществено
се разминавали и сочели различни предмети на защита, което било недопустимо,
когато ищецът разполага с друг иск- в случая обявяване на саморъчно завещание
по предвидения в закона ред. Процедурата изисква: протокол от обявяване/вписан
в СВ/, вписване на завещанието в нарочна книга на съда, снабдяване с нотариален
акт за собственост въз основа на това, а от там и право на претенция по чл.108
от ЗС.
Искът се явявал и неоснователен. Това било
така, тъй като за да бъде уважен искът по чл.108 от ЗС следва ищеца да е
собственик на процесния имот. Обективираното в приложеното завещание не можело
да породи правото на собственост, респ.
не можело да го обоснове, щом като не е обявено по надлежния ред и вписано в
СВ. ПИ с идентификатор №************* с площ459 кв.м., находящ се в гр.
Димитровград, общ. Димитровград, кв. Марийно”, ведно с построената в този имот:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДАс идентификатор № *************.2 със застроена
площ 240 кв.м., така както е описан имота в нотариален акт за покупко прадажба
№ 113, том 1, дело № 109/17г. по описа на Нотариус Велева бил придобит от
ответника по силата на възмездна сделка от продавача Съдъка Али. Тя от своя
страна била единствен наследник-майка на Е. Х.А. починал на 21.12.2016 в Р.
Австрия. В тази насока не са верни твърденията в исковата молба, че
праводателят на ответника Съдъка Али, никога не е била собственик на имота, а
от там не можело да се породи и право на собственост на ответника. В качеството
си на купувач, той бил добросъвестен собственик на имота, а праводателят
му-продавач към датата на продажбата не е знаела и не и е било известно, че за
имота е налично завещание в полза на трето лице /извън кръга на наследниците/ и
то съхранявано в домът на ищеца. Това обстоятелство нямало как да и е било известно и поради
обстоятелството, че към датата на продажбата за имота е нямало вписани тежести
респ. искови молби, завещания и др. в съответната служба по вписвания към PC Димитровград
или такива които да имат оповестително действие спрямо трети лица по смисъла на
чл.112 и сл. от ЗС. Неизвестното обстоятелство на праводателя-продавач е такова
и за купувача на имота. По силата на чл.113 от ЗС, актовете по чл.112 от ЗС,
измежду които е и завещанието до вписването им не могат да се противопоставят
на трети лица, които по рано са придобили от същия собственик /в случая по
наследство/ и вписали права върху недвижимия имот. На това основание освен
непротивопоставимост било налице и добросъвестност, както от страна на
праводателят му-продавач, така и от страна на ответника, в качеството му на
купувач. Представеното невписано завещание не можело да се противопостави на
вписаният в службата по вписванията нотариален акт за продажба от 2017г. по
силата на императивната разпоредба на чл.113 от ЗС.
В този случай оборване на презумпцията за добросъвестност и
непротивопоставимост регламентирани в закона можела да бъде оборена единствено
и само с факта на вписването на саморъчното завещание в службата по вписванията.
В тази насока не били верни твъреднията обективирани в исковата молба, че „по
презумпция завещанието било известно на ответника”. Нямало как такова да му е
било известно, поради факта че същото не е било вписано в СВ, респ. при
откриването му пред Нотариус не бил уведомен нито той нито прекият и единствен
наследник-Съдъка Али. Вписването освен правопораждаща функция, имало и
оповестителна функция и не било необходимо нарочно уведомление за това. Само
тогава за ответника, щяла да важи презумпцията за недобросъвестност от страна
на ответника и на противопставимост на представеното завещание спрямо
нотариалния акт за продажба.
През 2015г. ищеца и неговата
съпруга са продали притежаваната от тях 1/2ид.ч. от имота на Е. за сумата в
размер на 9800лв., която сума е получена в брой и напълно от ищеца. Към датата
на съставяне на завещанието-30.08.2007г., Е. не е бил собственик на този имот
респ. в неговата цялост. Хронологията на представените документи говори за
умисъл т.к няма логика, при положение че Е. през 2015г. е платил за Vi ид.ч. от
имота да го е завещал преди това през 2007г. в полза на ищеца. На това
основание волята/ако е налице такава/ обективирана в завещанието била
опорочена. Поведението на ищеца в случая говори за недобросъвестност респ.
облагодетелстване веднъж с имота завещан в негова полза през 2007г. и още
веднъж с неговата цена от 9800лв. получена през 2015г. напълно и в брой. Това
навеждало на мисълта, че представеното завещание или страдало от пороци или е
съставено респ. подписано и изписано не от Е. или е съставено под емоционално
въздействие осъществено върху завещателя, което е опорочило неговата воля.
Ищецът С.М. не бил от кръга на
наследниците на Е.. Будело съмнение у ответника и факта дали посоченото
лице-ищец е познавало и покойния му брат Е. респ. дали положеният ръкописен
текст и подпис в завещанието са на брат му или при полагагането на текста и
подписът не е било упражнено насилие, психическо/емоционална влияние или друг
способ алтернативно дали брат му при подписването и изписването на текста е бил
в адекватно /добро/ писхическо здраве и дали представените доказателства в
насока последното са истински/достоверни. Будело съмнение и времето на
съставяне на саморъчното завещание, предвид факта, че през 2015г. ищеца е
продал 14 ид.ч. от процесния имот на Е.. Нещо, за което не можел да бъда
сигурен и в тази носока оспорва изцяло съдържанието и подписът в
документа, формално наречен „саморъчно завещание“ от 30.08.2007г. както и времето на
съставянето му, като твърди, че текста изписан в съдржанието на
същото не е положен от Е. Х. или алетернативно същият е положен под натиск,
психическо и емоционално въздействие и против волята му, както и че подписът
положен в „саморъчно завещание“ от 30.08.2007г. не е на Е. Х., същият не е
положен от него или алетернативно същия е положен под натиск, психическо и
емоционално въздействие и против волята му. На осноание чл.193 от ГПК, желае и
моли да бъде открито производство по оспорване на истинността на представения
документ, касаещ текста изписан в съдържанието му, положеният подпис и времето
на съставянето му. В тази насока, моли съдът да открие производство по
оспорване истинността на документ „саморъчно завещание“ от 30.08.2007г.,
относно неговото съдържание и положеният подпис. Оспорва истинността и на
представеният документ медициниско свидетелство издадено от „Областен
Психиатричен Диспансер“ ЕООД, като твърди че обективираното в него не отговаря
на истината и че Е. Х. никога не е бил на преглед в „ОПД“ ЕООД в гр. Хасково на
29.08.2007г. Твърди също така и че през 2007г. предприятие регистрирано по ЗЛЗ
с наименование „Областен Психиатричен диспансер“ ЕООД не е е съществувало и не
е разполагало с печат поставен в представените писмени документи: „Медицинско
удостоверение“, „карта за предварителен медицински преглед“, ведно с „резултати
от прегледите на специалистите“ от 29.08.2007г. под амб. № 3529. В тази насока,
моли съдът да открие производство по оспорване истинността на документ
„Медицинско удостоверение“, „карта за предварителен медицински преглед“, ведно
с „резултати от прегледите на специалистите“ от 29.08.2007г. под амб. № 3529“
от 30.08.2007г. издадени от „Областен Психиатричен Диспансер“ЕООД гр. Хасково,
относно тяхното съдържание вкл. и положеният печат.
Счита, че представеното саморъчно
завещание от 30.08.2007г. не съдържа задължителните реквизити при наличието на
които може да породи вещно правният си ефект, а от там и правото на собственост
на ищеца. Това било така, тъй като същото съдържа зачерквания, поправки и
добавки, водещи до неяснота на съдържанието, а от там и до неяснота на волята
на Е. и неяснота на завещаното имущество. В съдържанието липсвало предмет.
Имота предмет на делото е придобит от Е. през 2015г. т.е след датата на завещанието,
поради което към датата на съставянето му Е. не е бил собственик на този имот
/или поне в цялост/, следователно не е имал правото да се разпорежда в полза на
трети лица с права, които не е притежавал.
Искът бил неподкрепен с
доказателства. Твърденията в исковата молба не установявали законово правно
основание за собственост, относно претендирания имот, както и правно основание
за това.
На основание изложеното оспорва
предявеният иск, счита същият на първо място за недопустим поради изложеното по
горе и на второ място неоснователен.
Моли съдът да постанови
определение, с което да прекрати производството по делото като недопустимо,
алтернативно моли да постанови решение, с което съдът да отхвърли претенцията
на ищеца като неоснователна и недоказана.
Моли и при двете хипотези да му бъдат присъдени
разноските за водене на настоящото дело.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че към момента на предявяване на исковата молба и до
сега процесният имот се владее от ответника Е.Х.А., който поддържа претенцията,
че е собственик на имота. Не се спори между страните, че към момента на смъртта на Е. А.-21.12.2016г.,
процесният имот е бил собственост на Е. Х.А., с ЕГН-**********.Приживе, на 30.08.2007г., Е.
Х. А. собственоръчно е написал и подписал саморъчно завещание, по силата на
което завещава цялото си имущество на ищеца С.М.М.. Истинността на завещанието,
обстоятелствата че същото е написано собственоръчно и подписано от завещателя Е.
Х.А., предвид оспорването на автентичността му от ответника, безспорно се
установи и несъмнено
от назначените по делото единична, впоследствие тройна съдебно- графологични
експертизи.Заключенията и на двете експертизи са, че текстьт на завещанието е написан саморъчно от завещателя и подписа по завещанието
е негов, че по завещанието липсват зачертавания и поправки.
Завещателят е оставил и саморъчно написан и
подписан спесимен/образец от подпис/ и медицинско удостоверение , че към
момента на съставяне на завещанието е бил здрав психически. Завещанието е
обявено от нотариус Росен Стоименов, видно от
Протокол за обявяване на саморъчно завещание
акт №2 том I дело №2 от 09.02.2017г., приет като доказателство по делото.
След смъртта на Е. Х.А. и след обявяване на
саморъчното завещание оставено от Е. Х.А., ответникът Е.Х.А., брат на починалия
Е. Х.А. , се е снабдил с нотариален акт за покупко-продажба №113 том I per.№1208
нот.дело №109 от 2017г. на нотариус Румяна Велева,
нотариус №398 на Нотариалната камара на Република България, по силата на който С.А.
А., ЕГН **********, му продава процесния недвижим имот- собственост преди
смъртта му на Е. Х.А..С.А. А. е майка на починалия Е. Х.А. и негов единствен
наследник по закон, неоспорено от страните обстоятелство, потвърдено и от
приетите като доказателства по делото писмени документи.
След снабдяването си с нотариален акт, ответникът завладява имота
и отказва да предаде владението на ищеца, като счита себе си за собственик на
имота, неоспорено от ответника и признато като факт представен от ищеца в исковата
молба.
В случая е налице спор за собственост върху процесния недвижим имот, като
ищецът се легитимира като собственик по силата на оставено от собственика на
имота към неговата смърт Е. Х.А. саморъчно завещание, а ответникът се легитимира
като собственик на имота по силата на правоприемство-прехвърлителна сделка —от С.А.
А.-майка на починалия Е. Х.А. и негов единствен наследник по закон.
Така възприетата фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационния иск, ищецът следва да установи, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба
придобивно основание – по силата на завещание от Е. А., който е бил собственик
на имота по силата на покупко-продажба, както и че ответникът упражнява
фактическа власт върху имота.
В тежест на ответника е да установи, че владее имота на годно правно основание
– договор за покупко – продажба, както и че неговият праводател е бил титуляр
на правото на собственост към момента на сделката.
Прието е за безспорно по делото, че
ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот.
Предпоставка за допустимостта на установителния иск
за собственост е наличието на интерес от търсената защита, за който съдът
преценява от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца. Съдът
намира, че положителният установителен иск за собственост се явява процесуално
допустим, с оглед наведените твърдения за принадлежност на процесния имот в
патримониума на праводателя на ищеца, починал на 21.12.2016г. Искът е допустим
и с оглед на изложеното в исковата молба твърдение за придобиването на посочения
имот по силата на завещателно разпореждане, извършено в полза на ищеца от
праводателя му, както и предвид на твърдяното отрицателно за ищеца
обстоятелство, че ответника не е собственик по силата на цитираната по-горе прехвърлителна сделка,
обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба №113 том I per.№1208 нот.дело №109 от 201 7г. на нотариус
Румяна Велева, нотариус №398 на Нотариалната камара на Република България, оспорването от страна на ответника на
собствеността, възникнала за праводателя на ищеца, а за последния по силата на
завещателно разпореждане от Е. Х. на процесния имот към момента на изготвяне на
саморъчното завещание на последния. Гореизложеното обуславя именно извод за
спор между страните за принадлежността на правото на собственост по отношение
на процесния имот.
Основателността
на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяване от ищеца, чиято
е доказателствената тежест съобразно правилата на чл.154 от ГПК, при условията
на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върхупроцесния имот по
силата на възведеното от него основание –
завещателно разпореждане, извършено от Е. Х.А., за който се твърди, че приживе е придобил собствеността на този
имот, неоспорено от ответника.
Като
безспорно по делото съдът приема обстоятелството, че процесния имот е бил
собственост приживе на Е. А..
Ищецът
се легитимира като собственик на придобит от Е. А. процесен имот, по силата на
извършено от последния в негова полза „саморъчно завещание“ от 30.08.2007г. В
тази насока е както представеното по делото в заверен вид от „саморъчно
завещание“, приложено към материалите по делото, така и Протокол за обявяване
на саморъчно завещание Акт №2, том 1,
дело №2 от 9.2.2017г. , издаден от Нотариус Р.Стоименов, с район на действие
РС-Димитровград, рег.№096 на НК, Досежно този титул, от който ищецът черпи
право на собственост върху процесния имот, като преюдициален въпрос е поставен
по пътя на оспорването чрез възражение от ответната страна – недействително ли
е оспореното саморъчно завещание, като неподписано от сочения в него завещател,
спазена ли е формата му, което по смисъла на чл.42 ал.1 б.”б” от ЗН води до
нищожност. Заявено е и оспорване по реда на чл.193 ал.1 от ГПК на
автентичността – в частта на подписа на завещателя, както и в частта на
изписаното ръкописно съдържание.
Разпоредбата
на чл.25 ал.1 от ЗН поставя изискването саморъчното завещание да е изцяло
написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него, като санкцията за неспазването на това изискване е
посочена в чл.42 б.“б“ пр.2 от ЗН – завещанието ще е нищожно. За проверка на
тези обстоятелства по делото е назначена съдебно-графологическа експертиза,
впоследствие тройна такава, в хода на откритата по искане на ответната страна
процедура по чл.194 вр.с чл.193 от ГПК. Видно от констативно-съобразителната
част на заключението на вещите лица, след задълбочен анализ на предоставения им
сравнителен материал, същите правят извод, че ръкописният текст и подписът
върху „саморъчното завещание” са изпълнени от лицето, което е изпълнило и
текстовете и подписите върху представените сравнителни образци, а за последните
не се спори, че са изпълнени именно от Е. А.. Предвид приетата
съдебно-графологическа експертиза, съдът прави извод, че оспореното саморъчно
завещание е истинско по смисъла на чл. 193 ГПК и отговарящо на изискванията по
чл.25, ал.1 от ЗН. Ответникът оспорва по пътя на направено възражение, че към
датата на съставянето му, респективно откриване на наследството на праводателя
на ищеца, Е. А., процесния имот не бил в патримониума му в неговата цялост,
поради което и извършеното в полза на ищеца завещателно разпореждане, е
недействително по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗН. За да се отговори на този
преюдициален въпрос, следва да бъде даден отговор на въпроса какъв е видът на
завещателното разпореждане – дали то е общо /универсално/ или частно /т.е.
завет/. Универсалното завещателно разпореждане съдържа разпореждане относно
цялото имущество на завещателя или относно идеална /дробна/ част от него, без
да се конкретизират отделните предмети на имуществото /чл.16, ал.1 от ЗН/ и
придава на посоченото лице по силата на универсалното правоприемство качеството
на наследник. От друга страна завещателното разпореждане, което се отнася до
единично определено имущество представлява завет и придава качеството на
заветник на лицето, в полза на което е извършено /чл.16, ал.2 от ЗН/. Анализът
на имуществените разпореждания в процесното завещание налага извода, че то е от
категорията на общо/универсално/ завещателно разпореждане и волята на
завещателя Е. А., е била да завещае цялото си имущество на ищеца.В конкретния
случай ясно и по недвусмислен начин праводателят посочвайки, че завещава на
ищеца „всичките си движими и недвижими имоти-цялото си имущество“, не ги е
индивидуализирал. Или видно от
съдържанието на „саморъчното завещание”, с него Е. А. се е разпоредил за след
смъртта си не с определени имоти, а с
цялото си имущество, поради което същото не представлява завет в съответствие с
чл.16 ал.2 от ЗН. Съдът приема за неоснователно и недоказано релевираното от
ответната страна възражение за унищожаемост на завещателното разпореждане по
смисъла на чл.43 ал.1 б.”а” от ЗН, като се твърди, че праводателят е бил във
влошено здравословно състояние/психично такова/, поради което не е могъл да
изготви годно собственоръчно завещанието. В тази насока, въпреки указаната
доказателствена тежест, ответникът не проведе нужното доказване и не установи,
че към датата на изготвяне на „саморъчното завещание” – 30.08.2007г. Е. А. е
бил с влошено здравословно състояние/психично здраве/, което не му е
позволявало да изпише ръкописния текст на завещанието и да го подпише.Заключението
на изслушаната по делото тройна съдебно-графическа експертиза обори по
недвусмислен начин това твърдение, тъй като се установи, че както ръкописният
текст, така и подписът в „саморъчното завещание” са изпълнени от Е. А. и не се
установяват признаци за необичайно състояние на изпълнителя.
Няма спор по делото и че едноличен
собственик на процесния имот към момента на смъртта си е бил Е. А., който е
придобил жилището чрез покупко-продажба през 2015г.По делото ищецът въвежда като придобивно основание по чл.77
ЗС предвиден в Закона за наследството способ за придобиване на собственост, а
именно общо/универсално/частно завещателно разпореждане от Е. А.. Ответникът от
своя страна счита, че е придобил правото на собственост по силата на частно
правоприемство – покупко-продажба от единствения наследник по закон на Е. А. –С.А.М..Спорен
въпрос по делото е как следва да бъде разрешена конкуренцията на права между
ищеца и ответника.
При така
очертания предмет на спора, съдът намира следното:
Съобразно чл.25, ал.1 ЗН, саморъчното
завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него. Подписът
трябва да бъде положен след завещателните разпореждания. По силата на чл.42, б.
„б” ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не е
спазен чл.25, ал.1 ЗН.
Видно е от приетото като писмено
доказателство завещание и не се спори между страните, че то отговаря на строго
формалните изисквания за ръкописно изписване, съдържа означение на датата, на
която е съставено и носи подпис, който е положен след завещателните
разпореждания.
Своевременно, от ответника е оспорено
авторството както на положения подпис под завещанието, така и на ръкописния
текст. Така направеното оспорване касае автентичността на частния документ,
поради което и в процеса е открито производство по реда на чл.193 ГПК.
Кредитирайки изцяло заключението на вещите лица по съдебно-графологичната
експертиза като обективно, компетентно, базирано на годен сравнителен материал,
съдът намира, че в рамките на откритото производство по чл.193 и сл. ГПК се
доказа автентичността на документа, поради което завещателният акт е действителен
и годен да породи правни последици.
Правото на наследяване по завещание
възниква с откриване на наследството и е с предимство пред това на наследниците
по закон. Вписването на препис от обявените завещания по чл.112, б. „и” ЗС има
само оповестително действие. Както обявяването на завещанието, така и неговото
вписване, нямат конститутивно действие и не са условие завещанието да породи
действието си, което както беше посочено поражда действие от момента на
откриване на наследството. Поради това, независимо от вписването на завещанието
преди или след разпоредителната сделка от наследника по закон, ищецът е
придобил завещаното право от момента на откриване на наследството на Е. А. по
смисъла на чл.1 ЗН -21.12.2016г. Правилото на чл.113 ЗС, е неприложимо както в
отношенията между наследник по закон и лице, придобило по завещание, така и в
отношенията между придобилия по завещание и трето лице, придобило права с
транслативен акт, сключен с наследника по закон /така Решение №698/08.06.2011г.
по гр.д. №1281/2009г. на ВКС, I г.о. и Решение
№206/25.07.2012г. по гр.д. №238/2012г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и
задължителни за настоящия съдебен състав/.
При горните
изводи за наличие на произвело действие завещание в полза на ищцата от
откриване на наследството на Е. А., към момента на покупко-продажбата
праводателката на ответника не е била собственик на процесния имот, съответно
той не е могъл да придобие собствеността на деривативно основание. Поради това,
не се установи по делото да е налице противопоставимо на ищеца правно
основание, легитимиращо ответника да упражнява фактическа власт върху имота,
поради което, предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно ТР
№3/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Поради изложеното не следва да бъде отменян като
последица от изхода на спора нотариален
акт №113, ном първи, рег.№1208, нот.дело №109/17г. на нотариус Р.Велева с район
на действие ДРС, рег. №398 в НК, обективиращ договор за
покупко-продажба.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Димитровградски районен съд
разноски в общ размер от 970 лв, от които 270 лв дължима държавна такса за
образуване на производството, 200 лв депозит за назначената
съдебно-графологична експертиза и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Х.А.,
ЕГН ********** ***-АК-Кърджали с адрес за призоваване *******************************,
че собственик на следния недвижим имот: Поземлен
имот, находящ се в град Димитровград с адрес: *******************************/шестнадесет/,
съставляващ съгласно кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със
заповед №РД-18-38/05.07.2006г., имот с идентификатор №*************/двадесет и
една хиляди и петдесет и две точка хиляда и шест точка двеста и дванадесет,
целият с площ от 459 кв.м./четиристотин
петдесет и девет квадратни метра/ с трайно предназначение на имота
-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 м, стар
идентификатор няма, с номер по предходния план-двеста тридесет и четири/квартал
24/двадесет и четвърти/,парцел 20/двадесети/, при съседи на целия имот-имот №*************,имот
№*************, имот №*************,имот №************* и имот №*************,
ведно с построената в същия имот - жилищна сграда -еднофамилна с кадастрален
идентификатор №*************.2/две едно нула пет две точка едно нула нула шест
точка две едно две точка две /, находяща се на адрес *****************/шестнадесети/,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *************/две
едно нула пет две точка едно нула нула шест.две едно две/,с
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна на два етажа ,със застроена площ от
240/двеста и четиридесет/кв.м.,номер по предходен план-няма, СТАР
ИДЕНТИФИКАТОР:*************.1,при граници за целия имот:имот №*************,
имот №*************,имот № *************, имот № *************, имот№*************,стар
идентификатор-няма номер по предходен план:234, квартал 24 парцел 20, е С.М.М., ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.Б., съдебен
адрес ***.
ОСЪЖДА Е.Х.А., ЕГН ********** ***-АК-Кърджали
с адрес за призоваване *******************************, да предаде на С.М.М., ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.Б., съдебен
адрес ***, владението върху следния
недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в град Димитровград с адрес: *******************************/шестнадесет/,
съставляващ съгласно кадастрална карта на град Димитровград, одобрена със
заповед №РД-18-38/05.07.2006г., имот с идентификатор №*************/двадесет и
една хиляди и петдесет и две точка хиляда и шест точка двеста и дванадесет,
целият с площ от 459 кв.м./четиристотин
петдесет и девет квадратни метра/ с трайно предназначение на имота
-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10 м, стар
идентификатор няма, с номер по предходния план-двеста тридесет и четири/квартал
24/двадесет и четвърти/,парцел 20/двадесети/, при съседи на целия имот-имот №*************,имот
№*************, имот №*************,имот №************* и имот №*************,
ведно с построената в същия имот - жилищна сграда -еднофамилна с кадастрален
идентификатор №*************.2/две едно нула пет две точка едно нула нула шест
точка две едно две точка две /, находяща се на адрес *******************************/шестнадесети/,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *************/две
едно нула пет две точка едно нула нула шест.две едно две/,с
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна на два етажа ,със застроена площ от 240/двеста
и четиридесет/кв.м.,номер по предходен план-няма, СТАР ИДЕНТИФИКАТОР: *************.1,при
граници за целия имот:имот №*************, имот №*************,имот № *************,
имот № *************, имот№*************,стар идентификатор-няма номер по
предходен план:234, квартал 24 парцел 20,
придобит от ищеца чрез завещание от Е. Х.А., починал на 21.12.2016г. в гр. Димитровград,
съставено на 30.08.2007г. и обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание акт №2, том първи, дело №2 от 09.02.2017 година на нотариус
Р.Стоименов, с район на действие района на РС-Димитровград, с рег.№096 в
регистъра на НК, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Е.Х.А., ЕГН **********
***-АК-Кърджали с адрес за призоваване *******************************, да заплати на С.М.М., ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.Б., съдебен адрес ***, сумата 970/деветстотин и седемдесет/ лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: