Номер 19638907.10.2020 г.Град София
Софийски районен съд36 състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20201110143989 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление вх. № ..../11.09.2020 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК подадено от „СТАЛ 2007“ ЕООД против „СОФПРОП“
ЕООД, Т. Й. С. и В. Д. С. .
Заявителят иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист против посочените длъжници в условия на солидарност, а като документ, от който
произтичат претендираните вземания в общ размер на 104 734.68 лева е посочено
Нотариално заверено споразумение към договор за заем № К-18-11011/01.11.2018 г. и
договор за заем № К-18-12051/06.12.2018 г., с нотариална заверка на подписите с рег.
№ ...5/10.09.2020 г. и рег. № 4929/11.09.2020 г. по описа на нотариус Антоанета
Любенова със съдебен район СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
386. Претендираната сума в общ размер на 104 734,68 лева представлява сбор от
следните суми: 82 144,86 лева – неустойка съгласно чл. 4 от споразумението,
представляваща 10 ℅ от стойността на дължимите по договорите за заем главници в
размер на 684 540, 50 лева и 136 908, 10 лева; неустойка, съгласно сключен договор за
паричен заем на 01.11.2018 г. в размер на 18 824,85 лева и неустойка, съгласно сключен
договор за заем от 06.12.2018 г. в размер на 3 764, 97 лева. Твърди се в
обстоятелствената част на заявлението, че предоставените заемни суми, заедно с
таксите, лихвите и неустойките не са върнати и са изискуеми, което било съобщено на
длъжника „Софпроп“ ЕООД посредством изпратена му нотариална покана. Към
заявлението са приложени документът, от който се твърди да произтичат вземанията,
нотариална покана до длъжника „Софпроп“ ЕООД и разписка от 02.12.2019 г., от която
е видно, че последната е връчена при условията на чл. 47 ГПК.
При така изложената фактическа обстановка, въз основа императивните
законови разпоредби, настоящият състав направи следните правни изводи:
Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на
основание чл. 417, т. 3 ГПК предпоставя редовност на документа от външна страна.
1
При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен
да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да
събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от
изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство. В
производството по чл. 417 ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства
извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение, освен
когато не са налице изключенията по чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като не е представен
официален документ, който да удостоверява наследственото правоприемство.
Позоваването от страна на заявителя на приложените към заявлението
нотариална покана до длъжника „Софпроп“ ЕООД и разписка от 02.12.2019 г., от
която е видно, че последната е връчена при условията на чл. 47 ГПК удостоверява
уведомяване за предсрочна изискуемост единствено на длъжника „Софпроп“ ЕООД. В
случая се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.3 от
ГПК и срещу солидарните длъжници Т. Й. С. и В. Д. С. . По отношение на тях
предсрочна изискуемост нито се твърди от заявителя, нито се установява от последния
да е обявена. По отношение на въпроса кога настъпва предсрочна изискуемост по
договора за заем по отношение на солидарния длъжник е налице установена практика
на ВКС, която следва да бъде съобразена. Даденото от ВКС в Решение № 6/12.06.2017г.
по т.д.№ 50203/2016г.,II т.о разрешение на въпроса е, че уговорената по договора за
кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници по смисъла на
чл.121 ЗЗД, не предполага действие на обявената предсрочна изискуемост по
отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен
длъжник,ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на
предсрочната изискуемост. За да бъде изискуемо изцяло задължението спрямо всеки
един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението
следва да бъде обявена на всеки един от тях.
Извън гореизложеното, същественото в случая според настоящия съдебен състав
е това, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
нередовно от формална гледна точка, тъй като от него не може да се определи как е
формулирана претенцията за посочените суми, като това не може да бъде изведено и от
представените към заявлението документи.
Съгласно императивната норма на чл.425 ГПК заповедното производство е
строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на
заявление/съобразно поддържаното основание – чл.410 или чл.417 ГПК/. Неговата
редовност от външна страна, съгласно чл.411,ал.2 т.1 ГПК, е абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изричното препращане в чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК, редовността
2
на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен,
която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането
или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство следва да бъдат
конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на
претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение
от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в
исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора
установителен иск.
В конкретния случай подобна индивидуализация на претендираните вземания
не е налице. Кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на предоставени
парични средства по два договора за заем, без да наведе твърдения каква част от
заемите е погасена, съответно какъв е остатъка от непогасената главница, как са
формирани претендираните неустойки. Съгласно изявленията в т.11 от заявлението,
заявителят се позовава на факта, че всички предоставени заемни суми, заедно с
лихвите и неустойките са изискуеми и че се дължи сума в общ размер на 104 734,68
лева, представляваща сбор от следните суми: 82 144,86 лева – неустойка съгласно чл. 4
от споразумението, представляваща 10 ℅ от стойността на дължимите по договорите за
заем главници в размер на 684 540, 50 лева и 136 908, 10 лева; неустойка, съгласно
сключен договор за паричен заем на 01.11.2018 г. в размер на 18 824,85 лева и
неустойка, съгласно сключен договор за заем от 06.12.2018 г. в размер на 3 764, 97
лева. Заявителят обаче не излага фактически твърдения поради неплащане на кои
погасителни вноски, в какъв размер и за какъв период, доколкото е уговорено
изпълнение на части, счита за предсрочно изискуеми задълженията по двата договора
за заем и въз основа на това начислява и претендира посочените в заявлението
неустойки. Липсва яснота какво представлява и как е определен размера на
претендираните неустойки. Нещо повече, налице е разминаване в цифрите, посочени в
заявлението и в приложеното към него нотариално заверено споразумение. След като
в заповедното производство съдът е длъжен да прецени налице ли са предпоставките
на чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение, което предполага
установяване на твърдяната изискуемост и момента, в който тя е настъпила, то той
следва да има яснота и да съобрази дали на падежа длъжникът е извършил и какви по
размер – цялостни или частични плащания и основанието на което са начислени
претендираните от заявителя неустойки. Прилагането на нотариално заверено
споразумение, в което се цитират два договора за заем от 01.11.2018 г. и от 06.12.2018
г. и дължими по тях заемни суми в посочените размери, ведно с дължими лихви и
неустойки за просрочие, не е основание да се приеме, че същите в достатъчна степен
3
индивидуализират вземането, тъй като приложените документи се преценяват с оглед
редовно формулираното искане, каквото в случая липсва. В представеното нотариално
заверено споразумение е посочено, че към датата на подписването му са дължими
лихви и неустойки в размер на 73 936.58 лева по договор за заем от 01.11.202018 г. и
лихви и неустойки в размер на 15 279,88 лева по договор за заем от 06.12.2018 г., а в
депозираното заявление се претендират други суми. Не е ясно и какъв е характера на
претендираните със заявлението неустойки, нито как се формира техния размер от
18 824,85 лева, съответно от 3 764,97 лева.
Извън горното, претенция за заплащане на неустойка в размер на 82 144, 86,
позовавайки се на чл. 4 от сключеното споразумение, също не може да обоснове
положително произнасяне на заповедния съд за постановяване незабавното й
изпълнение. Възникването на акцесорното задължение за плащане на допълнителна
неустойка в размер на 10 ℅, в случай на предсрочна изискуемост, последвала от
неизпълнение на споразумението или задълженията по договора за заем, е обусловено
от настъпване на конкретен правопораждащ факт извън самото изпълнително
основание, а именно – виновно неизпълнение на договорно задължение. В този
смисъл,представеното споразумение,само по себе си не удостоверява изискуемо и
ликвидно вземане за неустойка,а съгласно т.4а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, незабавно изпълнение може да се допусне само за суми,които следва да се
предадат по силата на самия договор.
Предвид изложеното съдът счита, че молбата за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № ..../11.09.2020 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК подадено от „СТАЛ 2007“ ЕООД против „СОФПРОП“
ЕООД, Т. Й. С. и В. Д. С. .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4