РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Павликени, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20244140100718 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана от И. Б. Б. против „Д. а.“ ЕООД
искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 5666,22 лева – дължимо наемно
възнаграждение за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както и
лихва за забава в размер на 1582,23 лева за периода от 01.11.2020 г. до 04.09.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем е предоставил на ответното
дружество следните земеделски земи: ПИ с идентификатор ***, с площ 14,996 м², ПИ с
идентификатор *** с площ 4005м² и ПИ с идентификатор *** с площ 6300 м² със срок на
действие една стопанска година -2019/2020 г. и възнаграждение – по 55 лв. на декар. След
изтичане на срока на договора били сключвани договори за наем на земеделска земя между
сраните по отношение на процесните имоти за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и
2022/2023 г., всеки със срок на действие една година и при уговорена наемна цена в размер
на по 55 лева за декар за стопанска година, или общо 1391,55 лева за стопанска година.
Поддържа, че предал на ответното дружество имотите за ползване, но последното не
изпълнило задължението си да заплати наемната цена за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021
г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. в общ размер от 5666,20 лева. Претендира и обезщетение за
забава в размер от 1582,23 лева за периода 01.11.2020 г. до датата на депозиране на исковата
молба – 04.09.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
оспорва претенциите по основание и размер с твърдения, че ищецът не е изпълнил
задължението си да предаде наетата вещ. Поддържа, че не дължи заплащане, тъй като в
договорите нe била предвидена цена, т.е. земите се ползвали безвъзмездно и нямало валидно
наемно правоотношение. Поддържа, че рентно плащане било уговорено не в пари, а в
еквивалентна стока – брой телета, като за стопанската 2020/2021 г. заплатил уговорената
цена в размер на 5 телета на стойност общо 1000 лева както и бонус в размер на 700 лева. За
стопанската 2021/2022 г. е предал 6 броя телета – еквивалент на дължимата наемна цена.
Оспорва дължимостта на наемно възнаграждение за 2022/2023 г. с довод, че ищецът е
1
прехвърлил собствеността върху част процесните земи на трето лице. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение задълженията
му за заплащане на наемна цена за стопанската 2019/2020 г.
Съдът като взе предвид доводите на страните намира за установено следното:
По делото са представени четири броя договори за наем на земеделски земи с номера
***28.06.2019г., № ***20.06.2022 г., № ***24.06.2020 г. и № ***18.06.2021 г., от
съдържанието, на които се установява, че ищецът се е задължим да предостави свои
собствени имоти – земеделски земи, индивидуализирани по площ, местонахождение и номер
на ПИ, за временно възмездно ползване за срок от една година. Конкретна наемна цена не е
посочена. Предвидено е задължение за наемателя да заплати уговорената рента в срок
посочен във всеки от договорите – до 31.10 в годината следваща тази, в която е подписан
договора.
От приложените по делото заявления по чл.70, ал. 1 ППЗСПЗЗ се установява че
процесните земеделски земи са заявени за ползване от ответното дружество за стопанските
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2022/2023 г. В заявления с вх. №***/04.07.19 г. и вх.
№***27.07.2020 г. са заявени имотите, предмет на договорите с № ***24.06.2020 г. и №
***28.06.2019 г. В заявлението с вх. № ***28.07.2022 г. също фигурират процесните
земеделски земи, без посочено основание за ползването им – не е посочен номер договор,
дата и срок. Приложени са и 4 броя Заповеди на ОД „Земеделие“ – В.Т., с които са одобрени
споразуменията по чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ на масивите за ползване за стопанските 2022/2023 г.,
2021/2022 г., 2020/2021 г. и 2019/2020 г., намиращи се в землището на с. Д.Л., общ. П. и
видно от съдържанието на които са одобрени споразумения за ползване на земеделски земи
и на ответното дружество. С подаването на заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ , респ.
обвързването на ответното дружество от споразумението по чл. 37б, ал. 2 ЗСПЗЗ в четири
последователни години води до извод, че „Д. А.“ ЕООД е афиширало качеството си на
ползвател на процесните имоти, респективно притежаването на фактическата власт върху
същите. Следователно процесните земеделски земи са предоставени на ответното дружество
въз основа на валидни договори за наем и същото дължи на наемодателя ищец цената за
ползването им.
Наемът, именно защото е цена за ползването на съответните недвижими имоти в
рамките на едно правоотношение, може да бъде уговорен като определяем или дори при
условията на чл. 326, ал. 2 ТЗ - ако наемната цена не е определена и не е уговорено как ще
бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща
при подобни обстоятелства. Съгласно решение № *** от 17.06.2013 г. по т. д. № 649/2012 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на доказана конкретна
уговорена цена не води като последица до извод за липсата изобщо на такова договорно
отношение, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при
сключването на договора за същия вид стока/услуга при подобни обстоятелства. По
аналогия на закона същото правило е приложимо и по отношение на цената по договор за
наем. В тази връзка и напълно неоснователни са доводите в отговора на исковата молба за
липса на валидно правоотношение по договор за наем на земеделски земи. Нещо повече в
заявленията по чл. 70 ППЗСПЗЗ, ответникът е декларирал като основание за ползване на
земите именно наем, което е още един аргумент в подкрепа на извода за характера на
облигационната връзка между страните.
Съобразявайки изложеното, в това число и правилото на чл. 326 ТЗ, приложимо в
случая, предвид липсата на конкретно определена наемна цена, настоящият състав на съда
намира, че дължимата цена е обичайната, която обикновено се плаща при подобни
правоотношения. За установяването размера й е допуснато заключение на СОЕ, според
което за стопанската 2019/2020 г. средната годишна рента за имотите възлиза на общо
1325,27 лева или по 52.38 лв. за декар; за стопанската 2020/2021 г. – общо 1373,37 лв. или по
54,28 лв. за декар; за стопанската 2021/2022 г. – общо 1472,52 лв., или по 58,20 лв. за декар;
и за стопанската 2022/2023 г. 1570,69 лв., или по 62,08 лв. за декар. Няма основание според
настоящия състав на съда заключението на вещото лице да не бъде кредитирано, тъй като
2
дава обективни и пълни отговори на поставените задачи.
Наемът на земеделски земи е уреден в ЗСПЗЗ, като нормата на чл. 4б ЗСПЗЗ
предвижда форма за действителност на договорите за наем на земеделска земя за срок по-
дълъг от 1 година – писмена с нотариална заверка на подписите на страните. За договорите
за наем на земеделска земя със срок равен или по-кратък от 1 година форма за
действителност не е предвидена като условие за валидността им. В настоящия случай и
четирите договора са със срок една година и не попадат в обхвата на чл. 4б ЗСПЗЗ и
обикновена писмена форма е годна да установи наличието на съответното правоотношение.
Това уточнение съдът прави с оглед твърденията в отговора на исковата молба, че наемната
цена е уговорена в еквивалентна стока – телета и доказването на тези твърдения. Предвид
писмения характер на договора за наем, установяването на уговорка за цена, различна от
обичайната, в случая предоставяне на животни е недопустимо чрез свидетелски показания –
аргумент чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, а освен показанията на св. Недкова (които както стана ясно
в тази част са недопустими), други доказателства за наличие на подобна уговорка липсват.
Твърдяното предаване на животни не се установява да е в изпълнение на договорите за наем,
тъй като не се доказа наличие на уговорка за заплащане на наемната цена под форма на
предаване на животни. За ответника остава възможността да търси равностойността им в
друг процес. На следващо място не се установи ответника да е погасил задължението си да
заплати наемната цена. Твърденията в отговора на исковата молба за заплатени парични
суми във връзка с договора, но под формата на бонус не се установяват, а и ответникът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на тези твърдения, а за установяването изпълнението
на това задължение отново свидетелски показания са недопустими – аргумент чл. 164, ал. 1 ,
т. 4 ГПК.
С оглед изложеното и предвид приетото заключение на вещото лице по СОЕ, исковите
претенции с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД се явяват за основателни за сумата от общо
5741,85 лева, или за сумата 1325,27 лева по Договор № ***28.06.2019 г., какъвто е
обичайния размер на средната годишна рента за стопанската 2019/2020 г. като за разликата
до предявения размер от 1391.55 лева претенцията подлежи на отхвърляне; за сумата от
1373,37 лв. по Договор №***24.06.2020 г. за стопанската 2020/2021 г. какъвто е обичайния
размер на средната годишна рента от 2020/2021 г. като за разликата до предявения размер от
1391.55 лева претенцията подлежи на отхвърляне; а по отношение търсената стойност за
стопанските 2021/2022 г. и за стопанската 2022/2023 г. претенциите следва да бъдат уважени
в цялост.
Основателността им предпоставя разглеждането на наведеното в условията на
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на
ищеца за наемна цена за стопанската 2019/2020 г. В договора за наем на земеделски земи
№*** от 28.06.2019 г. е предвиден срок за изплащане на договорената рента, а именно до
31.10.2020 г. След този ден наемодателят е в забава. Нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
предвижда вземанията за наем да се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.
Посочената разпоредба е приложима в конкретния случай, когато давностният срок е
започнал да тече на 01.11.2020 г. и е изтекъл на 01.11.2023 г. Исковата молба е предявена
след 01.11.2023 г., на 05.09.2024 г., след изтичането на давностния срок, което води до
основателност на възражението за изтекла погасителна давност в отговора на исковата
молба касателно вземанията за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска
земя № ***28.06.2019 г. Следователно исковата претенция за сумата от 1391.55 лева следва
да бъде отхвърлена за сумата от 1325,27 лева като погасена по давност, а за разликата до
предявения размер от 1391,55 лева като неоснователна. Отхвърлянето на това главно
вземане води до отхвърляне и на акцесорната претенция за лихва за забава за периода
01.11.2020 г. – 04.09.2024 г. (датата на клеймото – исковата молба е изпратена по поща) в
размер на 610,73 лева.
По отношение възражението за недължимост на част от наемната цена за стопанската
2022/2023 г., обосновано с прехвърляне на имот, което го правело неизправна страна по
договора. С отговора на исковата молба е представено уведомление, адресирано до
3
ответното дружество, с което трето лице СД „К. Д. и Д.“ свежда до знание на ответника, че е
придобило правото на собственост върху обработван от „Д. а.“ ЕООД имот - ПИ № *** с
площ 4,005 дка от наемодателя И. Б. и с което отправя искане имотът да не се заявява за
ползване за стопанската 2023/2024 г., като след прибиране на реколтата имотът бъде
предоставен на собственика. Това уведомление е от 17.07.2023 г. В договора за наем на
земеделска земя, касаещ стопанската 2022/2023 г., е предвиден запрет за наемодателя да
сключва договори, с които да отстъпва земята, обект на договора на други лица преди
изтичане на срока. Неизпълнението на това задължение не води до отпадане на
задължението на наемателя да заплати наемна цена на собственика изобщо. Принципно
липсва забрана имотът обект на договор за наем да бъде прехвърлен по време на действието
му. Нещо повече разпоредбата на чл.237, ал. 2 ЗЗД предвижда защита за наемателя, като
договорът за наем при условие, че е с достоверна дата, каквато хипотеза е и настоящата,
запазва действието си до изтичане на определения срок, но не повече от една година.
Правата и задълженията на наемодателя преминават ех lege върху новия собственик. В
случая срокът на договор № ***20.06.2022 г. е една стопанска година. Съгласно §2, т. 3 от
ДР на ЗАЗ “стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година, т.е. процесният договор е с краен срок 01.10.2023 г. С коментираното
уведомление приобретателят заявява правото си на ползване за следващата стопанска година
-2023/2024 г. след прибиране на реколтата за текущата, т.е. до 01.10.2023 г. Установява се
обаче че ПИ № *** ( с идентификатор ***) е прехвърлен с НА от 23.03.2023 г. Съответно до
този момент ответното дружество дължи наемна цена за този имот на ищеца И. Б., или за
периода от 20.06.2022 г. – 23.03.2023 г. – девет месеца и три дни. Съгласно заключението на
вещото лице средната годишна рента за този имот за стопанската 2022/2023 г. възлиза на
248,63 лева, съответно изчислена служебно от съда наемната цена, дължима на ищеца за
периода 20.06.2022 г. – 23.03.2023 г. възлиза на 188.00 лева. Следователно претенцията за
заплащане на дължима наемна цена по Договор за наем на земеделски земи № ***20.06.2022
г. би била основателна за сумата от 1510,06 лева, а по отношение на имот с идентификатор
*** за периода 20.06.2022 г. – 23.03.2023 г. Ищецът претендира сума в размер на 1391,55
лева по този договор и изхождайки от принципа на диспозитивното начало, тази сума следва
да му бъде присъдена с уточнението, че за периода 20.06.2022 г. – 23.03.2023 г. за имот
идентификатор *** искът подлежи на отхвърляне. Основателността на иска за вземането за
главница по този договор води до основателност на иска за присъждане на лихва за забава в
размер на 162,72 лева за периода 01.11.2023 г. – 04.09.2024 г.
Колкото се отнася до вземанията за наемна цена за стопанските 2020/2021 г. и
2021/2022 г. съгласно заключението на вещото лице дължимата средна пазарна рента е в
размер на 1373,37 лева, съответно 1472,52 лева. За двата периода претендираната сума е в
размер на по 1391,55 лева. Следователно за стопанската 2020/2021 г. следва да бъде
присъдена сума в размер на 1373,37 лева, като за разликата до предявения размер от 1391,55
лева искът бъде отхвърлен. Частичното уважаване на претенцията за главното задължение
по Договор № ***24.06.2020 г. води до уважаване на акцесорното за лихва за забава в част
съответна на уважената главница и възлизаща на 463,93 лева за периода 01.11.2021 г. -
04.09.2024 г. като за разликата до 470,18 лева отхвърлена.
По договор № ***18.06.2021 г. претенцията за наемна цена за стопанската 2021/2022 г.
подлежи на уважаване в цялост, съответно и акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на 328,57 лева за периода 01.11.2022 г. - 04.09.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в правната сфера на всяка от
страните. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски за заплатена държавна
такса в размер на 294,28 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и възнаграждение за един
адвокат в размер на 250 лева (в договора за правна помощ е договорено възнаграждение
1000 лева, от които заплатени 250 лв.) или общо 844,28 лева. От тази сума следва да му бъде
присъдена сума в размер на 595,39 лева, съответни на уважената част от исковете.
Ответникът е представил доказателства за сторени разноски за възнаграждение за един
4
адвокат в размер на 2000 лева. Преди да разпредели отговорността за разноски по
отношение сторените от ответника, съдът дължи произнасяне по наведеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна възнаграждение за един адвокат. Настоящият състав на съда вземайки
предвид материалния интерес, обстоятелството, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, броя на проведените заседания, намира, че претендираното
от ответната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно и като такова следва да бъде
редуцирано до сумата от 1000 лева. От тази сума съобразявайки отхвърлената част от
исковете на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 294,72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. а.“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на И. Б. Б. с ЕГН ********** на осн.
чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4б ЗСПЗЗ сумата от 1373,37 лева, съставляваща дължима наемна
цена за стопанската 2020/2021 г. по Договор за наем на земеделски земи № ***24.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане,
както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 463,93 лева – лихва за забава за периода 01.11.2021 г. -
04.09.2024 г. като за разликата до пълния предявен размер на главницата от 1391,55 лева и на
лихвата за забава до 470,18 лева ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА „Д. а.“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на И. Б. Б. с ЕГН ********** на осн. чл.
232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4б ЗСПЗЗ сумата от 1391,55 лева, съставляваща дължима наемна цена
за стопанската 2021/2022 г. по Договор за наем на земеделски земи № ***18.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от 05.09.2024 г. до окончателното изплащане, както и на
осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 328,57 лева – лихва за забава за периода 01.11.2021 г. - 04.09.2024
г.
ОСЪЖДА „Д. а.“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на И. Б. Б. с ЕГН ********** на осн. чл.
232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4б ЗСПЗЗ сумата от 1391,55 лева, съставляваща дължима наемна цена
за периода 20.06.2022 г. - 23.03.2023 г. от стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на
земеделски земи № ***20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.09.2024
г. до окончателното изплащане, както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 162,72 лева – лихва за
забава за периода 01.11.2023 г. - 04.09.2024 г. като за периода 24.03.2023 г. – 31.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание 232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 4б ЗСПЗЗ.
ОХВЪРЛЯ предявения от „Д. а.“ ЕООД с ЕИК *** против И. Б. Б. с ЕГН **********
на осн. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 4б ЗСПЗЗ сумата от 1391,55 лева, съставляваща дължима
наемна цена за стопанската 2019/2020 г. по Договор за наем на земеделски земи №
***28.06.2019 г., както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 610,73 лева – лихва за забава за
периода 01.11.2019 г. - 04.09.2024 г.
ОСЪЖДА „Д. а.“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на И. Б. Б. с ЕГН ********** на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 595,39 лева сторени разноски.
ОСЪЖДА И. Б. Б. с ЕГН ********** да заплати на „Д. а.“ ЕООД с ЕИК *** на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 294,72 лева – сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5