Р Е Ш Е Н И Е
№ 518
град Горна Оряховица, 08.01.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1041 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ.
Ищецът Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник : адвокат М.К.И. от ВТАК, излага твърдения в исковата молба, че на 14.12.2017г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед, по
която П.Н. се е задължил безусловно и неотменимо и без протест да заплати на
заявителя сумата от 5800 лв., в срок не по-късно от 08.02.2018г. Счита, че по
този начин, едностранно и безусловно ответникът е приел, че падежът на
уговореното плащане е с крайна дата 08.02.2018г. Заявява, че от външна страна
записът на заповед отговаря на всички законови изисквания и е напълно редовна
ценна книга, съгласно чл.535 от Т3. Сочи, че към настоящия момент, въпреки
многократните покани от страна на ищеца към ответника, последният не е
предприел никакви - нито правни, нито фактически действия, за да изпълни своето
задължаване по издадената от него безусловна и без протестиране запис на
заповед. Посочва, че тъй като задължението не е изпълнено в срок, ищецът е
подал заявление по чл.417 от ГПК пред Районен съд - Горна Оряховица, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. 578/2019г. по описа на ГОРС, но длъжникът е
подал възражение в срок.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено съществуването на вземането на Н.И.К. срещу ответника П.А.Н. за
сумата от 5800 лева, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
578/2019г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението. Моли съда да осъди ответника да заплати и направените съдебни
разноски и разноски за адвокатско възнаграждение по настоящето дело, както и да
се произнесе относно дължимостта на разноските в заповедното производство по ч.
гр. д. 578/2019г. по описа на ГОРС, като осъди ответника да му заплати същите.
Моли съда ответникът да му заплати всички дължими суми по следната банкова
сметка *** : … - ,,ПИБ”АД, с титуляр Н.И.К..
В съдебно заседание, ищецът Н.И.К., лично и чрез пълномощника си – адвокат М.И. от ВТАК, поддържа иска. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира направените съдебни разноски.
Ответникът П.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. чрез пълномощник - адвокат Л.И. от ВТАК. Заема становище, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК. Не спори, че страните по делото се познават. Не спори, че на 14.12.2017г. П.А.Н. е издал в полза на ищеца Н.И.К. запис на заповед и че това е приложеният по ч.гр.дело № 578/2019г. по описа на ГОРС запис на заповед.
Спори, че към датата на подаване на писмения отговор сумата е дължима.
Заявява, че страните се запознали в края на 2016 година, когато ответникът се занимавал с покупка на парцели с ,,гора”, от които добивал и продавал дървесина. Сочи, че ищецът живеел в град Велико Търново, като се занимавал с посредничество и подготовка на документи при сделки със ,,земеделска земя” и ,,гора”. Заявява, че преди 14.12.2017г. ответникът купил с посредничеството на К. няколко имота. Твърди, че в началото на месец декември 2017г. ищецьт се свързал с ответника и му предложил да купи ,,гора” в землището на село Къпиново, община Велико Търново, с площ от 12.800 дка, като му предложил цена от 4 000 лева. Ответникът заявил, че точно сега не разполага с такива средства, още повече, че предстоели Коледни и Новогодишни празници, през които нямало да работи, нямало да има и приходи. Тогава К. предложил той да плати тези 4 000 лева, както и разноските пред нотариуса по сделката, а Н. да му подпише запис на заповед за по-голяма сума : 5 800 лева, като му обяснил, че тази разлика от 1800 лева били разноските по сделката пред нотариуса, както и неговата комисионна. Посочва, че ответникът се съгласил. Заявява, че на 14.12.2017г. в кантората на нотариус Д.Т. от град Велико Търново се явили ответникът, жената, с която живее на семейни начала - Т.П.Н., ищецът и лицето К.П.Б.- собственик на гореописаната ,,гора”, заедно с нейния съпруг. Твърди, че чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 70, том VI, рег. № 8826, дело № 643, ответникът е придобил собствеността върху имота, като разноските пред нотариуса били платени от ищеца, съгласно уговорката. Посочва, че докато били в нотариалната кантора, ответникът е подписал и запис на заповед за сумата от 5800 лева, К. прибрал при себе си документа и било уговорено, както и изписано в записа на заповед, че ответникът ще върне тази сума на отделни вноски до 08.02.2018г.
Твърди, че още в края на месец януари 2018 година е издължил цялата сума на ответника, като плащанията били извършвани в брой лично на ищеца, а вноските били различни по размер - имало такива по 2000, 500, 100 и 300 лева. Сочи, че сумите били предавани на К. от Н. и от К.П.Б., а местата, на които били предавани отделните вноски, били или пред дома на ответника в град Горна Оряховица, или пред кафене в град Велико Търново, близо до дома на К.. Заявява, че при плащането на последната вноска ищецът заявил на ответника, че с това задължението му е погасено изцяло и в срок. Тогава Н. поискал да му се върне подписания запис на заповед, но К. го уверил, че няма от какво да се притеснява - задължението му е изплатено и той няма за какво да ползва документа.
Посочва, че в началото на тази година страните се скарали, като причина за това била спор при покупка на парцел с ,,гора”, при който К. обвинил ответника в некоректност, и се заканил, че няма да остави това без последствия за ответника. Скоро ответникът разбрал, че ищецът е използвал подписания от него запис на заповед пред настоящия съд, като по него бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 578/2019г., за сумата от 5 800 лева, която той вече бил изплатил. Сочи, че записът на заповед е абстрактна сделка, и за разлика от каузалната сделка, не съдържа основание с оглед действителността му, но независимо от това, същият се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Заявява, че в тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Противопоставя на своя кредитор възражения по отношение редовността на записа на заповед от външна страна, като твърди, че не са налице всички реквизити на този строго формален документ. Възразява, че процесният запис на заповед не му е надлежно предявен за плащане.
Счита, че претенцията е процесуално недопустима. Заявява, че за ищеца не е възникнало правото на иск, тъй като той няма интерес от търсенето на защита, чрез воденето на настоящото производство, като причина за това е реалното погасяване на задължението на ответника по процесния запис на заповед още преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 578/2019г. по описа на ГОРС.
Оспорва изцяло исковата претенция, като неоснователна. Претендира всички направени на инстанцията разноски.
В съдебно заседание, ответникът П.А.Н., лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Л.И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
С окончателния доклад
по делото, съдът е приел за безспорни фактите, че със Заповед № 745/25.03.2019г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от 25.03.2019г., двата издадени по ч. гр. дело № 578/2019г. по описа на ГОРС, е
разпоредено длъжникът П.А.Н. с ЕГН **********, да заплати на кредитора Н.И.К. с ЕГН **********, сумата от 5800 лева, представляваща дължима
сума по запис на заповед, издаден на 14.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането. Безспорни между страните са и фактите, че в срока
по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение против
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
Безспорни по делото са и фактите, че ответникът П.А.Н. с ЕГН ********** е издател на процесния запис на заповед, издаден на 14.12.2017г. Видно от запис на заповед, издаден на 14.12.2017г., приложен в оригинал по ч. гр. дело № 578/2019г. по описа на ГОРС, в същия е вписано, че П.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, като издател на записа на заповед се задължава неотменимо и безусловно да заплати този запис на заповед на Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, до 08.02.2018г. включително. В приложения запис на заповед, издаден на 14.12.2017г. в гр. Велико Търново, е вписано, че датата на плащане/падеж е 08.02.2018г. вклл, мястото на плащане е гр. Велико Търново – на ръка.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че
записът на заповед от 14.12.2017г., за вземането по който е издадена заповедта
за изпълнение по ч. гр. д. № 578/2019г. на ГОРС, е издаден във връзка с
каузално правоотношение, възникнало от и по повод осъществяването на сделка за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 70, том 6, рег. № 8826, дело № 643 от 2017г. по описа на
нотариус Д.Т. с рег. № 582 в регистъра на НК, с район на действие ВТРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, който е допустим. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на оспореното от ответника вземане, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ се явява неоснователен по следните съображения :
Предметът на спора в настоящото исково производство се определя от правното твърдение на ищеца за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
В тази връзка, съдът споделя възраженията на ответната страна, предявени с писмения отговор по делото, че процесният запис на заповед, издаден на 14.12.2017г., не отговаря на изискванията относно формата, установени в разпоредбата на чл.535 от Търговския закон, и същият не представлява редовен от външна страна документ, респ. не удостоверява формално и търсеното от кредитора вземане. Изследвайки представения от ищеца документ – запис на заповед от дата 14.12.2017г., настоящият съдебен състав намира, че документът не е редовен от външна страна, а именно - не отговаря на изискванията, визирани в чл.535,т.2 от ТЗ относно формата. Видно от съдържанието на представения запис на заповед с дата на издаване 14.12.2017г., ответникът П.А.Н. с ЕГН **********, като издател на записа на заповед, се е задължил безусловно и неотменимо да заплати този запис на заповед на Н.И.К. с ЕГН **********, до 08.02.2018г. Приложеният към заявлението по ч. гр. дело № 578/2019г. по описа на ГОРС оригинал на запис на заповед с дата на издаване – 14.12.2017г., обаче, не съдържа задължителен реквизит, съгласно изискванията на чл.535,т.2 от ТЗ, а именно – в съдържанието на документа липсва безусловно обещание от страна на издателя да се плати определена сума пари. Безусловното обещание да се плати определена сума пари е задължителен реквизит от съдържанието на записа на заповед, съгласно чл.535,т.2 от ТЗ. Липсата на този задължителен реквизит не може да бъде допълнена с друг реквизит от съдържанието, съгласно установеното в чл.536 от ТЗ, и обуславя непълнота на съдържанието на записа на заповед. Текстът на чл.535 от ТЗ съдържа задължителните реквизити на записа на заповед, като в чл.536,ал.2 – ал.4 от ТЗ са посочени три изключения, които в правната теория се наричат презумирани реквизити, като безусловното обещание да се плати определена сума пари не е сред тези изключения. Поради това, липсата на този задължителен реквизит в самото съдържание на документа не може да бъде допълнено с друг реквизит – вписаното в заглавната му част : „за сумата 5800 лв. /пет хиляди и осемстотин лева/, тъй като записът на заповед от 14.12.2017г. не съдържа безусловно обещание от страна на издателя П.А.Н. да заплати определена сума пари, нито препраща към вписаната в заглавната част сума от 5800 лв., вместо което е вписано безусловно задължение да се заплати този запис на запис, съставляващ менителничен документ, а не определено по размер парично задължение.
По тези съображения, съдът счита, че процесният запис на заповед с дата на издаване 14.12.2017г., който не съдържа безусловно обещание от издателя да се плати определена сума пари, като задължителен реквизит от неговото съдържание, не отговаря на изискванията относно формата и не съставлява запис на заповед, съгласно правилото, установено в чл.536,ал.1 от ТЗ. В този смисъл, същият се явява нищожен като едностранна сделка поради опорочаване на формата относно изискването й по чл.535,т.2 от ТЗ за безусловно обещание да се плати определена сума пари, и съответно - не поражда задължение за неговия издател. Поради това, в случая не може да се приеме за установено, че приложеният по делото запис на заповед, издаден на 14.12.2017г., удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на ищеца Н.И.К. срещу издателя П.А.Н. за сумата от 5800 лева. По тези съображения, в случая не се установява наличието на вземане на ищеца против ответника за сумата от 5800 лв. – главница, на соченото в исковата молба основание – издаден на 14.12.2017г. в полза на Н.К. запис на заповед като ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая не се установява съществуването на парично вземане на ищеца Н.К. против ответника П.Н. за сумата 5800 лв., представляваща неиздължена сума по запис на заповед, издаден на 14.12.2017г., с падеж 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й изплащане. Поради това, съдът счита, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото, съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Наред с това, предвид отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 130 лв. - платена държавна такса, и сумата от 650 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, двете сторени в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 120 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ, предявен от Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник : адвокат М.К.И. от ВТАК, против П.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено, че П.А.Н. с ЕГН ********** дължи заплащане на Н.И.К. с ЕГН ********** на СУМАТА от 5800 лв. /пет хиляди и осемстотин лева/, представляваща неиздължена сума по запис на заповед, издаден на 14.12.2017г., с падеж на 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 745 от 25.03.2019г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.03.2019г. по ч. гр. дело № 578/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМА в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник : адвокат М.К.И. от ВТАК, против П.А.Н. с ЕГН **********, за заплащане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса – 130 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 650 лв., както и за заплащане на направените по настоящото исково производство разноски за доплатена държавна такса - 120 лв., и за адвокатско възнаграждение - 650 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……….. …………..