№ 13
гр. Каварна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева
Административно наказателно дело № 20233240200030 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“****“, №12, ет.5, ап.87, представлявано от
управителя К. Т. Т., чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“****“, №52, ет.2, офис 10-
11, представлявано от адвокат М. Я., срещу Наказателно постановление № 08-
2200269/276 от 12.12.2022г. на ИД Директор на Дирекция „Инспекция на
труда“ гр.Добрич, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от
КТ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1 900
лева, за нарушение на чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
НП е обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН. В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални правилни
нарушения и материална незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради което моли за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призована, представлява се от адв.С. С. – АК Добрич, преупълномащен от
адв.М.Я., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призована,
представлява се от ст.юрк.Г. Н., който оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на Наказателното постановление.
Контролиращата страна – РП Добрич – ТО Каварна, не изпраща
представител.
1
Каварненският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
служителите Е. И. К., Е.Н. И., Т. Н. А. и С. И. Г., на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Добрич на 07.20.2022г., около14.30 часа на обект (СМР) „Монтаж
на нова топлоизолационна система от EPS 60 mm/100 mm с ≤ 0,035" по
външните стени на СУ „****“, находящ се в ПИ ****.902, в землището на
гр.Каварна, общ.Каварна , обл.Добрич, изпълняван от „Т. Б.“ ЕООД, на
място е извършено наблюдение на дейностите, които се извършват от
работниците. По време на проверката е заварен Г. Т. Т. с ЕГН ********** да
почиства строителните отпадъци от двора на училището в близост до
монтирано на външните му стени строително скеле. От същия е изискано да
попълни декларация относно условията по наемането му на работа в
присъствието на управителя К. Т. Т.. Видно от попълнената декларация Г. Т.
работи в проверявания обект на длъжност „общ работник“ с установено
работно време от 10.00 ч. до 16.00 ч., осигурени почивки в работния ден – 1
час, с осигурени два почивни дни – събота и неделя и уговорено дневно
трудово възнаграждение в размер на 30 лева. В декларацията работникът
посочва, че не е подписвал трудов договор, но полага труд в полза на
работодателя „Т. Б.“ ЕООД като почиства двора на училището.
С връчена на 07.10.2022г. призовка, за представяне на документи,
проверката в обекта е приключила.
На 17.10.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич по
служебна ел.поща са получени изисканите с призовката трудови досиета на
заварените в обекта работници, като липсва на Г. Т..
Установено е, че „Т. Б.“ ЕООД в качеството си на работодател е приел
на работа на 07.10.2022г. в изпълнявания от него обект, описан по-горе, Г. Т.
Т. с ЕГН **********, като „общ работник“, с осигурено работно място,
работно време, трудово възнаграждение, почивка в работния ден и седмична
почивка, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов
договор преди постъпването му на работа.
Въз основа на констатациите, на 14.11.2022 г. от служители на
Инспекцията по труда бил съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 08-2200269. Същият бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството „Т. Б.“ ЕООД – К. Т..
Въз основа на съставения АУАН, на 12.12.2022 г. Г. Х. Н. –
и.д.директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Добрич, издал НП № 08-
02200269/276, за това, че при извършена проверка на 07.20.2022г., около14.30
часа на обект (СМР) „Монтаж на нова топлоизолационна система от EPS 60
mm/100 mm с ≤ 0,035" по външните стени на СУ „****“, находящ се в ПИ
****.902, в землището на гр.Каварна, общ.Каварна , обл.Добрич,
изпълняван от „Т. Б.“ ЕООД, на място е извършено наблюдение на
дейностите, които се извършват от работниците. По време на проверката е
заварен Г. Т. Т. с ЕГН ********** да почиства строителните отпадъци от
2
двора на училището в близост до монтирано на външните му стени
строително скеле. Установено е, че същия няма сключен трудов договор с
дружеството „Т. Б.“ ЕООД, с което дружеството е нарушило чл.61, ал.1, във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ. с оглед на така констатираното нарушение на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „Т. Б.“ ЕООД, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 900 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на актосъставителя Е. И. К. и свидетелите Т. Н. А.
и С. И. Г. и на свидетелите Б. И. Я., Г. Т. Т., С. Р. А.; констативен протокол от
31.10.2022 г.; протокол за извършена проверка ПР 2234115/28.10.2022г.,
АУАН № 08-2200269/14.11.2022 г.; НП № 08-2200269/276, изд. на 12.12.2022
г. от директора на Д "ИТ" гр.Добрич.
Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и
вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК, подробен анализ и съпоставка на
доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл.
313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (не е налице непосочване на мястото,
където е констатирано нарушението).
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП административно- наказателната отговорност на въззивното
дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал..2, във
вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен
в писмена форма.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.
От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите К.,
А. и Г., които не са оспорени, от съдържанието на приложения по преписката
констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ, отразяваща волята на
Г. Т. Т., по безспорен начин се установява, че на 07.10.2022 г. той е
изпълнявал трудови функции на "общ работник" в полза на дружеството –
жалбоподател, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма между
страните.
От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на
съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение на обекта в
рамките на 10 минути преди проверката, работника е събирал стиропор
(метял, почиствал двора на училището), като той е потвърдил, че извършва
такава дейност за дружество вписано и в писмената декларация.
От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в
същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като
длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на
работния ден и уговорено заплащане.
Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена
форма трудов договор между въззивника и Г. Т. не е бил налице, не е спорен
между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил
работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова полза.
Съдът намира, че обстоятелството, че Г. Т. е изпълнявала трудова функция в
полза на въззивника е установено по делото по безспорен и категоричен
начин от посочените по-горе доказателства.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая
АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Г. Т., като
трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без
сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва
4
да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия
договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1,
ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда
и това са трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна
сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.
61, ал. 1 КТ определя момента, когато между работника или служителя и
работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди
постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било
сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор
и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал
спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с
предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо
работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните
разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират
неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на
нарушението – 07.10.2022 г., когато лицето е установено да работи в обекта на
въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение.
Правилно АНО е определил и субекта на нарушението, като
субективната страна на нарушението също е доказана. Въззивното дружество
е било на ясно, че няма сключен трудов договор с работника, като въпреки
това й е възложил трудови функции.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т. к. конкретния случай с нищо не се отличава от
обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена
опасност. По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а
5
именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
№ПР2234115/28.10.202207.12.2022 г., които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната норма
на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба
за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно
лице - глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на
въз. дружество работодател - към минималния, предвиден от законодателя
размер, като в действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането
на санкция в този размер. В хода на производството са събрани
доказателства, видно от протокола за допуснати други нарушения на
трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел,
че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката
няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с
други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани
и др. нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено
при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по силата на
цитирания чл. 415в, ал. 2 от КТ, който като специален изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Така Решение от
03.07.2014 г. по к. а. н. д. № 339/2014 г. на ДАС.
На следващо място, пак с оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – ДИТ
искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН,
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов
ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от
1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по
делото не се отличава с фактическа или правна сложност, проведени са три
съдебни заседания, разпитани са неголям брой свидетели, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-2200269/276 от
12.12.2022 год. на Директор на ДИРЕКЦИЯ "Инспекция по труда" гр.Добрич,
с което на „Т. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“****“, №12, ет.5, ап.87, представлявано от управителя К. Т. Т., е
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 900 лева.
ОСЪЖДА „Т. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“****“, №12, ет.5, ап.87, представлявано от
6
управителя К. Т. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-
процесуалния кодекс в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на
съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7