Решение по дело №858/2021 на Административен съд - Плевен

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 429

                                                   гр.Плевен, 06.10.2022 г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                     Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора И. Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №858 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс  във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по искова молба от В.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. Г.Г. ***, ЕИК *********, гр.Плевен, пл.“Възраждане“ №2, с цена на иска 20 269,26 лева, от които имуществени вреди 8100,76 лева и неимуществени вреди 12 168,50 лева, като посочва и правно основание - чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В исковата молба се сочи, че  на 19.03.2019 г. Й. *** заявление за одобряване на технически инвестиционен проект за преустройство на таванско помещение. На 4.07.2018 г. Главният архитект на Община Плевен е издал Разрешение за строеж №191 от същата дата, с което се е разрешило на В.Й. и А.Т. да извършат строително-монтажни работи в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен план, въз основа на виза за проектиране от 2.08.2017 г., съгласно технически работни проекти, съгласувани и одобрени на 14.06.2018 г. от главния архитект на Община Плевен на основание чл. 142, ал.1, ал.4, ал.5, ал.6, т. 1, ал.10; чл. 145 от ЗУТ във връзка с чл. 143, чл. 144 от ЗУТ по части: Архитектура със становище по част ОВК; Конструкции с оценка на съответствието; Електро; ВиК; да преустроят таванското помещение в стая-кабинет за творческа дейност. Видно от издаденото разрешение, на същото е отбелязано, че е влязло в сила на 23.07.2018 г. На 16.04.2019 г. е сключил договор с ЕТ „Иватекс-И.Д.“ за извършване на строително-ремонтните дейности. На 16.05.2019 г. е сключил договор за авторски надзор с арх. Т.Д.. Възложените дейности стартирали след откриване на строителната площадка с протокол от 11.06.2019 г. Били извършени строително-ремонтни дейности, изразяващи се в разкриване на помещение №6, изчукване на стоманобетонна плоча, изграждане на санитарен възел. На 18.09.2019 г. е извършена проверка и издаден констативен протокол №15 от същата дата. На 16.10.2019 г. е издадена Заповед №РД-12-432 от 16.10.2019 г. на заместник кмет на Община Плевен, е която е спряно строителството на строеж „Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност“ таванско помещение №6, находящо се в гр. Плевен, ул. „Кайзерслаутерн“ №12 в УПИ I, с идентификатор 56722.660.918, кв. 146а по КК и КР на гр. Плевен. Всички дейности по строителството са прекратени още на 18.09.2019 г. при издаване на констативния акт. Охранителната преграда е премахната, контейнера за отпадъци е извозен, а обектът е заключен.

На 24.06.2019 г. от страна на И.С.П. е депозирана жалба против издаденото разрешение за строеж. Разрешението е атакувано и от П.А. Т. с жалба от 4.07.2019 г. В Административен съд Плевен е образувано административно дело №775 от 2019 г. по описа на същия съд. С определение №1357 от 15.07.2019 г., съдът е оставил без разглеждане жалбите и е прекратил производството по делото. С определение № 12787/01.10.2019 г. на ВАС определението на Административен съд Плевен е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение №1984 от 8.10.2019 г. Административен съд Плевен е конституирал страните в производството, дал указания и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С Решение № 475/23.07.2020 г., постановено по административно дело №775 от 2019 г., Административен съд Плевен отменил като незаконосъобразно Разрешение за строеж №191/04.07.2018 г. на Главния архитект на Община Плевен. Против решението от страна на Й. е депозирана касационна жалба, въз основа на която е образувано административно дело №10776 от 2020 г. по описа на Върховен административен съд на Република България. С Решение №2828/02.03.2021 г., Върховен  административен съд е потвърдил решението на Административен съд Плевен.

След постановяване на определение №1984 от 8.10.2019 г. по административно дело №775 от 2019 г. по описа на Административен съд Плевен е издадена Заповед №РД-12-432 от 16.10.2019 г. на заместник кмет на Община Плевен, е която е спряно строителството на строеж „Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност“ таванско помещение №6, находящо се в гр. Плевен, ул. „Кайзерслаутерн“ №12 в УПИ I с идентификатор 56722.660.918, кв. 146а по КК и КР на гр. Плевен.

На 30.10.2019 г. от страна на Й. е депозирана жалба против горепосочената заповед за спиране на строителството и образувано административно дело №1242 от 2019 г. по описа на Административен съд Плевен. С определение №2290 от 14.11.2019 г. съдът е конституирал страните по делото и насрочил същото за разглеждане  в открито съдебно заседание.

С решение №339 от 17.06.2021 г. и този индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен.

С уведомление от 20.07.2021 г. Й. е информирал ответника, че е наложително да се извършат възстановителни работи по обекта, поради настъпване на зимния сезон. Вместо коректно решаване на възникналия проблем, на 28.07.2021 г. инж. В.Б. Г.-началник отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен и инж. Е.С.- гл. експерт в отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен издали констативен акт №28, с който „установили нарушения“, че строителството на Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност е без наличие на строителна документация, без одобрени проекти, без разрешение за строеж. Тези констатации са в разрез с вече установената фактическа обстановка от същите служители на Община Плевен с Констативен акт №15 от 18.09.2019 г.

Сочи в исковата молба, че отмяната на разрешението за строеж, се дължи на неправилно проведено производство от страна на компетентния административен орган. Задължение на заявителя е само да представи всички документи, които му е указано, че са необходими, и да заплати съответните такси за извършване на услугите. В случая това е сторено, но същевременно главният архитект на община Плевен е издал административен акт при допуснато съществено процесуално нарушение - неучастие на всички заинтересовани лица в производството. Пороците са констатирани при съдебно обжалване на издаденото Разрешение за строеж на главния архитект на община Плевен като спорът за законосъобразност е решен със съдебен акт по същество за отмяна. Предоставената от закона компетентност задължава административния орган да изследва и провери дали са налице всички предпоставки за приключване на инициираното пред него производство с издаване на административен акт. При преценката си за законосъобразност главният архитект съобразява единствено предписаното от закона. В този смисъл независимо, че производството започва по волята на възложителя, отговорността за издаването на законосъобразен краен акт се носи от издателя на административния акт. С факта на отбелязване върху издаденото разрешение, че е влязло в сила на 23.07.2018 г., за възложителя то става стабилен административен акт, с оглед на което той може да предприеме и всички последващи действия по извършване на преустройството. В тази връзка за вредоносен резултат в причинна връзка с отмененото разрешение за строеж следва да се считат според ищеца извършените разходи за преустройство с промяна на предназначението на обекта, разходи по съдебните производства, причинените му неимуществени вреди.

Във връзка с изготвената и приета за разглеждане проектна документация Й. е заплатил общо сумата в размер на 2260.58 лева, от които:

-                      Издаване на скица - 21.08 лева;

-                      Изготвяне на проект ПБЗ - 220 лева;

-                      Изготвяне на проект по част Електро - 150 лева;

-                      Изготвяне на проект по част Архитектура - 900 лева;

-                      Изготвяне на проект Конструкция - 380 лева;

-                      Изготвяне на конструктивно обследване – 100 лева;

-                      Издаване на 2 бр. конструктивни становища – 100 лева;

-                      Заявление за издаване на разрешение за строеж - 80 лева;

-                      Заявление за одобряване на план за безопасност - 50 лева;

-                      Заявление за осъществяване на контрол по строителството - 30 лева;

-                      Заявление за разрешение за ползване на общински терен - 20 лева;

-                      Издаване на виза за проектиране - 30 лева;

-                      Разглеждане на ТИП - 120 лева;

-                      Охрана на обект общо 59.50 лева.

Във връзка с извършените строително-ремонтните дейности, е заплатил общо сумата в размер на 4300 лева, от които:

-                      Авансово плащане за извършване на СМР по договор за строителство - 1900 лева;

-                      Заплащане за извършване на СМР, материали и оборудване - общо 2400 лева.

Във връзка с договор от 04.06.2019 г. за упражняване на строителен надзор, е заплатил авансово сумата в размер на 150 лева.

-                      Във връзка с проведените административни производства по адм. дело №775 от 2019 г. по описа на АС - Плевен, е заплатил общо:

-                       Адвокатски хонорар за процесуално представителство по АД №775 от 2019 г. по описа на АС- Плевен- 300 лева;

-                      Адвокатски хонорар за процесуално представителство по АД №10776 от 2020 г. по описа на ВАС - 500 лева;

-                      Разноски, заплатени на жалбоподателя И.С.П. по АД №10776 от 2010 г. по описа на ВАС в размер на 500 лева и такса превод 3 лева;

-                      Държавна такса по сметка на ВАС - 71.63 лева;

-                      Разходи за пощенски услуги - 1.55 лева;

-                      Пътни разходи за участие в о.с.з. по ВАД №10776 от 2020 г. по описа на ВАС- 14 лева.

След спирането на ремонтните дейности /18.09.2019 г./ до настоящия момент Й. е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, довели до влошаване на здравословното и емоционалното му състояние. В следствие на негативните емоции и преживявания, е бил хоспитализиран през месец април и месец юни 2020 г. Оценява неимуществените вреди в размер на 12 000 лева. Разходите за болничното лечение възлизат на 168.50 лева или общо в размер на 12 168.50 лева.

Предвид гореизложеното Й. счита, че разполага с правен интерес да депозира иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди Община Плевен да заплати в полза на В.И.Й. общо сума в размер на 20 269.26 лева, от които 8 100.76 лева - имуществени вреди и сумата в размер на 12 168.50 лева- неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразен административен акт - Разрешение за строеж №191 от 04.07.2018 г., издаден от Главен архитект на Община Плевен, ведно със законната лихва.

Претендира и разноски, в това число заплатено адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от о.с.з. от 1.09.2022 г. /л.405/ съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск в частта на претендираните имуществени вреди, който да се счита предявен вместо за сумата 8100,76 лева за сумата 8400,76 лева, ведно със законната лихва, така както е заявена времево в ИМ.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника /л.82-86/, чрез процесуалния представител на община Плевен юрк.С., упълномощен с пълномощно /л.87/ от кмета на общината. Счита, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи, че от страна на В.Й. е подадено заявление за одобряване на технически инвестиционен проект /ТИП/ и в последствие за разрешение за строеж. ТИП е разгледан на заседание на ЕСУТ - Плевен и е одобрен. ТИП обаче, подаден от г-н Й. е за преустройство на таван в кабинет за творческа дейност, като за този вид проекти, при определени обстоятелства не се изискват съгласия от съседи, при спазване разпоредбата на чл. 185 от ЗУТ. В исковата молба не е описана точно хронологията на подадените заявления. От Й. е подадено заявление за виза и на 2.08.2017 г. е издадена такава от главен архитект на Община Плевен, с предмет „Преустройство на таван в ателие за индивидуална творческа дейност“. С решение от 21.12.2017 г. не се приема технически инвестиционен проект „Преустройство на таванско помещение в ателие за творческа и научна дейност“, внесен от ищеца, поради неспазване изискванията на чл. 102, ал. 4 от Наредба №7/2003 - липсва санитарен възел в обекта. След това от страна на Й. е поискано преразглеждане на внесените инвестиционни проекти и те са изменени, като е внесен проект за „Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност“, който проект е приет с решение от 29.03.2018 г. на ЕСУТ. От така представената хронология е видно, че от страна на Й. като възложител на обекта и вносител на одобрения ТИП е налице явно разминаване между изисканото с проекта и отразеното в него като фактически действия, и издадено разрешение за строеж, като разрешението за строеж е издадено за „Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност“. Отговорността на лицето- вносител на ТИП и заявител за издаване на разрешение за строеж не се свежда единствено и само до това да внесе проекта и изиска неговото одобряване и издаване на разрешение за строеж. Задължение на всеки възложител е, ясно и точно да конкретизира какво иска да строи, да възложи изготвянето на съответния проект на квалифициран и лицензиран изпълнител, указвайки му недвусмислено и ясно какво е заданието, какво ще се строи. След това задължение на съответния изпълнител е да изготви проект, съгласно дадените от възложителя указания и параметри, при съобразяване с действащата нормативна база. Едва след всички тези действия, подаване на конкретни данни от възложителя, с параметри на исканото строителство, изготвяне на технически инвестиционен проект по всички необходими части, съобразен със заданието и действащата нормативна база, проектът се внася за разглеждане от ЕСУТ към съответната община. Това не е сторено коректно от страна на възложителя и изпълнителя на ТИП, същият е внесен при явно разминаване между наименование на проекта /дадено му от възложителя/ и реално предвидените строително-монтажни дейности. Изначално е внесен проект, който е предвиждал да излезе извън обхвата на наименованието си и на отразеното в разрешението за строеж.

Ответникът сочи още, че при издаване на разрешение за строеж с предмет „Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност“ не се изисква санитарно помещение в обекта- предмет на преустройството, поради факта, че заявителят и собственик на обекта е собственик и на жилище в същата сграда. Към момента на извършване на преустройството, подаване на заявление за одобряване на ТИП и издаване на разрешение за строеж, ищецът В.Й. не е бил собственик на жилище в сградата, където се намира помещението /таван/- обект на преустройството. Това обстоятелство няма как да се установи от административния орган, няма и такова задължение, презумцията е, че собственикът на таван в сградата е собственик и на самостоятелен обект - жилище, към който е таванското помещение, което не е самостоятелен обект, преди да се извърши преустройството. Само на това основание е видно, че разрешението за строеж е без правно основание и то не по вина на органа, който го е издал, а по вина на подалия заявлението, като такова с липсващи и неистински данни. В хода на съдебните производства, цитирани в исковата молба е установено, че част от подадените от В.Й. декларации за съгласие, също не са подписани от посочените в тях лица, като същите отричат да са ги подписали, да са давали съгласие за извършване на посоченото в разрешението за строеж преустройство. Това също е самостоятелно и достатъчно условие за недействителност на разрешението за строеж и не може да се вмени в отговорност на органа, който го е издал.

Сочи още, че частите на ТИП следва да се представят, независимо дали ще се издаде разрешение за строеж или не, с оглед на което не могат да настъпят сочените вреди, изразяващи се в разходи за изготвянето им. Оспорва разноските по предходни дела, сочи, че не са представени фактури за СМР. Разходите за охрана са неотносими към строителството, а претендираните неимуществени вреди не е доказано, че се дължат на отмяната на конкретния административен акт. Претендира да се отхвърли иска, алтернативно- да се приеме за прекомерен. Моли в полза на общината да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В съдебно заседание ищецът се явява  лично и с адв. Г.Г. – с пълномощно по делото. Моли да се постанови решение, с което изцяло да се уважи исковата претенция. Счита, че е доказана. Претендира разноски, съгласно списък, който представя. В писмена защита, представена в определения от съда срок, допълнително сочи, че в разрез с чл.149 ЗУТ общината не е уведомила заинтересованите лица за издаденото разрешение за строеж, поради което Й. е започнал СМР. Същият е бил добросъвестен, доколкото административният орган е длъжен да разгледа и одобри представените проекти. Имуществените вреди оценява на 4613,70 лева за извършеното строителство съгласно заключението но ВЛ  и 2260,58 лева във връзка с изготвената и приета за разглеждане документация. По отношение на неимуществените вреди сочи, че видно от св.показания, всички здравословни проблеми са започнали след спиране на строежа. Видно от медицинските експертизи, преживеният стрес е допринесъл за обостряне и задълбочаване на съществуващи заболявания.

Ответникът Община – Плевен, представляван от кмета на Община – Плевен в съдебно заседание се представлява от юрк. С. с пълномощно по делото. Моли да се отхвърли иска изцяло. Алтернативно, ако се уважи същия, моли да се намали като прекомерен. В писмени бележки  допълнително сочи, че от експертизите не става ясно какви суми са изразходвани за изработване на проект, липсват разходооправдателни документи. Санитарният възел е изграден в нарушение на строителните правила и норми, без протокол за скрити работи, без осигурен строителен надзор, без разходооправдателни документи, без подписан договор със строител. Изграденият навес не е елемент от техническия проект. Липсват медицински доказателства кога са възникнали заболяванията на Й., и за никое от тях не доказано, че е в пряка и непосредствена връзка със стрес и безпокойство от отменения акт.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, включително по присъединените дела №№775/2019 и 1242/2019 по описа на настоящия съд, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен акт – разрешение за строеж, издадено от главния архитект на Община Плевен, т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

С Разрешение за строеж № 191/04.07.2018 г., издадено от Главния архитект на Община Плевен се разрешава на В.И.Й. и А.Т.Т. в качеството на възложители да извършат строително-монтажни работи за преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност в УПИ I, с идентификатор 56722.660.918, кв. 146а по плана на гр. Плевен, ул. „Кайзерслаутерн“ № 12 по подадено Заявление Вх. № ТСУ-94В-1927-2/03.07.2018 г. Разрешението е издадено въз основа на действащия ПУП /Зап. № РД 15-1308/1989 г./, виза за проектиране от 2.08.2017 г. на Гл. архитект и съгласно технически работни проекти, съгласувани и одобрени на 14.06.2018 г. от Главния архитект по части: Архитектура със становище по част ОВК; Конструкции с оценка на съответствието; Електро; ВиК за строежа. Извършена е оценка за съответствието и одобряване на техническия инвестиционен проект от ЕСУТ за „Преустройство на таванско помещение в ателие за творческа дейност в сграда“ с решение по т.7 от Протокол № 13/29.03.2018 г.

Сградата на ул. „Кайзерслаутерн“ № 12 според действащия ПУП-ПРЗ  представлява многофамилна жилищна сграда на три етажа с гаражи.

Първоначалното заявление е подадено с вх. № ТСУ-94В-1927-1/1.12.2017 г., с което В.И.Й. е поискал разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти за обект „Преустройство на таванско помещение в ателие за творческа и научна дейност“ по част архитектура, конструкции, електро и ВиК. С Протокол № 50/21.12.2017 г. на ЕСУТ при Община Плевен не се приема техническия инвестиционен проект, тъй като не съответства на чл. 102, ал.4 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – липсва санитарен възел в обекта.

Със Заявление вх. № ТСУ-94В-1927-1/19.03.2018 г. Й. е поискал преразглеждане на внесените инвестиционни проекти за обект „Преустройство на таванско помещение в стая-кабинет за творческа дейност“ по част архитектура, конструкции, електро, ВиК и ОВ заключение. С протокол на ЕСУТ от 29.03.2018 г. проектът е приет.

Съгласно внесените проекти се предвижда преустройство на таван № 6, собственост на В.И.Й. в стая-кабинет за творческа дейност, както и преустройство на част от съседен таван № 4, в който Й. е собственик на 3 кв.м ид.ч., където реално се обособява санитарен възел. Достъпът до двата тавана, които са обект на преустройството, е посредством общ коридор от стълбището.

Непосредствени съседи на обектите, предмет на преустройството са таван № 5, собственост на М.М.А., таван № 4 – съсобствен между В.И.Й. и А.Т.Т. и апартамент № 6, собственост на И.С.П..

С преустройството в архитектурния проект се предвижда премахване на съществуващата стоманобетонова таванска плоча, разположена над таван № 6 и коридор към тавани № 4,5,6 с площ 26,20 кв. м. Предвижда се изграждане на тухлен надзид с височина 1,50 м по североизточната и северозападната фасади на таван № 6. На североизточната фасада се предвижда врата 90/206 см. към неизползваем покрив, изграждане на парапет и борд на нова тераса /козирка над терасата над ап. 6./ Затваря се съществуващата врата към таван №6 със зид 25 см и се отваря нова от югозапад. Предвижда се допълнителен зид от 12 см. по югозападните стени на таван №6. Увеличава се светлата височина на помещението от 2,20 м на 2,80 м, както и обема на новото строителство с около 36 куб.м. Билото на новия покрив надвишава билото на съществуващия с 1,15 м. Обособяват се две нива над кота „корниз“, височината на второто тяло не е показана в чертежите, като общата им височина е 2,65 м /тухлен надзид от 1,50 м по североизточната и северозападната фасади на таван № 6 и височината на билото на новия покрив над съществуващия  -  с 1,15 м/ или общо надстрояването е 2,65 м над кота корниз на сградата.

В таван № 4 се предвижда обособяване на баня, чрез изграждане на допълнителен зид 12 см, направа на нова врата към общия коридор, чрез направата на отвор в част от съществуващия зид.

С преустройството в конструктивния проект се предвижда насаждане на 6 нови стоманобетонови колони, върху съществуващи такива, проектиране на нова стоманобетонова греда върху тухлен зид и нова дървена покривна конструкция /с една стоманена греда/ с покритие от битумни шиндли. Не е указано как технологично ще стане премахването на съществуващата стоманобетонова таванска плоча и стрехите към двете улици.

В част „Електро“ се предвижда изграждане на ново подтабло за обекта, което се свързва с главното електромерно табло на сградата, предвиждат се нови осветителни тела в двете помещения и общия коридор, нови ключове и контакти. По част ВиК се предвижда изграждането на нова водопроводна инсталация, свързваща таван №6 и обособената баня в таван №4, които преминават през общия тавански коридор и се свързват към общите вертикални щрангове.

Засегнати от преустройството са таван № 6, собственост на В.И.Й. /съгласно НА №7/12.01.2015 г. и НА № 159/1990 г./ и таван № 4 – съсобствен между А.Т.Т. и В.И.Й., който притежава 3 кв.м. идеални части от него, които ползва реално в североизточната част на таванското помещение /съгласно НА  № 51/29.11.2003 г. и НА № 194/07.12.2016 г./

В.И.Й. е собственик единствено на таван № 6 и на 3 кв.м. идеални части от таван №4, не е собственик на други самостоятелни обекти в сградата.

Касае се за преустройство на таванско помещение № 6 в стая-кабинет за творческа дейност, както и преустройство на таван №4 с обособяване на отделно помещение баня-тоалетна със собствен вход за обслужване на стаята-кабинет, като достъпът към всяко от тях се осъществява през общия коридор за таванските помещения. Свързани са помежду си посредством изградена нова ВиК и ел.инсталация, които се свързват и към общите ВиК и ел.инсталация на сградите и преминават през общи части – коридор.

След като е установил тези факти, съдът по адм.дело 775/2019 по описа на Административен съд Плевен е приел, че съгласно чл. 102, ал.4 от Наредба № 7 към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел /тоалетна с мивка/, а за стаите-кабинети за творческа и научна дейност не се изисква санитарен възел. В стаята-кабинет е предвидена мивка, а санитарният възел – баня-тоалетна е обособен в част от таван №4 като отделно помещение със собствен вход. За ателиетата е необходимо самостоятелния санитарен възел да е обособен в самото ателие. А за стаите-кабинети за индивидуална творческа дейност не се изисква санитарен възел, тъй като съгласно чл. 102, ал.3 от Наредба №7 те са предвидени за обитателите на сградите т.е. презюмира се, че същите притежават собствено жилище или ползват жилище в същата сграда, което притежава сервизно помещение. В.Й. не притежава жилищен обект в същата сграда и живее на друг адрес. И тъй като проекта за преустройство на таван № 6 в ателие не е бил приет от ЕСУТ заради липсата на предвиден санитарен възел в ателието, заявителят е внесъл ново заявление с промяна на проекта за преустройство на таванско помещение вместо в „ателие“ в „стая-кабинет“, но е предвиден външен санитарен възел, обособен в друг обект. От приложените обяснителни записки и проекти при внасянето на новия проект ясно личи от нанесените на ръка поправки, че в документацията е променено единствено наименованието на обекта от „ателие“ в „стая-кабинет“, но всички останали предвиждания, включително и обособяването на външен санитарен възел в таван №4 остават същите.

В чл. 38 от Закона за собствеността е дадено легално определение, чрез неизчерпателно изброяване кои са общите части на сгради – етажна собственост. Според разпоредбата -  при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи за всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

Съдът е приел, че с предвиденото преустройство се засягат общи части на сградата – изгражда се нова ВиК и ел.инсталация, преминаващи през общи части – коридор, които се включват към общите инсталации. Засяга се и покривната конструкция, която също е обща част, с което се прави конструктивно изменение на сградата. Променя се височината, вида и конфигурацията на покрива като се премахва част от стоманобетонната плоча над таван №6 и общия коридор и стрехите към двете улици, изграждат се нови конструктивни елементи -  стоманобетонови колони и греда, като се изгражда друг вид покрив с дървена конструкция и покритие от битумни шиндли. Въпреки, че не е ясно указано в проекта, според заключението на в.л. /по това дело/ сградата фактически се надстроява, тъй  като височината на двете нива, образувани от надзид и покривна конструкция над кота корниз общо достигат височина от 2,65 м.

Следователно се касае за преустройство на таван №6 в стая-кабинет, както и преустройство на таван № 4 с обособяване на отделен санитарен възел за обслужване на стаята-кабинет, при което се засягат общи части на сградата – общ тавански коридор, ел. и ВиК инсталации, променя се покривната конструкция, изграждат се нови конструктивни елементи и едновременно се надстроява сградата във височина.

Съгласно чл. 183, ал.2 ЗУТ надстрояване на сграда – етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.

Такъв договор и декларация-съгласие от всички собственици в етажната собственост липсва.

Съгласно чл. 38, ал.1 ЗУТ в надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност. Съгласно ал.5 самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал.1, т.2-4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал.2 и ал.3. Оценка за шумовото замърсяване е приложена към проекта.

Съгласно чл. 185, ал.2 вр. чл. 185, ал.1, т.1, т.3, т.5 ЗУТ при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: - се променя предназначението им; - изменят се съществено общи части на сградата; - прекарват се нови инсталации през обща част, която засяга помещения на отделни собственици; се изисква решение на общото събрание на етажните собственици, взето по установения ред, както и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта.

В случая издадената от главния архитект на община Плевен на осн. чл. 140 виза за проектиране от 2.08.2017 г. е за преустройство на таван в ателие за индивидуална творческа дейност.

Проектът за преустройство на таван в ателие е изготвен през октомври 2017 г. и не е приет от ЕСУТ заради липса на санитарен възел в ателието. А преработеният проект за преустройство на таван в стая-кабинет е внесен през март 2018 г.

По адм. дело 775/2019 е приложен протокол от общо събрание на етажните собственици от 2.11.2014 г., който е подписан от всички собственици на апартаменти в сградата, с което са дали съгласие на В.Й., собственик на ап.6, да извърши ремонт и преустройство на част от покривната конструкция и тавански помещения в ателие за творческа дейност.

Приложена е и нотариално заверена декларация-съгласие от 30.03.2016 г., подписана от И.С.П. в качеството му на собственик на ап.6 за ремонт и преустройство на част от покривна конструкция, тавански помещения в ателие за творческа дейност. Такова съгласие е дал на 8.07.2016 г. и А.Т.Т., собственик на ап.4 и прилежащия таван. М.М.А., собственик на ап.5 и прилежащия таван на 13.03.2017 г. е дала нотариално заверена декларация-съгласие със забележката – за преустройство на таванско помещение в ателие с капандурно надвишение.

По делото не са представени доказателства за уведомяването на непосредствено засегнатите от преустройството на таванските помещения собственици за съдържанието на изготвения инвестиционен проект и запознаването им с него, което е особено съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото разрешение.

Дадените съгласия от собствениците – непосредствени съседи на преустройвания обект касаят единствено преустройство на таван в ателие с преустройство в покривната конструкция. А съгласието на М.А. е под условие и обхваща единствено съгласие за преустройство на таванското помещение с капандурно надвишение, не и предвидената по проекта конструктивна промяна на покривната конструкция на сградата.

По това дело съдът е приел, че не са изпълнени изискванията и на чл. 185, ал.2 ЗУТ, тъй като липсва необходимото съгласие за извършваното преустройство на таван в стая-кабинет с решение на общото събрание и изрично писмено съгласие за извършваното преустройство от всички собственици – непосредствени съседи на обекта. В хода на административното производство по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на участие на засегнатите от предвиденото строителство лица, което ги е лишило от възможността да се запознаят с одобрения проект за преустройство и надстрояване, да изложат възраженията си преди финализиране на процедурата с издаването на разрешението за строеж и е самостоятелно основание за отмяната на акта.

Предвиденото в проектите строителство не съответства на издаденото разрешение за строеж. Разрешението за строеж предвижда преустройство на таванско помещение в стая-кабинет, а според проектите се предвижда преустройство на две отделни тавански помещения, свързани помежду си чрез ВиК и ел.инсталация, преминаваща през обща част – коридор, собственост на различни лица, промяна на покривната конструкция и надстрояване на сградата.

За преустройството на двете тавански помещения в стая-кабинет и отделно сервизно помещение и промяна в покривната конструкция не са изпълнени изискванията на чл. 185, ал.2 ЗУТ – не е дадено съгласие от всички етажни собственици за предвиденото преустройство с решение на общото събрание, както и на всички собственици на непосредствено засегнатите от преустройството съседни имоти.

Издадено е без да са изпълнени законовите изисквания за проектираното строителство, включващо и надстрояване, които произтичат от  чл. 183, ал.2 ЗУТ – договор за учредяване на право на надстрояване със собственика на УПИ в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици на етажната собственост. При разрешаването на строителството не са защитени правата на засегнатите собственици, поради което акта не съответства и на целта на закона. На тези основания съдът е отменил разрешението за строеж.

Решение № 475/23.07.2020 г. на Административен съд Плевен по адм.д. № 775/2019 е обжалвано пред ВАС от Й., като по образуваното дело № 19776/2020 е постановено решение № 2828/02.03.2021 г. С него решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Съгласно решението на ВАС, спорният по делото въпрос е досежно приложимостта на чл. 185, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗУТ досежно инвестиционното проектиране и издаването на оспореното РС. Чл. 38, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че „В надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност“, при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност. Ал. 5 на чл. 38 от ЗУТ разписва, че „Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3“. Чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 пък предвиждат, че „Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос“. Всички цитирани разпоредби се отнасят за случаите на преустройство и промяна на предназначението на обекти за нежилищни нужди, когато самото преустройство не излиза от обема и очертанията на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение. Според мотивите на ВАС, в настоящия случай правилно АС – гр. Плевен е приел, че проектираното преустройство не отговаря на тези изисквания. От представените по делото одобрени проекти, както и от обяснителната записка към тях безспорно се установява, че при проектираното преустройство на таванско помещение в стая – кабинет за творческа дейност, е предвидено на първо място засягането и на съседен таван, в който възложителят В. Й. има идеални части от правото на собственост в размер на 3 кв.м., като в това съседно помещение ще се обособи баня (санитарно помещение) за ателието (така е посочено в обяснителната записка). Проектът предвижда и изчукване на стоманобетоновия покрив над преустройвания таван, направата на нов надзид с височина от 150 см и дървена покривна конструкция с покритие от бардолин и керемиди. От приетата по делото СТЕ се установява, че стоманобетонния покрив ще бъде премахнат над тавански помещение № 6 (преустройствания), както и над коридор към тавани № 4, 5 и 6. Потвърждава, че в рамките на таван № 6 ще бъде извършен надзид от 1,50 м по североизточната и северозападна фасада, като на североизточната фасада е предвидено отваряне на врата с размери 90/206 см към неизползваем покрив с изграждане на парапет и борд за нова тераса. Установява се и че на югозападния зид също се предвижда надзид от 12 см, като се увеличава светлата височина на тавана от 2,20 м на 2,80 м, както и се увеличава обема на спорния таван с 36 куб.м, а кота било на новия проектиран покрив надвишава съществуващия с 1,15 м. При така установените факти ВАС е приел за правилен изводът на АС-Плевен, че е налице несъответствие между одобрените инвестиционни проекти, съдържащи описаните по – горе предвиждания и издаденото разрешение за строеж. За правилни е приел изводите, че е издадено разрешение за строеж за преустройство на едно таванско помещение от таван в стая кабинет за творческа дейност, т.е. за преустройство и промяна на предназначението, което не следва да излиза от очертанията на обекта, а от одобрените проекти се установява, че преустройството касае и съседно помещение – таван № 4 – в който се изгражда баня за стаята – кабинет. ВАС е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че с предвиденото преустройство по одобрените проекти е допуснато надстрояване на тавана. Това е така, тъй като от одобрените проекти е видно, че е предвидено премахване на стоманобетоновия покрив и изграждане на надзид от 1,50 м, при което е налице увеличаване във вертикално отношение, както на височината на сградата, така и на таванското помещение. От доказателствата освен това е установено, че при проектираното преустройство се засягат общи части на сградата и в частност се променя съществено покрива на сградата, както и са прекарани нови инсталации през общи части на сградата, т.е. не са налице условията по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4.

Във връзка с гореизложеното правилно според ВАС съдът е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено в противоречие със закона. Чл. 142, ал. 1 от ЗУТ „Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж“, като тази разпоредба предполага тъждество и съответствие на предвиденото с инвестиционния проект строителство и издаденото разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай това тъждество не е налице, тъй като с РС е разрешено преустройство на таван в стая – кабинет, а с одобрените проекти е предвидено преустройство на два тавана, както и надстрояване на сградата, изменения в общи части на сградата. В тази връзка според ВАС  правилно съдът е приел, че РС е издадено в противоречие със закона.

Правилно според касационната инстанция съдът е приел и че при издаване на РС не са спазени изискванията на чл. 183, ал. 2. Предвид установеното, че с одобрените проекти е предвидено надстрояване, а именно- увеличаване на площта на спорния таван във вертикално отношение, е следвало да е налице договор за учредяване на право на надстрояване, както и декларации – съгласия с нотариална заверка на подписите от всички етажни собственици. Правилно съдът е приел и че при издаване на РС не е спазен чл. 185, ал. 2 последна хипотеза във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ, а именно съгласие на всички етажни собственици с нотариална заверка на подписите, тъй като с предвиденото преустройство в частта, с която ще се изградят нови ВиК инсталация и ел инсталация, преминаващи през общи части на сградата, които е предвидено да се включат в общите инсталации на сградата, както и с премахване на стария и изграждане на новия покрив, се засягат общи части на сградата. На тези основания е оставил в сила решението на Административен съд Плевен.

Настоящият състав на съда констатира,  че в ИМ вреди не се претендират от отменената като незаконосъобразна Заповед №РД-12-432 от 16.10.2019 г. на заместник кмет на Община Плевен, е която е спряно строителството на строежа, и по тази причина същата не следва да бъде обсъждана. Само за пълнота следва да се отбележи, че доколкото впоследствие разрешението за строеж е отменено, с тази заповед е възпрепятствано продължаването на строителството и оттам - извършването на разходи за строителство.

По делото са приобщени: Отмененото разрешение за строеж /л.13,14/, с отметка влязло в сила на 23.07.2018 г., както и решение на ЕСУТ от 29.03.2018 /л.167-169/, с което се приема ТИП за преустройство на таванско помещение в ателие за творческа дейност. Договор за извършване на строително-ремонтни дейности между Й. и „ЕТ „Иватекс-И.Д.“ /л.15-16/, като в същия изрично е посочено, че работите са във връзка с издаденото разрешение за строеж, като преустройството включва следните СМР: „разкриване на таванско помещение, демонтаж на стоманобетонна плоча с площ 30 кв.м, направа на надзид и бетонов пояс над него. Монтаж на улуци 10 л.м, СМР са до груб строеж.“ Посочено е, че количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали следва да се изпълнят съгласно приложение 1 /едно/ от договора – чл.1, ал.2, но такова приложение не е представено. Посочено е, че цената е уговорена в допълнителен анекс към договора - чл.2, ал.1, но такъв не е представен. Посочено е, че плащанията се извършват в брой, като се издава фактура. По делото е представена само разписка от ЕТ /л.17/, че е получил сума в размер на 1900 лева като аванс, като фактура не е представена.

Представен е протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа /л.18/, от 11.06.2019 г., и първа страница от заповедна книга на строежа /л.19/ от 14.06.2019 г. Представено е разрешение №255 /л.21/ за ползване на общински терени за строителни площадки и договор за авторски надзор /л.22/.

Представени са разписка за внесена сума по сметка на АГКК /л.40/ в размер на 20 лева, фактура с касова бележка /л.41/ на стойност 220 лева за проект ПБЗ, фактура с касова бележка /л.42/ на стойност 150 лева за проект по част електро, фактура с касова бележка /л.43/ на стойност 900 лева за проект по част „Архитектура“, заявления до общината: за разрешение за строеж с платена сума 80 лева /л.44/, за ПБЗ с платена такса 50 лева /л.45/, за откриване на строителна линия и площадка с платена сума 30 лева /л.46/, за ползване на общински терен с платена сума 20 лева /л.47/. Приобщен е договор /л.49-50/ с предмет осъществяване на охранителна дейност на строителен таван на ул.“Кайзерслаутерн“ №12, ет.4, както и квитанции /л.48/, от които е видно, че е заплатена сума 36,50 лева за монтаж, и такси в размер на 15 лева за септември и октомври 2019 г.; Договор за строителен надзор /л.72-73/, както и разписка /л.74, л.101/ за платена сума в размер на 150 лева по него. Приходни квитанции: за скица за проектиране на стойност 30 лева /л.95/, за одобряване на проект от 1.12.2017 г. на стойност 100 лева /л.96/, за одобряване на проект от 19.03.2018 г. на стойност 20 лева /л.97/; Разписки: за изготвяне на ТИП по част конструкции в размер на 380 лева /л.98/, за конструктивно обследване в размер на 100 лева /л.99/, за два броя конструктивни становища на стойност 100 лева /л.100/,

Приобщени са документи за банкови преводи и разписки, като видно от същите, Й. е заплатил 350 лева на И.П. като разноски по дело №10776/2020 /л.51/, 3 лева /л.52/, за банков превод, 150 лева като разноски по дело 10776/2020 /л.53/, 500 лева за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВАС /л.54/, държавна такса по сметка на ВАС /л.55/ на стойност 70 лева и такса 1,63 лева, 300 лева за адвокатско възнаграждение за представителство по дело 775/2019 /л.56/, билет за пътуване до София на 15.02.2021 г. /л.57/ на стойност 14 лева, бон за пощенски разходи на стойност 1,55 лева за пратка до Административен съд Плевен, подадена на 12.09.2020 г. /л.58/.

Представени са епикризи /л.59-60/ от болнично заведение, както и касови бележки от аптеки /л.61/ на обща стойност 29,30 лева, платена сума за лабораторни изследвания /л.62/ в размер на 7 лева, документ за платена потребителска такса в лечебно заведение в размер на 52,20 лева /л.63/, заявление за избор на екип /л.64/ и платена сума по него в размер на 80 лева /л.65/. Приобщена е и друга медицинска документация /л.302, 399-403/.

Представени са нотариални актове /НА - л.126-128/, видно от които Й. е закупил 3 кв.м от таван №4 от 29.11.2013 г., на 07.12.2016 г. е закупил апартамент №4 без тавана, и впоследствие е продал на 19.11.2018 г. притежавания от него апартамент №4 без тавана. Видно от НА на л.20-22 от дело 775/2019, на 12.01.2015 г. Й. е продал притежавания от него ап.6 без тавана.

 Приобщени са нотариално заверена декларация-съгласие от 30.03.2016 г., подписана от И.С.П. в качеството му на собственик на ап.6 за ремонт и преустройство на част от покривна конструкция, тавански помещения в ателие за творческа дейност. Такова съгласие е дал на 8.07.2016 г. и А.Т.Т., собственик на ап.4 /към онзи момент/ и прилежащия таван. М.М.А., собственик на ап.5 и прилежащия таван на 13.03.2017 г. е дала нотариално заверена декларация-съгласие със забележката – за преустройство на таванско помещение в ателие с капандурно надвишение /л.129-131/.

Приобщен е протокол от общо събрание на етажните собственици от 2.11.2014 г., който е подписан от всички собственици на апартаменти в сградата, с което са дали съгласие на В.Й., собственик на ап.6, да извърши ремонт и преустройство на част от покривната конструкция и тавански помещения в ателие за творческа дейност /л.132/.

От служители на общината е издаден констативен акт № 28/28.07.2021 /л.141-142/, като в същия е посочено, че строителството е извършено без наличие на строителна документация, без одобрени проекти, без разрешение за строеж. Срещу него Й. е направил възражения. Въз основа на този КА е издадена заповед № РД-12-361/18.10.2021 г. /л.143,144/ на зам.кмет на община Плевен, с която е наредено да се премахне незаконния строеж, като се възстанови таванското помещение и общите части в първоначалния им вид. Няма данни по делото тази заповед да е обжалвана.

По адм.дело №775/2019 /приобщено към настоящето/ е приложено писмо на общината до Й. и Т. /л.26 от това дело/, с което се посочва, че поисканото разрешение за строеж е издадено. Налице е разписка /л.25 от това дело/, съгласно която Й. лично и като председател на ЕС получава същото писмо, като е посочено, че уведомените лица имат право на жалби в срок от 14 дни от деня на получаването. Такава разписка е приобщена и по отношение на другия възложител Т., като е посочено, че е връчена при отказ, за което е налице нечетлив подпис на свидетел, който не е индивидуализиран /л.24 от дело 775/2019/. Че Й. е председател на ЕС е видно от регистрационна карта от 12.06.2018 г. - л.34 от адм.дело 775/2019.

По делото са разпитани четирима свидетели.

Св. Ю.Й. е брат на ищеца. Сочи, че всички здравословни проблеми са започнали след спирането на строежа. Подробно описва влошените отношения със съседите, като и че ищецът на два пъти е постъпвал в болница. Освен хематологичното заболяване не знае ищецът да има други заболявания. Емоционалното му състояние е сринато, не се храни.

Св. Н.В. е съученик на ищеца. Сочи, че след спиране на нещата ищецът се е поболял, емоционалното му състояние се е влошило. Не е искал да се събира, да празнува, постоянно е ходил по болници и по изследвания. Тежко е понесъл.

Св.А.Т. е продал на Й. част от таванско помещение, което притежава. Продажбата е с цел да се изгради санитарен възел. Дал е съгласие за надстрояване. От спирането на строежа рязко се е влошило здравословното състояние на Й..

Св.М.А. живее в сградата, дала е съгласие да се преустрои таван в ателие за творческа дейност, но не е давала съгласие да се нарушава покривната конструкция и да се изгражда втори етаж. Й. й е казал, че иска да направи само реконструкция на таванското помещение в ателие. След това и е показвал различни проекти, но св. не е с техническо образование и му е казала, че ако почне някакво надграждане или направи някакви повреди, понеже нейният таван е съседен с неговия, тогава може да се намеси и да спре преустройството. Разбрала е, че се извършва и друго освен това, което е подписала – нарушени са общи части, свалена е покривната конструкция. Ищецът е излязъл от обема на това, за което св. е дала съгласие. Св. разбира под реконструкция на таван нещо допълнително да се шпаклова, измаже.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с ВЛ строителен инженер, заключението на която е приобщено на л.235-241. Съгласно последното, разрешените дейности съобразно издаденото разрешение № 191 от 04 юли 2018 г. и приложените към него проекти за строителство са обособяване на баня в таван № 4, преустройство на таван № 6 с конкретни строителни дейности за увеличаване височината на помещението. Това са премахване на част от покривната плоча и покритието с керемиди, изграждане на нова конструкция с насадени колони, греди стоманобетонови и стоманена, надзиждане на тухлени стени, пояси над тях, нова таванска конструкция от дървен гредоред и нов покрив. За оформяне на покривните линии и височина на кабинета за творческа работа изброените СМР се извършват и в коридора пред таван № 4. Останалите строителни работи са инсталационни, Ел. и ВиК и довършителни - мазилки, настилки, боядисване, обзавеждане. Извършените фактически строително-монтажни работи на обекта, за който е издадено строително разрешение № 191/2018 г. са в обхвата на издаденото разрешение за строеж и проектна документация. Извършеното строителство не е в отклонение като обем и параметри от издаденото разрешение за строеж и проектна документация. Общата стойност на извършените СМР в таванското помещение /таван № 6 и коридора пред него/ е 1594.72 лева с включен ДДС. Наименованието на ТИП „Преустройство на таван в кабинет за творческа дейност“ съответства на реално предвиденото в проекта преустройство, както и на реално започнатите и завършени строително-монтажни работи. Всички извършени строителни дейности са в обхвата на разрешението за строеж и ТИП към него. Налице е премахване на носещи конструктивни елементи - премахната е част от покривната стоманобетонова плоча с площ 30,00 кв.м. и част от греда с размери 0.25x0.35x1.90 м. Надзид не е изграждан. В ТИП към разрешението за строеж са предвидени вече извършени дейности по премахване на част от конструктивни елементи.

При разпита в о.с.з. ВЛ допълнително посочва, че санитарният възел не е остойностен, тъй като не са съставени протоколи и актове по наредба №3 за съставяне на протоколи и актове – нито строителят е съставил такива, нито надзорникът ги е подписал. Липсва документ за изхвърляне на отпадъците.

Назначена е допълнителна СТЕ, със същото ВЛ, като заключението на същата е приобщено на л.374-383. Съгласно последното, стойността на извършените СМР за изградения санитарен възел /труд, материали, механизация и допълнителни разходи, без печалба поради факта, че не е представен договор със строител/, е 1856.62 лева с включен Д ДС. Стойност на извършените СМР за временния скатен дървен покрив /труд, материали, механизация и допълнителни разходи, приета печалба от 10%, чиито размер не е уточнен в договора със строителя/, е 1162.36 лева с включен ДДС.

Трудът е определен от Справочника за цените в строителството. Печалбата е елемент от договора между строителя и възложителя. В представения към делото договор няма уточнен % за печалбата. В КСС ВЛ е заложило 10 % печалба на основание стандартни договори в строителството и опита си.

При разпита в о.с.з. ВЛ допълва, че не е видяла документ, че е заплатен контейнер, поради което не е остойностила такъв разход.

По делото е назначена съдебно–психиатрична експертиза /СПЕ/ на ищеца, с ВЛ – психиатър, като заключението на последната е приобщено на л.279-289. Съгласно последното, при В.И.Й., ЕГН: ********** не са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Стресът, изхождащ от персистриращ конфликт с интересите му да реализира инвестиционен проект се очертава във физиологичния му стадий и не са налице симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго, при което стресът се разглежда като отключващ фактор.

Безспорно според заключението отмененото разрешение за строеж, издадено на 4.07.2018 г. е довело при него до конфликтни изживявания поради нереализирани стремежи с интензифициране на чувство на обида и на преживяване за ощетеност със задържане на гняв поради невъзможност да контролира ситуацията и да има надмощие, като за личността отнемането на планирана далеч напред перспектива е причина за загуба на увереност и уязвяване на усещането й за собствена ценност.

При персистиращия конфликт с интересите му да реализира инвестиционния си проект е преживявал и продължава да изживява стрес, но във физиологичния му стадий като психологичните отговори са сходни на тези при психичния стрес - изпитвал е нервност, гняв, тревожност, но е подхождал адаптивно при решаване на възникнали здравословни проблеми и в защита на интересите си, което отхвърля съмнения за разстройство на адаптацията към последиците от рестрикции при осъществяване на инвестиционните му намерения.

Според експертизата самият осв. трудно диференцира емоционалното си състояние във връзка с персистиращия конфликт с интересите му, тъй като е свръхангажиран с проследяването на здравословни проблеми от соматично естество. От началото на конфликта и до момента лимитирането на социалното му поведение отдава по-скоро на вглъбеност в здравословни проблеми и търсене на решения да реализира инвестиционния си план, който е стопиран, отколкото на значими промени в настроението. Относно съпътстващи евентуално такива промени и в равнището на активност в клиничен аспект разкрива действеност, която не удовлетворява диагностичните критерии за депресивно състояние.

Осв. не е търсил професионална помощ за евентуално травматично преживяване на отмяна на разрешение за строеж. Самият твърди, че колкото и да е значим за личността му стресорът това не го е довело до психичен срив, но се опитва да търси психологични причини за възникване на здравословни проблеми от соматично естество, които се откриват след около половин година. Безспорно при всички конфликти, както в случая с интересите му да реализира инвестиционен проект, възникват негативни чувства, но тяхната интензивност зависи не само от силата и продължителността на действие на стресора, но и от личностови характеристики, а така също и от предхождащи и персистиращи други стресори от ежедневието. При натрупването на стресори е трудно да се отдиференцира приносът на всеки един от тях за възникване на психичен дискомфорт или свързани със стрес други здравословни проблеми.

При осв. въпреки персистиращия конфликт с интересите му да реализира инвестиционен проект и свързания с това стрес, очертаващ се във физиологичния му стадий, не се разпознават симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго, при което стресът би могъл да се разглежда като отключващ фактор.

При персистиращия конфликт с интересите му да реализира инвестиционния си проект, стресът, изхождащ от това, макар и във физиологичния му стадии, може да се разглежда като съобуславящ фактор в динамиката на диагностициран еритематозно-ексудативен пангастрит и по индиректен механизъм влияе върху развитието на анемичния синдром, както и е с отношение към доброкачествения тумор в дебелите черва, но при наличие и на други фактори с по-голяма етиопатогенетична значимост. Участието на стреса не може да се надценява във връзка с решенията на съда на различните му инстанции, както и при удовлетворяване на претенцията да се приема подобряване на медицински показатели, тъй като реално провежда лечение и анемичният синдром не е в групата на психосоматичните заболявания.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ с ВЛ – съдебен лекар, заключението на която е приобщено на л.291-301. Съгласно същото, При постъпването на В.Й. в Клиника по Хематология при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - Плевен е поставена диагноза „вторична желязо-дефицитна анемия“, като при клиничното обсъждането е посочено, че се отнася до „микроцитен анемичен синдром“. Става въпрос за едно и също заболяване - анемия. Класификацията на анемиите се прави по различни критерии - по тежест, по етиология, по големина на еритроцитите и др. Когато размерите на еритроцитите са под нормалния (7-8 микрона и обем 80-100 фемтолитра) - диаметър под 6 и обем под 80 fl, се говори за микроцити. Появата на микроцити в циркулиращата кръв е свързана с непълноценна еритропоетична функция на костния мозък. Микроцитите се срещат най-често при анемии, причинени от недоимък на желязо (ЖДА), каквато е диагностицирана при пациента. Понятието „рецидивиращ микроцитен анемичен синдром“ означава пристъпи на анемия, свързана с размерите на еритоцитите (микроцитоза). Микроцитичната анемия с дефицит на желязо е най-често срещаното състояние сред всички видове анемия.

На основата на оплакванията на пациента - отпадналост, намаление на телесната маса, запек, потъмняване на урината и проведените лабораторни (спадане на нивото на хемоглобина, серумното желязо, тотален желязосвързващ капацитет - ТЖСК, еритроцити) и морфологични изследвания (установена микроцитоза и хипохромия) е поставена диагноза „вторична желязо-дефицитна анемия“, по повод на което е проведена хоспитализация и проведено лечение през 2020 г.

При желязодефицитната анемия се наблюдават общи симптоми (отпадналост, обща слабост, лесна уморяемост, главоболие, намалена концентрация, нарушение на съня); бледост на кожата и видимите лигавици; тахикардия, понижено артериално налягане; кожно-лигавични симптоми (суха кожа, тънки и чупливи косми, ноктите са тънки, плоски, лесно чупливи).

Причините за развитието на желязодефицитна анемия са разнообразни: недостатъчен внос на желязо с храната, смущения в резорбцията (стомашно чревни заболявания, употреба на ерозивни медикаменти), смущения в използването на желязото (остри и хронични инфекции от инфекциозен или неинфекциозен произход), повишена загуба на желязо, хронична кръвозагуба (микрокръвоизливи), ензимни нарушения. Не може c категоричност да се посочи причината за развитието на железния дефицит при конкретния пациент, но някои от изброените причини фигурират в представените медицински документи - наличие на хронични възпалителни процеси (стомах, бъбреци, бели дробове), употреба на медикаменти.

Проведени са изследвания за изключване на туморен процес и чернодробно заболяване.

В случая анемията е симптом на друго заболяване (или състояние) и лечението на последното води и до овладяване на анемичния симптом.

Тъй като конкретната причина за развитието на желязодефицитната анемия при В.Й. не е категорично идентифицирана, то е трудно да се прецени и значението на психоемоционалното състояние на пациента.

Може категорично да се посочи, че възникването на заболяването не е резултат на емоционалното състояние, но, от друга страна, подобно разстройство се отразява негативно на организма и може да доведе до усилване и подчертаване на симптоматиката.

Микроцитната желязодефицитна анемия бива различна по своята тежест и протичане: прелатентен недоимък на желязо, латентен недоимък, желязодефицитна анемия.

При хронични заболявания развитието на анемията е постепенно, развива се за по-дълъг период и не може да се посочи момента на възникване.

Измерените нива на хемоглобина при пациента по време на престоя в Клиника по Хематология са около и под 80 г/л, докато нормата при мъже е 140-160, т.е. средностепенна анемия.

Състоянието изисква корекция и при необходимост - поддържаща терапия с желязосъдържащи препарати.

В делото са приложени медицински документи за периода от 09.04.2020 год. до 30.06.2020 год. Няма медицински материали относно здравословното състояние на В.Й. за периода преди и след това.

В тези документи са отразени диагностицирани хронични заболявания: еритематозо-ексудативен пангастрит, полипус сигме, хемороидална болест, белодробен емфизем, бронхитни промени, пневмофиброзни изменения, бронхиектазии, бъбречна калкулоза.

Желязодефицитната анемия е диагностицирана при постъпването на Клиника по Хематология на 09.05.2020 год.

Конкретния вид анемия не е основно заболяване, а симптом, развиващ се на основата на налична патология (или други причини - напр. непълноценна диета, употреба на медикаменти).

По делото е назначена допълнителна СМЕ, със същото ВЛ, като заключението на последната е приобщено на л.385-395. Съгласно същото, от наличните медицински документи е видно, че при В.И.Й. са били диагностицирани следните заболявания:

-                     Инфекция на пикочните пътища без уточнена локализация - диагнозата е поставена в амб. лист № 000247/09.04.2020 год.; потвърдена и в следващи амб. листове от 14.04.2020 год.

-                     Вторична желязо-дефицитна анемия - първо отбелязване има в амб. лист № 000562/14.04.2020 год., където при лабораторните изследвания е отчетено ниско ниво на хемоглобина (84). По този повод пациентът е бил лекуван в Клиника по Хематология при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - Плевен за периода от 30.04.2020 год. до 09.05.2020 год. и в периода от 18.06.2020 год. до 30.06.2020 год.

-                     Еритематозо-ексудативен пангастрит - тази диагноза фигурира и е вписана в медицинските документи при първото постъпване на В.Й. в Клиника по хематология (м. май 2020 год.). Диагнозата е потвърдена чрез фиброгастроскопия по време на същия престой, но клинични данни са от началото на същата година (съгласно наличните документи), т.е. става въпрос за хроничен процес.

-                     Полипус сигме - установен е при проведена фиброколоноскопия по време на хоспитализацията на пациента в Клиника по хематология на 18.06.2020 год. Полипът е отстранен; хистологичното изследване установява дебелочревен аденом.

-                     Хемороидална болест.

-                     Кистаденома кутис, по повод на която е бил опериран през м. април 2022 год. Формацията, според анамнезата е с давност от около година.

-                     Подагра - с давност.

От наличните материали в делото може да се установи кога са били диагностицирани заболяванията, но не и за това, кога са възникнали.

Във връзка с преживян стрес могат да бъдат обсъждани желязодефицитната анемия и еритематозо-ексудативният пангастрит.

Причините за развитието на желязодефицитна анемия са разнообразни: недостатъчен внос на желязо с храната, смущения в резорбцията (стомашно чревни заболявания, употреба на ерозивни медикаменти), смущения в използването на желязото (остри и хронични инфекции от инфекциозен или неинфекциозен произход), повишена загуба на желязо, хронична кръвозагуба (микрокръвоизливи), ензимни нарушения. Възпалението на стомашната лигавица (пангастрит) е една възможна причина, поради нарушена резорбция на желязо или нарушена (влошена) диета, повръщане и т.н. Стресът се обсъжда като възможна провокация за развитие на стомашното възпаление, наред с множество други причини: инфекции (хеликобактер пилори); лекарства, особено нестероидни противовъзпалителни средства (каквито В.Й. е употребявал поради подаграта); употреба на алкохол; автоимунни състояния.

Като обобщение, преживяният от В.Й. стрес не може да се разглежда категорично като фактор (особено основен или единствен) за развитието на пангастрита и/или анемичния синдром, тъй като са налице значително по-важни от етиопатогенетична точка фактори - значението му може да се обсъжда само в насока на изостряне или утежняване на симптоматиката.

Останалите заболявания и състояния нямат причинна връзка с преживян стрес.

Кистаденомата (цистаденома) е доброкачествен тумор на епителни клетки. Представлява едно или многокамерна киста, изпълнена със серозно, слизесто или хеморагично съдържание. През месец април 2022 год. В.Й. е опериран от кистаденома. Патохистологичното изследване я диагностицира като доброкачествена. Сама по себе си тя не води до здравословни проблеми. Аденомите се отстраняват оперативно, като след премахването е възможно рецидивиране. Не се развива метастазиране (поява на разсейки), тъй като доброкачествените тумори не метастазират. С течение на времето (ако не са отстранени) обаче могат да се транформират в злокачествени (аденокарцином).

Към днешна дата причината за развитие на тези кожни тумори не е ясна, подозират се наследствени фактори. Развитието на доброкачествения тумор няма връзка с емоционалното състояние на пациента. Оперативното лечение на аденомата я отстранява напълно. Моментът на възникване на заболяването не може да се посочи с точност. След операцията изходът е излекуване.

При горните фактически установявания съдът формулира следните правни изводи:

Законът за отговорностна държавата и общините за вреди определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица от незаконосъобразни актове и действия на администрацията. Обезщетение за вреди може да се иска след отмяната на унищожаем административен акт, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В настоящия случай се касае за хипотеза на  отменен административен акт -  Разрешение за строеж №191 от 04.07.2018 г., издадено от главния архитект на община Плевен, с което е разрешено на В.Й. и А.Т. да извършат строително-монтажни работи в съответствие е влязъл в сила подробен устройствен план, въз основа на виза за проектиране от 2.08.2017 г., съгласно технически работни проекти, съгласувани и одобрени на 14.06.2018 г. от главния архитект на Община Плевен. Същото разрешение за строеж е отменено с Решение № 475/23.07.2020 г., постановено по административно дело №775 от 2019 г. на Административен съд Плевен, оставено в сила с Решение №2828/02.03.2021 г. по административно дело №10776 от 2020 г. по описа на Върховен административен съд на Република България.

Съдът счита, че искът е изцяло неоснователен при следните мотиви:

Следва да се посочи, че ищецът, който претендира вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт е лице, ползващо се от същия, за което актът създава права. Незаконосъобразният административен акт е бил издаден по негова инициатива, той е инициатор на административното производство по одобрението на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж за исканото преустройство, проектите не се изготвят служебно от органите на общината, а се изготвят от инвеститора и се внасят за одобрение от органите на общината.

Само по себе обстоятелството, че отмененият административен акт е благоприятстващ за ищеца не изключва възможността същия като инициатор на административното производство и лице, за което отмененият акт създава права, да може да търси вреди от него, при наличие на останалите елементи на отговорността.

Конституирането на страните в административното производство е задължение на административния орган, което той е длъжен да извърши служебно. Следва да се посочи, че не може да се приеме, че неуведомяването на заинтересованите лица е единствената причина за отмяна на оспореното разрешение за строеж № 191/2018 г., както се сочи от ищеца.

Видно от мотивите на Решение № 475/23.07.2020 г. по административно дело №775 от 2019 г. на Административен съд Плевен, както и на оставилото го в сила Решение №2828/02.03.2021 г. по административно дело №10776 от 2020 г. по описа на Върховен административен съд на Република България, причината за отмяна на разрешението за строеж не е само процесуалноправна. Основната причина е материалноправна. За да постанови отмяна на разрешението за строеж съдът по посоченото дело е констатирал, че са нарушени разпоредбите на чл. 185, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗУТ досежно инвестиционното проектиране и издаването на оспореното РС. Тези разпоредби се отнасят за случаите на преустройство и промяна на предназначението на обекти за нежилищни нужди, когато самото преустройство не излиза от обема и очертанията на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение. Проектираното преустройство не е отговаряло на тези изисквания. Предвидено е засягането и на съседен таван, в който възложителят Й. има идеални части от правото на собственост в размер на 3 кв.м., като в това съседно помещение ще се обособи баня. Допуснато надстрояване на тавана. Засягат се общи части на сградата и в частност се променя съществено покрива на сградата, както и са прекарани нови инсталации през общи части на сградата, т.е. не са налице условията по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4. Липсва тъждество и съответствие на предвиденото с инвестиционния проект строителство и издаденото разрешение за строеж. Със същото е разрешено преустройство на таван в стая – кабинет, а с одобрените проекти е предвидено преустройство на два тавана, както и надстрояване на сградата, изменения в общи части на сградата. Предвиденото надстрояване се изразява в увеличаване на площта на спорния таван във вертикално отношение, за което е следвало да е налице договор за учредяване на право на надстрояване, както и декларации – съгласия с нотариална заверка на подписите от всички етажни собственици. Липсва съгласие на всички етажни собственици с нотариална заверка на подписите, тъй като с предвиденото преустройство в частта, с която ще се изградят нови ВиК инсталация и ел инсталация, преминаващи през общи части на сградата, които е предвидено да се включат в общите инсталации на сградата, както и с премахване на стария и изграждане на новия покрив, се засягат общи части на сградата. По този начин е установено, че не са спазени чл. 185, ал. 2 последна хипотеза във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ,

В тази връзка е прието, че разрешението за строеж е издадено в противоречие с материалния закон.

Според настоящия съдебен състав, именно с оглед на сериозните нарушения на материалния закон, съдът по адм.дело № 775/2019 се е произнесъл по същество, като не е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Безпредметно е да се връща на органа – главния архитект на общината, за даване възможност Й. да представи съответни съгласия на етажните собственици, след като от обстоятелствата по това дело е видно, че такива съгласия не са налице.

Изискването за наличието на съответните съгласия лежи не само служебно върху главния архитект, но и върху лицето, по чиято инициатива е образувано административното производство по издаване на разрешение за строеж, който е длъжен да внесе за одобрение съобразен със закона проект, а от органите на общината се изисква неговото одобрение.

Съгласно чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При поделената тежест на доказване на материалната законосъобразност на административния акт между органа и - в случая - ищеца, именно липсата на материалноправните предпоставки за одобряване на проекта, въз основа на това - издаване на разрешение за строеж, е причина за отмяна на акта.

Следователно, задължението за доказване на материалноправните предпоставки за издаване на акта, е най-вече върху лицето, което се ползва от него. От доказателствата, обсъдени по-горе по безспорен начин се установява, че причина за отмяната на разрешение за строеж № 191/2018 г. е несъответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност, а не само процесуален пропуск на административния орган да конституира заинтересовани страни в административното производство. Ето защо претенцията на ищеца да търси обезщетение за вреди от незаконността на акта, издаден от главния архитект следва да се разглежда в светлината на чл. 5 ЗОДОВ. Актът е бил отменен като незаконен не само поради процесуален пропуск на органа, но и поради нарушение на изискванията на закона, извършени и от заявителя за издаването му, т. е. от ищеца. Изложеното сочи, че е прекъсната пряката причинно-следствена връзка между понесените вреди и отменения акт, ищецът е запознат с мотивите на съда по адм. д. № 775/2019, по което е бил страна, и по чиято касационна жалба е било проверена правилността на постановеното решение.

При съществуващото задължение да внесе за одобрение съобразен със законовите изисквания проект, което е било нарушено от него, ищецът не може да се позовава в настоящото производство на незаконността на волеизявлението за одобрение на издаденото въз основа на това разрешение за строеж, като търси обезщетение именно за незаконния си проект. Да се приеме обратното означава ищецът да може да черпи права от своето неправомерно поведение.

В този смисъл е съдебната практика - Решение № 8208 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2015 г.

Освен това настоящият съд съобразява следното:

За да приеме, че разрешението за строеж е влязло в сила, общината е приела за редовно връчването на съобщение за издавеното му на Й. и на лицето, което е заявило заедно с него искането за издаването на разрешението за строеж – Т.. Й. е уведомен не само в лично качество, но и като представител на ЕС, за което по преписката и адм.дело 775/2019 е приложена бланка със съответна регистрация. Същият е следвало да уведоми етажните собственици. Следва да се приеме, че такова уведомяване явно не е налице, доколкото ВАС е приел, че разрешението за строеж не е съобщено, и е отменил прекратителното определение по адм.дело 775/2019, като е приел, че жалбата срещу разрешението за строеж на подалия частна жалба срещу прекратителното определение етажен собственик е подадена в срок. Като не е уведомил етажните собственици, Й. е заблудил общинските органи, че разрешението за строеж е влязло в сила, и на него е поставена съответната отметка. Следва да се съобрази още, видно от показанията на св.А., че Й. й е показал съответните проекти, но не е разяснил какво строителство ще предприеме. В тази връзка, както е отбелязано в съдебното решение, отменило разрешението за строеж, е налице разминаване между наименованието на проекта и предвиденото строителство.

В случая поставянето на отметка „влязло в сила“ на разрешението за строеж се дължи изключително на действията на Й., който, въпреки че е получил от името на ЕС разрешението, не го е съобщил на етажните собственици. Й. е направил заявление за издаване на разрешение за строеж, противоречащо на материалноправните разпоредби на ЗУТ,  като е налице разминаване между проектите и наименованието на разрешението, както и не е съобщил на етажната собственост за издаденото разрешение, от името на която се е подписал. Във връзка с последното според настоящия състав на съда няма значение дали Й. действително е избран за председател на ЕС, или е представил на общината документи с невярно съдържание, както се твърди от етажни собственици по адм.дело 775/2019 – и в двата случая същият носи отговорност за липсата на съобщаване на издаденото разрешение за строеж на останалите етажни собственици.

По отношение на твърдените имуществени вреди по отделните пера съдът съобразява следното: По  отношение на внесените проекти, включително по предходното издаване на скица, следва да се съобрази, че същите разходи заявителят, искащ издаване на разрешение за строеж, следва да извърши независимо дали ще му се издаде разрешение за строеж или ще се постанови отказ от органа. Следователно, липсва пряка и непосредствена връзка между отмененото разрешение за строеж и тези разходи. Ако беше постановен отказ на някое от основанията, посочени в отменителното решение на съда, Й. не би имал право да иска присъждане на тези разноски.

По отношение исканите разходи за охрана на обект, следва да се отбележи, че същата няма връзка със строителството. Дали едно лице ще охранява собствеността си е въпрос, който то само решава. Освен това, видно от приложените разписки, претендираните средства са за монтаж на охранителна техника, и такси за месеците септември и октомври 2019 г., когато строителството е било спряно – признание на ищеца на 18.09.2019 г.

Във връзка с извършените строително-ремонтните дейности, Й. е заплатил общо сумата в размер на 4300 лева, от които:

По отношение на претендираната сума за авансово плащане за извършване на СМР по договор за строителство  в размер на 1900 лева, същата е заплатена в разрез с приобщения договор между Й. и строителя. Съгласно чл.2, ал.4 от договора, за всички извършени плащания, се издава съответния счетоводен документ – фактура. В случая фактура не е налице. Освен това по същия договор не е предвидено авансово плащане. Приложението към този договор, в който са посочени съгласно чл.2, ал.2 количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали, не е приобщен. По тази причина не може да се прецени дали предвиденото плащане в брой съгласно чл.2, ал.3 от договора е съответно на Закона за ограничаване на плащанията в брой. По отношение на извършеното строителство на санитарния възел, същото не е посочено в този договор – в чл.1, ал.1 от същия са посочени като включващи преустройството само разкриването на таванското помещение, демонтаж на плочата, надзид с бетонов пояс над него, нов покрив, улуци. В тази връзка, съгласно заключението на първоначалната СТЕ, не са съставени протоколи и актове по наредба №3 за съставяне на протоколи и актове – нито строителят е съставил такива, нито надзорникът ги е подписал, по отношение на санитарния възел. Освен това липсва документ за изхвърляне на отпадъците. Съдът кредитира заключението на първоначалната и допълнителната СТЕ, като задълбочени, отговарящи на поставените въпроси, компетентна и обективна. Доколкото издаването на разрешението за строеж и поставянето на отметка „влязло в сила“ се дължат изключително на поведението на Й., имуществени вреди от отмяната на разрешението за строеж не могат да му бъдат присъдени дори по отношение на разходи, за които има съответни документи.

По отношение на претенциите за неимуществени вреди съдът съобразява следното:

По делото са назначени съдебно психиатрична и първоначална и допълнителна съдебно медицинска експертизи, заключенията на които съдът също кредитира с доверие като обективни, задълбочени и обосновани, съответни на писмените доказателства, и неоспорени от страните. Съгласно СПЕ, при Й. „въпреки персистиращия конфликт с интересите му да реализира инвестиционен проект и свързания с това стрес, очертаващ се във физиологичния му стадий, не се разпознават симптоми на свързано със стрес психично разстройство или друго, при което стресът би могъл да се разглежда като отключващ фактор. При персистиращия конфликт с интересите му да реализира инвестиционния си проект, стресът, изхождащ от това, макар и във физиологичния му стадий, може да се разглежда като съобуславящ фактор в динамиката на диагностициран еритематозно-ексудативен пангастрит и по индиректен механизъм влияе върху развитието на анемичния синдром, както и е с отношение към доброкачествения тумор в дебелите черва, но при наличие и на други фактори с по-голяма етиопатогенетична значимост. Участието на стресът не може да се надценява във връзка с решенията на съда на различните му инстанции, както и при удовлетворяване на претенцията да се приема подобряване на медицински показатели, тъй като реално провежда лечение и анемичният синдром не е в групата на психосоматичните заболявания.“ Видно от така установеното, преживеният от Й. стрес във връзка с отмененото разрешение за строеж, не може да се счита, че е причинил анемичния синдром. Същият е само съобуславящ фактор в динамиката на диагностициран еритематозно-ексудативен пангастрит, както и има отношение към доброкачествения тумор в дебелите черва, но при наличие и на други фактори с по-голяма етиопатогенетична значимост. От СМЕ и допълнителната СМЕ е видно, че относно желязодефицитна анемия, от която боледува Й., не може c категоричност да се посочи причината за развитието на железния дефицит при конкретния пациент, но някои от изброените причини фигурират в представените медицински документи - наличие на хронични възпалителни процеси (стомах, бъбреци, бели дробове), употреба на медикаменти. Конкретната причина за развитието на желязодефицитната анемия при В.Й. не е категорично идентифицирана, и е трудно да се прецени значението й за психоемоционалното състояние на пациента. Възникването на това заболяване не е резултат на емоционалното състояние, но подобно разстройство се отразява негативно на организма и може да доведе до усилване и подчертаване на симптоматиката. Преживеният от В.Й. стрес не може да се разглежда категорично като фактор (особено основен или единствен) за развитието на пангастрита и/или анемичния синдром, тъй като са налице значително по-важни от етиопатогенетична точка фактори - значението му може да се обсъжда само в насока на изостряне или утежняване на симптоматиката. Останалите му заболявания и състояния нямат причинна връзка с преживян стрес.

От така изготвените експертизи е видно, че отмяната на разрешението за строеж не е довела до възникване на заболяванията, посочени в ИМ. Тази отмяна би могла да доведе само до усилване на симптомите – субективните усещания, свързани със заболяванията. Следва да се посочи, че съдът кредитира св. показания на свидетелите, посочени от ищеца, въпреки че единият е негов брат, вторият -съученик, а третият- заедно с него възложител на строежа, по отношение на усилване на симптомите на заболяванията, но не и за тяхното възникване, което не е налице според експертизите. Доколкото отмяната на разрешението за строеж се дължи на изключителна вина на ищеца, вреди поради усилване симптомите на заболяванията не следва да се обезщетяват.

Доколкото Й. с представяне на проект, неотговарящ на изискванията на ЗУТ, и неуведомяване на останалите етажни собственици за издаденото разрешение за строеж е довел до там, че разрешението за строеж да бъде отменено, след като е започнал СМР, съдът счита, че по отношение на Й. е налице изключителна вина по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което обезщетение не му се дължи.

С оглед на изложеното, в случая е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не са налице доказани имуществени и неимуществени вреди. За част от твърдените имуществени вреди не е и възможна причинна връзка между тях и отменения акт. Преживените негативни емоции и преживявания не са довели до посочените в ИМ заболявания, и въпреки че е възможно да са довели до усилване на симптомите на заболяванията, това  остава вероятност, а не доказан факт. Дори да са претърпени вреди, е налице хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ с оглед действията на Й., предхождащи издаването и  одобряването на разрешението за строеж, както и неговото несъобщаване.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Плевен следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, следва да се присъдят разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ. Същите своевременно са поискани още с отговора на ИМ. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание тази разпоредба е издадена Наредба за заплащането на правната помощ, като съгласно чл.24, изречение второ, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., в същия смисъл е чл.25, ал.1 от Наредбата. С оглед реално осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт, и фактическата и правна сложност на делото – проведени няколко  съдебни заседания, назначени три първоначални и две допълнителни експертизи, разпит на четирима свидетели, съдът приема, че е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочения размер – 300 лева.

 Съгласно чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. На основание тази разпоредба разноските за експертизи са платени от бюджета на съда. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Поради което следва ищецът да бъде осъден да плати на съда направените от бюджета на съда разноски. Същите възлизат на: 273,50 лева за първоначалната СТЕ /л.323/, 312 лева за СПЕ /л.324/, 351 лева за първоначалната СМЕ /л.325/, 253,50 лева за допълнителна СТЕ /л.439/, 191,70 лева за допълнителна СМЕ /л.404, гръб/. Общо 1381,70 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VI-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба, подадена от В.И. ***, ЕГН **********,***, пл.“Възраждане“ №2, с цена на иска 20 269,26 лева, от които имуществени вреди 8400,76 лева и неимуществени вреди 12 168,50 лева, настъпили от отменен административен акт - Разрешение за строеж №191 от 04.07.2019 г., издадено от главния архитект на община Плевен.

ОСЪЖДА В.И. ***, ЕГН **********,*******, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на  300,00 лв. /триста/ лева.

ОСЪЖДА В.И. ***, ЕГН **********, да заплати по сметката на  Административен съд Плевен няаправените по делото и платени от бюджета на съда разноски общо в размер на 1381,70 лв. /хиляда триста осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/.

Решението може да се оспори, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                             

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/