№ 313
гр. Варна, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110109538 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът Н. СТ. К. ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си мл.адвокат Р.Д., съдебен адрес: гр. *****
№1, офис №1, срещу ответника „АПСББ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: гр.
***** № 81 В, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от
ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ
ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 1560,31лв. представляваща
неизплатена главница по запис на заповед от 06.10.2005 г. с падеж 06.10.2005 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2005 г. до окончателното изплащане на
дълга, както и сумата 109,22лв. представляващи направени от молителя разноски по делото
на осн. чл. 237, б. „е" от ГПК/отм./, като погасени по давност, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Въз
основа на издаден изпълнителен лист от 23.12.2005 г. по г.д. №**** по описа за 2005г. на
Варненски районен съд, XII състав по реда на чл.237, чл. 242-249 от ГПК/отм./, Н. СТ. К.
ЕГН **********, е осъден да заплати на „ТБАК"ЕАД, гр. *****, per. по ф.д. *****/97 на
СГС, Булстат *****, НДР *****, адрес за кореспонденция гр.*****, ул.„*****" 52-54 сумата
1
от 1560,31лв. представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 06.10.2005г. с
падеж 06.10.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2005г. до
окончателното изплащане на дълга, както и сумата 109,22лв. представляващи направени от
молителя разноски по делото на осн. чл. 237, б. „е" от ГПК/отм./.
По молба на „ТБАК" ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.06.2006г., е
образувано изпълнително дело №***** по описа за 2006г. на ЧСИ ***** район на действие
Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
***** с peг. № ***.
Счита се, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение
вземането си по изпълнителния лист издаден по гр.д.№ **** по описа за 2005г. на
Варненски районен съд, е погасено по давност, тъй като: По образуваното изпълнително
дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече
от две години. Поради това, ищецът счита, че на 21.06.2008 г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради т.нар.
„перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление настъпилото вече прекратяване. Съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др.
След настъпилата перемпция в изпълнителното производство, се сочи, че взискателят не е
предприел каквито и да било действия за събиране на вземането си в продължение на още
три години.
Въз основа на горното, ищецът счита, че възможността на ответното дружество да събере
чрез принудително изпълнение вземането си, е погасена по давност на 21.06.2011г., в
хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.
Сочи се, че с молба от 13.11.2015г., „АПСББ"ООД, със седалище и адрес на управление
гр.*****, район Триадица, бул.„*****" №81В, ап.3, представлявано от ***** и *****
вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *****, е поискало да бъде
конституирано като взискател по делото, въз основа на сключен договор за покупко-
продажба на вземания. Поради това и с оглед Разпореждането на съдебният изпълнител за
конституиране, се счита, че именно ответното дружество е надлежен ответник по иска.
Сочи се, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила
решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ
изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно
съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената
сфера на ищеца, с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху
имущественото му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ.
2
процесуалната допустимост на иска. Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът
продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези
съображения, длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на
изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително
изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Сочи се, че субективното преобразуващо право на погасителна давност може
да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не
е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
Посочено е, че в случай, че ответната страна желае да заплати доброволно размерът на
претендираните в настоящия иск суми плащането, може да бъде извършено по следната
банкова сметка открита при: Банка „***** (*****)"ЕАД IBAN *****/Специална адвокатска
сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗАдв/ Титуляр: адв. Р.В. Д./Съгласно изрично
пълномощно за получаване на суми в брой и по банков път/.
Ответната страна „АПСББ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес: гр. ***** № 81 В, е
депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
предявеният иск е недопустим, в евентуалност неоснователен.
Като аргументи за недопустимост са изложени твърдения за липса на платена д.такса и
представено пълномощно с исковата молба, които пропуски са били отстранени след
оставяне на производството без движение, още преди предприемане на процедурата по
чл.131 ГПК. При изложеното, аргументите за недопустимост на исковата претенция, са
преценени за неоснователни, като с определение №****/26.10.2021г., производството по
предявения иск е прието за допустимо.
С отговора се излага твърдения за нееоснователност на редявената искова претенция,
поради факта, че липсват мотиви относно изложените от ищеца твърдения, като се настоява,
че последните се явяват изцяло несъстоятелни, недоказани и не следва да подлежат на
разглеждане.
Отправено е искане за отхвърляне изцяло на предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в
качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
3
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са
налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да
се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В
настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла
петгодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
По допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:
В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически
факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез
погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя
служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита
в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение
на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен
процес.
В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото
на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска. Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се
легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
4
правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Субективното преобразуващо право на погасителна давност, може да се упражни като
средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице
процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес
В тази връзка се споделят и доводите на самия ищец, който сочи, че правният интерес от
така предявения иск по чл. 439 от ГПК не се изчерпва със създаване на основание за
прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на
длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за
изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на
изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист
удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което
искът по чл. 439 ГПК, е уважен (ако по делото се установи, че погасителната давност е
изтекла), го възпрепятства да упражни правото на принудително по друго. В същия
контекст, с Решение № 48/14.07.2016 г. по ТД. № 404/2015 г. на ВКС, II т.о. изрично се
приема, че настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на
основанието по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК не води до извод за отпадане на условията за
допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи
до погасяване на материалното право или правото на принудително изпълнение за
удовлетворяването му. В този смисъл се е произнесъл ВКС и с Определение
№188/23.04.2019 г. по ЧТД № ***/2019 г. на It. о.
Така например, с Определение № 513/24.11.2016 г. по ЧТД №****/2016 г. на ВКС -I т. о.,
постановено в производство по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, решаващият състав е допуснал
касационна обжалване по въпроса: „Допустимо ли е предявяването на отрицателен
установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на
вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора -
ответник с изпълнителен лист, на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.
237 ГПК отм., при липса на висящо изпълнително производство за събирането му,
предвид прекратяване на образуваното, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?" Съставът
на ВКС, е приел допустимост на така заведения отрицателен установителен иск (по чл.124
ал. 1 от ГПК), независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца, е посочено, че се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай,
достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
5
иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия
следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален
отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване
на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност, може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението
за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес - Решение №
186/19.06.2013 г. по гр. д. №927/2012 г., IV г. о. на ВКС.
При изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции с правно основание
чл.439 от ГПК, се явяват допустими за разглеждане по същество.
От изисканото в преписка изпълнително дело №*****/2006г. по описа на ЧСИ ***** с рег.
№***, се установява, че на 21.06.2006г., взискателят „ТБАК“ЕАД, ЕИК *****, е подал
молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист от
23.12.2005 г., издаден по гр.д. №**** по описа за 2005г. на Варненски районен съд, XII-ти
състав, по реда на чл.237, чл. 242-249 от ГПК/отм./, срещу Н. СТ. К. ЕГН **********.
По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР
№2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между
двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се
тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода
след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде
обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде прилагано от
съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
6
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 21.06.2006г., взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение.
По аргумента, че вземането на взискателя не съществува поради перемпция по чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК, съдът приема:
На 21.06.2006г. ЧСИ ***** рег.№*** при КЧСИ, въз основа на депозирана молба за
образуване на изпълнително дело от „ТБАК“ЕАД, ЕИК *****, е образувал изп.дело №
*****/2006г.
На 29.06.2006., по посоченото изп.дело е изпратена до ищеца покана за доброволно
изпълнение.
На 28.07.2008г. са представени изискани от ЧСИ сведения за декларирано имущество на
името на ищеца пред НАП-Варна.
Впоследствие такава справка е изискана на 04.01.2012г., а на 08.02.2012г. ЧСИ е изпратил
призовка до ищеца за принудително изпълнение, чрез насрочване на опис и оценка на
движими вещи, находящи се в дома на ищеца.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
На практика от образуването на изп.дело на 21.06.2006г. в последващ период от две години,
по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което
съдът приема, че на дата 21.06.2008г. е настъпила перемция по силата на закона, на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност започва да тече от прекратяването на изпълнението.
Това перемиране на изпълнението е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен
7
акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика
(ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС.
Следва да се отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не
следва автоматично погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова
давност за вземането - петгодишна. При прекратяване на производството по делото се
преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай
, че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да образува ново
изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на
прекратяването на принудителното изпълнение следва да бъдат третирани по различен
начин във времето, като се налага да бъде отчетена динамиката на юриспруденцията към
съответния момент на развитие на процесуалните отношения между страните. Съдът изцяло
споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на
ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че в конкретния случай следва да бъде
зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС № 3/18.11.1980г., тъй като както
взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди
действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на
ВКС. По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство, следва да се признае на взискателя възможност да се позове добросъвестно на
прекъсване и спиране на давността не само с признанието на дълга в цялост ( с пропускане
на срока за възражение след връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на
целия период, в който е липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително
производство/от деня на наложена възбрана – 13.12.2010г. до датата на перемирането по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 13.12.2012г./.
Затова и най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно перемирането,
настъпило на 21.06.2008г.
Всички последващи действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ, са без
значение, тъй като са осъществени при изчерпана компетентност на органа по
принудителното изпълнение и не следва да им се признават никакви последици по
отношение на материалното право.
До 29.06.2021г, когато е предявено възражението за изтекла давност чрез отрицателния иск
на длъжника/по чл.439 ГПК/, са изминали повече от пет години, при което е произведен
погасителния ефект на общата давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски ,
като на ищеца следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на 400,00лв., както и
разноски за д.т. в размер на 112,41лв. и за съдебно удостоверение 5.00лв.
8
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, вр.чл.439 от ГПК по
отношение на ответника „АПСББ" ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес: гр. *****
№ 81 В, че ищецът Н. СТ. К. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***** №1, офис
1/мл.адвокат Р.Д./, НЕ МУ ДЪЛЖИ предвид погасяване ПО ДАВНОСТ на право на
принудително изпълнение, следните суми, а именно:
-сумата от 1560,31лв. представляваща неизплатена главница по запис на заповед от
06.10.2005 г. с падеж 06.10.2005 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.11.2005 г. до окончателното изплащане на дълга,
-сумата 109,22лв. представляващи направени от молителя разноски по делото на осн. чл.
237, б. „е" от ГПК/отм./, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.12.2005 г. по
г.д. №**** по описа за 2005г. на Варненски районен съд, XII състав по реда на чл.237, чл.
242-249 от ГПК/отм./.
УКАЗВА на ответната страна, че сумата може да бъде платена по следната банкова
сметка открита при Банка „***** (*****)"ЕАД - IBAN *****/Специална адвокатска сметка
по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗАдв/, Титуляр: адв. Р.В. Д., съгласно посоченото в молба с вх.
№ 26138/16.08.2021г., приложена на л.20 от делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „АПСББ" ЕООД, ЕИК ***** , със
седалище и адрес: гр. ***** № 81 В, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н. СТ. К. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.***** №1, офис 1/мл.адвокат Р.Д./, сумата от 517,41лв.,
представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски, както следва: за
адв.възнаграждение в размер на 400,00лв., за д.т. в размер на 112,41лв. и за съдебно
удостоверение 5.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10