Р Е Ш Е Н И Е
№........../............2019.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с-я
ФИЛИП РАДАНОВ
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 1181 по описа за 2019 г. ,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на П.Х.Г. ЕГН **********, чрез адв.М.П. срещу решение № 1344
/01.04.2019 г. постановено по гр.д.№ 15493/2018 г. по описа на ВРС с което ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, заместващо съгласието
на бащата П.Х.Г. ЕГН **********, за издаване на задграничен паспорт на
детето П.П. Г. ЕГН ********** и за пътуване на детето П.П. Г. ЕГН **********, придружавано от своята майка К.Ц.Р.Х. ЕГН **********, в държавите-членки на Европейския съюз, както и до Република
Сърбия, Република Турция и Република Македония, през пролетната, лятната и зимната училищни ваканции на
детето, както и за
всяко време, за което е удостоверено в писмен вид, че детето ще посещава съответната
държава с цел някоя от следните изброени причини - екскурзия, обмен на
образователен опит, конкурси, олимпиади, състезания, за срок до навършване на пълнолетие от детето.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост в евентуалност
и неправилност на решението . Твърди се, че изводите на съда са направени при
неправилна преценка на събраните доказателства. Счита, че след като е дал
декларация за съгласие детето да пътува извън пределите на Р България
придружавано от своята майка съдът е постановил недопустимо решение, което
следва де се обезсили. Ищцата не е имала правен интерес от завеждане на делото
. Друго процесуално нарушение на съда е, че детето е изслушано без представител
на органите за социално подпомагане. Детето е следвало да се разпита в т.нар.
Синя стая. Не е следвало да се разрешава пътуване до Република Турция,
Република Сърбия и Северна Македония. Твърди, че решението е противоречиво и
немотивирано. Моли съда да обезсили решението като недопустимо, в евентуалност
да отмени решението и отхвърли иска.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като
отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което
същата е допустима.
При произнасяне по спора, въззивния съд
съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски районен
съд бил сезиран с молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, предявена
от К.Ц.Р.Х., ЕГН: **********,*** срещу П.Х.Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, Ищцата
поддържала, че с ответника са родители на детето П., като излагала доводи за
интереса на последното да пътува в чужбина и молела съда да постанови решение,
с което да замести съгласието на бащата за пътувания до страните от Европейския
съюз вкл. Република Гърция, както и до Република Сърбия, Република Турция и
Република Македония без ограничение на броя на пътуванията и тяхната
продължителност до навършване на пълнолетие на детето, както и на
основание чл. 127а от СК, да се даде разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата по отношение на детето да
му бъде издаден задграничен паспорт.
Според изнесеното в
исковата молба, бащата не дава съгласие за пътуване на детето зад граница или
умишлено се крие и не отговаря на телефона. Преди около месец изразил съгласие
да подпише нотариално съгласие, но само ако се оттегли сигналът в Прокуратурата
срещу него за неплащане на издръжка, което категорично е в разрез с интересите
на детето.
Липсата на добра
комуникация с бащата и постоянните празни обещания от негова страна поставят
молителката в несигурност дали ще получи последващо съгласие и същевременно я
препятства свободно да организира пътуванията на детето, които обичано се
планират в срок надхвърлящ един месец, най-малко с оглед закупуването на
изгодни самолетни билети. Наред с това наложителността от периодични преговори
относно даването на съгласие, само би довела до ненужно усложняване и негативно
ескалиране на отношенията между страните, което не е в интерес на детето.
Ето защо и предвид
обстоятелството, че безспорно пътуването в чужбина, особено при наличието на
данни за близки родственици, живущи в Гърция на остров Крит (Р. Ц. К.- бабата на детето по майчина линия и Й.
К. - вуйчо на
детето, роден в Гърция), способства за пълноценното развитие и изграждане на
един млад човек, който по този начин се запознава с различните бит и култура,
респективно се обогатява емоционален и социален аспект, възможността детето да
пътува извън пределните на страната е в негов най-добър интерес.
С допълнителна молба от 21.12.2018г.,
ищцата уточнява, че претендира за разрешение по чл.127а от СК без ограничение в
броя на пътуванията и тяхната продължителност, до навършване от детето на
пълнолетие, като подписана от ответника писмена декларация с нот.заверен подпис
касае съгласие за пътуване на детето в чужбина само до 24-.01.2019г. и не
покрива искането й, заявено с исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът депозира отговор и представя писмена декларация с дадено
съгласие за пътуване на детето със срок на действие до 24.01 .2019г.
Настоява, че
отказва да дава неограничено във времето разрешение детето да пътува в чужбина,
поради незрялото поведение на неговата майка.
Контролиращата страна Дирекция "Социално подпомагане"
гр.Варна,
редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. Изразява писмено становище по
молбата, като сочи, че предявеният иск кореспондира с интереса на детето, като
пътуването ще допринесе и за повишаване неговото образователно и познавателно
развитие.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Варненски районен съд приел за установена следната
фактическа обстановка:
Видно
от представените по делото удостоверение за
раждане страните са родители на детето.
Представена е служебна бележка, издадена от ОУ „Свети Патриарх Евтимий“-Варна, видно от
която е, че детето П. е редовен ученик за учебната 2018/2019г.
Съдът
е провел и изслушване на
детето, на основание чл. 15 от ЗЗДт.
От представено по делото в заверен вид
решение №3039/16.10.2009г. на ВРС, 17 състав, се установява, че ищцата и
ответника са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, с решение по
гр.д.№1234/2009г. по описа на ВРС, като родителските права по отношение на
детето П. са предоставени на майката, а ответникът е осъден за издръжка.
По делото е проведено и изслушване на
основание чл.127а, ал.3 от ГПК.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил
обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Варненския
окръжен съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие
за установено следното:
Въззивният съд споделя установената
в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се
установява от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и
гласни доказателства, които въззивния
съд приема за относими към предмета на доказване.
Въззивният съд преценява
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели
като кредитира същите изцяло. Показанията на тези свидетели
установяват желанието на детето да пътува извън страната, както по повод
организирани училищни мероприятия, така и с майката, недоволството му от нежеланието на бащата да
даде съгласието си за осъществяване на тези пътувания, редките му контакти с
бащата, както и опасенията на последният, че напълно ще бъде лишен от
възможности да контактува с малолетния си син .
Във въззивното производство, по реда
на чл. 176 от ГПК съдът прие
декларация-съгласие от бащата детето да пътува в страниоте от ЕС както и в сверена
Македония и Република Сърбия за срок от четири месеца считано от 24.09.2019 г.
Други доказателства за твърденията
на страните не са представени в хода на въззивното производство.
Съобразно тази фактическа установеност
въззивния съд достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е основателна.
Главния факт на доказване по настоящето
производство е дали съответния родител, срещу когото е насочен този иск, не
дава съгласие детето да осъществи конкретно пътуване извън страната. Видно от
доказателствата по делото представени пред районния съд ответникът е давал
такова съгласие, което обаче не е достигало до ищцата. В съдебно заседание на
първи октомври 2019 г. на въззиваемата е връчена декларация, с която П.Х.Г.
ЕГН **********, дава съгласие
за издаване на задграничен паспорт на детето П.П. Г. .Доколко и за пътуване до
страните от Европайския съюз, Република
Сърбия и Северна Македония без Република Турция. Не са налице конкрети причини
за неотложно пътуване в Република Турция към настоящия момент, поради което съдът намира за
основателно отказът на бащата да даде съгласие за пътуване в тази държава като
се има предвид международната политическа обстановка.
Едновременно с това, изложените в жалбата
доводи относно липсата на интерес на детето да се даде неограничено разрешение за
пътуванията му извън страната са основателни, кореспондират със
задължителната съдебна практика и се споделят и от настоящият въззивен състав.
Съдът отчита правото на свободно придвижване на детето, включително пътуване в
чужбина, но това свое право детето не може да упражнява само, както и със
съгласието само на единия от двамата си родители. При нужда и установен интерес
на детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите за това, съдът
може да разреши конкретни пътувания за определен период от време и до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от
време, също до определени държави, като интереса на детето следва да бъде
преценяван във всеки конкретен случай. Съдът не може да разреши на
ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина,
доколкото не е допустимо по този ред да бъдат разширявани правомощията на
родителя, упражняващ родителските права. Този родител може да взема по
отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е
необходимо да бъдат взети от двамата родители. Извън това остават решения за
местоживеенето на детето, промяната му, снабдяване на детето с документи за
пътуване извън страната, и осъществяването на такива пътувания, които съобразно
разпоредбите на чл. 127 и чл. 127а от СК следва да бъдат
взети съвместно от двамата родители. Едновременно с това, недопустимо е,
правата на детето за осъществяване на пълноценни контакти с другия родител, да
бъдат ограничавани от родителя, упражняващ родителските права, за сметка на
осъществяване на правото му на свободно придвижване. Следва да се отбележи, че
правото на детето за контакти с родителите, касае висш негов интерес, като
глобалното му ограничаване с даденото разрешение за неограничено извеждане на
детето от страната, не е в интерес на детето. Освен това интересът на детето
следва да бъде преценяван внимателно във всеки конкретен случай. Интересът на
детето обаче не е свързан по принцип с необходимостта на то да пътува, да
опознава други страни и култури, да разширява своя кръгозор и мироглед. Тези
обстоятелства са ноторно известни и са свързани с неотменното право на всяко
човешко същество. Те не подлежат на доказване и преценка. Предмет на
установяване в конкретния случай, освен липсващото съгласие, е дали така
предявения иск, ще бъде в интерес на детето. Интересът на детето не е
имагинерно понятие, а се обуславя от съвкупността на обстоятелства по
конкретния случай. Следва да се отчетат всички обстоятелства, относими за
определяне на всестранния интерес на детето. Следователно, такъв интерес за
детето ще е налице, ако посоченото пътуване не само ще допринесе за
задоволяването на определени потребности на детето, но и не накърнява висшите
му интереси на пълноценни контакти с другия родител и пълноправно участие в
неговия семеен живот. В процесната хипотеза, наличието на такъв интерес за
малолетната не е бил установен. Едновременно с това, принципното разрешение
детето да осъществява пътувания извън страната, само по решение на майката, не
само противоречи на висшите му интереси, но и изключва възможността съдът да
осъществи преценка на конкретните обстоятелства, респективно да установи дали
исканите пътувания са в интерес на детето. Тук следва да се отбележи също, че
обстоятелства, обуславящи интереса на детето от осъществяване на исканите
пътувания, не са били наведени от ищцата в производствата и пред двете съдебни
инстанции.
Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено
без да се установи интереса на детето, съобразно конкретните обстоятелства по
делото, касаещи исканите пътувания, който интерес следва да е водещ по делото. Ищцата
може да се възползва от декларацията с която П.Х.Г. ЕГН **********, дава съгласие за
издаване на задграничен паспорт на детето П.П. Г. и за пътуване до страните от Европайския съюз, Република Сърбия и Северна Македония.
С оглед гореизложеното и поради
несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния
съд обжалваното съдебно решение следва да се отмени в обжалваната част, като се
отхвърли исковата претенция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненския
окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1344 /01.04.2019 г.
постановено по гр.д.№ 15493/2018 г. по описа на ВРС с което ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а,
ал. 2 от СК, заместващо съгласието на бащата П.Х.Г. ЕГН **********, за издаване на задграничен паспорт на
детето П.П. Г. ЕГН ********** и за
пътуване на детето
П.П. Г. ЕГН **********, придружавано от своята
майка К.Ц.Р.Х. ЕГН **********, в
държавите-членки на Европейския съюз, както и до Република Сърбия,
Република Турция и Република Македония, през
пролетната, лятната и зимната училищни ваканции на детето, както и за всяко време, за което е
удостоверено в писмен вид, че детето ще посещава съответната държава с цел
някоя от следните изброени причини - екскурзия, обмен на образователен опит,
конкурси, олимпиади, състезания, за срок до
навършване на пълнолетие от детето.
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 127а от СК, предявен от К.Ц.Р.Х., ЕГН: **********,*** срещу П.Х.Г., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, с
която се претендира от съда да постанови
решение, с което да замести липсващото съгласие на бащата по
отношение на детето П.П. Г.,
ЕГН: **********,
същото да пътува,
придружавано от своята майка К.Ц.Р.Х., ЕГН: ********** до страните от Европейския съюз вкл.
Република Гърция, както и до Република Сърбия, Република Турция и Република
Македония без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност до
навършване на пълнолетие на детето, както и на основание
чл. 127а от СК, както и да
се даде разрешение, заместващо
липсващото съгласие на бащата по отношение на детето да му бъде издаден
задграничен паспорт ,
като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: