П
Р И С Ъ Д А
№ 1711 22.10.2009г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и втори октомври две хиляди и девета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: В.Т.
Съдебни заседатели : 1.Д.А.
2Д.Ч.
Секретар Й.К.
Прокурор М
Като разгледа докладваното от районния
съдия
Наказателно
дело от общ характер № 1426 по описа за 2009г.
П
Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Р.Г. с
ЕГН **********,***. Нови пазар , български гражданин , с постоянен адрес в Шумен
,
с начално образование, безработен , неженен, осъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.08.09 в гр. Шумен при
условията на повторност , като деянието не представлява маловажен случай , чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими
вещи – меден казан за изваряване на ракия- 100литров ,без
серпентина , акумулатор за лек
автомобил, ел. скара , тенджера под налягане , алуминиева тава с диаметър 50см,
алуминиево джезве и медно джезве, всичко
на обща стойност 302,00лв, от владението
и собственост на П.Т.П. ,без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7 от НК вр. чл. 194 ал.1 от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК , поради
което и на основание чл.55 ал.1т.1. от НК го ОСЪЖДА на пет месеца “лишаване от свобода ” което да бъде и
изтърпяно при “строг” режим в затвор.
На основание чл. 68 ал.1 от НК
привежда в изпълнение наказанието наложено по НОХД № 39/09г на ШРС
влязло в законна сила на 10.03.09г , а
именно пет месеца “лишаване от свобода” , което да бъде и изтърпяно при
“строг” режим в затвор.
На основание чл. 59 ал.2 от НК се приспада задържането за срок от 24 часа
на подсъдимия на осн. чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР .
На основание
чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА Р.Р.Г. , да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 70 лв./седемдесет лева /
Присъдата
подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-дневен срок от
днес.
Мотиви към
присъда по НОХД № 1426 по описа за 2009г. на ШРС
На 14.09.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №289/2009г. по описа на ШРП, по
който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Р.Г.
ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл. 195 ал.1 т.3,и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,
че: Р.Р.Г. ЕГН ********** *** при условията на
повторност, като деянието не представлява маловажен случай , чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – меден казан за изваряване на ракия- 100литров ,без
серпентина , акумулатор за лек
автомобил, ел. скара , тенджера под налягане , алуминиева тава с диаметър 50см,
алуминиево джезве и медно джезве,
всичко на обща стойност 302,00лв, от
владението и собственост на П.Т.П. ,без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои-
престъпление чл. 195 ал.1 т.3,и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1
от НК.
Преди началото на съдебното следствие подсъдимия
заявява, че ще се възползва от новите диференцирани процедури по НПК и на основание
чл.371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанието на подсъдимия Р.Р.Г. ЕГН ********** по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с
определение от 22.10.2009г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия Р.Р.Г. ЕГН **********
наказание 9 месеца “лишаване от свобода
” със привеждане на влязла в сила присъда в чийто изпитателен срок е извършено
настоящото деяние . Служебният защитник на подсъдимия предлага да му бъде
наложено също наказание “лишаване от свобода ”, но в минимален размер .
В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава
за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В
последната си дума подсъдимият Р.Р.Г. ЕГН ********** моли да му бъде определено по лекото наказание ”.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р.Р.Г. ЕГН **********
бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 39/09г на ШРС за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК.
Въпреки това на 27.08.09 г сутринта подсъдимият тръгнал към вилната зона на гр. Шумен с намерение да открадне нещо тъй като изпитвал нужда от пари. Минал покрай
къщата на пострадалия П.Т.П. *** и като видял, че няма хора решил да влезе.
Преминал през дворната ограда, разбил шперплата на входната врата и от дома взел следните вещи -меден казан за изваряване на ракия- 100литров ,без
серпентина , акумулатор за лек
автомобил, ел. скара , тенджера под налягане , алуминиева тава с диаметър 50см,
алуминиево джезве и медно джезве. От
назначената по делото съдебно икономическа експертиза се установява че всички били
на обща стойност 302,00лв. Поставил всички вещи в чувал носен от него и
по късно ги предал в пункт за изкупуване
на черни и цветни метали .
Изложената фактическа обстановка съдът счита
за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти чрез разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК и от
приложените по делото съдебно психиатрични експертизи и съдебно икономическа
експертиза. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение
във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните
правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер по чл. 195 ал.1 т.3, и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК,
защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна
страна подсъдимия чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена
стойност от владението на П.Т.П. без
негово съгласие, като е прекратил
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от
съответния владелец и установил своя
фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато
лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че
е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;
- квалификацията по чл.195 ал.1 т.3 от НК е налице, тъй като за
осъществяване на съответното деяние подсъдимия е разрушил преграда здраво направена за защита
на имот – чрез разбиване на шперплата на вратата.
* субект на престъплението е пълнолетни вменяемо лице - подс. Р.Р.Г. ЕГН **********;
подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на
престъплението и не е бил техен собственик;
По отношение на подсъдимият Р.Р.Г. ЕГН ********** е налице квалификация по т.7, тъй като кражбата е извършена повторно, като
случаят е немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК престъплението е
извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, в случая подсъдимият Р.Р.Г.
ЕГН ********** е осъждан с
друга присъда също за извършена от него кражба - влязла в законна сила на
10.03.09. Според ВС еднакви по вид престъпления по смисъла на чл. 28 от НК са
тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също
престъпление, включително и когато то е квалифицирано или привилегировано. От
това следва, че повторно извършване на кражба ще има когато деецът я е извършил
след като е осъждан с влязла в сила присъда за друга кражба.
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от фактическа
власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на
престъплението и да се разпорежда с тях в свой интерес - т.е. съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено
-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на
облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената
опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като сравнително висока,
степента на обществена опасност на подсъдимия , която съдът преценява също като
сравнително висока, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия - смекчаващи отговорността обстоятелства: младежка възраст, има
добросъвестно поведение в наказателния процес, прави пълни самопризнания и е критичен към извършеното.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подс. Р.Р.Г. ЕГН **********, като наказанието за
престъплението по чл. 195 ал.1 т.3,и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НК, а именно с приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК - наказание “лишаване от свобода ” под
минимума, а именно 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно което да бъде и изтърпяно при “строг” режим в
затвор.
Доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането
по НОХД № 39/09г на ШРС влязло в законна
сила на 10.03.09г съдът намира, че тази
присъда- по НОХД № 39/09г на ШРС следва да бъде приведена на
основание чл. 68 ал.1 от НК, като и това
наказание да бъде и изтърпяно при
“строг” режим в затвор.
На основание чл. 59 ал.2 от НК следва да се приспадне задържането за срок от 24 часа на
подсъдимия на осн. чл. 63 ал.1 т.1 от ЗМВР
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни
разноски на основание чл.189 ал.3 от
НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.