РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101573 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът Д. Т. М. основава исковата си претенции на твърдения, че от ****. работи по
трудов договор в създаденото от ответниците ************* на длъжността общ работник.
Ищецът сочи, че на ***** по време на работната му смяна и на обичайното му работно
място – сепарираща инсталация, почиствал работните участъци на съоръжението, когато
дясната му ръка била захваната между вала и гумената част на транспортната лента, което
довело до ампутация на горния му крайник в областта между лакътна и раменна става.
Ищецът изтъква, че с Разпореждане от **** на ТП на НОИ процесната злополука е призната
за трудова. Посочва, че в резултат на същата е претърпял изключително тежки болки и че
трудно се адаптира към новата ситуация. Допълва, че все още се учи да борави с лявата ръка,
включително да пише с нея, като това му създава трудности в бита и при самообслужване.
Ищецът уточнява, че в резултат на увреждането е изживял значителен психологически шок,
първоначално от внезапността и невъзвратимостта на случилото се, а впоследствие от
притеснението дали ще може да работи и да се издържа. Предвид изложеното ищецът моли
съда да осъди всеки от ответниците да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в посочените в исковата молба размери, чийто общ размер възлиза на
200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното му изплащане.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявения иск като
неоснователен и недоказан. Възразяват, че получите от ищеца травми са в резултат на
проявена от него груба небрежност по см. чл. 201 ал. 2 КТ, тъй като същият не е спазил
1
правилата, изискванията и инструкциите за безопасна работа. Ответниците изтъкват, че на
работника са проведени множество инструктажи и обучения, вкл. за безопасна работа с
машини и съоръжения. В тази връзка възразяват, че при транспортната лента на
сепариращата инсталация са поставени предупредителни знаци за опасност и забрана за
докосване с ръка. Сочат, че въпреки това ищецът самоволно и в нарушение на Правилата за
безопасност е протегнал ръка по време на движението на лентовия транспортьор,
вследствие на което се е увредил. Ответниците сочат, че допуснатите от работника
нарушения на правилата за безопасност са установени при разследване на назначена от
работодателя комисия, за което е съставен Протокол от ****. Възразяват, че претендираното
обезщетение се явява завишено с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при
отчитане и на обстоятелство, че работодателят не е допуснал никакви нарушения при
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Ответниците релевират
възражение по чл. 200 ал. 4 КТ за намаляване размера на исковата претенция с полученото
от работника застрахователно обезщетение по групова застраховка „трудова злополука“,
като уточняват, че предвидената по застрахователния договор застрахователна сума е в
размер на 52 279, 92 лв. Ответниците правят и възражение по чл. 200 ал. 3 КТ, като сочат, че
от дължимото на ищеца обезщетение следва да се приспадне получената от него пенсия за
инвалидност. С тези доводи ответниците молят за отхвърляне на иска респ. за присъждане
на обезщетение в занижен размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото трудов договор **** се установява, че между ищеца Д. Т.
М. и ответниците, участващи в „******“/дружество по ЗЗД/ е възникнало трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „общ работник”, с място на работа
************
По делото е приложена и длъжностна характеристика на длъжността "общ
работник" при *****, която съдържа описание на трудовите задължения на работника,
заемащ посочената длъжност, вкл. и задълженията във връзка с условията на труд.
Представената длъжностна характеристика е от дата **** и е подписана от ищеца.
Видно от представена по делото служебна бележка №**** на посочената дата ****
на работника Д. Т. М. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
По делото е представен протокол **** за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на **** от който протокол се установява, че злополуката е станала
около ****на сепариращата инсталация за отпадъци на дружеството, намираща се в
землището на с*****, като работника Д. Т. М., при периодично почистване на втория
гумено-лентов питател на сепариращата инсталация, след последното пускане на лентата,
посяга с дясната си ръка да махне един парцал от основния вал на работещия лентов
питател, при което дясната му ръка е захваната между основния/крайния вал/ и гумената
част на транспортната лента, като се наложила ампутация на дясната ръка. В протокола е
посочено, че са констатирани нарушения от страна на работодателя на разпоредби от
2
нормативни актове, визирани в протокола. В протокола са посочени необходимите мерки за
недопускане на подобни злополуки.
Представен е констативен протокол за извършена проверка от ****., видно от който
дадените от Дирекция „Инспекция по труда“ предписания са изпълнени от работодателя.
С разпореждане ****на ТП на ****, декларираната пред НОИ злополука станала с
Д. Т. М. на **** е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
В молба от „***** е посочено, че на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение за 180 дни временна неработоспособност в размер на 373,43лв., с платежно
нареждане от ***г.
Видно от удостоверение, издадено от НОИ *****, на Д. Т. М. е изплатена пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на ****лв.
По делото е представен договор за консорциум от ***сключен между
****************, за създаване на консорциум под формата на Гражданско дружество, в
който договор е посочено дяловото участие на всеки от участниците в дружеството, както
следва: „************
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Т. М., Н.
Г. К., Д. П. С., Ц. С. Ц.. Свидетелката М., сестра на ищеца, разпитана каза, че след
инцидента живее при брат си, за да му помага. Брат й постоянно изпитвал болки и приемал
лекарства, защото започнал да „вдига захарта“ от стреса. Месец и половина бил в болницата
след инцидента, а след изписването свидетелката му помагала в домакинството. Свидетелят
К., който работел на длъжност „ръководител инсталация“, разпитан каза, че почистването на
инсталацията се извършва периодично, при необходимост. При почистването се изключва
автоматизацията на лентите и системата минава на ръчен режим, като е необходимо
началникът на смяната да пуска периодично валовете и да ги спира, за да се почиства вала,
като това, което е паднало на лентата се почиства и после пак се пуска вала. Свидетелят
каза, че до всеки лентов транспортьор има закачена инструкция за работа, а лентовите
транспортьори са обезопасени чрез „стоп бутон“. С всяко пускане на лентата се подава
звуков сигнал. Свидетелят заяви, че на ищеца били извършени няколко инструктажа. По
време на инцидента свидетелят бил на работа, като се почиствала инсталацията. Ищецът бил
най-близо до големия вал. Свидетелят заяви, че от ищеца разбрал, че видял някакъв черен
парцал и посегнал да го махне от лентата при работеща лента. Когато отишъл на място
видял, че ръката на ищеца е заклещена между вала и лентата. Свидетелят заяви, че
предпазните капаци не се смъкват, когато се почиства, а се бърка през тях, за да се стигне до
вала. Свидетелят С., разпитан каза, че по време на инцидента се намирал до лентата.
Попитал работниците дали са почистили и те му дали знак с ръка, че са почистили и му
казали да пуска, след което се отдръпвали. Свидетелят каза, че когато пуснал машината, се
върнал да види дали всички са се отдръпнали и тогава ищецът посегнал да вземе парцал,
който останал на лентата. Свидетелят заяви, че видял ищецът да бърка при работеща лента.
Свидетелката Ц., разпитана каза, че с ищеца се познават от много години и след злополуката
той се променил коренно. Преди това бил изключително сръчен, можело да се разчита на
3
него за всяка работа, но след това станал изнервен, преживял голям шок, затворил се в себе
си. За всичко трябвало да разчита на други хора. За инцидента й споделил, че някой е
пуснал лентата, без той да разбере.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която
се установява, че претърпяната от ищеца на 14.04.2020г. травма на горният десен крайник,
въпреки оказаната своевременна медицинска помощ е наложила неговата ампутация,
изразяваща се в премахване на дясната предмишница и на долната една трета на дясната
мишница, поради налична и съществуваща опасност от възникване и развитие на обща
генерализирана инфекция с реална опасност за живота му. Вещото лице е посочило,че
извършената оперативна интервенция е била необходима и задължителна в такива случаи, с
цел запазване живота на пострадалия. Вещото лице е посочило, че наличието на оформения
ампутационен чукан след оперативно премахване на дясната предмишница и долната една
трета на дясната мишница е породила липсата на функционална годност и хватателна
активност на горният десен крайник.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява, че претърпяната злополука е повлияла личността на ищеца във всяка една от
сферите-физическа цялост, активност, независимост. Към момента на изследването вещото
лице е установило при ищеца депресивни преживявания на тъга и емоционална
подтиснатост, промяна в самооценката, разстройство на съня, апетита, теглото. Вещото лице
е посочило, че негативните преживявания на ищеца, свързани с трудовата злополука
продължават и той е в процес на психическо страдание, преживява белезите от ампутацията,
срамува се от хората и е намалил социалните си контакти.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че по време на изпълнение на процесната операция „почистване“ гумено-
лентовия питател се спира и пуска от командния пункт няколко пъти, докато завърши
процеса „почистване“, като дейността „спиране“ и „пускане“ се извършва посредством
предварително установен начин на комуникация-гласово, придружено с повдигане на ръка.
В заключението е посочено, че мястото на обсега на гумено- лентовия питател е определено
като „опасна зона4 за докосване с ръка. Вещото лице е изложило, че при огледа на
процесното съоръжение е установил, че по него са извършени дейности по разместване и
подмяна на елементи от системата на втория лентов питател, като е създадена принудителна
физическа невъзможност за пряк физически досег между работника и вала на втория лентов
питател, без да се премахва забранителния знак за докосване с ръка.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.200 от КТ е допустим, а разгледан по същество, съдът намира
следното:
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над
4
50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-
имуществена или неимуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/или
пенсията по обществено осигуряване. Фактическият състав на възникване на отговорноста
на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има по същество
обективен характер и включва следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия; професионално заболяване или
трудова злополука претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесно увреждане; вреда претърпяна от пострадалото лице; причинна връзка
между трудовата злополука и вредите.
В настоящия случай, по делото не е спорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от ***** по силата на
който ищецът Д. Т. М. е заемал длъжността „общ работник”, с място на работа ******. Не е
спорно и, че по време на трудовото правоотношение, на **** ищецът е претърпял
злополука.
От събраните по делото доказателства се установява, че злополуката, претърпяна от
ищеца има характер на трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Квалификацията на
злополуката като трудова е призната с разпореждане на ТП на НОИ В.Търново от
**** издадено по чл.60 ал.1 от КСО. Разпореждането на компетентния орган представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука.
Легално определение на понятието «трудова злополука» се съдържа в разпоредбата на чл.55
от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
обстоятелствата, при които е възникнала трудовата злополука на ****При периодично
почистване на втория гумено-лентов питател на сепариращата инсталация, след последното
пускане на лентата, ищецът Д. М. посяга с дясната си ръка да махне един парцал от
основния вал на работещия лентов питател, при което дясната му ръка е захваната и
притисната между основния/крайния вал/ и гумената част на транспортната лента, като
впоследствие се наложила ампутация на дясната ръка. Събраните доказателства
непротиворечиво отразяват факта на възникналата трудова злополука. Свидетелите С. и К.,
които са били на място при инцидента разказват за начина, по който се е стигнало до
злополуката. Съдът кредитира техните показания, тъй като отразяват преки впечатления и
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът намира, че по делото се установи механизма на настъпване на вредите, а
именно, че същите са настъпили от контакт с лентов питател на сепарираща инсталация,
собственост на ответниците. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза,
5
мястото на злополуката е означено като „опасна зона“ и при движение на лентовия
транспортьор ръката на ищеца е била захваната между движещата се лента и задвижващия
барабан, като е била причинена травма на горния десен крайник, изразяваща се в
нарушаване на анатомичната цялост на дясната предмишница и долна една трета на дясната
мишница, видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
По исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди:
По делото се установи, че трудовата злополука е довела до увреждане на здравето на
ищеца, изразяващо се в притискане на горния десен крайник и последваща ампутация на
дясната предмишница и една трета от дясната мишница, поради наличие на реална опасност
от възникване на инфекция с реална опасност за живота на пострадалия. Получените
увреждания се установяват от писмените и гласни доказателства, събрани по делото, от
приложената медицинска документация по проведеното на ищеца лечение. Установи се, че
уврежданията са наложили хоспитализацията на пострадалия, като видно от представените
по делото епикризи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищецът е бил на
лечение в болничното заведение за времето *****., при което е била извършена оперативна
ампутация на горния десен крайник, което видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза е било необходимо и задължително с цел запазване живота на пострадалия.
След изписването от болницата, ищецът продължил лечението си в къщи. Изпитвал силни
болки на мястото на травмата. Според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обосовано и неоспорено от страните, при ищецът
хватателната способност на горния десен крайник е загубена дифинитивно. Това
обстоятелство безспорно е довело до огромна промяна в живота на ищеца. От събраните по
делото гласни доказателства-показанията на свидетелката М., която е сестра на ищеца, се
установява, че след злополуката ищецът изпитвал силни болки и се нуждаел за
продължителен период от време от помощта на близките си за извършване на ежедневни
дейности. Съдът съобрази показанията на свидетелката с оглед разпоредбата на чл.172 от
ГПК, но ги кредитира, тъй като отразяват преки впечатления на лицето, което е ежедневно в
близост до ищеца през периода на лечение и възстановяване от травмите, предвид на това,
че живеят съвместно в едно жилище. Освен това, след инцидента настъпили негативни
прояви в психическото и емоционалното състояние на ищеца. Видно от заключението на
съдебно-психологическата експертиза, приета по делото, вследствие на преживяната
злополука ищецът изпитал много силен стрес, развил признаци на депресия, която не е
отшумяла. Вещото лице посочи, че при ищецът и към момента на психологическото
изследване са установени депресивни състояния на тъга и емоционална подтиснатост,
малоценни преживявания, разстройство в съня, апетита, теглото. Според вещото лице,
ищецът възприема загубата на ръката като жизнено събитие, променило и повлияло изцяло
начина му на живот. Това се установява и от показанията на свидетелката Ц., която познава
ищецът от много години. Свидетелката заяви, че след злополуката ищецът много се е
променил и затворил в себе си, а преди това бил много способен и общителен човек, който
помагал на хората. Безспорно, загубата на горния десен крайник е силно травмираща за
6
ищеца не само от страна на преживените физически болки и страдания, но и психическото
страдание, като видно от заключението, ищецът все още е в процес на приемане на загубата,
без да се е примирил с нея. Последиците на ампутацията са необратими и вещото лице казва,
че и понастоящем ищецът изпитва т.нар „фантомни болки” на мястото на ампутацията,
които ще перистират постоянно във времето до края на живота му. По делото се установи и
причинно-следствената връзка между трудовата злополука и претърпяните от ищеца вреди.
Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. Съдът, като съобрази характера, степента и интензитета на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е настъпило, продължителността на
оздравителния период и отражението му върху начина на живот на ищеца, като взе предвид
възрастта на ищеца и обстоятелството, че се касае за човек в работоспособна възраст, който
е загубил дефинитивно горния си десен крайник, което го поставя в невъзможност или
особено затруднение при основни житейски битови и трудови дейности. С оглед всички
изложени обстоятелства съдът приема, че следва да определи размера на обезщетението по
чл.200 от КТ за неимуществени вреди на общо 140 000лв., който размер на обезщетението
съдът приема за справедлив с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и събраните по делото
доказателства.
По възражението по чл.201 ал.2 от КТ.
Съгласно чл.201 ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В
съдебната практика е прието, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само
това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост по смисъла
на чл.11 ал.3 от НК. Небрежността е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал
настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В съдебната
практика се приема, че винаги, когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той
съпричинява вредата. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали
пострадалият е допринесъл за настъпване на по-голяма част от вредите или тази по-голяма
част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на
работодателя правила за безопасност. Съдът намира, че ищецът е нарушил правилата за
безопасна работа с машината, на която е работил, като е посегнал към опасната зона на
гумено-лентовия питател по време на работа на машината, при което дясната му ръка е била
притисната между движещата се лента и задвижващия барабан. По делото се установи, че
ищецът е бил запознат с правила за безопасна работа, същият е работел години преди
инцидента в предприятието, вкл. и на процесната машина. Познавал е процеса на
7
почистване и самата машина, поради което съдът приема, че същият е следвало да съобрази
опасността, която би възникнала при досег с опасна зона на сепариращата инсталация,
докато същата е в процес на работа. Ето защо съдът приема, че с това си поведение ищецът
е проявил груба небрежност. Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да
изключват характеризиране на поведението на работника като груба небрежност, а именно,
когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и
съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила за
безопасност, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност. В случая от заключението се установи, че процесната машина е технически
изправна и не се установява причинно-следствена връзка между експлоатационно-
техническата работа на гумено-лентовия питател и възникването на трудовата злополука. С
оглед посочените по-горе обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката,
настоящият съдебен състав приема, че обективния принос на ищеца в съпричиняването на
вредоносния резултат съставлява 50%. При това положение размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намален наполовина, а именно искът за
неимуществени вреди е основателен за сумата общо 70 000лв.
По възражението по чл.203 ал.3 и 4 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи
вреди - веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Получаването на
обезщетение за временна нетрудоспособност има за цел да обезщети работника за времето, в
което не е в състояние да полага труд и не получава трудово възнаграждение, а лична
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се дължи на
осигуреното лице заради загуба на работоспособността. Пропусната полза за временна или
трайна нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в разликата между трудовото
възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и получените по реда на
общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или загуба на
работоспособността. Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати
ползи представляват неполучено трудово възнаграждение. Обезщетението за
неимуществени вреди не коменсира загуба на трудово възнаграждение. То компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Обезщетението за
неимуществените вреди няма връзка с обезщетението/пенсията по общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение. Последните вреди са с
имуществен характер. Така получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди
по чл. 200 от КТ и обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване. (В този смисъл Решение № 54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на ВКС, ІІІ-то
8
Г.О., Решение № 413 ОТ 19.03.2013 г. По гр.д. № 334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. , Решение
№ 741/30.12.2010г. по гр.д. № 143/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. по реда на чл. 290 от ГПК). При
така възприето съдът приема, че от определеното обезщетение за неимуществени вреди не
следва да се приспадат сумите, получени от ищеца от държавното обществено осигуряване.
По делото се установи, че на ищеца е изплатено от застрахователя „***** по групова
застраховка „задължителна трудова злополука“ обезщетение в размер на ****.за 180 дни временна
неработоспособност, но съдът намира, че тази сума не следва да се приспада от
определеното обезщетение за неимуществени вреди, предвид на това, че обезщетението за
временна неработоспособност репарира имуществени вреди.
Съдът намира, че общо определената сума 70 000лв. следва да бъде заплатена от
ответниците съобразно тяхното дялово участие в гражданското дружество, а именно
ответникът ******************. За разликата над присъдения размер до пълния
претендиран от всеки от ответниците размер иска подлежи на отхвърляне.
По исковата претенция за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди по
чл.200 от КТ.
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана, т. е. той дължи обезщетение от момента на настъпване на увреждането.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени
вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /Р. № 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г.,
IV г. о./. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са
общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от
трудова злополука и се дължи лихва, която е компенсаторна, а не мораторна, поради което
не се присъжда като цифрова стойност за периода до подаване на исковата молба, а се
посочва само началния момент, от който се дължи лихвата.
С оглед изложеното върху всяка от главниците за неимуществени вреди следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането /14.04.2020г./ до
окончателното изплащане.
По разноските: От пълномощника на ищецът своевременно е поискано присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ на ищеца. Законът дава възможност на адвоката да поеме
защита на лице, което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова
9
възможност да му плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на
производството може да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, което да
бъде заплатено от другата страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед
изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената
хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/ в редакциято й към момента на договора за правна помощ,
съобразно материалния интерес по уважения размер на исковите претенции, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. М. С. адвокатско възнаграждение, както следва:
ответникът „***********************.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди/определена по реда на чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, която възлиза в общ размер
****лв., разпределена между ответниците съобразно дяловото им участие в дружеството,
както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, направените разноски за възнаграждения за
вещи лица в размер на общо *** лв., изчислени съразмерно на уважената част от исковата
претенция и разпределени между ответниците съобразно дяловото им участие в
гражданското дружество, както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ответниците също са претендирали присъждане на разноски за възнаграждение за
вещи лица, за адвокатско възнаграждение и за държавна такса за обжалване, направени в
производството по гр.дело ***, в.гр.дело ****по описа на ВТАС и настоящото гр.дело ****
по описа на ВТРС, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Общият размер на разноските възлиза
на ****лв., като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на
ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер ****лв.,
изчислени съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, която сума следва да
бъде разпределена между тях, съобразно дяловото участие на всеки от съдружниците в
гражданското дружество.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****”ЕООД, ЕИК *****, със седалище г***********ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес **** сумата 37 800лв. /тридесет и седем хиляди и
10
осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на
****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
14.04.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
в частта за разликата над 37 800 лв. до пълния претендиран размер от 108 000лв., като
неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „*******”ЕООД, ЕИК ****, със седалище *****ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т.
М. с ЕГН **********, с адрес **** сумата 10 500лв. /десет хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на *****г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 14.04.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за
разликата над 10 500 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА *****ООД, ЕИК *****, със седалище ****** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. М.
с ЕГН **********, с адрес с**** сумата 14 000лв. /четиринадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 14.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 14.04.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за
разликата над 14 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „***** ЕООД, ЕИК *******, със седалище ************* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес с.**** сумата 2 100 лв. /две хиляди и сто
лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 14.04.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 14.04.2020г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за
разликата над 2100 лв. до пълния претендиран размер от 6000 лв., като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „********”ЕООД, ЕИК ********, със седалище г*********** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес с******* сумата 1 400 лв. /хиляда и
четиристотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на
14.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
11
увреждането - 14.04.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в частта за разликата над 1400 лв. до пълния претендиран размер от
4000 лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „*********” ООД, ЕИК *******, със седалище ************ ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес с**********сумата 4 200 лв. /четири
хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на
14.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 14.04.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в частта за разликата над 4 200 лв. до пълния претендиран размер
от 12 000 лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА „**********”ЕООД, ЕИК *********, със седалище *************** ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. С.- адвокат от ВТАК, с адрес г*****, пълномощник на Д. Т. М. с ЕГН
**********-ищец по гр.дело №**** по описа на ВТРС сумата от 1664 лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „***********”ЕООД, ЕИК **********, със седалище *************ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. С.- адвокат от ВТАК, с адрес г**********, пълномощник на Д. Т. М. с
ЕГН **********-ищец по гр.дело №****. по описа на ВТРС сумата от 845 лв. /осемстотин
четиридесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1
т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „***********”ООД, ЕИК ***********, със седалище г**************
ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С.- адвокат от ВТАК, с адрес ***********, пълномощник на Д. Т.
М. с ЕГН **********-ищец по гр.дело №******* по описа на ВТРС сумата от 950 лв.
/деветстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***********ДА ЗАПЛАТИ
на М. П. С.- адвокат от ВТАК, с адрес ********, пълномощник на Д. Т. М. с ЕГН
**********-ищец по гр.дело №******* по описа на ВТРС сумата от 377 лв. /триста
седемдесет и седем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1
т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА„*******”ЕООД, ЕИК ********, със седалище ********** ДА
12
ЗАПЛАТИ на М. П. С.- адвокат от ВТАК, с адрес **************, пълномощник на Д. Т.
М. с ЕГН **********-ищец по гр.дело №******* по описа на ВТРС сумата от 328лв.
/триста двадесет и осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „*********” ООД, ЕИК **********, със седалище г************** ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. С.- адвокат от ВТАК, *************, пълномощник на Д. Т. М. с ЕГН
**********-ищец по гр.дело №****. по описа на ВТРС сумата от 524 лв. /петстотин
двадесет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1
т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „********”ЕООД, ЕИК *******, със седалище ************ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 1512 лв./хиляда петстотин и дванадесет лева/, представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*********”ЕООД, ЕИК *********, със седалище ************ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 420 лв./четиристотин и двадесет лева/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „**********”ООД, ЕИК *********, със седалище г*********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 560 лв./петстотин и шестдесет лева/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *******, със седалище ********** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в
размер на 84 лв./осемдесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*******”ЕООД, ЕИК ********, със седалище **************** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 56 лв./петдесет и шест лева/, представляваща държавна такса
13
върху уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „**********” ООД, ЕИК ***********, със седалище
г****************ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Великотърновски районен съд сумата в размер на 168 лв./сто шестдесет и осем лева/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 5лв. за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „************”ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***************
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд сумата в размер на 234,36 лв./двеста тридесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно
на уважената част на исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „**********”ЕООД, ЕИК ********, със седалище **************ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 65,10 лв./шестдесет и пет лева и десет стотинки/, представляваща
разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на уважената част на
исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „************”ООД, ЕИК **********, със седалище ***************
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд сумата в размер на 86,80 лв./осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на
уважената част на исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „******” ЕООД, ЕИК **********, със седалище г*************** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 13,02 лв./тринадесет лева и две стотинки/, представляваща разноски
за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на уважената част на исковата
претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „********”ЕООД, ЕИК ******, със седалище ************ДА
14
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 8,68 лв./осем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на уважената част на
исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „*******” ООД, ЕИК *******, със седалище гр.************* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен
съд сумата в размер на 26,04 лв./двадесет и шест лева и четири стотинки/, представляваща
разноски за възнаграждения за вещи лица, изчислена съразмерно на уважената част на
исковата претенция, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „*****ЕООД,
ЕИК *********, със седалище ************ сумата 9 143,55 лв./девет хиляди сто
четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, производството по гр.дел*******, съразмерно на отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„*******”ЕООД, ЕИК *********, със седалище г********** сумата 2 539,88 лв./две
хиляди петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени разноски в настоящото производство, производството по гр.дело ********** по
описа на ВТАС, съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„*********”ООД, ЕИК ******, със седалище **********сумата 3 386,50 лв./три хиляди
триста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, производството по гр.дело ***********, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес с***** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище **********сумата 507,98 лв./петстотин и седем лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, производството по гр.дело******, съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„****”ЕООД, ЕИК *********, със седалище г********* сумата 338,65 лв./триста
15
тридесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, производството по гр.дело *************, съразмерно на
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „*****”
ООД, ЕИК *******, със седалище ********** сумата 1015,95 лв./хиляда и петнадесет
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, производството по гр.дело ***********, съразмерно на отхвърлената част на
иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
16