Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 289
гр.
Русе, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря Анелия Генчева като
разгледа докладваното от председателя В. гр. дело № 435 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 435,
ал.1, т.6, вр. чл. 278 ГПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от
адв. Е.М. ***, като пълномощник на Е.Г.М. *** – длъжник по изп. дело №
20198320400568 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ гр. С*** срещу Постановление на ЧСИ от 11.06.2019 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят счита обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно
и като такова моли да бъде отменено. Навежда доводи за това, че след като е
получил заповедта за изпълнение от съда на 07.03.2019 г. е превел незабавно по
банковата сметка на взискателя сумата, сочена в заповедта за изпълнение в общ
размер от 403,79 лв, като е посочил абонатния си номер. Изпълнителното дело за
събиране на сумата по представения от взискателя изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 648/20.19 г. на РРС е образувано пет дни по-късно на 13.03.2019 г.
В подкрепа на изложеното представя
писмени доказателства.
Препис от жалбата е връчен на другата страна
– взискател в изпълнителното производство – „Т***“ АД гр. Р***.
Депозиран е отговор, именуван като писмени възражения, в които се излагат
доводи за неоснователност на жалбата. Не се оспорва плащането на сумата от
403,79 лв, както и постъпването й в банковата сметка на дружеството, но се излагат доводи, че от счетоводтвото е разпределена за погасяване на други задължения. Счита, че дори да се
приеме, че плащането е по процесното задължение, то внесената сума от 403,79 лв не е
достатъчна, тъй като същата покрива само присъдените по заповедта суми за
главница в размер на 323,73 лв, мораторна лихва в
размер на 3,06 лв и съдебни разноски в размер на 77 лв, но не и начислената
впоследствие законна лихва, считано от 01.02.2019 г. до датата на плащането
/08.03.2019 г./ в размер на 3,24 лв. Именно поради неплащането на тази сума от
3,24 лв счита, че законосъобразно е образувано изпълнителното дело за цялото
вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Към жалбата е приложено копие от изп. дело №
20198320400568 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ гр. С***, ведно с мотивите на ПЧСИ П. Н. при ЧСИ И. Х.,
в които се излага становище, че
не е от компетентността на съдебния изпълнител да преценява дали взискателят е
съобразил нормата на чл. 76 ЗЗД и дали е
разпределил платената му сума за
погасяване на най-старото или обременително задължение. При проверката по чл. 433, ал.1, т.1 ЧСИ
може да прецени единствено дали плащането е направено преди образуване на
изпълнителното дело и дали платената сума е за задължението по изпълнителния
лист. В случая тъй като в представената
вносна бележка като основание за плащането е посочен единствено абонатен номер
и плащането не е признато от взискателя, то счита, че правилно е постановен
отказ за прекратяване на изпълнителното производство. Счита, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Русенският окръжен съд, след като разгледа
жалбата на длъжника по изпълнението, възраженията на взискателя, както и
писмените обяснения на ПЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп.
дело № 20198320400568 по описа на ЧСИ № *** – И. Х., намира за установено
следното:
С разглежданата жалба, подадена от длъжника
по изпълнителното дело, се атакува постановление, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 433, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение. В този смисъл жалбата се явява подадена от
процесуално легитимирана страна. Частната жалба е подадена и в срока и по реда
на чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед на това жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Изпълнителното производство по изп. дело № 20198320400568 е образувано на
13.03.2019 г. по молба на взискателя „Т***“ АД гр. Р*** срещу длъжника Е.Г.М. на основание издаден
изпълнителен лист от 07.03.2019 г. въз основа на заповед за изпълнение №
366/05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 648/2019
г. по описа на РРС за сумата от 403,79 лв, представляваща присъдените по
заповедта суми за главница в размер на 323,73 лв, мораторна
лихва в размер на 3,06 лв и съдебни разноски в размер на 77 лв.
Видно от представената по делото вносна
бележка от 07.03.2019 г. по сметка на „Т***“ АД гр. Р*** тази сума изцяло е заплатена, като основание в същата
е посочен абонатния номер на длъжника.
Въпреки извършеното плащане, и постъпването на
сумата по сметка на взискателя, пет дни по-късно е образувано процесното
изпълнително производство за събирането й.
Съдът
намира за неоснователни наведените от
взискателя доводи за извършеното от счетоводството му разпределение на
постъпилата сума за погасяване на
задължения по други, по-късно издадени фактури. Подобно разпределение е
неправилно и е в противоречие с разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.
Предвид безспорно установените в настоящия
случай обстоятелства, както и предвид законовата разпоредба, следва да се
приеме, че платените от длъжника суми погасяват задължението по ч.гр.д. №
648/2019 г., за което е издаден изпълнителният лист, послужил като основание за
образуване на процесното изпълнително дело, а не следващите задължения на
длъжника за периода от 24.11.2018 г. до 21.01.2018 г., в каквато насока са и
изявленията на процесуалния представител на взискателя в проведеното открито
съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена. Длъжникът безспорно е
изпълнил задължението си, предмет на издадения изпълнителен лист преди
образуване на изпълнителното дело, поради което не дължи натрупаните в
изпълнителното производство разноски.
По отношение на претендираното
неплащане на законната лихва върху
главницата от 323,73 лв от 01.02.2019 г.
до окончателното й изплащане на 07.03.2019 г., изчислена впоследствие на 3,24
лв, следва да се отбележи, че при образуване на изп. дело не се посочва този размер.
Не на последно място, с представеното с писмените бележки платежно нареждане
сумата е заплатена, дори в двукратен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал.1 т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство или с други думи, когато се
представят доказателства, че изпълняемото право вече
не съществува, защото е удовлетворено от длъжника. При анализа на описаната
по-горе фактическа обстановка, може да бъде направен обоснован извод, че изпълняемото право е удовлетворено по надлежен начин и то
вече не съществува в полза на взискателя. Отказът на съдебният изпълнител да
прекрати образуваното при него изп. дело е незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, в тежест на
ответната страна са направените от жалбоподателя разноски.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление на ПЧСИ П. Н. при ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ гр. С****, за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20198320400568 по описа на ЧСИ
И. Х., рег. № *** на КЧСИ гр. С****.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20198320400568 на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ гр. С**** за произнасяне
съгласно гореизложеното.
ОСЪЖДА „Т***“ АД гр. Р**** да заплати на Е.Г.М., ЕГН:********** *** разноски по делото в размер на 225.00 лева,
от които 200,00 лв адвокатско възнаграждение и 25,00 лв държавна такса.
Съгласно чл. 437, ал.4 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: