РЕШЕНИЕ
№ 1920
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110116967 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с
чл. 38 ал. 2 ЗУЕС иск на етажна собственост с административен адрес: гр. ***********,
против В. К. В. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 165 лв.,
представляваща общ размер на дължимите вноски за поддръжка и управление и за фонд
„Ремонт и обновление“ за периода от м.10.2020 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението - 05.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение № 3199/06.07.2021 г. по ч. гр. д. № 9835/2021г., по описа
на ВРС, 18 състав.
Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че управителният съвет на горепосочената сграда в режим на етажна
собственост е възложил мандат на „Х.м.В.“ ЕООД да осъществява поддръжка и управление
на сградата и представителство на етажната собственост. Заявява, че съгласно решение на
общото събрание на етажната собственост от 13.09.2020 г., свикано и проведено редовно,
съгласно процедурата предвидена в ЗУЕС, етажните собственици са възложили на
„Х.м.В.“ ЕООД, да стопанисва и управлява сградата, с административен адрес: гр.
***********, в съответствие със ЗУЕС и правомощията дадени му от общото събрание на
сградата. Съгласно дадените правомощия, на основание одобрен от общото събрание
бюджет, както и размер и начин на разпределение на разходите за поддържане на общите
части, от името и за сметка на всички собственици, управителният съвет (управителят)
заплаща разноските за почистване и дребни ремонти, както и всички консумативи, свързани
с поддръжка на инсталациите на сградата, асансьорен сервиз и дължимите плащания към
съответното електроразпределително дружество, както и всички останали дължими
плащания към трети лица. Посочва, че ответникът В. К. В. е придобил самостоятелен обект
в процесната сграда, представляващ апартамент 6 с площ 70,80 кв.м., ведно с изба № **.
Съгласно решения на общото събрание на етажната собственост от 13.09.2020 г.
„Х.м.В.“ ЕООД е избрано за домоуправител за срок от 2 години, като са приети клаузите на
договора за управление и поддръжка на общите части на сградата, който следва да бъде
1
сключен с дружеството. Прието е месечната такса да бъде разпределена и константна за
всеки апартамент, като размерът й да е 15 лева на всички самостоятелни обекти в сградата
/в това число 10 лева - режийни разходи и 5 лева - фонд „Ремонт и обновление“/. На общо
събрание на етажната собственост, проведено на 29.11.2020 г., са взети следните решения:
месечните такси за поддръжка и управление да бъдат константни и в размер на 15 лева за
всички самостоятелни обекти, вкл. обитаеми и необитаеми; при натрупване на дължими
месечни такси в размер над 150 лева за самостоятелен обект да бъдат предприети действия
за събирането на същите. Във връзка с последното са възложени правомощия на „Х.м.В.“
ЕООД да констатира задълженията на всеки неизряден собственик, без да е необходимо
свикване на ОСЕС, и да предприема действия за събирането им без ограничения. На същото
общо събрание е взето решение за събиране на допълнителна месечна такса в размер на 30
лева за всеки самостоятелен обект, която да бъде начислена към таксата за м. декември 2020
г. с оглед закупуването и монтирането на хидрофорна помпа. Заявява, че решенията на
общото събрание на етажната собственост не са оспорени от ответника по реда на чл. 40
ЗУЕС и са влезли в сила.
Ищецът поддържа, че за периода от м.10.2020 г. до м.06.2021 г. ответникът В.В.
дължи следните суми за покриване на разходите, свързани с управление и поддръжка на
общите части на етажната собственост: вноска за поддръжка на общите части в размер на 10
лева месечно, т.е. общо 90 лева; месечна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на
5 лева месечно, т.е. общо 45 лева; еднократна такса за закупуване на хидрофорна помпа в
размер на 30 лева. Така общото му задължение възлиза на 165 лева, като към настоящия
момент няма постъпили плащания от страна на длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва дължимостта на претендираните суми, активната
материалноправна легитимация на ищеца, както и редовността на свиканите общи събрания
на етажната собственост и законосъобразността на взетите решения. Навежда доводи за
недължимост на сумите поради обстоятелството, че от 7 години живее извън пределите на
България и е трайно установен във В. Заявява, че през цялата 2020 г. и 2021 г., за които се
претендира заплащане на разходи за поддръжка на общите части, апартамент № * не е бил
ползван.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 9835 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав, се установява,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на обект в сграда
в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ***********; 2) че за
процесния период по надлежния ред са определени такса за поддръжка на общите части,
вноска за фонд „Ремонт и обновление“ и вноска за закупуване на хидрофорна помпа.
Между страните не се спори, а и от представената с исковата молба справка от СВ-
Варна се установява, че В.В. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда.
Предмет на предявените претенции са такса за поддръжка на общите части, вноска за
фонд „Ремонт и обновление“ и вноска за закупуване на хидрофорна помпа.
От съдържанието на приобщените към доказателствата по делото протоколи от общи
събрания на етажната собственост /л. 7-10/ се потвърждава, че на 13.09.2020 г. е взето
2
решение месечната такса да бъде в размер на 15 лева за всички самостоятелни обекти в
сградата и да се формира като сбор от сумата от 10 лева за режийни разходи и сумата от 5
лева – фонд „Ремонт и обновление“. По силата на решение, прието на 29.11.2020 г. е
определена месечна такса в размер на 15 лева за всеки самостоятелен обект, независимо
дали е обитаем или не. На същата дата общото събрание е решило да бъде събрана
допълнителна месечна такса в размер на 30 лева за всеки самостоятелен обект, която да бъде
начислена към таксата за м. декември 2020 г. с оглед закупуване на хидрофорна помпа.
По отношение на вземането за такса за поддръжка на общите части, настоящият
съдебен състав приема следното:
Редът за разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части в
сграда в режим на етажна собственост е уреден в чл. 51 ЗУЕС. Съгласно ал. 1 от посочената
разпоредба те се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В
ал. 2 и 3 са предвидени изключенията от това правило, а именно: не се дължи заплащане на
разходи за управление и поддръжка на общите части за деца, ненавършили 6-годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година /ал. 2/; общото
събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да
реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на
една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за
управление и поддържане /ал. 3/. В съдебната практика последователно и безпротиворечиво
се приема, че цитираните правни норми са императивни и не могат да бъдат дерогирани с
решение на общото събрание на етажната собственост. Приема се, че „взетите от общото
събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за
собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото
събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части“. В
този смисъл е цитираното от процесуалния представител на ответника Решение № 60181 от
20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК, както и Определение № 1097 от
17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 630/2011 г., I г. о., ГК.
По делото безспорно се установява, че за процесния период /от м.10.2020 г. до
м.06.2021 г./ ответникът не пребивавал в жилището си, находящо се в гр. ***********.
Показанията на разпитаните свидетели П. В.а и М.Й., преценени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, са еднопосочни – последният от над 10 години живее в А. със семейството си,
като през последните две години /след началото на пандемията/ не се е прибирал в
България. Настоящият съдебен състав в пълнота кредитира изложеното от свидетелите, тъй
като показанията им са подробни, логични и кореспондират както помежду си, така и с
представените от ответника писмени доказателства /л. 52-60/, от които се установява, че за
процесния период на адреса е отчетено незначително потребление на електроенергия.
Предвид изложеното е налице основание за освобождаване на ответника от
задължението за заплащане на такса за поддръжка на общите части по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. В
случая е ирелевантно обстоятелството дали ответникът е уведомил управителя на етажната
собственост, че не пребивава на адреса, доколкото изискването за уведомяване е относимо
единствено към хипотезата на ал. 3.
Следователно предявеният иск се явява неоснователен за сумата от 90 лева,
формирана като сбора от вноските за поддръжка на общите части за периода от м.10.2020 г.
до м.06.2021 г.
Що се отнася до претендираните вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и вноска за
закупуване на хидрофорна помпа, същите не попадат в приложното поле на изключението
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Последното касае единствено разходите за управление и текуща
поддръжка на общите части, което е видно от систематичното място на нормата. Правилата
относно набирането на средства за фонд „Ремонт и обновление“ се съдържат в чл. 50 ЗУЕС,
който за разлика от чл. 51 не предвижда изключения от задължението на собствениците за
заплащането на определените от общото събрание вноски. Логиката на това законодателно
3
решение е ясна – собственик, който не обитава имота си, следва да бъде освободен от
заплащане на разходите, непосредствено свързани с фактическото ползване на имота, но не
и от тези за ремонт, реконструкция и обновяване на сградата. Същото решение е приложимо
и по отношение на разходите за закупуване и подмяна на оборудване за обслужване на
общите части.
Доколкото с решения на общото събрание на етажната собственост, които не са
оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС и са влезли в сила, е прието събирането на вноски за фонд
„Ремонт и обновление“ в размер на 5 лева месечно /общо 45 лева за процесния период/,
както и за закупуване на хидрофорна помпа в размер на 30 лева, предявеният иск се явява
доказан и основателен до сумата от 75 лева.
Предвид гореизложените мотиви предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от
75 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 165 лева той
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане,
съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 147.73 лева.
В исковото производство ищецът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева и заплатена държавна такса в размер на 125 лева. Погрешно от
последния е събрана държавна такса, надвишаваща с 25 лева дължимата в производството,
която подлежи на връщане и не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. При
съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер от 193.18 лева.
Предвид частичното отхвърляне на иска съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева
за заповедното производство и 600 лева – за исковото. Своевременно в процеса е отправено
възражение от ищцовата страна за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно,
доколкото заплатеното в заповедното производство възнаграждение незначително
надвишава минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а заплатеното в исковото е дори под минималното, изчислено съобразно
чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
При съобразяване отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 190.91 лева за заповедното производство и 327.27 лева – за
исковото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В. К.
В., ЕГН **********, от гр. ***********, ДЪЛЖИ на ищеца Етажна собственост с
административен адрес: гр. ***********, СУМАТА ОТ 75 /седемдесет и пет/ лева ,
представляваща дължими вноски за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и
обновление“ за периода от м.10.2020 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението - 05.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
4
издадена Заповед за изпълнение № 3199/06.07.2021 г. по ч. гр. д. № 9835/2021г., по описа на
ВРС, 18 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 75
/седемдесет и пет/ лева, до пълния претендиран размер на вземането от 165 /сто
шестдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА В. КР. В., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на
Етажна собственост с административен адрес: гр. ***********, СУМАТА ОТ 147.73 лева
/сто четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, както и СУМАТА ОТ 193.18 лева /сто деветдесет и
три лева и осемнадесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост с административен адрес: гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. КР. В., ЕГН **********, от гр. ***********, СУМАТА ОТ 190.91 лева
/сто и деветдесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, както и СУМАТА ОТ 327.27 лева /триста двадесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5