№ 23138
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110168286 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. З.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С.........., срещу Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
С........, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3403,11 лв., представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за
изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца по щета № *********, ведно с
разноските по определянето и ликвидирането й, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК- 21.07.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.09.2023 г. по ч.гр.д. № 48669/2023 г. по описа на СРС, 168-и състав.
Ищецът твърди, че на 06.10.2018 г., около 13:10 ч., в гр. София, на бул. „Ситняково“
до № 58, при управление на л.а. „Сеат Ибиза“, ДК № ******, ответникът Б. В. Г. виновно
допуска ПТП, като причинява имуществени щети по л.а. „Форд Куга“, с ДК № ******. Сочи,
че съгласно Протокол за ПТП № 1714108/06.10.2018 г., съставен от служител при сектор
„Пътна Полиция“ ОД МВР София, за настъпване на инцидента била ангажирана
отговорността на Б. Г., поради нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, а именно- неспазване
на необходимата дистанция от преднодвижещо се МПС и невъзможност да спре
своевременно, както и управление на МПС без наличие на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди, че по силата на валидно
сключен договор за застраховка „Каско“ на увреденото МПС „Форд Куга“ с година на
първоначална регистрация- 2017 г., обективиран в полица № 0320179907024693, с период на
покритие от 06.12.2017 г. до 05.12.2018г., при “Д. З.” АД била образувана ликвидационна
преписка по щета № *********. По същата ищецът твърди да е изплатил на правоимащото
лице обезщетение за нанесените от ответника имуществени вреди в размер на 3388,11 лв., а
за ликвидиране на щетата са начислени 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 3403,11
лв. Плащането било извършено на 04.01.2019 г. по банков път. След извършена проверка в
базата данни към Информационен център при Г. Ф. ищецът установил, че към датата на
ПТП- 06.10.2018 г., 13:10 ч., за лек автомобил „Сеат Ибиза“, ДК № ******, не била налице
валидна задължителна полица по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Сочи, че полицата по задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност, касателно виновния водач и МПС „Сеат“, ДК № ******, влязла в сила едва в
18:01 ч., тоест след настъпилото ПТП. Счита, че съгласно правилата на КЗ има право на
регрес срещу виновния водач предвид липсата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
счита, че исковата претенция е недопустима, в условията на евентуалност неоснователна.
Счита, че договорът за застраховка „Каско“ е недействителен, тъй като липсвало съгласие и
данни за плащане на вноските по застраховката. Липсвали надлежни данни относно вината
на ответницата. Сочи, че вредите не били в пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на ответника. Не била изпратена регресна покана на ответницата. Оспорва
размера на вредите. Твърди, че ответницата имала сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество / ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец; 3/ вредите да са причинени вследствие противоправно деяние на
ответника; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага- чл. 45, ал. 2 ЗЗД. На
ответника е било указано да установи съществуването на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на настъпване на ПТП.
От приетата като доказателство по делото Комбинирана застрахователна полица №
0320179907024693 от 06.12.2017 г. се установява, че при ищцовото дружество бил сключен
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Автомобилен асистанс за
България“ с предмет лек автомобил „Форд Куга“, с ДК № ******, с период на покритие от
13:00 ч. на 06.12.2017 г. до 23:59 ч. на 05.12.2018 г. Ответникът е релевирал възражение, че
по делото няма данни да е изплатена застрахователна премия по договора, сключен при
ищеца. Видно от полицата на същия се установява, че премийната вноска е била уговорена в
размер на 1354,83 евро, платима в пълен размер на датата на сключване на договора-
06.12.2017 г. Ищецът е представил платежно нареждане от Отчет № 73, както и самият
Отчет № 73/08.12.2017 г., видно от който за процесната полица е платена премийната вноска
в размер на 2702,82 лв.
Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен „Плащане на застрахователната премия“ цялата
премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването
на застрахователния договор освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в
договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода
на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят
носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва
след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея- при
разсрочено плащане на премията освен ако не е уговорено друго. В процесния случай в
застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира, че страните са
се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от деня на плащане на
застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора.
С оглед на това и при липса на доказателства за противното към датата на процесното
ПТП / 06.10.2018 г./ увреденият автомобил „Форд Куга“, с ДК № ******, е бил обект на
валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, покриваща вредите от
пътнотранспортно произшествие.
2
Възражението на ответника, че договорът за имуществена застраховка е
недействителен поради липса на съгласие между страните, също се явява неоснователно,
доколкото същият носи подписа на всяка от договарящите страни и не са събрани
доказателства в обратен смисъл.
На следващо място, по делото беше допуснато изслушването на съдебно-
автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно изготвено.
От същото се установява, че на 06.10.2018 г. при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза“,
ДК № ******, по бул. „Ситняково“, в посока от ул. „Попова шапка“ към ул. „Черковна“,
срещу № 58, поради неспазване на дистанция ответникът е реализирал ПТП с намиращи се
пред него лек автомобил „Форд Куга“, с ДК № ******, в резултат на което му е причинил
материални вреди по задна броня, заден капак, ауспух, парктроник и др. Следователно
твърдените от ищеца вреди по застрахования при него лек автомобил са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на
увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер
на 3388,11 лв. Стойността на обичайните разноски за ликвидиране на процесната щета е
между 15 и 25 лв.
По делото бяха изслушани и приети свидетелски показания на Л. П. Х., в качеството
му на водач на увреденото МПС към датата на ПТП, които съдът кредитира като обективни
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От същите се установява, че при
управление на лек автомобил „Форд Куга“, с ДК № ******, по бул. „Ситняково“, в близост
до мол „Сердика“, е бил ударен от управлявания от ответника лек автомобил „Сеат Ибиза“,
ДК № ******, движещ се зад него, тъй като последният не е могъл да спре навреме. Ударът
бил в задната част на автомобила, отляво надясно.
Също така е разпитан и свидетелят И. М. П., приятел на ответника, която е посетила
мястото на ПТП, от чиито показания се установява, че управляваният от ответника
автомобил е имал вреди по предния капак и фар, а застрахования при ищеца автомобил- по
бронята и фара. В останалата си част съдът не следва да обсъжда показанията на свидетеля,
доколкото последният не е бил очевидец на самото ПТП и същите се основават на преразказ
на ответника.
Следователно по делото безспорно е установен описаният в исковата молба
механизъм на ПТП и произтеклите вреди от него, вкл. тяхната стойност.
За обезщетяване вредите по процесния лек автомобил „Форд Куга“, с ДК № ******,
при ищеца е образувана Щета № *********, по която е било определено и изплатено
обезщетение в размер на 3388,11 лв. в полза на собственика на увреденото МПС- „МОТО-
ПФОЕ“ ЕООД, видно от Авизо за местен превод от 07.01.2019 г.
По делото е приета и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
водача на л.а. „Сеат Ибиза“, ДК № ******, като съгласно същата началната дата на покритие
била датата на процесното ПТП- 06.10.2018 г., считано от 18:01 ч. В Протокола за ПТП от
06.10.2018 г., подписан от ответника Б. В. Г., е отразено, че същият е съставен в 14:00 ч.
Следователно към момента на случване на процесното ПТП застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена за л.а. „Сеат Ибиза“, ДК № ******, не е била валидна и
отговорността на водача на лекия автомобил не е била покрита от застраховката.
Ето защо съдът приема, че към 06.10.2018 г., 13:10 ч., за соченото като управлявано от
причинителя на вредата МПС не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, което обстоятелство изключва регресното право на застрахователя по
имуществената застраховка „Каско на МПС“ по чл. 411 КЗ, и поражда за него право да
претендира размера на платеното застрахователно обезщетение пряко от виновния за
произшествието водач /делинквента/ на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява по недвусмислен начин,
че твърденията на ищеца относно механизма на произшествието, вината на ответника за
настъпване на процесните вреди и техния размер, са изцяло доказани.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не
3
представи доказателства да е заплатил претендираното от него регресно обезщетение.
С оглед изложеното следва да бъде уважен искът в пълен размер за сумата от 3403,11
лв., доколкото сборът от стойността на вредите / 3388,11 лв./ и тази на обичайните разноски
за ликвидиране на процесната щета / 15 лв./ съгласно заключението по САТЕ е общо в
размер на 3403,11 лв., колкото е размерът на исковата претенция.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде присъдена и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Същият е доказал
извършването на следните разноски- 68,06 лв. за държавна такса в заповедното
производство, 68,07 лв. за държавна такса в исковото производство, 500 лв. за депозит за
вещо лице по САТЕ, и 240 лв. за преводач, 60 лв. за призоваване на свидетел, като
претендира 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лв.-
в исковото. Съдът счита, че следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по двете производства в сочените размери. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на 1086,13 лв. в
двете производства.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, че ответникът Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С........,
ДЪЛЖИ на ищеца „Д. З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С.........., сумата от 3403,11 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца по щета № *********, ведно с разноските по
определянето и ликвидирането й, заедно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК- 21.07.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.09.2023 г.
по ч.гр.д. № 48669/2023 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
ОСЪЖДА ответника Б. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С........, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца „Д. З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.........., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 1086,13 лв., представляваща съдебни разноски,
сторени в исковото и заповедното производство пред СРС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4