П Р О Т О К
О Л
Гр. София, 21.02.2023 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
Секретар: Камелия Стоянова
Прокурор: Радост Нацева
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Сн. КОЛЕВА ЧНД №
1222 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа
се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Д.Ц.Д. – явява се лично, воден от Затвора
София. За него се представя формуляр за досие на името на лицето.
За него се явява адв. И.В., упълномощен защитник, с пълномощно приложено по делото от предходното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да правя
отводи.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за
отводи.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Да се даде ход на делото. Няма да
правя отводи.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание намира, че са
налице предпоставки с оглед което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
Снема самоличност на осъденото лице:
Д.Ц.Д., роден на *** г. в гр. Видин, българин,
български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, ЕГН: **********.
Съдът разяснява правата на осъдения в производството.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си, запознат съм с
искането.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се
предложението на СГП от 20.12.2022 г.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП, нямам
искания по доказателствата.
АДВ. В.: Оспорвам
искането, нямам доказателства.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание намира, че
следва да приобщи приложените по делото доказателства, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА изисканите справка за съдимост, справка от МП -
ГДИН за остатък на търпяното наказание от Д.Ц.Д. към дата 17.02.2023.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
Като констатира, че липсват други искания от страните
и намира делото за изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства.
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите искането на СГП, в което
са извършени проверки, че са налице основанията на чл. 68 от НК, а именно за
привеждане в изпълнение на наложено наказание на осъдения Д. по НОХД 13835/12
г. на СРС. По отношение на Д.Д. е приспособена и
приета за изпълнение присъда № 53/2019 г. на съдът на гр. Констанца. Същият търпи
наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което се изпълнява в
момента. Престъпленията, за които е осъден Д. са извършени в изпитателния срок
на предходно осъждане, а именно това, което посочих НОХД № 13835/2012 г. по
което производство му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от
една година, отложено по реда на чл. 66 НК, поради което намирам, че са налице
законовите предпоставки и ще Ви помоля да приведете в изпълнение наложеното
наказание по цитираното дело, в размер на една година „лишаване от свобода“.
АДВ. В.: Моля да отхвърлите така направеното искане.
Защитата счита, че по отношение на изпълнението на присъдата постановена по НОХД
№ 13835/12г. е настъпила погасителна давност. Към настоящия момент, когато се
иска привеждане изпълнението на тази присъда, са изтекли повече от седем години
и половина и считам, че са налице в настоящия и конкретен случай, разпоредбите на
чл. 80 – 81 от НК и считам, че същата не би трябвало да се изпълнява, тъй като
тя е погасена по давност. В тази насока са решения на Варненския съд по НОХД
541/2015, и решение от 2011 г. на ОС
Кюстендил. Искането е направено след изтеклата давност.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че не е изтекла тази погасителна давност за изпълнение на наложеното наказание,
тъй като тази давност започва да тече от влизане в сила на определението, с което
се привежда в изпълнение наложеното наказание или от влизане в сила на
присъдата, с която се привежда изпълнението. Наложеното наказание не е привеждано
в изпълнение до настоящия момент, тоест не може да се счете, че е с изтекла
давност.
АДВ. В.: Това тълкуване на закона, защитата счита за
неправилно и обезсмисля всички разпоредби по отношение на давността, а и в настоящият
случай ще е по-благоприятно за дееца. На моя подзащитен
му е наложено едно много тежко наказание от Румънския съд, по европейските
регламенти въпреки, че и тогава в същинското производство спорехме, че там не
може да се приложи разпоредбата на чл. 24 и 25 НК, според българското законодателство
и към настоящия случай още по му се утежнява положението. Така че считам, че
това тълкуване на закона е изключително неправилно и утежнява положението на
моя подзащитен.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам заявеното от моя защитник.
СЪДЪТ предоставя последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание
След приключване на тайното съвещание СЪДЪТ обяви своя
съдебен акт публично чрез прочитане в съдебна зала в присъствието на всички
страни.
В настоящото производство съдът е сезиран с предложение от СГП от 12.12.2022 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, с предложение
да бъде приведено в изпълнение на основание чл. 68 от НК, наказанието по НОХД №
13835/2012 г. на СРС, в размер на една година лишаване от свобода. Настоящият
съдебен състав за произнасянето намира за необходимо да отбележи следните данни
свързани със съдимостта на лицето. Констатира се от справка за съдимост, че Д. Д. е осъждан както следва:
По НОХД № 238/2012 г. на РС Сливница, за деяние извършено
на 12.02.2012 г. на 5 месеца „лишаване от свобода“, с отложено изпълнение за срок от три години, като присъдата е влязла в сила на
30.05.2014 г.
По НОХД 13835/12 г. на СРС, за престъпление извършено
на 11.05.2011 г., за което лицето е
наказано с 1 година „лишаване от свобода“,
чието изпълнение е отложено за срок от
три години, като присъдата е влязла в сила на 13.10.2014 г.
По НОХД 472/16 г. за деяние от 02.06.2016 г., където е
наложено наказание „глоба“ в размер на 250 лева, а присъдата е влязла в сила на
08.08.2016 г. и
По НЧД 1222/20 г. на СГС, с определение от 30.09.2022
г. е приета за изпълнение присъда № 53 от 05.02.2019 г. на съда в Констанца, Република
Румъния, с която българският гражданин Д., за четири случая трафик на емигранти,
осъществени на 20-21.07.2017г.; 22.07.2017 г.; 15-16.08.2017 г. и на 18.08.2017
г. е осъден на 6 години и 8 месеца „лишаване от свобода“. Приети за съответстващи
на посочените деяния са престъпление по
чл. 280, ал. 2, т. 4 и т.6, вр. ал.1 от НК и по чл.
279, ал.1 от НК. Посоченото определение е влязло в сила и наказанието, за което
е приведено в изпълнение, лицето е отпочнало да търпи, съобразно писмата приложени по делото.
Съобразно нормата
на чл. 461 от НПК, присъдата приета за изпълнение по реда на раздел I, гл. 36 от
НПК, има силата на действие на присъда постановена от съд в Република България.
С оглед горното и с оглед докладваните по-горе данни за осъждането на лицето,
съдът намира, че деянията извършени в Република Румъния в периода 20.07 – 18.08.2017
г. се явяват извършени в рамките на изпитателния срок на осъждането на лицето
по НОХД 13835/2012 г., а именно при начало на изпитателния срок 13.10.2014 г. и
край на същия 13.10.2017 г. С оглед посоченото обстоятелство, съдът намира за
основателно искането на СГП за прилагане правилата на чл. 68 от НК, доколкото
се констатира наличието на предпоставки за това, визирани в нормата на
посочената разпоредба, която гласи, че ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер,
за което макар и след този срок му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, то той изтърпява и отложеното наказание. С оглед горното, съдът
приема, че са налице предпоставки за активиране на наложеното наказание по
цитираното по-горе дело 13835/2012 г.
Съдът, с оглед данните за още едно осъждане на лицето
по посоченото първо такова по НОХД 238/2012 г., което се явява в рамките на
съвкупност с второто осъждане на лицето намира, че следва да определи едно общо
наказание по първите две дела спрямо осъденото лице и това е така предвид факта,
че посочените осъждания и наложените
наказания се явяват за извършени деяния, преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях, с оглед което и на основание чл. 25, вр.
чл. 23 от НК, съдът намира за необходимо да постанови едно общо наказание са
осъжданията по НОХД 238/12 г. и НОХД 13835/12 г. в размер на най-тежкото, а
именно една година „лишаване от свобода“.
Що се касае до
доводите изтъкнати от защитата, свръзани с обстоятелството, че са налице
предпоставки сочещи за изтичане на така наречената изпълнителска давност по чл.
83 от НК, съдът не споделя посоченото становище на защитата и това е така, тъй
като сред разпоредбите на чл. 82, ал. 1 до ал. 5 се съдържа нарочно и изрично
правило, уреждаща хипотеза като разглежданата в съдебно заседание. Има се
предвид нормата на ал. 2 от чл. 82 НК, която визира, че давността за изпълнение
на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, което
е общият случай, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено
по чл. 66 НК давността е с начало от влизане в сила на присъдата или
определението по чл. 68 НК, което е настоящият
случай. Именно съобразно това правило следва да се приеме, че давността за
изпълнение на посоченото наказание, следва да започне да тече именно от постановяване
на акт, с който се привежда в изпълнение, активира или изпълнява наложеното
наказание по НОХД 13835/2012 г.
Обратното виждане
е несподелимо от състава на съда. Давността за
изтърпяване на наказанието не би могла да започне да тече нито от влизане в
сила на присъдата, което е 13.10.2014 г., нито от изтичане на изпитателния срок
– 13.10.2017 г., доколкото изтърпяването на отложеното наказание се обуславя
винаги и основно от допълнително фактическо, респективно правно обстоятелство,
а именно извършване на деяние и наложено наказание, което да предизвика необходимостта
от привеждане в изпълнение на посочената първа присъда.
По доводите, които изтъква защитата, относно това, че положението
на лицето следва да бъде смекчено, поради това да не бъде утежнявано неговото
процесуално положение допълнително, съдът намира, че такъв аргумент не е
неприложим в настоящото съдебно производство, което следва да прилага нормативните
актове, съобразно тяхното съдържание и тълкуването изведено от състава въз
основа на доказателствата по делото.
С оглед горните съображения, съдът намира, че искането
на СГП не е предявено след изтичането на давностния срок посочен в закона,
поради което и същото следва да бъде уважено.
Като взе предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 25, вр. чл.
23 от НК, ОПРЕДЕЛЯ общо най-тежко
наказание на осъжданията на Д.Ц.Д., с ЕГН **********, по НОХД № 238/2012 г. на
РС Сливница и НОХД № 13835/2013 г. на СРС, като налага най-тежкото, а именно това
в размер на 1 (една) година „лишаване от свобода“.
На основание чл. 68 от НК, ПОСТАНОВЯВА ефективно изтърпяване на посоченото наказание при
първоначален „общ“ затворнически режим, определен на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС.
ПРИСПАДА търпените
наказания и задържането под стража по групираните по-горе две дела, включително
и времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд - София, в 15 дневен срок от днес,
по реда на гл. XXI НПК.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:23 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: