Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 7526 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Т.И.М. срещу П.С.Д., за прогласяване нищожността на Договор за заем от 26.10.2007г. сключен между П.С.Д. като заемодател и Т.И.М. и Б.М. като заемополучатели, за сумата 70000.00лв., обезпечен с ипотека обективирана в н.а. № 72/2008г., върху недвижим имот: ПИ с площ 380кв.м., находящ се в с.Горни Окол, общ.София, ведно с построената в него полумасивна постройка, поради противоречие със закона, добрите нрави и невъзможен предмет, а в евентуалност за прогласяването му за унищожаем поради измама, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, прил. 1, 3, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и в евентуалност чл. 29 ЗЗД.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищцата твърди, че по сключеният договор за заем заемодателят не предал на заемателите заетата сума в размер на 70000.00лв., но подал молба за заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и образувал изпълнително производство за принудителното и събиране.

Твърди, че липсата на реално предаване на заетата сума води до невъзможен предмет на договора за заем и заедно с последващото принудително събиране на дълга накърнява добрите нрави.

Твърдят, че договора е нищожен поради противоречие със закона, т.к. заемодателят извършва банкова дейност без разрешение за това.

Твърди, че договора е нищожен поради нищожност на клаузата по т. 4 от същия, съгласно която при забава на която и да е месечна погасителна вноска заемателят има право да иска предсрочно и незабавно връщане на цялата сума, съответно целият остатък от дълга, както и да се снабди с изпълнителен лист без да изпраща предварително покана за предсрочно плащане.

В евентуалност твърди, че липсата на реално предаване на заетата сума и въпреки това последвалото принудително изпълнение съставлява измама, поради което договорът е унищожаем. Твърдят и, че заемодателят ги измамил и като им казал, че няма да имат проблеми ако му прехвърлят собствеността върху имота ипотекиран за обезпечение на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че между П.С.Д. като заемодател и Т.И.М. и Б.М. като заемополучатели е сключен Договор за заем от 26.10.2007г. за сумата 70000.00лв., със срок за връщане на сумата – 36 месеца считано от м.ноември 2007г., платима на равни месечни вноски, първата от които дължима през м.юни 2008г., на пето число на съответният месец.

Съгласно т. 4 от договора при забава на която и да е месечна погасителна вноска заемателят има право да иска предсрочно и незабавно връщане на цялата сума, съответно целият остатък от дълга, както и да се снабди с изпълнителен лист без да изпраща предварително покана за предсрочно плащане.

Съгласно абзац последен от договора заемателите изрично признават и удостоверяват, че са получили от заемодателя сумата, посочена в т. 1 от договора. Съгласно т. 1 договорът за заем е сключен за сумата 70000.00лв.

Видно от н.а. № 72/04.07.2008г. за обезпечаване на вземането по Договор за заем от 26.10.2007г., Б.Х.М. е учредила в полза на П.С.Д. ипотека върху собственият си имот, а именно: ПИ с площ 380кв.м., находящ се в с.Горни Окол, общ.София, ведно с построената в него полумасивна постройка.

Въз основа уговорката по абзац последен от договора и т.к. същият безспорно е подписан от сочените като негови автори лица П.С.Д. като заемодател и Т.И.М. и Б.М. зато заемополучатели съдът приема, че сумата 70000.00лв., за която е сключен е предадена от заемодателя на заемателите. В тази част договорът за заем служи като разписка за предаване на заетата сума.

Ищцата не е установила главно и пълно, че ответникът е извършил престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, като без съответно разрешение, от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своа сметка, за които се изисква съответно разрешение. Не е установено наличието на кумулативно необходимите елементи от състава на това престъпление. Следователно Договор за заем от 26.10.2007г. не е сключен в противоречие на закона - забраната за извършване на банкова дейност по чл. 2, ал. 5 ЗКИ без необходимото за това разрешение.

Не е в противоречие със законови норми, а резултат от свободното договаряне между страните уговорката за предсрочна изискуемост на цялото вземане без нарочна покана до заемателите, както и възможността заемодателят при неплащане на коя да е вноска да се снабди с изпълнителен лист.

Следователно договорът за заем не е нищожен на соченото основание – противоречие със закона.

По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение. Според правната теория нищожни поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила. Най-типичната форма на увреждане е нееквивалентността на престациите. Липсата на реално предаване на заетата по договор за заем сума не съставлява нарушение на добрите нрави, а е изпълнение на договорно задължение. Дори да се приеме обратното то съобразно вече изложените мотиви в процесният случай заетата сума е реално предадена. Не съставлява нарушение на добрите нрави и безспорно осъщественото от заемателя, като взискател принудително събиране на сумата по реда на съдебното изпълнение. Следователно не е налице нищожност и на това основание.

Невъзможен предмет е налице, ако към момента на постигане на съгласието по договора, предметът е фактически или правно невъзможен. Липсата на реално предаване на заетата сума съставлява не невъзможен предмет, а както вече бе упоменато – неизпълнение на договорно задължение. При това положение фактът, че към момента на постигнатото съгласие предметът на договора за заем е невъзможен е останал недоказан.

За да се приеме, че договора за заем е унищожаем поради измама следва да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, включващ наличие на правна сделка, при сключването на която една от страните е била въведена в заблуждение от другата чрез премълчаване или изопачаване на действителността, като авторът на измамата е предизвикал заблуждението съзнателно, т. е. съзнавал е погрешността на представите, които е предизвикал у съконтрахента, както и установяване, че сделката е сключена поради заблуждението.

Съдът намира, че наличието на горните елементи не е установено. Евентуална липса на реално предаване на заетата сума и въпреки това последвало принудително изпълнение не съставлява мотив, причина за сключване на договора за заем. Дори да се приеме, че заемателите са останали с убеждение, че ако прехвърлят в полза на заемодателя собственост върху недвижим имот за тях ще са налице благоприятни последици по договора за заем, то това е мотив не за сключване на договора за заем, а във връзка с неговото изпълнение.

Поради изложеното неоснователен е и иска за унищожаемост на договора за заем поради измама.

Ответника не е направил искане за присъждане на съдебни разноски и не е представил надлежен списък за извършени такива, затова съдът независимо от изхода от спора не присъжда разноски в негова полза.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.И.М., ЕГН **********,***, предявени срещу П.С.Д., ЕГН **********,***, за прогласяване нищожността на Договор за заем от 26.10.2007г. сключен между П.С.Д. като заемодател и Т.И.М. и Б.М. като заемополучатели, за сумата 70000.00лв., обезпечен с ипотека обективирана в н.а. № 72/2008г., върху недвижим имот: ПИ с площ 380кв.м., находящ се в с.Горни Окол, общ.София, ведно с построената в него полумасивна постройка, поради противоречие със закона, добрите нрави и невъзможен предмет, а в евентуалност за прогласяването му за унищожаем поради измама, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, прил. 1, 3, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и в евентуалност чл. 29 ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: