Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав
в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 311 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „О.А.“ ООД срещу отказ № 20210204123255-2/08.02.2021 г. В жалбата се оспорва извода на длъжностното лице по регистрацията за необходимо решение на общото събрание за отравяне на предупреждение за изключване. Изразено е несъгласие и с обосновката на отказа, че разпореденото спиране на регистърното производство засяга заявените за вписване обстоятелства – изключване на съдружници, а евентуално смята, че спряното производство е пречка за разглеждане преди възобновяването му, а не основание за отказ. Иска се отказът да бъде отменен, а заявлението да се третира като изчакващо разглеждането на предходно заявление с вх. № 20210128094337.
С оглед предписана възможност с чл. 25 ал. 2 изр. Трето ЗТРРЮЛНЦ по делото е постъпил отговор, с който се заявява, че изключването на съдружник предполага взето решение от общото събрание за отправяне на предупреждение до виновния съдружник след констатирано наличие на основание за изключване, каквото в случая не е представено въпреки дадените указания. Застъпена е теза, че това задължение произтича от чл. 126 ал. 1 и 3 и чл. 137 ТЗ, понеже правомощията на управителя са ограничени до администриране на текущата дейност на дружеството. Сочи се и че представеният протокол от 30.01.2021 г. не отразява решения, относими към заявените за вписване обстоятелства. Отразено е и наличие на спряно производство за вписване на същите обстоятелства, което смята за пречка да бъдат вписани заявените в случая обстоятелства. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Със заявление вх. № 20210204123255 адв. Н.при указание да е упълномощен адвокат и приложено към заявлението пълномощно, подписано от А.Б.при указание да е управител на „О.А.“ ООД, е поискал вписване на промяна в състава на съдружниците чрез заличаване на М.К.Б.и И.К.Б.като съдружници поради изключването им и вписването на А.Б.като едноличен собственик на капитала, поел и дяловете на изключените съдружници. В подкрепа на заявлението е представен протокол от общо събрание от 30.01.2021 г.
С предходно заявление вх. № 20210128094337, подадено от адв. Б. при указание да е упълномощен адвокат и приложено към заявлението пълномощно, подписано от А.Б.при указание да е управител на „О.А.“ ООД, е поискал вписване на промяна в състава на съдружниците чрез заличаване на М.К.Б.и И.К.Б.като съдружници поради изключването им и вписването на А.Б.като едноличен собственик на капитала, поел и дяловете на изключените съдружници. В подкрепа на заявлението е представен протокол от общо събрание от 27.01.2021 г. Регистърното производство е спряно с определение № 260629/01.02.2021 г. по т.д. № 184/21 г. по описа на СГС, ТО VI-22 състав.
По партидата на дружеството в търговския регистър се установява и последващо заявление вх. № 20210212171639, депозирано от адв. Н. в качеството й на упълномощен адвокат с представено към заявлението пълномощно от М.К.Б.с указание да е управител на „О.А.“ ООД. Поискано е вписване на промяна в състава на съдружниците и управителя чрез заличаване на А.Б.като съдружник, вписване за управител на М.Б.и разпределяне на дяловете на А.Б.между М.Б.и И.Б.. Към заявлението е приложен протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на 28.01.2021 г. Регистърното производство по вписване на така заявените обстоятелства е спряно с определение № 260945/15.02.2021 г. по т.д. 281/21 г. по описа на СГС, ТО, VI-6 състав.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да извърши преценка досежно предписаните от закона като подлежащи на изследване обстоятелства от приложените към заявлението документи, ценени от външна страна – според произтичащото от тях обстоятелство. Това ще рече, че длъжностното лице дължи да се увери от съдържанието на приложените документи за проявили се факти, от които правната норма извлича заявеното за вписване обстоятелство, доверявайки се на представените документи. Достоверността на обстоятелствата произтича и от безспорния им характер. От тази гледна точка възникналият спор, обусловил спиране на предходно заявено обстоятелство, препятства повторното разглеждане на искане за вписване на същите подлежащи на обявяване обстоятелства макар и да се извеждат от различен юридически факт – последващо общо събрание, какъвто е в случаят. Въпреки признатото незабавно действие на решението на общото събрание във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, предпоставките за зачитане на последващо обективираните решения с идентично съдържание предполага яснота дали и доколко участвалите в последващото общо събрание са легитимирани да формират такава воля. Решаването на този възложен в отговорност на регистърната администрация въпрос преди да огласи заявеното обстоятелство налага изчакване на решението по първоначално повдигнатия спор. Тази необходимост е обезпечена с нормата на чл. сигурена с правилото на , поради което и нормата на чл. 19 ал 6 ЗТРРЮЛНЦ, повеляваща недопустимост на последващо вписване на спорни обстоятелства.
Забраната за вписване обаче задължава регистърната информация да се въздържи от произнасяне по същество на последвалото искане като изчака приключването на висящия спор, за да съобрази установеното по обвързващ начин за съдружниците и дружеството действително правно положение при преценка на предпоставките за вписване на последващо заявените обстоятелства включително и с оглед възможността за зачитане последиците на предхождащите ги във времето факти с правно значение. Затова и сред лимитативно установените основания за отказ процесуалната пречка по чл. 19 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е предвидена. Наличието на висящо регистърно производство било то и спряно, е пречка да бъде съобразен предписания от закон ред на произнасяне по заявленията. Ето защо и като явяващо се последващо процесното заявление може да бъде разгледано само след приключване на производството по заявление вх. № 20210128094337. Като не е съобразило тази процесуална пречка длъжностното лице по регистрацията е постановило недопустим акт. При така установения порок на обжалвания акт и произтичащата от спряното производство забрана за последващи вписвания на спорни обстоятелства постановеният отказ следва да бъде обезсилен.
По
разноските
Нормата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ изрично утвърждава право на разноски за страните. Жалбоподателят не е предявил претенция за разноски, поради което безпредметно остава обсъждането дали му се дължат такива с оглед правилото на чл. 541 ГПК.
От името на Агенция по вписванията е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквато възможност признава нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК без да предписва изрично предпоставките за възлагането й. Механизмът за разпределение на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК обаче свързва това вземане с изхода от разрешен спор. Право на разноски има ползващата се от решението страна, освен ако насрещната по спора не е дала повод за предприемане на допълнителни разходи. Възлагането на отговорността за разноски по общия ред на Гражданския процесуален кодекс предполага материалноправно отношение между равнопоставени страни като станалата причина за допълнителни разноски в процеса на отстояване на признатото право да възмезди правоимащата страна. Следователно, отговорността за разноски по реда на Гражданския процесуален кодекс не произтича от развитието на съдебно производство, а от несъобразено с укоримо от правния ред развило се гражданско правоотношение. С други думи ГПК, към който препраща чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не признава на съдебното производство основание за ангажиране отговорността за разноски, поради което и специалната норма не е в състояние да породи вземане за разноски. Регистърното производство е охранително, а Агенцията по вписванията няма статут на страна по него.
Дори хипотетично да се признае такава възможност предвид използвания съюз „и“ в нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК основание за възлагане на възнаграждение за юрисконсулт е наличие на основание за ангажиране на отговорността за разноски по някоя от общите хипотези – ал. 1, 3 или 4 ГПК. При установения изход от производството и според очертания критерий в общата норма на чл. 78 ГПК такава не се установява, а вземане за разноски за Агенция по вписванията е неизводимо и от специалните правила на регламентираното от ГПК охранително производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОБЕЗСИЛВА отказ № 20210204123255-2/08.02.2021 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на длъжностното лице по вписванията да разгледа заявление № 20210204123255 по реда на постъпването му след приключване на производството по заявление вх. № 20210128094337.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.
СЪДИЯ: