№ 2488
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509631 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 ГПК - чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Г.Ф. срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М. П., постановено на 02.022021 г. по изп. д. №20218510400203, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК и относно неправилно
начисляване на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй
като се дължи адвокатско възнаграждение за взискателя само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) за
образуване на изпълнителното дело, което към редакцията на НМРАВ е в размер на 200
лева, но не и по чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива
действия не са извършени от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно основание
сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да е налице неправилно
изчисляване и на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съобразно изложеното иска отмяна на
обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят – М.К.М., действаща чрез процесуалния си представител, излага
становище за неоснователност на жалбата в депозиран отговор на жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага
доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите
1
по делото, намира следното от фактическа страна:
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателя М.К.М. от 26.01.2021 г. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата
от 8000 лева, ведно със законна лихва, считано от 21.09.2021 г., по изпълнителен лист от
21.12.2020 г., издаден по гр. д. №323/2020 г. по описа на Окръжен съд - Враца. Претендира
се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на взискателя за предоставена му на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ.
В изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на
28.01.2021 г., съдебният изпълнител е определил сумата от 612,67 лева за разноски по изп.
дело за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
На 01.02.2021 г. от длъжника е постъпило възражение за прекомерност на определено
адвокатско възнаграждение, с което е поискано то да бъде намалено до сумата от 200 лева.
Това възражение е оставено без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното в
настоящото производство постановление за разноски от 02.02.2021 г., връчено на Г.Ф. на
08.02.2021 г.
Срещу постановлението за разноски от 02.02.2021 г. е депозирана на 11.02.2021 г.
процесната жалба, която е предмет на настоящото производство.
Съдебният състав, разглеждащ делото, е констатирал непълнота на изпратеното от
съдебния изпълнител копие на изпълнително дело №20218510400203, поради което
многократно е давал указания за представяне на всички книжа по изп. дело. В тази насока с
определение от 17.01.2022 г. производството по делото е оставено без движение до
изпълнение от ЧСИ на изрично дадените от съда указания.
Въпреки даваните указания и изпращането на напомнителни съобщения, едва на
16.09.2022 г. е постъпила в съда необходимата информация, касаеща начина и момента на
погасяване на задълженията в изпълнителното производство от страна на Г.Ф..
Видно от съобщението на ЧСИ М. П. с изх. №52294/12.09.2022 г. е, че дължимите
суми за погасяване на задължението по изпълнително дело №20218510400203 в общ размер
на 11624,53 лева са заплатени доброволно от Г.Ф. на 02.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че депозираната жалба по чл. 435 ГПК е подадена при активна
процесуална легитимация на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските
по изпълнителното дело от 02.02.2021 г., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК като е оставил
без уважение същото с мотив, че претендираното от взискателя възнагаждение е минимално
съобразно НМРАВ.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
2
процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
По отношение на жалбата срещу разноските за процесуално представителство.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство, а именно - от длъжника, доколкото липсата на
доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да
замести липсващото доброволно изпълнение - да даде защита на съдебно признатото право
чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е
своеобразна санкция за неизправния длъжник - същата обаче не е и не следва да се превръща
в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за забрана за
злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради това
процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и
съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е
съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съобразно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на основание чл. 79, ал. 1 ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски, извършени от взискателя, включително за адвокатски
хонорар. Съгласно чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т. 1 - 4 от същата разпоредба. В
тях е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи - 200,00 лв. (в ред. на
НМРАВ към датата на образуване на изпълнителното производство); за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00 лв. - 200,00 лв., и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7.
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на основание чл. 10, т. 1 НМРАВ се дължи адвокатско
възнаграждение за образуване на производството. Съдът намира, че адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ не се дължи, тъй като поканата за доброволно
изпълнение е връчена на 28.01.2021 г., като в срока за доброволно изпълнение дължимите
суми са заплатени изцяло от длъжника. Ето защо осъществяването на съдействие от страна
на процесуалния представител на длъжника за реализиране вземането на кредитора не е
било необходимо. В тази насока дължимото адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство следва да е 200,00 лв.
По отношение определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
3
Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра
на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т. 27а вкл. от ТТР към
ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални
такси, а текстът на чл. 31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете
разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 - когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК в
следните случаи: когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и по новата т. 3 - за
изпълнителни способи, които не са приложени.
При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и
т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т. 26 от Тарифата е регламентирана пропорционална
такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като
същата съобразно размера е 997,22 лв. Съдът намира, че тази такса се дължи, независимо от
това, че плащането на сумата е извършено в срока за доброволно изпълнение. С решение №
640/04.10.2010 г. по гр. д.№ 920/2009 г., IV г.о. ВКС, се приема, че съгласно т. 26 от Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът по
изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване
на изпълнителния лист, доколкото плащането на задължението е извършено при висящо
дело за принудително изпълнение.
Предвид горното съдът намира, че таксата по т. 26 от Тарифата за събраните суми от
1022,49 лв. с ДДС следва да бъде намалена на 997,22 лв. с ДДС.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт
на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери
приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед
изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл. 74 ЗЧСИ.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 - ал. 4 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2
ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 02.02.2021 г. по изпълнително дело
№20218510400203 на ЧСИ М. П. с рег. №851 и район на действие СГС, с което по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК е отказал да намали размера на разноските на взискателя, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя М.К.М. от 612,67 лева до сумата от 200 лева, както в тази
връзка НАМЯЛЯВА и размера на такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ от 1022,49 лева (с ДДС) до
997,22 лева (с ДДС), дължими в производството по изпълнително дело №20218510400203 на
ЧСИ М. П. с рег. №851, възложени от ЧСИ в тежест на длъжника по изпълнението - Г.Ф..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5