М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 1762
/ 2018 г.
по описа на Районен съд – Варна,
постановена на 19. 06. 2018 г.
Подс. К. А. П., ЕГН : **********, род.
в Република Молдова, жив. в гр. Варна, български гражданин, висше образование,
разведена, не работи, неосъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, затова, че през периода от 22. 07. 2011 г. до неустановена дата през месец април
2014 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Б.П. и Н.П.
заблуждение, че в качеството на собственик и управител на „Арт Хоум България“ ЕООД и изпълнител по сключен договор № D 066 / 22. 07. 2011 г., ще изработи и
реализира интериорен проект, заедно със закупуването на мебели и извършването
на необходимите строително – монтажни работи в жилище, находящо
се в гр. Варна, к. к. „Златни пясъци“, апартамент – хотел „Златна котва“, вх.
А, партер, ап. 23 А и с това причинила на Б.П. имотна вреда в размер на
293 374. 50 лв. /двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири
лв. и петдесет ст./, левовата равностойност на 150 000 евро /сто и
петдесет хиляди евро/, като сумите са преведени от сметка на Б.П. на три
транша, както следва: на 26. 07. 2011 г. – 70 000 евро, на 21. 05. 2013 г.
– 50 000 евро и на 25. 06. 2013 г. - 30 000 евро, по сметка на
дружество „Арт Хоум България“ ЕООД, в „Юробанк България“ АД, като причинената вреда е в големи
размери.
Представителят на Районна
прокуратура – Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното
от подсъдимия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Моли съда да му наложи наказание
„Лишаване от свобода”, ориентирано над минималния размер, изпълнението на което
да бъде отложено. Относно предявения граждански иск изразява становище да бъде
уважен в цялост.
С протоколно
определение от 05. 06. 2018 г. съдът е конституирал като страна в процеса –
граждански ищец и частен обвинител Б.С.П.. Страната моли съда да уважи изцяло така
предявения срещу подсъдимия граждански иск, а именно за сумата от 293 374.
50 лв., ведно със законната лихва, представляваща имуществени вреди от
престъплението. Относно наказанието поддържа становището на Районна
прокуратура – Варна относно вид и размер, но счита, че същото следва да бъде
търпяно ефективно.
Защитата намира, че
обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, като моли съда да
постанови оправдателна присъда. В условията на евентуалност пледира за налагане
на наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер, изпълнението на което да
бъде отложено. По отношение на граждански иск намира същия за неоснователен. Подсъдимият
в последната си дума моли за оправдателна присъда.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Свид. Б.С.П. притежавал недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, к. к. „Златни
пясъци“, хотел „Златна котва“, вх. А, партер, № 23 А, на който заедно със
съпругата си – свид. Н. Д. П. решили да извършат
ремонт.
За
целта на 22. 07. 2011 г. в гр. Варна, свид. Б.С.П. сключил
договор за разработка и реализация на интериор № D 066 от същата дата с „Арт хоум България“ ЕООД, представляван от подс.
К. А. П.. Изпълнителят по договора приел да разработи интериорен проект, да
предложи оферта за всички „артикули“ и строително – монтажни работи и след
одобряването, да осигури реализация. Възложителят по договора приел да заплати
за горното общо 100 000 евро, на три транша, а именно първи 70 000
евро, втори 20 000 евро, трети 10 000 евро. Като краен срок за
окончателно изпълнение страните приели 15. 05. 2012 г.
На
26. 07. 2011 г. свид. Б.С.П. превел първия транш от
договорената сума, а именно 70 000 евро. След това между страните била
водена кореспонденция с оглед предмета на договора, като подс.
К. А. П. убедил свид. Б.С.П. и свид.
Н. Д. П., че се работи по него. С оглед реализацията му подс.
К. А. П. поискал допълнителни парични средства в размер на 50 000 евро. Свид. Б.С.П. удовлетворил това, като на 21. 05. 2013 г.
превел 50 000 евро, а на 25. 06. 2013 г. още 30 000 евро, т. е.
общата сума, престирана от него станала 150 000 евро,
равностойност на 293 374. 50 лв. Междувременно в апартамента бил извършен
единствено демонтаж на налично обзавеждане.
На
неустановена дата през м. април 2014 г. в гр. Варна, се провела срещу между подс. К. А. П. и свид. Н. Д. П.,
на която първият обяснил, че ремонта се бави с оглед лични здравословни
проблеми. Свидетелят се усъмнил в заявеното от подсъдимия, като пожелал да види
състоянието на недвижимия имот. При посещението установил, че практически
ремонт не бил започнат, предвид неизвършеното от договореното.
За
случая били уведомени органите на реда, като било образувано досъдебно
производство.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа обясненията на подс. К. А. П., показанията на свид.
Б.С.П., свид. Н. Д. П., свид.
Н.В.Д., свид. Т.Н.С., свид.
Р.Д.Д., протокол за доброволно предаване, справка
съдимост.
Съдът кредитира обясненията на подс.
К. А. П. относно наличие на договорни отношения, престиране
от страна на свид. Б.С.П. по договора, неизпълнение
на предмета му, като не кредитира това, че е имало намерение за изпълнение. Приетите
от съда обясненията се подкрепят от кредитирания по делото доказателствен
материал, като следва да се
има в предвид, че обясненията са не само
средство за защита, но и доказателствено
средство, което следва да се
цени наред с всички останали източници на доказателства. В неприетата част обясненията се оборват от
кредитирания по делото доказателствен материал, като
съдът приема заявеното за защитна версия,
целяща да прикрие действия и последици.
Показанията на
свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и
писмени доказателства и са относими към предмета на
доказване в настоящето наказателно производство. Същите в достатъчна степен
изясняват фактическата обстановка по делото, като дават позволяват на съда да
изясни необходимите детайли относно престъплението.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими
към предмета на доказване по делото.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
Съдът счита, че подсъдимия е осъществил
състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За съставомерността
му е необходимо въвеждане и поддържане в заблуждение на лице, в резултат на
което същото осъществява акт на имуществено разпореждане, причинявайки на себе
си имотна вреда в големи размери, от което дееца извлича за себе си имотна
облага, като горното е осъществено в условията на продължавано престъпление.
От
обективна страна безспорно беше установено, че за периода 22. 07. 2011 г. –
неустановена дата през м. април 2014 г. подс. К. А. П.
е въвел и поддържал в заблуждение свид. Б.С.П. и свид. Н.Д.П., че чрез представлявано от него дружество, ще
извърши ремонт на недвижим имот. Това е станало с последователни и целенасочени
действия изразили се в многократно водена кореспонденция, вкл. множество
проведени разговори, използване на създаденото заблуждение и извършване на
действия към затвърждаване на неправилните представи,
формирани в съзнанието на тези лица. От друга страна същите са били лишени от
възможност да осъзнаят своята заблуда, тъй като не са познавали спецификата на
коментираното. Подсъдимият е предизвикал трикратно имуществено разпореждане от свид. Б.С.П., съответно в размери 70 000 евро,
50 000 евро, 30 000 евро, респективно общо в размер на 150 000
евро, равностойност на 293 374. 50 лв. По този начин му е причинил имотна
вреда, доколкото е желаел, а и е получил сумата с намерение за присвояване,
извличайки по този начин за себе си имотна облага. Предвид размера на сумата,
безспорно същата отговаря на изискването за определянето й като големи размери,
респективно обуславя квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК. Доколкото в процесния случай са налице повече от едно деяние, които са
еднородни, извършени в период от време, при относително една и съща обстановка,
по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление и безспорно при
една и съща форма на вина, то е налице продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от НК. Горното съдът извежда от кредитирания по делото доказателствен материал.
От субективна страна
деянието е извършено с пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е
неговото извършване, като е предвиждал и искал настъпването на съставомерните последици. Същият ясно е съзнавал, че към
инкриминирания момент няма намерение да осигури изпълнение на договореното, именно
поради което е съчетал обещаното с в многократно водена кореспонденция, вкл.
множество проведени разговори и поетапно получаване в брой на голяма парична
сума. Горното съдът извежда от неговото цялостно поведение, обективирано
по делото, в частност от вида и последователността на действията му.
Като причини за
извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на
подсъдимия на законовия ред, установен в Република България.
По отношение
вида и размера на наказанието:
Законът предвижда за престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до осем години. Но за да бъде
индивидуализирано същото следва да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете по
отношение на дееца частично направени самопризнания, съдействащи за разкриване
на обективната истина, затруднено финансово положение, изминал относително дълъг
период от време, чисто
съдебно минало, доказващо формирано трайно правилно отношение към законоустановения
ред в страната, като извършеното се явява изолиран
акт в неговото поведение, като отегчаващи такива – изключителни
дързост и упоритост
при извършване
на деянието, като подбуди – неспазване на установения в страната правов ред. В обобщение на горното съдът счита,
че то води
до извода за сравнително невисока
степен на обществена опасност при деец и деяние.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да му наложи наказание при превес
на смекчаващи вината обстоятелства, но не и при наличие на многобройни или
изключителни такива. Съобразявайки
принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната
превенция е водеща, с оглед приетото от съда,
следва да бъдат взети мерки
за превъзпитаване на дееца, както
и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане
на тези цели,
следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл съдът счете
за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 54, ал. 1 от НК – „Лишаване
от свобода“, ориентирано към минималния размер - за срок
от една година
и шест месеца. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
осъдения съдът счита, че не е наложително наложеното да се търпи ефективно.
Поначало при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението
на наказанието по реда на чл. 66 от НК, съдът следва
да се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали
неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на този институт.
Може да се приеме, че извършеното има инцидентен характер,
като е налице желание от страна на подсъдимия за промяна, която да бъде
доказана в обществото. Предвид горното съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само неоправдана,
но и наказанието не би
съответствало на тежестта на извършеното. Така
наложеното дава възможност на подсъдимия да се поправи и
превъзпита към спазване на законите и добрите
нрави, както и да се въздейства
предупредително върху него. Съдът прецени, че наказание в този размер би се оказало достатъчно за
постигане на целите по
чл. 36, ал.
1 от НК, с оглед
особеностите на конкретното деяние и деец. Съдът намира,
че същото ще принуди подсъдимия да преосмисли
отношението си към законоустановения в страната правов ред, грубо нарушен в конкретния случай.
Относно гражданския иск :
След като призна
подсъдимия за виновен в осъществяването
на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК съдът прие, че предявения срещу него граждански
иск за претърпени
от деянието имуществени вреди е изцяло доказан по
основание и са налице предпоставките за ангажиране
на гражданската му отговорност. Обезщетение за претърпени
имуществени вреди се дължи само
при наличие на няколко предпоставки
– деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
В случая са
налице всичките такива. Действително в резултат на деянието на
подсъдимия, пострадалия
е претърпял имуществени
вреди, които следва да бъдат
възстановени. Поради изложените аргументи, съдът уважи изцяло предявения граждански иск, за сумата от 293 374. 50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието – неустановена дата през м. април 2014 г., до окончателното изплащане
на сумата, като доказан по основание
и размер, представляващ обезщетение за претърпени от пострадалите имуществени
вреди в резултат на деянието.
Подс. К. А. П. беше осъден да заплати в полза на държавата сумата от
11 734. 98 лв., представляваща 4 % държавна такса върху размера на
уважения граждански иск.
Веществените доказателства – 11 бр. снимки и 5 бр.
имейла, вкл. с превод, след влизане на присъдата в законна сила, следва да останат
към материалите по делото.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :