РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Благоевград, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200498 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А “ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.Б , представлявано от управителя и собственик А П , против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от Закона за пътищата с №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с който на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт поради допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Алтернативно се застъпва, че не е извършено твърдяното
нарушение, а ако се приеме за извършено, то е маловажен случай по чл.28 от
ЗАНН. Навежда се също, че наложената санкция е непропорционална такава и
в противоречие с европейското право и принципи. Иска се отмяна на
обжалваният акт .
1
Санкционният орган, редовно и своевременно призован, чрез своят
процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становището за
правилност и законосъобразност на обжалваният електронен фиш, поради
което се иска неговото потвърждаване. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в процеса.
РП-Благоевград, редовно призовани, не ангажират процесуален
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва електронния фиш и то е сторило това в законният срок по чл.
189ж, ал.5 от ЗДвП. /Обжалваният фиш е връчен на санкционираното лице по
седалище на жалбоподателя на 26.03.2024г. , а подадената срещу него жалба
по делото е депозирана на 01.04.2024г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени доказателства се установи по
категоричен начин, че на 21.04.2023г., в 20.14 часа, в Електронната система
на АПИ е регистрирано ППС /товарен автомобил-влекач с марка и модел „Р “
с рег.№ , с технически допустима максимална маса от 20500т, с 2 броя оси,
екологична категория Евро 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и с обща
технически допустима максимална маса на състава от 50 000т, да се движи в
Община – Благоевград по път А-3, км.92+219, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платнената пътна мрежа, без за това да е била заплатена
дължимата се пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта, както и валидна тол
декларация за преминаването му по този път. Това деяние е квалифицирано
като административно нарушение на собственика на посоченото ППС по
чл.102, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е установено с техническо устройство
№10101, представляващо елемент от електронната система на АПИ за
2
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се
именно на път А-3, км.90+219. За констатирано нарушение от системата на
АПИ, на собственика на въпросното ППС /жалбоподателя по делото/, на
основание чл. 187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движение по
пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, е издала обжалвания
Електронен фиш с №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от ЗП. Електронният фиш е връчен на санкционираното лице по
седалище на жалбоподателя на 26.03.2024г. Към извлечението от
Електронната система на АПИ е бил изготвен и снимков материал, в който е
заснето именно отразеното в ЕФ превозно средство на посочената дата, място
и час.
Горната фактическа обстановка се обосновава с приетите по делото
писмени доказателства, както следва:
С извлечение от Електронната система на АПИ за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата от дата 21.04.2023г. в 20.14часа и
за посочения в обжалвания електронен фиш пътен участък /път А-3, км
90+219, нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в
район на с.Б , община-Б/, се установяват автоматично генерирани данни за
извършено нарушение от ППС с рег.№ , регистрирано като собственост на
жалбоподателя, поради липса на данни за валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаване през този пътен участък, след
заплащане на дължимата се пътна такса за това. Съгласно нормата на чл. 167а,
ал.3 от ЗДвП, тази Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата, създава доклади за всяко установено нарушение
по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част
от системата. Преди регистрирането в системата на това нарушение,
последната е създала както доклад за нарушението, така и снимков материал,
3
приложени към процесната преписка, които изцяло потвърждават
фактическите обстоятелства в издаденият за нарушението и обжалван по
делото електронен фиш. Съгласно цитираната норма на чл.167а, ал.3 от ЗДвП,
доклада от Електронната система и снимковия материал, създаден от нея при
регистриране на нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП, са годно доказателство за
установяването му, поради което и съдът кредитира тези документи именно
по този начин, още повече, че те не бяха оспорени с никакви други
доказателства в процеса.
На същия извод навежда и представеното писмено Становище на Отдел
“Управление на информационната система и инфраструктура“ при
Национално тол управление при АПИ от дата 30.02.2025г., с което се
потвърждава, че и след извършена проверка в Електронната система на този
орган не се констатира получени тол декларации или маршрутни карти за
описаното в обжалвания електронен фиш ППС до датата и часа на
регистрираното нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП, като наред с това няма
получена и заплатена тол декларация именно за сегмента на рамката, чрез
който е регистрирано процесното нарушение /№**********/, както и такива
за предходен и следващ сегмент от системата. Констатирано е също, че на
дата 21.04.2023г. е закупена маршрутна карта за процесното ППС , но чрез
тази маршрутна карта не е заплатено ползването на платената пътна мрежа
при преминаване през процесния сегмент. В тази връзка, жалбоподателят е
представил по делото закупена от него маршрутна карта на дата 21.04.2023г.
, с която е заплатил ползването на пътна мрежа от 271.7 км от гр.Плевен до
гр.Благоевград , от която обаче не е видно дали с нея е заплатена и таксата за
преминаване през процесния сегмент от платената пътна мрежа на страната/ в
района на с.Българчево/, което на практика е отклонение от зададения
маршрут и извън него и самият Б .
Включването на процесния пътен участък в платена пътна мрежа за
РБългария на съда е служебно известно вече от аналогични дела , че се
установява с Решение №101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка за
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние-
тол такса, като сегмент №********* от Електронната система за път А-3 е
изрично посочен в него, както и в нарочна Справка за разположението на
сегментите в тази система. Към Списъка е приложена и скица, в която е
4
онагледен териториалния обхват на процесната контролна точка в
Електронната система на АПИ.
Служебно известно на съда е и Разрешение за строеж №РС-
60/25.06.2019г. на министъра на ММРБ, с което се удостоверява законността
на изградените стационарни контролни единици на Електронната система за
събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа в рамките
на територията и обхвата на републиканските пътища, държавна собственост,
разположени съгласно Приложение №1 към разрешението, като са утвърдени
общо 11 брой контролни единици-част от Тол системата на РБългария. С това
решение е предвидено изрично оборудване на всяка контролна точка с
електронно техническо устройство. Такава контролна точка е предвидена и за
Б именно в района на път А-3, км.90+219. Относно приемането на това СМР
на съда е служебно известно и изготвянето на Протокол от 2019г. за
установяване годността и приемането, изграждането, доставката и монтажа на
новата стационарна контролна точка 10101, касаеща и процесният пътен
участък от системата на АПИ, в който няма отразени констатации за
техническа неизправност на този обект.
С Решение по Протокол №28765/09.09.21 на УС на АПИ и Заповед №РД-
11-983/13.09.2021г. на и.д.Председателя на УС на АПИ е утвърден образец за
електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Всички представени доказателства са годни такива и кореспондират по
между си , поради което и съдът ги кредитира изцяло при изясняване на
обективната истина в процеса по този казус .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът приема, че жалбоподателя
незаконосъобразно е санкциониран за административно нарушение по
чл. 102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата .
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният акт
като електронен фиш и по принцип. В тази връзка съдът отчете нормата на
чл.167а от ЗДвП, съгласно която именно Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси.
5
При изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя
на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
установяват нарушенията по чл.179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, като използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол
по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗДвП,
проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за
установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите
на чл. 189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и електронни фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на чл.10, ал.10, вр. с ал.1
от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по
този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства /на база време и на база изминато разстояние/, ведно
с дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и
контрол чрез системата за събиране на пътните такси. В конкретният
казус, твърдяното нарушение е именно свързано с незаплащането на дължима
пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено въз
основа на електронната система на АПИ, породи което и компетентен орган за
контрол и налагане на санкция за такова нарушение по аргумент на
регламентираната и цитирана правна уредба, е именно процесният издател
АПИ. /В тази насока е и съдебната практика: Решение № 985/11.10.2022 г.,
постановено по кнахд № 493/2022 г. по описа на Административен съд –
София област, Решение № 455/13.10.2022 г., постановено по кнахд № 649/2022
г. на Административен съд – Плевен./
От друга страна обаче отговорността на собственика на процесното
ППС, за който не е спорно, че е жалбоподателят в процеса, е ангажирана за
нарушение по чл.102, ал.2 , вр. с чл. 187а, ал.2 т.3 и вр. с чл. 179, ал.3б от
ЗДвП. Съгласно последната норма, действително е предвидена имуществена
санкция за собственика на ППС от категорията по чл. 10б, ал.1 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 , т.2 от ЗП, а
6
нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, регламентира същото санкциониране
когато собственика е ЮЛ и/или търговец, както е в конкретния казус.
Същевременно, съгласно нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система в отсъствие на контролен орган и нарушител /каквато е процесната
хипотеза/, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над обжалваемия минимум по ал.2, за което се
издала Електронен фиш. При това положение, за да се издаде Електронен фиш
по реда на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, това трябва изрично да е предвидено в
закон. Специалната разпоредба, която регламентира издаването на
електронен фиш във връзка с нарушения, установени и заснети от
Електронната система по чл.167а, ал.3 на АПИ, е нормата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП. В редакцията на тази норма обаче към датата на заснемане на
твърдяното нарушение в настоящият казус, а именно редакцията, публикувана
в ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г., е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш за нарушение, установено с електронната
система на АПИ, само ако и когато то е такова по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, но
не и за нарушение по чл. 179, ал.3б от същият нормативен акт, каквото
основание е цитирано в обжалваният електронен фиш за съставянето му.
/Такава възможност за издаване на електронен фиш и при нарушения по чл.
179, ал.3б от ЗДвП е предвидена едва с изменение на нормата на чл. 189ж,
ал.1 от ЗДвП, публикувана в ДВ бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., но
доколкото редакцията на тази норма към датата на твърдяното нарушение в
казуса е била действащата такава, а и се явява по-благоприятен закон за дееца,
именно тя следва да се отчете от съда като приложимо право по аргумент на
чл.3 от ЗАНН./
Все в този ред на мисли следва да се посочи, че издаването на
електронен фиш по облекчената процедура, вместо АУАН, е лишило
жалбоподателя от правата му по чл. 189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно да
бъде уведомен за възможността да заплати незаплатената пътна такса по
чл.10, ал.2 от ЗП, считано от връчването на такъв акт.
Предвид изложеното, издаденият в случая електронен фиш е в
нарушение както на чл.39, ал.4 от ЗАНН, така и на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а
това обосновава неговата процесуална незаконосъобразност и налага
отмяната му само на това процесуално основание. /В тази насока е и
7
съдебната практика, а именно: Решение №642 от 13.02.2025г. на АС-
Пазарджик по кнахд №960 от 2023г. и Решение №3099 от 30.01.2025г. на
АССГ по кнахд №11361/2024г./
Издаването на обжалваният електронен фиш въз основа на чл.189ж, ал.1
от ЗДвП, вр. с чл. 167а, ал.1 от същият Закон, се явява законосъобразно, тъй
като тази норма е специална за нарушение като процесното поради и във
връзка с незаплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, в сравнение с
нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Горният извод не се променя от представените по делото Решение по
Протокол №28765/21 от 09.09.2021г. на УС на АПИ и Заповед №РД-11-
983/13.09.2021г. на Председателя на УС на АПИ, с които са утвърдени образци
за електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като такъв ненормативен акт
не дерогира приложението на ЗДвП, нито пък на ЗАНН.
Доколкото в Електронния фиш се съчетават едновременно АУАН и НП,
то по отношение на него е неприложима нормата на чл.34 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи и следното:
В хода на процеса, по направено преюдициално запитване на друг
съдебен орган в РБългария /Административен съд –Хасково/, е образувано
дело С-61/2023г. пред СЕС , което е приключило с Решение от 24.11.20124г. С
това решение СЕС приема, че чл.9а от Директива 1999/62 относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, следва да се тълкува в смисъл, че посоченото
в него изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер. В такава хипотеза СЕС приема,
че се касае за нарушение на основен принцип на европейското право, а
именно принципа на пропорционалност на налаганите санкции, които
следва да се определят съобразно тежестта на конкретното нарушение и
при отчитане на конкретните факти и обстоятелства, във връзка с
8
извършване на нарушението. От своя страна, строгостта на санкциите,
също следва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, за да
гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно се съблюдава и
общия принцип на Съюза за „пропорционалност“. Ето защо и след като е
констатирал, че в разпоредбата на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, на практика
лишава националните съдилища на РБългария да индивидуализират
административното наказание /имуществена санкция/ за всяко конкретно
нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП в зависимост от всички обстоятелства и
степента му на тежест, СЕС приел в решението си, че система от
фиксирани санкции в тази норма, без да се предвижда различен техен
размер, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в
правната уредба на Съюза /в тази насока е и европейската практика –
Решение от 22.03.2017г. по дело С-497/2015г. и С-498/2015г. Euro –Team и
Spiral-Gep./ Според СЕС по дело С-61/23, правната уредба на страната ни
относно „компенсаторната такса“, също би потвърдила този
непропорционален характер на основната система от административни
наказания по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, след като и тя самата също е с фиксиран
размер .
Съдебната практика на СЕС по отправени към него преюдициални
запитвания, а именно тълкувателни решения за съответствие на българското
право с европейското такова, се ползва със задължителна сила както по
отношение на националната юрисдикция, която е отправила преюдициалното
запитване, така и по отношение на всеки друг национален съд, пред който е
поставен аналогичен и подобен казус и в тази насока е съдебната практика:
Решение №23/14.02.2018г. на ВКС по н.д.№13/2018г. и Определение
№2350/01.04.2021г. на АС-София по адм.д.№2509/2021г.
В тази насока е и изричната норма на чл.10 от ДЕО /ДФЕС
изм.заглавие/, съгласно която, държавите-членки на Европейската общност
предприемат всички мерки, било общи,било специални, за да осигурят
изпълнението на задълженията, произтичащи от този Договор и от актовете на
институциите на Общността, с което съдействат за постигане целите на
Общността по чл. 2 и 3 от ДЕО. Такава институция на Европейската общност
и ЕС е и СЕС, респ. СЕО, поради което националния съдия, както и всяка
друга администрация в държавата-членка, е длъжен да отчита и прилага
практиката на тази европейска институция особено при направено
9
тълкуване за несъответствие на националното право с европейското
такова с оглед на принципите за примат на европейското право над
националното право на държавите –членки, както и неговият директен
ефект ./В тази насока е и практиката на СЕО, а именно делото Costa с/ENEL
от 1964г. и решението по дело 26/62 Van Gen den Loos./ Съгласно
категоричната практика и указания на този съд в неговите решения, принципа
на примата се свързва с това, че Правото на ЕС следва да се прилага в
държавите-членки както безусловно, така и с предимство пред действащото
национално право, като в случай на противоречие на национална норма
спрямо европейска такава, националната норма не следва да се прилага
или иначе казано, приложението на Общностното право налага на всички
компетентни национални органи, в това число и съдии, забрана да
прилагат националната норма, която противоречи и за това е
несъвместима с ДЕО и европейското право. Нещо повече Европейския съд
в тълкуването си на принципа на примата, напрактика и задължава
националния съдия при констатирано от него противоречие на
национална норма или закон с европейски такива, да спре незабавно
приложението на тази национална норма или закон, дори ако по
вътрешното право на страната-членка няма такова право.
Предвид изложеното и след като отчете, че в настоящият казус
законодателят е предвидил именно и само фиксираната като вид и размер
санкция от 2500.00лв. по чл.179, ал.3б от ЗДвП за процесното твърдяно
нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, като по този
начин е изключена възможността съдията да направи своята преценка за
тежестта на евентуално извършеното нарушение, както и да съобрази
индивидуализиращите го обстоятелства, което е негово задължение по чл.27
от ЗАНН и при наличието на основанията за това да измени и намали
наложената на дееца административна санкция, и като отчете цитираната
практика на СЕС и СЕО и принципа за примат и директен ефект на
европейското право пред националното и вътрешно такова, съдебният
състав констатира, че отмерената административна санкция с
обжалваният електронен фиш, е непропорционална и несъразмерна
такава, както и несъответстваща на европейското право и основни
негови принципи, което също обосновава отмяната на обжалвания
електронен фиш и на това основание. Националната юрисдикция е длъжна
10
да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без
приложение всяка разпоредба, която ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза
резултат. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи и
съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, докато наличието на
административно наказание в абсолютно определен /фиксиран размер/, не е в
съответствие с тези принципи и на националното и на европейското право и
именно за това обжалваният акт следва да бъде отменен. /В тази насока е и
категоричната съдебна практика на съдилищата в страната, а именно: Решение
№190/12.02.2025г. на Административен съд-София област по кнахд №1492 от
2024г., Решение №134 от 12.02.2025г. по кнахд №134 от 2024г. на АС-София
област, Решение №181 от 12.02.2025г., постановено по кнахд №1410 от 2024г.
по описа на АС-София област, Решение №720/12.02.2025г. , постановено по
кнахд №530 от 2024г. на БлАС, Решение №721 от 12.02.2025г., постановено по
кнахд №953 от 2024г. на БлАС, Решение №723/12.02.2025г., постановено по
кнахд №297 от 2024г. на БлАС, Решение №1342 от 12.02.2025г., постановено
по кнахд №903 от 2024г. на АС-Пловдив, Решение №1661 от 12.02.2025г.,
постановено по кнахд №2073/2023г. на АС-Варна./
Доколкото в конкретният казус законодателят е предвидил изрична и
специална разпоредба за санкциониране на нарушение като процесното, а
именно чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП, то не може да
намери приложение и нормата на чл.185 от този Закон, макар да предвижда
по-малка административна санкция от наложената с обжалвания електронен
фиш при извършени нарушения по ЗДвП.
Непропорционалността на наложената санкция с европейското право и
принципи също е основание за отмяна на обжалваният акт .
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, защото е заплатил с
маршрутна карта, дължимата се пътна такса за ползване на процесния пътен
участък и преминаване през процесният пътен сегмент в района на с.Б . В тази
връзка, съдът отчете, че закупената и представена по делото пътна карта за
дата 21.04.2023г. и за процесното ППС, действително касае маршрута и
ползването на платената пътна мрежа под контрола на АПИ от гр.П до гр.Б ,
11
но преминаването през сегмента в района на с.Б е различен пътен участък и в
отклонение от този маршрут, а за него дължимата се пътна такса не е била
заплатена и с визираната маршрутна карта.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,
санкционният орган следва да заплати сторените и доказани съдебни разноски
на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие с дата 05.02.2025г. и
пълномощно към него, който договор е сключен между жалбоподателя и
Адвокатска кантора „З .“, на същата кантора е заплатена сумата от 360.00лв.
за процесуално представителство по настоящото съдебно дело. След това
упълномощаване, като процесуален представител на жалбоподателя с
писмено становище по делото е участвал адв.П.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в
случая, при наложена административна санкция и респ. интерес от 1000.00лв.
до 10 000лв., /2500лв. в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв. или в случая
минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 550.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при
защита по административно-наказателни дела с повече от две съдебни
заседания / в казуса 2 такива/, за всяко следващо заседание след първите две,
се заплаща на адвоката допълнително възнаграждение по 250.00лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на360.00лв., се явява доказано по
основание и размер и следва да се уважи, като съдът намира, че не са налице
основания за редуцирането на това възнаграждениe заради прекомерност по
чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, след като заплатената сума не надвишава минимумите
по Наредба№1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, а наред с това делото се явява и
такова със завишена правна сложност в сравнение с обичайната сложност на
аналогичен съдебен спор, доколкото в рамките на същото следва да се
преценява приложението на европейското право в конкуренция и при
несъответствие с националното право, в каквато насока и двете страни са
навели множество възражения, на които съдебният състав следваше да
12
отговори с крайният си съдебен акт и е сторил именно това.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП с №**********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С , с който на „А “ЕООД , с
ЕИК , със седалище и адрес на управление: Б , ул.“П “, местност“Ч “,
представлявано от управителя А А П , е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.102,
ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.С , да заплати на „А
“ЕООД , с ЕИК със седалище и адрес на управление: Б , ул.“П “, местност“Ч
“, представлявано от управителя А А П , сумата от 360.00лв./триста и
шестдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
нахд №498/2024г. по описа на БлРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13