Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 21.06.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1399 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2018–0045630
от 25.09.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на „АДН 13” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Никола Петков” № 10, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Н.Н., административно наказание на основание чл.222
от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството, които чрез управителя Н.Н. са го обжалвали, като незаконосъобразно
издадено. В жалбата се изтъква, че в деня на проверката не е бил в магазина,
поради което продавачката не е могла да представи изискания регистър на
предявените рекламации. Твърди, че дружеството е притежавало такъв, който е бил
на разположение на клиентите в магазина, но вероятно под стрес от проверката
продавачката не е могла да го намери, но при проверката в последствие по
документи той го е представил. Във връзка с това сочи, че дружеството не е
извършило твърдяното от наказващия орган нарушение на разпоредбата на чл.127,
ал.2 от ЗЗП. Изтъква, че непредставянето на регистъра от лице, което не е
законен представител на дружеството, нито пък упълномощен такъв, не означава,
че дружеството не е поддържало регистър на предявените рекламации. Сочи, че
прибързано му е наложена санкция, тъй като целта преди всичко на законодателя е
осъществяване на превантивна функция, а не незабавно налагане на санкция.
Алтернативно моли, в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП, да квалифицира случая като маловажен.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат С.Д. от ЛАК, която
пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно
издадено. Поддържа жалбата, като изтъква, че в деня на проверката продавачката
в магазина не е могла да открие регистъра, тъй като помещението е малко, има
заредена стока и множество документи, поради което й е било трудно да го
намери. Сочи, че управителя на дружеството е изпълнил даденото в протокола от
проверката предписание и е представил регистъра в офиса на КЗП. Развива
подробни доводи обосноваващи тезата на жалбоподателя за маловажност на
извършеното нарушение и че не е било необходимо още при първо такова да бъде
санкционирано дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Представили са писмено становище на представляващия ги
по пълномощие юрисконсулт Борисова /л.22-23/, в което се навеждат подробни
доводи по законосъобразността и обосноваността на издаденото НП. Пледират
жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди постановлението.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите В.Г.Ч., Е.М.Х. и Р.В.К., както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
„АДН 13” ЕООД било със седалище
и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.”Никола Петков” № 10 и се представлявало
от управителя Н.Н.Н.. Дружеството стопанисвало търговски обект - магазин за
хранителни стоки на същия адрес – гр.Ловеч, на ул.”Никола Петков” № 10. В
обекта се предлагали да продажба тютюневи изделия (опаковани цигари),
безалкохолни напитки, бира, пакетирани захарни и шоколадови изделия, запалки.
На 20.06.2018 г. в обекта на дружеството
била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите –
Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Р.К.. По време на проверката
присъствала и свидетелката Е.Х. – продавач в магазина. По време на проверката
бил изискан регистър на предявените рекламации, но такъв не е бил представен от
продавача в обекта. Констатирано било, че в търговския обект няма обявена
информация за друг адрес, където клиентите могат да предявяват рекламации. В
обекта имало поставен и работещ ЕКПФП, видно от приложения към констативния
протокол фискален бон /л.14/. За резултатите от проверката свидетелката В.Ч.
съставила констативен протокол № К – 2643904 от 20.06.2018 г. /л.13-14/, в
присъствието на свидетелката Р.К.. Протоколът бил съставен и в присъствието на продавача
в магазина – свидетелката Е.Х.. Тя също
подписала протокола.
В съставения констативен протокол
бил поканен управителя или упълномощено от него лице да предоставят в офиса на
комисията регистър за предявените рекламации.
На 27.06.2018 г. в комисията се
явил управителя на дружеството Н.Н., който представил на свидетелката В.Ч. регистър
на предявените рекламации /л.12/, започнат през 2018 година. Съставен бил
протокол за проверка на документи № К-0109095/27.06.2018 г. /л.11/, като
приложение към по-горе цитирания протокол и който бил подписан от управителя на
дружеството. В задължителните предписания на този протокол било отразено, че за
в бъдеще дружеството следва да поддържа регистър на предявените пред търговеца
и упълномощените от него лица рекламации.
В резултат на проверката, свидетелката
В.Ч. приела, че при проверката на 20.06.2018 г. в обекта на търговеца не е бил
представен регистър на предявените рекламации и че не е имало обявена информация
къде се предявяват рекламации. Приела това за нарушение на разпоредбата на чл.127,
ал.2 от Закона за защита на потребителите, поради което съставила на дружеството
АУАН № К-0045630/27.06.2018 г. /л.9-10/, в присъствието на управителя Н.Н.. Като
свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Р.К..
Актът бил подписан от управителя Н., като в графата „възражения по акта” той вписал,
че няма такива.
Няма данни, в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да е било подавано писмено възражение от „АДН 13” ЕООД срещу така
съставения АУАН.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, като приетата в АУАН фактическата
обстановка изцяло била възприета и от наказващия орган, който също квалифицирал
установеното като нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП и наложил на
дружеството предвидената за това нарушение имуществена санкция в размер на 500
лева на основание чл.222 от ЗЗП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган видно от заповед № 290/22.04.2015
г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.16/ и въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 година /л.15/.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Следва да се посочи, че
правилно, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП,
като дата на извършване на нарушението е посочена 20.06.2018 г., т.е. датата на
проверката, когато същото е било установено. В случая се касае за осъществено
т.нар. „продължено административно нарушение”. При него нарушителят
непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не
предприеме дължимото действие, предписано от закона.
От събраните по делото
доказателства и от анализа им, се установява по безспорен и категоричен начин,
че от дружеството жалбоподател, стопанисвайки магазина в гр.Ловеч, са
осъществили състава на вмененото им в АУАН и обжалваното НП нарушение.
Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължава търговците да поддържат регистър
на предявените пред тях или на упълномощените от тях лица рекламации. Изводът
от така цитираната разпоредба е, че законодателя не е въвел категоричното
задължение въпросния регистър да се поддържа непременно в търговския обект.
Аргумент за това е и нормата на чл.127, ал.4 от ЗЗП, според която, приемането
на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където
е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца
или на друго място, посочено от търговеца. Характерно за разглеждания случай
обаче е, че адреса на търговския обект и този по седалището и адреса на
управление съвпадат – гр.Ловеч, ул.”Никола Петков” № 10. В разглеждания казус
актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента на проверката – 20.06.2018
г., търговецът въобще не е имал създаден регистър на предявените рекламации.
При проверката на 20.06.2018 г., на която е присъствал и продавача в магазина е
било констатирано, че в обекта не се поддържа регистър на предявените
рекламации, като проверяващите са дали възможност такъв допълнително да бъде
представен, явно отчитайки разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП. При
документалната проверка на 27.06.2018 г., на която е присъствал управителя на
дружеството Н.Н., е бил представен такъв /л.12/, като на него е било
отбелязано, че е започнат през 2018 година, но не е отбелязана конкретната
дата, т.е. по никакъв начин не става ясно дали регистъра е бил започнат преди
датата на проверката и действително не е бил намерен от продавачката в обекта,
в какъвто смисъл са наведените от жалбоподателя твърдения и показанията на
сочения от него свидетел Х. или пък е бил започнат след това, за да бъде
представен при документалната проверка. Нещо повече – при съставянето на АУАН,
в който ясно е бил формулиран състава на извършеното нарушение, управителя на
дружеството е посочил, че няма възражения, т.е. мълчаливо се е съгласил с
констатациите, че до 20.06.2018 г., стопанисвайки търговския обект, дружеството
не е поддържало изискуемия по закон регистър на предявените рекламации.
Наказателното постановление е било издадено на 25.09.2018 г., т.е. три месеца
след съставянето на АУАН, през което време от дружеството-жалбоподател отново
са имали възможност да представят доказателства, че са поддържали регистър към
датата на проверката в магазина. В хода
на съдебното следствие по настоящето дело, жалбоподателят също не е ангажирал
доказателства за воден от него регистър на предявените рекламации, създаден
преди 20.06.2018 година.
Изложеното по-горе обосновава
извод за осъществено от обективна страна на признаците на състава на
нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП и правилно, както актосъставителят, така и
наказващия орган са го квалифицирали по този текст от закона. „АДН 13” ЕООД,
извършвайки търговска дейност в стопанисвания от него обект в гр.Ловеч, е
следвало да действа с необходимата грижа и да поддържа регистър на предявените
рекламации, като съществена част от защитата правата на потребителите и
гаранция за безопасността и качеството на стоките и услугите. Вмененото му с
разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължение не е било изпълнено, като
извършваната търговска дейност е била осъществявана без да се поддържа такъв
регистър до момента, когато му е била извършена проверка от органите на КЗП.
Ето защо, обосновано, в съответствие с материалния закон е била ангажирана
отговорността на дружеството по чл.222 от ЗЗП.
Що се отнася до размера на имуществената
санкция, то тя е индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер,
като явно е отчетен фактът, че нарушението е било извършено за първи път.
Във връзка с това, следва и да
се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните прения доводи за
маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице административно
нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би
следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се
установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по
делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на
ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Това е така, тъй като административно-наказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага
съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната
административно-наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на
законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в
административно-наказателното производство преценката относно наличие на
основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган,
като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на
законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай, въпреки,
че няма данни в тази насока (освен посочването на това обстоятелство в
съставения АУАН), съдът прие, че нарушението е извършено за първи път, тъй като
и наказващия орган е наложил минималния размер на предвидената в закона
санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че все пак търговецът е коригирал
веднага след проверката липсата на регистър на предявените рекламации и както
се посочи и в установената фактическа обстановка – още преди съставянето на
АУАН е преустановил нарушението. Освен това, следва да се има предвид, че проверката
в магазина на търговеца е била комплексна и други нарушения по ЗЗП не са били
констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро
проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено
поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на потребителите.
Няма данни наказващият орган да
е съобразил също така и имотното състояние на нарушителя, съгласно изискванията
на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По делото няма ангажирани доказателства в тази насока,
но от характера на предлаганите стоки, себестойността им, големината на
търговския обект и местонахождението му може да се направи до голяма степен
обосновано предположение, че оборотите в обекта на търговеца не са били големи,
респективно и печалбите. На този фон, не без значение е и обстоятелството, че с
бездействието си жалбоподателят не е имал за цел да укрие доходи или забави
някакво плащане към фиска или пък да увреди по
някакъв начин правата на потребителите, напротив, както се посочи по-горе, при
проверката не е имало констатирани други нарушения. Нарушението е формално, от
него не произтичат преки вредни последици за потребителите, тъй като липсата на
регистър на предявените рекламации е установена в следствие на рутинна проверка
от органите на КЗП, е не по сигнал на потребител, на когото по някакъв начин е
било препятствано правото да подаде рекламация. Затова и една такава санкция,
макар и в минимален размер, би била необосновано тежка и несъразмерна на
извършеното.
Ето защо, обсъждайки тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав стигна до извода, че констатираното
нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен пропуск на търговеца, а не на
целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по
някакъв начин установения от ЗЗП ред и с това да увреди правата на
потребителите. Не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението
както се посочи по-горе е извършено за първи път.
С оглед на тези съображения,
съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен
на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел
предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в
съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил
материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е било
необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от
първия път да се налага предвидената от закона санкция, която макар и в
минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя, който явно
не реализира големи обороти.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2018 - 0045630 от 25.09.2018 г. на Директора на Регионална дирекция
– Русе към Комисията за защита на потребителите – София, с което е наложено на „АДН
13” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Никола Петков” № 10,
ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Н.Н., административно наказание
на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция
в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :