№ 287
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело
№ 20203100901376 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:08 часа се явиха:
При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се
явиха:
Ищецът СТ. Г. К., редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не
се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат А.С. и адвокат
Н.В., редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание.
Вещите лица Д. Анг. Д. и Ал. Хр. В., редовно уведомени, не се явяват
в съдебно заседание, депозирали молби делото.
Свидетелят Р. В. КР., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
Съдът, след като констатира, че свидетелят Р. В. КР. се явява в
днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до
пристъпване към неговия разпит.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, липсата на
възражения и данни за уважителни причини за неявяване на представител на
ответника, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК
прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 638 от
разпоредително заседание на 31.05.2021 година, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. Г. К.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А.С., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в качеството му на
увредено лице и наследник на пострадало лице, чиято смърт е настъпила в
резултат от ПТП на 10.09.2019 г. на междуселищен път гр. Варна - гр.
Белослав, обл. Варна, причинено от водача на лек автомобил „*****“, с рег.
№ ********, управляван от Р. В. КР., ведно със законната лихва от 28.10.2019
г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до
изплащане на главницата, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв.
М.Г., оспорва главния иск единствено по размер като счита, че обезщетение в
размер на 200 000 лв. е завишено и противоречащо на принципа за
справедливост. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
починалия Е. К..
С депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва
изложеното в отговора относно релевираното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалото лице и поддържа изложеното в
първоначалната си молба.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с
който препраща към възраженията си срещу основателността на предявения
иск по размер.
2
След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността
на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на
ищеца:
В исковата молба се сочи, че на 10.09.2019 г. на междуселищен път гр.
Варна - гр. Белослав, обл. Варна, е настъпило тежко ПТП с единствен
участник автомобил „*****“, с рег.№В**** РН, управляван от Р. В. КР..
Пасажер в автомобила бил синът на ищеца - Е. С. К., който следствие на ПТП
получил тежки наранявания. Пострадалият бил хоспитализиран в МБАЛ
„Света Анна - Варна“, където след множество извършени животоспасяващи
операции бил поставен в състояние на изкуствена кома. В резултат на
тежките увреждания на 07.10.2019 г. Е. С. К. починал. По време на болничния
престой С.К. бил неотлъчно до сина си с надежда състоянието му да се
подобри. Следствие на настъпилата смърт ищецът изпитал непреодолима
мъка по загубата на единствения си син, която ще го съпътства през целия му
живот още повече предвид обстоятелството, че ищеца загубил и съпругата си
няколко години преди сина си.
Автомобилът бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД, валидна до 15.04.2020 г. Подсъдимият Р. В.
КР. бил признат за виновен за настъпването на ПТП, причинило смъртта на Е.
С. К., с Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на
ВОС.
Противопоставя се срещу направените от ответника възражения,
включително и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат като
счита, че представляват обстоятелства подлежащи на установяване.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба
застрахователното дружество изразява становище за допустимост на
предявените искове, като не ги оспорва по основание, но оспорва техния
размер. Оспорва началната дата на акцесорния иск за лихва. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
3
„Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил причинил ПТП.
Не се спори от ответника, че с влязлата в сила Присъда №
61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, с която лицето
Р. В. КР. е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Е.
К., били установени вината на подсъдимия и противоправността на деянието.
Наред с това според ответника по делото не били изяснени механизма на
настъпване на ПТП и непосредствената причина, довела до смъртта на Е. К.
предвид периода от настъпването на процесното ПТП на 10.09.2019 до
настъпването на смъртта на 07.10.2019 г.
Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалото лице, като твърди, че последният не е бил с
поставен предпазен колан, поради което е получил по – тежки увреждания.
В заключение счита, че претендирания размер на обезщетение е
завишен и противоречащ на принципа за справедливост, като намира за
справедливо обезщетение в размер на 120 000 – 140 000 лева, което следва да
се намали с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото
лице.
Относно правната квалификация на исковете: Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 497 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в
сила Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС
е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, поради което тези въпроси не
могат да се пререшават.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти: Лек автомобил
„*****“, с рег. № ********, управляван от Р. В. КР. към 10.09.2019 г. е бил с
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. С влязла в сила Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по
описа за 2020 г. на ВОС, лицето Р. В. КР. е признат за виновен за
причинената по непредпазливост смърт на Е. К., като с присъдата са били
установени вината на подсъдимия и противоправността на деянието.
4
Доказателствена тежест: В условията на главно и пълно доказване
ищецът следва да установи, вида, характера и интензитета на претърпените
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от
причинената следствие на ПТП смърт на лицето Е. С. К.. По отношение на
акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение - следва да
установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това
се е случило.
Ответникът следва да докаже възраженията си относно механизма на
настъпилото ПТП, както и за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалото лице, като установи негово противоправно поведение,
намиращо се в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП. Следва да докаже и твърденията си, че лицето Е. С. К. не е
бил с поставен предпазен колан.
Страните са ангажирали доказателства за установяване на твърденията,
респективно възраженията си съобразно разпределената доказателствена
тежест.
По предварителните въпроси: Делото подлежи на разглеждане по
реда на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.Адв. С.:
Запознати сме с определението на съда.
Адв. В.: Запознати сме с определението на съда.
Адв. С.: Нямаме възражения по доклада и молим да бъде обявен за
окончателен.
Адв. В.: Присъединявам се към колегата.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на постъпили възражения от
страните по изложения доклад на делото счита, че следва да бъде приет като
окончателен, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в Определение
№ 638 от 31.05.2021 година.
5
Адв. С.: Поддържаме исковата молба. Моля да приемете представените
писмени доказателства с исковата молба.
СЪДЪТ счита, че приложените писмени доказателства към исковата
молба са допустими и относими към предмета на спора и следва да бъдат
приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените
с исковата молба писмени документи, както следва: заверени копия на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1979 от 18.09.2019 г.;
Присъда № 61/12.-11.2020 г. по НОХД № 1072/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Варна; Искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение с вх.№ ОК-678433/28.10.2019г.; Писмо до „Бул Инс“ АД с вх.№
НЩ-7450/09.12.2020 г; Препис – извлечение от акт за смърт на Е. С. К.;
Удостоверение за наследници на Е. С. К. с изх.№ АУ102844ОД/17.10.2019г.;
Съобщение за смърт на Е. С. К.; Справка от електронната система на
Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и
адвокатско пълномощно
СЪДЪТ докладва, че с писмо вх.№11124 на 09.06.2021 г. е постъпило
изисканото за послужване НОХД № 1072/2020 г. от Варненски окръжен съд,
Наказателно отделение, ведно с ДП № 303/2019 г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна, съдържащо 2 тома, том 1 - 67 листа, том 2 - 156
листа).
СЪДЪТ счита, че изисканото дело следва да бъде приложено по
настоящото дело до приключване на производството, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото , постъпилото с
писмо вх.№11124 на 09.06.2021 г. изисканото за послужване НОХД №
1072/2020 г. от Варненски окръжен съд, Наказателно отделение, ведно с ДП
№ 303/2019 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№11367 от 11.06.2021г. от
6
адвокат М.Г., пълномощник на ответника, с която представя платежни
документи за внесени депозити за комплексната експертизата и свидетеля.
Молят тези разноски да им бъдат присъдени, а молбата да се приеме за
списък по чл.80 от ГПК за настоящата инстанция.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 11386 на 11.06.2021 г. от
вещото лице д-р Д. Анг. Д., в която същият сочи, че в периода от 21.06.2021 г.
до 30.06.2021г., включително е в платен годишен отпуск за комплексна
съдебно - медицинска и автотехническа експертиза, делото да бъде отложено
за друга дата и час, за която да бъде уведомен своевременно.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 11424 на 14.06.2021 г. от
вещото лице Ал. Хр. В., в която моли делото за бъде отложено и да му бъде
дадена възможност да изготви комплексната съдебно - медицинска и
автотехническа експертиза, тъй като поради късното уведомяване на
11.06.2021 г. е в невъзможност да я изготви за 21.06.2021 г.
Адв. С.: Моля да бъде дадена възможност на вещите лица да изготвят
експертизата.
СЪДЪТ като взе предвид постъпилите молби от вещите лица и
посочените уважителни причини от същите, счита, че на вещите лица следва
да бъде дадена възможност за изготвят заключението си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещите лица Д. Анг. Д. и Ал. Хр. В. да
изготвят допуснатата комплексна съдебно - медицинска и автотехническа
експертиза, като
УКАЗВА на вещите лица, че на основание чл.199 от ГПК следва да
представят заключението си най-късно една седмица преди съдебното
заседание.
Адв. С.: Водим допуснатите ни двама свидетели.
СЪДЪТ, като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, счита, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените свидетели от ищцовата страна и призования свидетел за
7
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при режим на водене от
ищцовата страна Р.С.А. и К.П.К., с показанията на които да се установи вида,
характера и интензитета на претърпените болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от причинената вследствие на ПТП смърт на
лицето Е. С. К..
ДОПУСКА до разпит като свидетели, при режим на призоваване за
ответната страна Р. В. КР. за установяване механизма на ПТП, а именно: на
коя седалка е пътувал починалия, бил ли е поставил обезопасителен колан и
как е настъпило ПТП.
ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел за ответната
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Р. В. КР., ЕГН **********, българин; български гражданин; със средно
образование; студент в Технически университет, неженен; осъждан; без
родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на съда:
Свид.К.: Да, знам за кой случай съм тук. Тръгнахме горе - долу по
обяд, с брат ми на указната дата. Преди да тръгнем си сложихме коланите.
Тръгнахме от гр.Варна по посока гр.Белослав. Брат ми се казваше Е. С. К..
Той не ми е роден брат, но живяхме заедно в едно домакинство. Повече от 10
години живяхме заедно. Чувствах го като мой брат, бяхме близки.
Аз шофирах лекия автомобил „*****”. Времето беше слънчево. Беше
сух път. Слязохме от Аспарухов мост и тръгнахме в посока гр.Белослав. Не се
сещам точната скорост, с която карах. Наистина, не знам и не мога да Ви кажа
дали е било бързичко. И двамата бяхме с колани. Ние, по принцип сме
научени и двамата да слагаме колани веднага. Той се возеше отпред на
предната седалка на автомобила.
На разклона на Звездица колата поднесе. За да мога да я изправя -
8
завъртях на обратната посока волана, но излязохме от пътя и се ударихме в
дърво. Ако бях завъртял волана в същата посока не знам какво щеше да стане.
Доста силен трясък имаше. Понеже брат ми издаваше звуци и аз гледах да го
запазя. От неговата страна беше удара. Колата се завъртя един път около оста
си и с неговата врата странично се удари.
Първо слязох от колата за да повикам някой за помощ, да се обади на
тел.112. След като видях, че има някой го помолих да ми помогне. Той каза,
че вече се е обадил. Аз се върнах веднага през прозореца за да мога да държа
брат ми в кондиция и го пръсках с вода. Не съм го вадил от колата. Просто му
премерих пулса и видях, че езика му не е глътнат и гледах да го държа в
кондиция. Хората ми даваха също вода да мога да го пръскам и докато не
пристигна линейката - аз не слязох от колата. Когато дойдоха пожарникарите
ме помолиха да сляза от колата и аз излязох през прозореца. След това го
извадиха и го сложиха на земята. Те му завързваха краката за да може да е в
изправено положение на земята и понеже аз се опитах да им помогна да им
повдигна таза - те ми казаха да се отдръпна и аз се отдръпнах. Аз влязох в
другата линейка - имах наранявания, но не бяха чак толкова сериозни.
В болницата нищо конкретно не ми казаха. Казаха ми, че е в тежко
състояние. После на мен ми казаха, че са ми набили успокоителни защото аз
доста се притесних и чак на следващия ден помня, че вече съм в болницата на
легло. След известно време в болницата Е. дойде в съзнание. Даже го
посещавах в болницата колкото мога, понеже бях ученик все още. Той не
можеше да говори, понеже имаше тръбичка за дишане в гърлото, но с жестове
се разбирахме. Мисля, че в петък отидох в болницата за последно. Те тъкмо
затваряха за посещения, но ме пуснаха. Понеже той харесваше отбора
„Левски” - дадох му един шал на „Левски”. По изражението му виждах, че се
радва и просто му казах да се държи. /Свидетелят плаче/.
Категорично колана му беше поставен. Не съм го пипал неговият колан.
Не съм сигурен кой е откопчал неговия колан. Пожарникарите първи стигнаха
до него - предполагам, че пожарникарите му свалиха колана преди да го
свалят от колата.
Адв.С.: Нямаме въпроси към свидетеля.
9
След разпита свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Р.С.А., ЕГН ********* , българин; български гражданин; със средно
специално образование; женен; неосъждан; без родство и дела със страните;
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което
същият обеща да говори истината.
Свид. А.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на съда:
Свид. А.: Познавам С. от зимата на 2016 г., откакто той дойде да работи
в Пожарната в гр.Провадия. Оттогава досега продължаваме да работим в една
смяна, от един екип сме. С. е човек, на който може да се разчита и винаги би
помогнал на всеки, ако има възможност – народен, земен човек.
Запознат съм много добре със ситуацията. В деня, когато стана
нещастният случай дори той потърси моята помощ по някакъв начин чрез
познати да се опитаме да разберем какво се е случило и как са децата, в
случая. Това беше единственият му син. Нямаше друго родно дете. В този ден
аз почивах и той почиваше, защото сме в една смяна. Намерих контакт с един
мой братовчед от „Гражданска защита”. Той звънна на хората, които бяха на
произшествието и получихме информация, че единият от двамата е тежко
пострадал, а другият е в по-добро състояние. Те още не знаеха кой, кой е в
случая, за да ни кажат. След това аз дойдох при него в болницата като
приятел да го подкрепям, защото той беше съсипан и сринат.
Първоначално докторите казваха, че ситуацията е много тежка. После
нещата се подобриха, дадоха му някаква надежда. Дори се говореше за
изписване и не мина и няколко дена след това, което го коментирахме и той
сутринта като дойде на работа съобщи тежката новина, че синът му е
починал. Мисля, че по пътя докато пътува към Провадия са му звъннали да му
кажат.
Всичко, което се случваше със С. беше 100% насочено само към сина
10
му и нищо друго не го интересуваше. Просто това беше най-важното за него
да направи всичко, което е по силите му. В периода от инцидента до
информацията за смъртта на момчето, всичките усилия на С. бяха насочени
към това той да спаси живота на детето си.
С. беше много близък със сина си. Хобито на сина му беше футбол и
той тренираше. Моят син също тренира футбол и са играли един срещу друг и
ние със С. сме присъствали на почти всички мачове, докато те играеха. Той го
подкрепяше постоянно. Те живееха в едно домакинство и имаха постоянна
непрекъсната връзка. Синът му беше сираче, защото съпругата на С. е
починала по - рано. С. беше единственият човек, който можеше да се грижи
за него и това изгради силна връзка между тях.
На въпроси на адв. С.:
Свид. А.: С. след инцидента малко или много, като че ли си намали
контактите с хората и се затвори в себе си. Много пъти е казвал: Аз за какво
за да живея, аз за какво да живея“ - това му беше постоянна приказка в
устата.
Аз присъствах на погребението на сина му. С. посещава гроба много
често, даже и според мен повече отколкото трябва. Той там като отиде и
после на другия ден е направо сринат. Давам си сметка, че той си причинява
емоционална травма с всяко отиване на гроба.
Да, откакто познавам С. той вече беше вдовец. Майката на Е. беше вече
починала.
На въпроси на съда:
Свид. А.: Не мога да отговоря дали се и консултирал с психолози. Идва
на работа и изпълнява си задълженията. Ситуацията е много особена за
семейството. Според мен той го преживя този момент и приема случилото се
в себе си, защото не обвинява другото момче и продължава да живее с него.
Тя ситуацията при всички случаи не е умишлена.
Сина му беше фен на „Манчестър Юнайтед” и тук съвсем скоро
„Манчестър Юнайтед” играеше с друг отбор и като гледахме мача по
11
телевизора той си спомни за сина си и сълзите му тръгнаха.
Мечтата на момчето беше да стане футболен съдия. Дори бяха си
уговорили нещата като завърши да запише да учи в гр.София. С. имаше
планове и беше решил, когато завърши момчето му да го запише в гр.София
да учи - за да му изпълни мечтата. Бяха начертали живота на Е. за много
време напред. Като единствен негов син - той беше единствената му подкрепа
в живота. Той много тежко изживява всичко и ние се опитваме да го
подкрепяме всячески.
Адв.С.: Нямаме други въпроси към свидетеля.
След разпита свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
К.П.К., ЕГН **********; българин; български гражданин; със средно
образование; женен; неосъждан; без родство и дела със страните;
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което
същият обеща да говори истината.
На въпроси на съда:
Свид. К.: Познавам С.. Работим в Пожарната в гр.Провадия. В една
смяна сме, заедно и с предния свидетел. Познавам го от пролетта на 2016 г.,
когато започнах работа. Познавам го като добър, лъчезарен човек и винаги
готов да направи добро. Обичаше шегите, радваше се на живота. Сред
колегите с добро име се ползваше. Винаги е готов услуга на някой колега да
направи. Не познавам човек, който може да каже нещо лошо за него.
Знам, че имаше момче. Знаех, че С. е загубил брат си и съпругата си.
Единствено детето му беше останало и то беше за него всичко. След този
трагичен инцидент доста се промениха нещата. Още по-лошото беше, че след
като стана катастрофата те го взеха в много тежко състояние, но му дадоха
надежда, че ще се подобри и не знам дали и имаше и месец, но през този
период С. какво ли не направи за да осигури лекарства -медикаменти, за да
помогне на детето да се подобри, защото не всичко имаме в България. И след
12
като му съобщиха, че синът му е починал - това беше най-съкрушителното
нещо, което съм виждал. Не мога да опиша болката, която видях у този човек.
Определено след това С. стана по-затворен и по-мълчалив. Не искаше
да се говори за това. Аз с колегата, който беше преди това на разпит бяхме на
погребението на сина му. Беше много тежко. Просто само като си помисля, че
е възможно това нещо да се случи и … Такъв ни е живота, че не е само розов.
Той почна повече да търси ангажименти да работи, да прави нещо. Аз поне
съдейки по себе си, ако съм на негово място и не правя нещо и бездействам
просто ще подлудея. Ние като приятели се опитваме да го подкрепяме по
всякакъв начин. Вече близо две години той е опредено по-различен човек.
Много тежко е.
Адв.С.: Нямаме други въпроси към свидетеля.
След разпита свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. С.: Нямаме други искания в днешно съдебно заседание.
За изслушване на допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 27.09.2021 година от 14:00 часа, за която дата ищецът ще се
счита за редовно уведомен от съдебно заседание чрез процесуалните си
представители, а ответникът ще се счита за редовно уведомен по реда на 56,
ал.2 от ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица Д. Анг. Д. и Ал. Хр. В. за датата на
следващото съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:51
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13
Секретар: _______________________
14