Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 05.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ДОБРИЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ
СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на
секретаря Стоянка Петрова
разгледа докладваното от
съдия Митева АНД № 1095 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.О.Я. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. В. К. –
ДАК, срещу НП № * г., издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.
Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение:
- по чл. 40, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;
- по чл. 147, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева;
- по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
С жалбата се прави искане
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли
процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна,
редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:
На 13.04.2020 г. по получен сигнал за
настъпило ПТП св. Г.К.М. – служител в Сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, посетил
паркинга пред магазин „*“ на бул. „*“, където установил, че л. а. марка „*“ с рег.
№ *, бил ударен от друг автомобил, който обаче не бил установен на място.
Съгласно получения сигнал за ПТП другият л. а. бил марка „* с рег. № ***.
Водачът на л. а. марка „Д*” с рег. № * –
жалбоподателят Я., бил установен на * г., когато св. М. образувал срещу него
административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Г.Л.Д. съставил
АУАН Серия **** г., в който словесно изписал констатираните на * г.
административни нарушения, а именно – „на * г. около * ч. в гр. Д*, бул. „*”
пред магазин „*“ управлява л. а. „*” с рег. № ** като предприема маневра
движение на заден ход и блъска паркирания л. а. „*“ с рег. № *, след което
напуска мястото без да уведоми органите на МВР. МПС не е представен на
задължителен ГТП” и ги квалифицирал като:
- нарушение по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се убедил, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението. ПТП;
- нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП;
- нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП –
водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед.
Въз основа на така съставения АУАН, на * г.
било издадено и процесното НП № * от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР гр.
Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган
възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по
следния начин:
- движи се на заден ход, без да се
убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. ПТП -
нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева;
- не е представил ППС на технически
преглед - нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.
181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева;
- не спира и не установява последиците от
ПТП - нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В хода на съдебното производство бил проведен
разпит на актосъставителя М. и на свидетеля при съставяне на акта Д., както и
били изискани снимки, изготвени във връзка с описаното в АУАН нарушение и бил
установен водачът на л. а. марка „*“ с рег. № *– Е.Д.С., допуснат в качеството
на свидетел по делото.
В показанията си като свидетел актосъставителят
посочил, че нищо не си спомня по случая, при предявяване на процесния АУАН е
заявил, че подписът е негов, както и че той е извършел поправката на датата в
акта. Актът бил издаден на
17-ти, както го е поправил, а самото нарушение било на *април, но има известен период, в който да установят лицето и за това така се е случило.
Св. Д. също е посочил, че не си спомня подробности.
Присъствал е само при съставяне на АУАН и обяснил, че датата в АУАН е поправена, тъй като става
на въпрос за ПТП, което е обслужено след датата на настъпване, а когато се
разпечата през служебните таблети те изкарват датата на нарушението автоматично и затова датите са поправени навсякъде. Колегата му е пуснал акта на 17-ти, но
понеже е описано нарушение от 13-ти, всички дати излизат от 13-ти, което е наложило и
поправката.
Разпитан в качеството на свидетел Е.С. посочил, че управляваният от него автомобил бил спян пред магазин „АВС“ успоредно на булеварда на аварийни и водачът му влязъл в магазина. Било лято, но не помни дата. Пред него, перпендикулярно на булеварда, имало спряно такси
„Дачия комби“, паркирало на тротоара срещу касата.
Когато св. С. излизал от магазина, продавачката го попитала този автомобил дали е негов и му подала бележка с номера на автомобила и му казала: „Този номер Ви удари“. Св.
С. се обадил на Пътна полиция, защото водачът на другия автомобил го нямало. Издирили го, ходили до КАТ, написали каквото
трябва и това било. Св. С. не е видял какво се е
случило.
Според свидетеля, водачът на таксито е
давал назад
и е ударил с негова задна дясна броня предната броня в дясно
на управлявания от С. автомобил.
Така описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени
доказателства в хода на съдебното производство, приобщени по надлежния ред, а
именно - жалба вх. рег. № * г.;
Наказателно постановление № *г.; справка *г.; АУАН № * г.; справка/картон на
водача Г.О.Я.; справка от сектор „Пътна полиция“ рег. №* г., ведно с 2 бр.
снимки и справка за собственост на лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка,
подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
АУАН е съставен в присъствие
на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел,
посочен като свидетел на съставяне на акта.
Както е известно от правната
теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига
обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе
посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично
е записано, че е свидетел при съставянето на акта. Втори свидетел няма.
Настоящият съдебен състав намира,
че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно
която при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което
се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за
да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел
опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В тази насока е и
константната съдебна практика /Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по к.а.н.д. №
8/2016 г. на Адм.С – Добрич/.
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление.
Допуснатото процесуално нарушение,
описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до
нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение
обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на
държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност. При
проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до
ненаказване на виновния нарушител.
Следователно, доколкото
процесния АУАН е съставен на * г. за нарушения, извършени на * г. и установени
само от св. Г.К.М., то той е следвало да ангажира други двама свидетели, които
да присъстват при съставяне на акта. Като не го е сторил, актосъставителят е
допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя.
В т. см. според
съда, АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила и съответно този акт не може да се ползва с установената в
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.
Независимо от изложеното, съобразявайки
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и
обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:
Настоящата
инстанция намира, че ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поради констатираното по-горе
нарушение на процесуалните правила, съставеният АУАН е загубил
доказателствената си сила. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да
събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.
е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.
В хода на съдебното производство
с оглед установяване на всяко едно от трите нарушения и техния автор, както и
предвид лаконичните показания на актосъставителя, че не се спомня подробности,
съдът е ангажирал показанията на св. С. – другия участник в ПТП. В
действителност обаче, фактическата обстановка в акта за установяване на
административно нарушение /респективно в наказателното постановление/ не може
да се основава единствено върху твърденията на свидетел, който във всички
случаи е заинтересован от наказването на жалбоподателя. В настоящия случай
актът е съставен при съществени процесуални нарушения, защото при съставянето
му са взети предвид само и единствено данните, посочени от собственика на МПС,
участвало в ПТП – св. С., който е заинтересована страна по случая и само въз
основа на тия данни е недопустимо ангажирането на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
По делото липсват доказателства,
че актосъставителят преди да състави АУАН е изяснил фактическата обстановка на
извършеното пътнотранспортно произшествие, както и не е изготвил нито Протокол
за ПТП, нито участниците в ПТП са попълнили Декларации в случая. Предвид
изготвените снимки на пострадалия автомобил, е следвало преди съставяне на АУАН
актосъставителят да извърши оглед и на автомобила, управляван от нарушителя,
като съпостави евентуално установените увреждания с тези на другия автомобил
или най-малкото да ги опише надлежно в един протокол за ПТП.
От
събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричния извод,
че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Съдът намира, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП.
В конкретния случай съдебният
състав стигна до извода, че липсата на незаинтерисовани свидетели на
нарушението, респ. на съставянето на акта, липсата на други писмени
доказателства, вкл. и от разпита на актосъставителя и на свидетелите, води до
невъзможност описаните в АУАН административни нарушения да бъдат установени и
доказани по безспорен начин.
Съдът намира за нужно да
отбележи, че в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само на административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за
отмяна на наказателното постановление.
С оглед изложеното, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и
необосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № * г., издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД
на МВР – гр. Добрич, с което на Г.О.Я. ЕГН ********** *** за нарушение:
- по чл. 40, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;
- по чл. 147, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева;
- по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: