№ 259
гр. Враца, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Ц.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 2420/28.03.2024г., подадена от А. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Враца, ж.к. „***" ***, вх. ***, чрез адв. Ж. Д. Д. от гр. Велико
Търново, против решение № 68 от 09.02.2024г. по гр.д. № 1143/2023г. на
Районен съд – Враца в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 750 лева до
пълния предявен размер от 7 000 лева и в ЧАСТТА, с която е осъден да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и
Здраве" АД, гр. София сумата 657.62 лева, представляваща разноски за
производството съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон -
не спазване на принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне
на обезщетението за неимуществени вреди, и съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила, като счита, че не е налице хипотезата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, за да бъде намалявано определеното обезщетение. Поддържа,
че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава. Счита, че заместващото обезщетение за причинените му от
противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди следва да е
в размер 7 000 лева. Посочва, че законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди - в размер 10 420 млн. лева при
причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно
застрахователно събитие - арг. от чл. 492, т. 1 от КЗ, като по този начин той е
целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претърпените
болки и страдания. Съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие
- края на 2022 год., и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика, счита, че справедливият размер на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди при подобни
травматични увреждания следва да е в размер 7 000 лева. Изтъква, че Районен
съд - Враца е постановил решението си при неправилно приложение на
института на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е извел необоснован
и неправилен извод за приложимост на този институт от страна на
пострадалото лице, в противоречие със събраните по делото доказателства и
при неправилно ценене на същите, както и че не се е съобразил със
задължителната съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963 г. и трайната
практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения. Жалбоподателят счита за неправилно и решението в частта, с която
е осъден да заплати на ответника сумата 657.62 лева. Моли съда, да отмени
решението на Районен съд - Враца в частта, в която е отхвърлен иска за
сумата над 1 750 лева до сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като неправилно и незаконосъобразно и
осъди ответника да му заплати допълнително сумата 5 250 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2023 год. - датата на
предявяване на претенцията, до окончателното изплащане на обезщетението,
както и да му присъди направените по делото пред двете инстанции съдебни
2
и деловодни разноски. Моли също съдът да отмени решението и в частта, с
която е осъден да заплати на ответника сумата 657.62 лева.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Застрахователно
акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, гр.
София, чрез пълномощник юрк. И. Ц., е постъпил писмен отговор, с който
оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно, правилно и
мотивирано относно предявените искове за неимуществени вреди, че
обжалваното решение е постановено в пълно съответствие със събрания и
приет по делото доказателствен материал, в т.ч. неоспорените и приети от
страните експертизи. В тази връзка счита, че наведените във въззивната
жалба доводи са изцяло бланкетни и некореспондиращи с безспорно
установените по делото факти и обстоятелства. Моли съда да остави без
уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърди
изцяло решението на първоинстанционния съд като законосъобразно,
обосновано и правилно, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред настоящата инстанция. Прави евентуално възражение
за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда
на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт
е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от А. К. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Ж. Д., с която против Застрахователно акционерно
дружество „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:*********, гр. София са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на следните суми: 7 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинените му увреждания от настъпилото на 02.12.2022 г. ПТП, както и 185
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени
3
медицински услуги – прегледи и консултации с лекари-специалисти, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция пред ответното дружество – 12.01.2023
г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 02.12.2022 г., около 7:35 часа, в гр.
Враца, ул. „Васил Кънчов“ до № 94, с посока на движение към ул. „Кръстьо
Бързаков“, водачът Д.Г.Б., ЕГН **********, при управление на лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК, при движение с несъобразена
с интензивността на движението и пътните условия /мокър път/ скорост губи
контрол над управляваното МПС и се блъска в задната част на паркиран
автобус в дясно по посока на движението му. Поддържа се, че ищецът е бил
пътник на задна дясна седалка в автомобила по време на ПТП. Съставен бил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-
14813/08.12.2022 г. по описа на ОДМВР – Враца. След ПТП ищецът бил
прегледан в Център за спешна медицинска помощ – Враца и е насочен към
консултация с офталмолог. В резултат на ПТП получил разкъсна рана на
окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, което довело до
разстройство на здравето, съпроводено с болки и страдания, като и към
настоящия момент не се е възстановил напълно. Посочва се, че към момента
на ПТП за лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество по полица № BG/30/122003093775 и срок на действие от
19.10.2022 г. до 19.10.2023 г. От името на ищеца е заявена писмена претенция
пред застрахователя-ответник, който в срока с писмо изх. № 1931/11.04.2023
г. е отказал изплащане на обезщетение по образуваните щети № 0801-
000318/2023-01 и № 0801-000318/2023-02.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и
Здраве" АД, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП
относно лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК. Оспорват се
вината на водача Б. за настъпването на процесното ПТП, поради липсата на
данни за наличие на влязло в сила наказателно постановление; механизма на
настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и твърдените
от ищеца претърпени от него травми и увреждания, както и самите твърдени
увреждания – рана на окото, без пролабиране и загуба на вътреочни тъкани,
техния интензитет и проявление, и твърденията, че и към момента на
подаване на исковата молба ищецът не се е възстановил, като се твърди, че
травмите е следвало да отшумят за около 1-2 седмици и оздравителният срок
е завършил, като няма данни за продължаващо лечение. Оспорва се и размера
на претенцията за неимуществени вреди като изключително завишен и
несъответстващ на критериите за справедливост. Твърди се, че ищецът има
изключителен принос за настъпване на травмите – поради извършени като
4
пътник нарушения на правилата по ЗДвП, а именно липса на поставен
предпазен обезопасителен колан, довело до липсата на възпиращото
свободното движение на тялото противодействие, довело до контакт на
тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване в автомобила, от
което са настъпили травмите. Поддържа се, че поради съпричиняването от
страна на ищеца следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като недоказана, тъй
като не ставало ясно за каква медицинска услуга се претендира сумата, дали
същата е била необходима и в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Оспорва се и искането за присъждане на законна лихва, тъй като
рекламационният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ не е започнал да тече, предвид
произнасянето на застрахователя по предявената претенция. Иска се
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и се претендират разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа, съдебно-
медицинска и съдебно-психологична експертизи, чиито заключения не са
оспорени от страните и са приети от съда.
С доклада на първоинстанционния съд по делото, неоспорен от
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието за безспорно между
страните, а и е установено от приетите по делото доказателства, че: 1. към
датата на ПТП – 02.12.2022 г. за лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР
*** СК е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество по полица № BG/30/122003093775 и срок на
действие от 19.10.2022 г. до 19.10.2023 г., 2. че процесното ПТП е настъпило
в срока на застрахователно покритие на договора е 3. че ищецът е предявил
писмена застрахователна претенция пред ответника.
След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка,
въз основа на която е направил изводи за частична основателност на исковата
претенция за обезщетение за причинените на ищеца от деянието
неимуществени вреди, чиито размер е определил на 2 500 лева, възприел е за
основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване, след
като е установил, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради което е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и е намалил дължимото обезщетение с 30%, чиито размер е изчислил на 1
750 лева, поради което е уважил иска за неимуществени вреди за сумата 1 750
лева, а до пълния предявен размер от 7 000 лева е отхвърлил същия. Съдът е
уважил в пълен размер (за сумата от 185 лева) иска за причинените на ищеца
от деянието имуществени вреди и е присъдил законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения, считано от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение –
5
12.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,
поради което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.
272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и
изводи на районния съд за частична основателност на исковата претенция за
неимуществени вреди, за определения размер на обезщетението от 2 500 лева,
за основателност на възражението за съпричиняване и намаляване на
обезщетението с 30%, както и за основателност на иска за имуществени вреди
и за началния момент на присъждане на законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения, като препраща към мотивите на решението на
основание чл. 272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Спорът пред въззивната инстанция се свежда основно до размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и до наличието или не на твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, респ.
размерът на приноса му в целия единен съпричинителен процес между
обстоятелствата и явленията в обективната действителност, а и оттам –
наличие на основание за редуциране на определеното от съда обезщетение,
съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
6
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищеца А. Д., въззивният съд взема предвид следните
установени по делото обстоятелства:
От представеният фиш за спешна медицинска помощ от 02.12.2022 г.,
издаден от ЦСМП-Враца, е видно, че ищецът е пострадал вследствие ПТП
между автомобил и автобус, а от представените 2 бр. листа за преглед на
пациент от МБАЛ Враца и от СОБАЛ Ралчовски ЕООД, е видно, че му е
причинена разкъсно-контузна рана на горен и долен клепач на дясното око,
като е приложен шев.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на ПТП на ищеца е причинена разкъсно-контузна
рана 1 брой на горен клепач и 2 броя на долен клепач на дясното око, без
засягане на структурите на самото око. Според вещото лице, изготвило
експертизата, травмите се явяват пряка последица от процесното ПТП,
настъпили са при удар на автомобилите, съчетан с притискане между детайли
от интериора на автомобила, и са причинили на ищеца болка и страдание.
Оздравителният период е около две седмици. При прегледа, извършен на
ищеца, вещото лице не е открил остатъчни последици от травмата, има фин,
едва забележим белег на клепача; без отпадна неврологична симптоматика.
Според вещото лице лечението на ищеца е било правилно проведено, няма
данни за т.нар. „коланни“ травми, т.е. следи от охлузвания и хематоми,
образувани от натиска на колана. От експертизата се установява също, че ако
скоростта на движение на автомобила е била до 50 км/ч, носенето на
предпазен колан напълно би предотвратило тази травма. Разпитан в съдебно
заседание, вещото лице заявява, че в медицинската документация липсват
7
данни за наличие на травма в областта на гърба, че разкъсно-контузните рани
по клепачите не могат да доведат до сълзене на очите, нито до дразнене от
слънчева и дневна светлина и категорично потвърждава, че липсва травма на
лигавицата на около, като травмата по клепача не може да доведе до травма
на окото.
От заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза се
установява, че вследствие настъпилото ПТП ищецът е претърпял травматичен
стрес, който се изразява с лека тревожна симптоматика, която се соматизира –
ускорение на пулса /тахикардия/ при шофиране. Не се наблюдават структурни
изменения на психиката или други изразени психопатологии. Вещото лице
сочи, че тревожността е устойчива личностова характеристика на ищеца,
което го предразполага към повишени нива на тревожност при стресови
ситуации, но свойствата на личността му да преодолява такива ситуации е
повлияла благоприятно на бързото възстановяване и връщане към нормален
начин на живот. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът е със
здравословна ментална функция, с емоционални, поведенчески и когнитивни
компоненти, позволяващи му да се справя успешно с живота и да има
качествени междуличностови взаимоотношения. Изслушан в съдебно
заседание, вещото лице – психолог заявява, че вследствие травматичния стрес
при ищеца е имало временно разстройство на адаптацията – ограничаване на
социалните контакти, нарушаване на нормалния ритъм на живот, т. нар.
затваряне в себе си и повишена тревожност, като това състояние е
продължило около 7-8 месеца до пълното му преодоляване.
Съдът изцяло кредитира заключенията на двете експертизи – СМЕ и
СПЕ, същите са подробни и отговарят на поставени въпроси, като не
възникват никакви съмнения за тяхната правилност.
За установяване релевантните по делото факти, касаещи претърпените
от ищеца болки, страдания и неудобства, следствие на процесното ПТП, в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М. М. Т., Д.Г.Б. и И. П. В..
Свидетелката М. Т., която живее на семейни начала с ищеца, го видяла
вечерта след ПТП на 02.12.2022 г., като цялото му лице от дясната страна
било подуто, имал марля на дясното око, клепачът му бил зашит.
Свидетелката установи, че ищецът е стоял приведен, защото го болял гърба,
че имал рани и охлузвания по лицето, че окото му било притворено, на
гърбицата на носа имал рана, също на бузата и на челото от дясната страна на
лицето. От показанията й се установи, че след инцидента ищецът се чувствал
зле – както си лежал, скачал уплашен, притеснен, че някой може да го удари,
не можел да спи, пиел обезболяващи; уплахата му продължила около месец.
Свидетелката твърди също, че ищецът е музикант, свири на барабани в
ресторанти и поради болките не можел да ходи на работа, като около месец и
малко след ПТП не ходел на работа, защото го болял гърба, а окото му
постоянно сълзяло; сълзели и двете му очи, нараненото сълзяло повече, като
8
към датата на изслушването свидетелката заявява, че ищецът няма проблем с
очите. Според свидетелката след ПТП на двамата с ищеца им било трудно
финансово, тъй като ищецът не работил, а издържал семейството и купувал
лекарства; същият станал по-избухлив, напрегнат и нервен.
Свидетелят Д.Б. е управлявал автомобила при настъпване на ПТП.
Същият твърди, че в деня на ПТП рано сутринта се прибирали с автомобила
от гр. София към гр.Враца, като ищецът седял на задна дясна седалка; и
тримата души в автомобила били с поставени обезопасителни колани, но
отзад ищецът бил „прилегнал“ настрани – наляво върху седалката, тъй като
бил изморен. Свидетелят предполага, че ищецът се е ударил в подлакътника,
който се намира между двете седалки, където е пепелника. След удара в
автобуса видял, че ищеца е със забавени реакции, същият бил сънен, че текла
кръв от цялата дясна половина на лицето му, клепачът на окото му бил
сцепен, веждата също. Впоследствие клепачът на ищеца бил зашит, а на
цялото му око била поставена марля, с която стоял около 3 седмици; след
премахването й, клепачът му пак бил подут, имало оток, а очите му сълзели и
го дразнела светлината. Свидетелят установи, че след ПТП ищецът бил зле
физически и емоционално, бил уплашен, не спял, оплаквал му се, че го боли
окото, че има главоболие, че го боли гърба и тези оплаквания продължили
повече от месец. Същият твърди, че ищецът не излизал от дома си, само
лежал, ставал да се нахрани и пак си лягал, притеснявал се да не загуби
зрението си, бил уплашен и притеснен; станал по – избухлив, говори с тон,
избухва от дреболии. Оправил се след около месец и нещо.
Свидетелят И. В. е шофьорът на автобуса, в който се ударил
управлявания от свидетеля Б. лек автомобил. Часът бил около 7,30 – 7,36-7
минути. След като чул удара с колегата му веднага отишли при автомобила и
видели, че вътре имало три момчета – две отпред и едно отзад. Твърди, че
когато отворили вратите на автомобила видели, че момчетата са били с
поставени предпазни колани, защото се били отворили аербеците. Свидетелят
си спомня, че след като момчетата се върнали от болницата, на едното му
било превързано окото.
Първоинстнационният съд е възприел с доверие показанията на
свидетелите, тъй като не съдържат противоречия и са в синхрон с останалите
събрани по делото доказателства, в това число и заключенията по
допуснатите експертизи; не е кредитирал единствено показанията на свид. Т.
и свид. Б. в частта им, в която твърдели, че пострадалото око на ищеца
сълзяло и го дразнела светлината, поради противоречието им с установеното
от вещото лице по СМЕ. Настоящият състав напълно споделя тези доводи на
районния съд.
Като взема предвид вида на полученото от А. Д. травматично
увреждане, свеждащо се до разкъсно-контузна рана 1 брой на горен клепач и
2 броя на долен клепач на дясното око, без засягане на структурите на самото
9
око, причинило на ищеца болка и страдание, наложило прилагане на шев;
обстоятелството, че на ищеца не е проведено болнично лечение;
възстановителният период за тази увреда - около две седмици, през който
ищецът е търпял болки, не по-силни от обичайните за такива травми;
възрастта на пострадалия при настъпване на застрахователното събитие - 23
години, което предполага бързо възстановяване от травмите; липсата на
трайни увреждания и/или белези от увреждането, с изключение на почти
незабележим фин белег на клепача, без остатъчни последици от травмата;
настъпилото пълно възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след
приключване на оздравителния процес настъпилите увреждания не са оказали
влияние върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП, възлиза на 2500,00
лв. При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен
физическото неразположение, ищецът е претърпял и негативни психически и
емоционални изживявания – страх, тревожност, нарушения на съня,
колебания в настроението, като това състояние е продължило около месец
след инцидента, като към днешна дата е отминало, както и че не се
наблюдават структурни изменения на психиката й или други изразени
психопатологии. Съдът отчита и невъзможността на ищеца да работи за около
един месец, което е довело до притеснение за семейния бюджет и посрещане
на разходите. Размерът е съобразен и с обществено-икономическите условия
в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие – 2022 г., и със съдебната практика относно справедливия размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
и негативни емоционални изживявания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказаха телесни увреждания извън
установените от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и
наличието на психологически проблеми, които са наложили специализирана
помощ.
Доводите във въззивната жалба за допускане на процесуални
нарушения от съда и липсата на подробен анализ на медицинските
документи, заключението на съдебно-психологическата експертиза и
свидетелските показания, не се споделят от настоящия състав. Съдът
подробно е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и ги е
10
анализирал в тяхната взаимовръзка. В този смисъл, разпоредбите на чл. 235 и
236 ГПК не се явяват нарушени.
В заключение съдът намира, че районният съд правилно и
законосъобразно е определил размера на обезщетението за неимуществени
вреди в размер 2500,00 лева.
Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът за правилното
приложение на института на съпричиняване от първоинстанционния съд с
оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, че съдът е извел
необоснован и неправилен извод за приложимост на този институт в
противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно
ценене на същите.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. В случаите, при които пострадалият е
пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство
не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването
на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
11
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като пътник в лекия автомобил, с твърдения, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан, довело до липсата на възпиращото
свободното движение на тялото противодействие, довело до контакт на
тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване в автомобила, от
което са настъпили травмите.
По отношение на това възражение следва да се обсъдят показанията на
свидетелите Д.Б. и И. В. и заключенията по приетите по делото
автотехническа и медицинска експертизи.
В показанията си свидетелят Д.Б. твърди, че ищецът е седял на задна
дясна седалка в автомобила като и двамата свидетели установяват, че при
настъпване на ПТП тримата души в автомобила били с поставени
обезопасителни колани, но според показанията на свидетеля Д.Б. отзад
ищецът бил „прилегнал“ настрани – наляво върху седалката, тъй като бил
изморен и предполага, че ищецът се е ударил в подлакътника, който се
намира между двете седалки, където е пепелника.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи,
че лекият автомобил „Шкода Фабия”, в който се е возил ищеца, се блъснал
челно с предната си дясна част в паркиралия автобус „Темса Сафари“. Според
вещото лице, основната причина за настъпването на процесното ПТП е
движение на лекия автомобил „Шкода Фабия” с несъобразена скорост с
интензивността на движението, пътните условия (мокър, хлъзгав път) и загуба
на контрол над управлението на автомобила. От технически данни за лекия
автомобил марка и модел „Шкода Фабия“ се установява, че задните две
седалки на автомобила - лява и дясна, без средната, са оборудвани с фабрично
заводски монтирани обезопасителни триточкови инерционни колани, а
средната седалка е оборудвана с двуточков обезопасителен поясен колан. От
заключението се установява, че предпазните триточкови, инерционни колани
са средство за пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на
автомобила и пътниците в него при правилно поставени колани, в случай на
внезапно спиране на автомобила/в режим на аварийно спиране, челен удар в
неподвижно препятствие, към мястото му на седене - на таза и долните
крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при
инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока от зад
напред спрямо надлъжната ос на автомобила, но не ограничават движението
12
на горните крайници и долната част на долните крайници. При рязко
приложено усилие от тялото на водач/пътник върху колана с посока отзад -
напред, блокиращата му система се задейства и спира неговото свободно
освобождаване, което от своя страна възпира движението на тялото в посока
напред и го задържа прилепнало върху седалката. Според вещото лице А. К.
Д. в момента на реализираното ПТП се намирал на задната дясна седалка,
като е бил „прилегнал“, което е възможно само при неправилно поставен
предпазен колен - разхлабен, поради което той не е могъл да изпълни
основното си предназначение, а именно: да държи постоянно тялото на
пътника притиснато към облегалката на седалката, при което свободно
движение да имат само крайниците му - горни и долни.
От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че причинената на
ищеца травма е с малка кинетична енергия, т.е. при ниска скорост на
движение, както и че няма данни за т.нар. „коланни“ травми при ищеца, т.е.
следи от охлузвания и хематоми, образувани от натиска на колана. Вещото
лице сочи, че ако скоростта на движение на автомобила е била до 50 км/ч,
носенето на предпазен колан напълно би предотвратило получената от ищеца
травма.
Нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите и
пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение да използват обезопасителни колани, с които те са оборудвани.
Нормата е императивна, установена в обществен интерес и имаща за цел да
съхрани живота и здравето на водачите и пътниците в МПС. Всяко
отклонение от нея е нарушаване на закона и означава противоправно
поведение на нарушителя. Непоставянето на обезопасителен колан, респ.
неправилното му поставяне, поставя в завишен риск субектите, които имат
това задължение.
В настоящия случай, макар ищецът да е бил с поставен обезопасителен
колан, същият не е бил правилно поставен, тъй като лягайки на задната
седалка – настрани и наляво, торсът на ищеца се измъква от горната част на
колана и същият вече не може да осъществи функцията си да задържи тялото
му към облегалката на седалката. Доколкото травмата е причинена с ниска
кинетична енергия, т.е. сблъсък при ниска скорост на движение на
автомобила в неподвижно препятствие, то, както сочи вещото лице по СМЕ,
13
носенето на предпазен колан би предотвратило тази травма, респ. правилното
положение на тялото по време на движение така, че предпазният колан да
може да осъществи функцията си.
Предвид гореустановеното и съдът приема, че пострадалият А. Д. е
пътувал с неправилно поставен предпазен колан в нарушение изискването на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; приема също, че това обстоятелство е допринесло за
причиняване на телесните увреждания на ищеца, респ. за техния брой и
тежест, т.е. че между правонарушението, изразяващо се в неправилно
поставен предпазен колан и броя и тежестта на вредите е налице пряка
причинна връзка.
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. При определяне степента на съпричиняването е
необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в
произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина
за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя
степента на обективна вредоностност, както и дали действието или
бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е вината на
пострадалия. Намаляването се определя според размера на причиняването в
общата вреда, като се определя с оглед всички факти и обстоятелства,
конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да
настъпи противоправният резултат.
Съдът приема, че в настоящия случай при съпоставката между
поведението на виновния водач на лекия автомобил и това на пътуващия в
него пътник, приносът категорично е несъизмерим, като се има предвид
допуснатите нарушения на правилата за движение, посочени в САТЕ.
Действително за пътуващия в лекия автомобил А. Д. е имало задължение
правилно да постави предпазния колан, като така не биха се реализирали
горепосочените травматични увреждания или същите биха били ограничени
по брой и тежест. В общия причинно-следствен комплекс обаче приносът на
водача на лекия автомобил „Шкода Фабия”, който се е блъснал челно в
14
паркиралия автобус, поради движение с несъобразена скорост с
интензивността на движението, пътните условия (мокър, хлъзгав път) и загуба
на контрол над управлението на автомобила, е много по-голям като обем в
сравнение с този на пострадалия, неправилно поставил предпазния колан, т.е.
нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на пострадалия
пътник. Съпоставяйки двата приноса, съдът приема, че приносът на
пострадалия е от порядъка на 30 % спрямо основния такъв на делинквента, с
колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде намалено
определеното застрахователно обезщетение.
В обобщение определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 2500 лв. следва да се намали с 30% на 1750 лв. Със същият процент
е трябвало да се намали и определеният размер на обезщетението за
имуществени вреди, което първоинстанционният съд не е направил, но с
оглед необжалването на решението в тази част, не следва и да има
произнасяне от настоящия състав.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан и основателен до размер 1 750 лева и в този
размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 7 000
лева искът не е основателен и следва да бъде отхвърлен. Сумата се дължи
ведно със законната лихва за забава, считано от писменото уведомяване на
застрахователя – 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
Като е достигнал до същият правен извод първоинстанционния съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден в обжалваните части.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, правилно и законосъобразно районният съд е
осъдил ищеца да заплати на ответното застрахователно дружество сумата
657.62 лева, представляваща разноски за производството съразмерно с
отхвърлената част на иска за неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, основание чл. 78,
ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК и предвид изричното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8
15
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68 от 09.02.2024г. по гр.д. № 1143/2023г.
на Районен съд – Враца в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от А. К. Д., ЕГН ********** срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и
Здраве“, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 750 лева до
пълния предявен размер от 7 000 лева и в ЧАСТТА, с която е осъден А. К. Д.,
ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Далл
Богг: Живот и Здраве" АД, гр. София сумата 657.62 лева, представляваща
разноски за производството съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, ж.к. „***“ ***, вх. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, сумата 100 (сто) лева, представляваща деловодни
разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16