РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно
наказателно дело № 20252120200354 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба на В. И. К., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 346а-103/11.12.2024г., издадено от Началник
РУ – С. към ОДМВР – Б., с което за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на основание чл. 30, ал. 3
от ЗУЧК, вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично. Представлява се от адв. Д. Р. от БАК, която поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление, ведно с присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 08.01.2025г., видно от
разписката към същото и депозирането на жалбата чрез АНО на 22.01.2025г.),
от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след
1
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 29.06.2024г. служители на РУ – С. към ОДМВР – Б., сред които
свидетелят Н. Г. Н., заемащ длъжността младши инспектор при РУ – С., се
отзовали на сигнал за паркирани три автомобила срещу хотел „Южна Перла“
(между къмпинг „Смокиня“ и къмпинг „Веселие“) в землището на гр. С.. При
посещението си на място около 12:50 часа органите на реда установили, че
действително върху пясъчна ивица са паркирани три автомобила, единият от
които джип „Мерцедес Г 350Д“ с рег.№ ****. Свидетелят Н. направил снимки
на така паркираните автомобили със служебния си таблет, а за установяване
на географските координати на мястото, на което всеки от тях се намира, взел
GPS координатите от носената от него боди-камера. Съгласно GPS-а от боди-
камерата на свидетеля Н., джипът „Мерцедес Г 350Д“ с рег.№ **** бил
паркиран на място с географски координати N42°23'09"; E27°42'19".
Служителите на РУ – С. извършили проверка за собствеността на МПС-тата
по регистрационните им номера, при която се установило, че джип „Мерцедес
Г 350Д“ с рег.№ **** е собственост на “Интер-универс-Иван В.ев” ЕТ с
Булстат *********. Тази информация свидетелят Н. и колегата му подали на
дежурния по управление, който намерил телефонните номера на
собствениците на трите автомобила и същите били извикани да се явят на
място. В качеството си на водач на джип „Мерцедес Г 350Д“ с рег.№ **** на
място се отзовал жалбоподателят В. И. К., който заявил пред служителите на
РУ – С., че е паркирал там, защото не е имало друго свободно място.
Предвид обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя джип
„Мерцедес Г 350Д“ с рег.№ **** видимо бил паркиран върху пясъка,
независимо от обстоятелството, че служителите на РУ – С. не разполагали с
възможност да проверят статута на конкретното място по взетите от боди-
камерата GPS координати, свидетелят Н. Г. Н. съставил АУАН на
жалбоподателя В. И. К. за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие, а именно за това, че 29.06.2024г., около 12:50
часа, като водач на товарен автомобил “Мерцедес Г 350Д” с рег.№ ****,
собственост на “Интер-универс-Иван В.ев” ЕТ с Булстат *********, навлиза и
паркира на територията на морски плаж срещу хотел „Южна Перла“ (между к-
г „Смокиня“ и к-г „Веселие“) в землището на гр.С., като МПС-то е
установено на място с географски координати: N42°23'09"; E27°42'19".
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил
препис от него, отбелязвайки собственоръчно в същия, че има възражения.
Липсват доказателства за депозирани писмени възражения срещу акта в
законоустановения в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок.
Въз основа на така съставения АУАН, на 11.12.2024г. било издадено и
атакуваното НП, като административнонаказващият орган не констатирал
нередовности при съставяне на АУАН, поради което и за описаното в същия
нарушение наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в
размер на 1000 лева.
Видно от приетите камо писмени доказателства по делото Писмо изх. №
2
20-2552-07.04.2025г. от Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас,
ведно с приложената към същото Комбинирана скица между КККР на гр. С.,
ЕКАТТЕ 67800, община С. и действащи специализирани карти на морски
плаж "Смокини-юг" и дюни извън морски плаж, посочената в обжалваното
наказателно постановление точка с географски координати 42°23'09.0"N,
27°42'19.0"Е попада в границите на ПИ с идентификатор 67800.54.145 със
следните данни: вид собственост – Общинска публична, вид територия –
Територия на транспорта, категория 10, НТП – За местен път, площ 23854 кв.
м, стар номер 187, собственост на Община С.. Обстоятелството, че точка с
географски координати 42°23'09.0"N, 27°42'19.0"Е не се намира върху пясъчна
ивица, а върху местен път, се установява и при въвеждане в общодостъпния
интернет сайт www.google.com/maps на посочените в НП географски
координати.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствени материали – писмени, гласни и
веществени такива, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание, предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване
на НП е строго формализиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в голяма степен. ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно
чл.52, ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по
преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадените му в
същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение“ за конкретно
извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване. От този момент за лицето възниква възможност да се
защитава срещу вмененото му нарушение.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган – Началник РУ – С. към ОДМВР – Б., надлежно оправомощен по силата
на Заповед УРИ: 251з-1523/05.04.2022г. на Директора на ОДМВР – Б. Актът за
установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно
лице – младши полицейски инспектор в РУ – С., надлежно оправомощен по
силата на Заповед № ****г. на Директора на ОДМВР – Б..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
3
законоустановения шестмесечен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална
страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
В обобщение настоящият съдебен състав намира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство срещу него,
съответно, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай описаното в НП
деяние е несъставомерно, поради което и същото неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните
причини:
Съгласно разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК "Забранява се
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху територията на морския плаж". Според чл. 6, ал. 2 от
същия закон "Морският плаж е територия, представляваща обособена част от
крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или
скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в
резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със
сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни,
разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху
морския плаж. ", а според следващата ал. 3 "Морските плажове са
изключителна държавна собственост. "
От посочената нормативна регламентация следва изводът, че законът
предвижда като две от формите на изпълнителното деяние, с които се
осъществява състава на административното нарушение по чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК, паркирането, респективно престоят, на превозно средство върху
територията на морския плаж.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно - разтоварни
работи в присъствието на водача, а според ал. 2 на същата норма - паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за
движение, т.е. от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП следва, че паркирането
представлява спиране на превозното средство, извън обстоятелствата на ал. 1
и извън изрично посочените такива в ал. 2.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетеля Н.
Г. Н. и представения от АНО снимков и видео материал, се установява, че на
29.06.2024г. около 12:50 часа управляваният от жалбоподателя автомобил
4
джип „Мерцедес Г 350Д“ с рег.№ **** е бил спрян върху пясъчна ивица в
землището на гр.С., без да са ангажирани каквито и да е доказателства, а и
твърдения, за наличие на някое от обстоятелствата по ал. 1 или изрично
разписаните такива в ал. 2 на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, което обосновава извода, че
същият е бил „паркиран“ на това място.
Посоченото в АУАН и НП място на нарушението обаче,
индивидуализирано с конкретни географски координати, а именно
42°23'09.0"N, 27°42'19.0"Е, съгласно приетите камо писмени доказателства по
делото Писмо изх. № 20-2552-07.04.2025г. от Служба по геодезия,
картография и кадастър – Бургас, ведно с приложената към същото
Комбинирана скица между КККР на гр. С., ЕКАТТЕ 67800, община С. и
действащи специализирани карти на морски плаж "Смокини-юг" и дюни
извън морски плаж, не попада в територия със статут на морски плаж, а в
границите на ПИ с идентификатор ......, вид територия – територия на
транспорта и с начин на трайно ползване – за местен път, което е видно и при
въвеждане на така посочените координати в общодостъпния интернет сайт
www.google.com/maps.
Вероятно разминаването между посочените в АУАН и НП географски
координати, съгласно които процесното МПС е било паркирано върху
територия на транспорта – за местен път и коректните такива, върху които то е
било позиционирано (доколкото видно от приобщения по делото видео и
снимков материал джипът „Мерцедес Г 350Д“ с рег.№ **** действително е
паркиран върху пясъчна ивица) се дължи на това, че както сам
актосъставителят посочи при разпита си като свидетел в съдебно заседание,
посочените в АУАН географски координати, индивидуализиращи мястото на
нарушението, са взети от GPS-а на носената от него боди-камера, а при
установяване на нарушението актосъставителят се е намирал на пътя и на
известно разстояние от пясъчната ивица, върху която е паркиран джипът, а не
върху самата пясъчна ивица.
Мястото на нарушението обаче, е не само съществен елемент от
фактическия състав на нарушението, но и съществен реквизит както на акта за
установяване на административно нарушение, с който на соченото като
нарушител лице се „повдига обвинение“ за конкретно извършено нарушение,
така и на наказателното постановление, с което се ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето за описаното в АУАН-а
конкретно нарушение, поради което и доколкото посоченото в двата акта
място на нарушението не попада върху територия със статут на морски плаж,
а върху територия на транспорта (местен път), то следва да се приеме, че
вмененото на жалбоподателя с процесните АУАН и НП нарушение по чл. 17б,
ал. 1 от ЗУЧК е несъставомерно.
Последното от своя страна обуславя извода за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, поради което същото подлежи на
отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
5
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя В. И. К. и адв. Д. Р. от БАК от 18.03.2025г., в който е отразено,
че уговореният адвокатски хонорар в размер на 1000 лева е заплатен изцяло в
брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното
плащане).
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346а-103/11.12.2024г.,
издадено от Началник РУ – С. към ОДМВР – Б., с което за нарушение на чл.
17б, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, на В. И. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. И. К., ЕГН
**********, сумата от 1000 (хиляда лева), представляваща сторени в
настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6