РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 20.11.2019 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Д. МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 124 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                   Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „*********“ ЕИК ******** с адрес: гр. **** жк. ****, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от Р.П.С., чрез адв. В.Н.Н. – ЛАК, със съдебен адрес: ***, ст.*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10361 от 15.02.2019 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване на  павилион - питеен, находящ се в гр. Ловеч, пл. „***“, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „*******с ЕИК: ******** с адрес на управление гр. Ловеч, жк „****“, с представляващ Р.П.С. с ЕГН: ********** и забрана за достъп до него за срок от : 10 /десет/ дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

                     По наведените в жалбата доводи, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби се иска отмяната й като незаконосъобразен административен акт.  В жалбата се твърди, че в оспорената заповед не са посочени точно и пълно фактическите и правни основания за издаването й, като фактическото основание, послужило за издаването й, а именно неиздаване на касова бележка, не отговаря на истината и не са налице условията на чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Твърди се също, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

                В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.  

                Ответникът по делото - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки излага съображенията си в тази връзка.  

               Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

                    Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:               

                     Между страните няма спор, че обект павилион-питеен, с площ, около 50 кв.м., с капацитет 24 места за консумация на закрито, находящ се в гр. Ловеч на площад *** е стопанисван от оспорващащият търговец. При извършена проверка на 14.02.2019 г. и проведено скрито наблюдение от проверяващият екип е констатирал, че не за всяка продажба, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от регистрираното фискално устройство, в момента на плащането. В присъствието на проверяващият екип е извършена покупка от клиент в павилиона на два броя сокове от машина на стойност 0.40 лева всеки и два броя цигари по 0.30 лева, всяка, на обща стойност от 1.40 лева, заплатени в брой от клиента В. Н. В.на С.К., продавач в обекта, който е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/.

                Установено е, при направена покупка от И.И.Д.- ГИП, член на проверяващия екип на един брой кафе и един брой минерална вода на обща стойност 1, 20 лв., заплатени в брой на С.К., който е приел плащането, че предоставил ФКБ № 011041 за стойност от 9, 00 лв., в която е включена заплатената сума от 1, 20 лв. Същото било потвърдено от представения КЛЕН за периода от 12.02.2019 г. до 14.02.2019 г.   За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия АА№ 0372031 от 14.02.2019 г. на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. 

              На 18.02.2019 г. е съставен на търговеца АУАН № F472666 , в който е отразено, че при проверката на 14.02.2019г. в посочения търговски обект не е спазил реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, което представлява нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г. на Министъра на финансите /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

               Съставеният АУАН F472666 е за това, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискалното устройство, като при направена покупка на обща стойност 1, 40 лв., заплатени в брой на С.К., продавач в обекта, който е приел плащането, но не издал фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ, както и че при покупка на обща стойност 1.20 лева заплатени в брой на същия продавач, който приел плащането, но не издал фискална касова бележка за заплатената сума от 1.20 лева, а представил ФКБ № 011041 за стойност от 9, 00 лв., в която е включена заплатената сума от 1,20 лв., в нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите /МФ/.

              При тази фактическа обстановка е издадена оспорената   Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10361 от 15.02.2019 г. от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която поради установените нарушения на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност е наложена на търговеца принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – павилион- питеен, находящ се в гр.Ловеч, пл. „***“, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „*******с ЕИК: ********  и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от същия закон, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване.

             От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от   Закона за данък върху добавената стойност.

             При указана доказателствена тежест за представяне на доказателства по твърденията в жалбата в първото редовно съдебно заседание и по доказателствено искане на оспорващият търговец бе допуснат до разпит като свидетел С.Ц.К., приел плащането при извършената проверка в обекта, чиито показания съдът кредитира, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото. Според  показанията на свидетеля, във връзка с процесната проверка, за извършената покупка данъчните служители му казали, че трябвало да издаде бележка на съответното лице, а според него бил издал касова бележка на проверяващия, но била сборувана и на касовия бон, който издал имало и други консумации.  

               При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

               Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, определен да налага принудителни административни мерки със заповед от 17.05.2018 г.

                Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на Министъра на финансите независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

               Производството е образувано за нарушение на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ свързано с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни”, като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” – неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.

                Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

                След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 10361 от 15.02.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности” – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.

                Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол” в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на обект” по чл. 186 от ЗДДС /на л.10 от делото/. Видно от представите по делото Заповед №2264/11.06.2018г. на изпълнителния директор на НАП, решение №РФМ-1/02.01.2018г. и приложение №1, подписалият оспорената заповед е изпълнява длъжността Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, дирекция „ОД” към ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП /л.л. 50-51/. Предвид горното се явяват неоснователни и недоказани доводите в жалбата, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.

               Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

              Съобразно нормата на чл.186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорената заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.

              Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваната заповед са изложени мотивите на административния орган, вкл. и досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 10 дни.

              Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

              В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

            Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран е от изложените в него фактически обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, като  същата е надлежно мотивирана.

             При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът не констатира при издаване на оспорения акт нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.

            По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

             Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „a” от ЗДДС, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС. Както разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, изрично въвеждат задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

               В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Това се установява от приложените по делото доказателства, а именно протокол за извършена проверка от 14.02.2019 г., подписан без възражение, опис на паричните средства, междинен финансов отчет, КЛЕН от 12.02.2019 до 14.02.2019 г., ФКБ № 11041/14.02.2019 г., и на практика не се оспорва от жалбоподателя. Фактическата установеност, отразена в протокола се потвърждава от приложените писмени доказателства.

               В хода на съдебното производство бе заявено доказателствено искане за установяване причината за неиздаване на фискален касов бон /ФКБ/, като в тази връзка соченото от свидетеля, че в издадената касова билежка на други клиенти е включил и покупката на проверяващите не опровергава констатацията, че за тяхната покупка работещият като продавач в проверяваният обект не е издал фискална касова бележка.  Следователно, със свидетелските показания не бе разколебана фактическата установеност от административната фаза и същата в съдебното производство следва да бъде възприета за истинна и обективна. В случая липсва друго обективно обяснение за констатираните факти и такова не се твърди от жалбоподателя. Следва извод, че съдържащите се в обстоятелствената част на заповедта данни мотивират в необходимата степен фактическите основания за издаване на акта и срокът на действие – 10 дни.

              Предвид това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.186,ал.1, т.1, б. „а” ЗДДС. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.

               С оглед съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка, акт за установяване на административно нарушение, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.

               Неотносими към настоящият спор са въпросите относно съставянето на АУАН и издаденото/те въз основа на него НП.   Разпоредбата на чл.186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл.185, ал. 1 от ЗДДС.   

                Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т. е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не/. Приложимият специален ЗДДС не предпоставя и издаването на АУАН като материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е административното нарушение да бъде констатирано от контролните органи, като според чл. 186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН.

              Следва да се отбележи, че двете производства – по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. В този смисъл Решение № 7602/07.06.2018 г. по АД № 13313/2017 г. на ВАС и Решение № 1437/31.01.2018 г. по АД № 13135/2017 г. на ВАС. 

                Проверката за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението – ориентиран към минимум спрямо предвиденият в ЗДДС максимален такъв.

                 По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

                 Изходът от спора обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника. На основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл.186 ал. 4 от ЗДДС вр. чл.144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.        

                     Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.172 ал.2 предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на ЕТ „*********“ ЕИК ******** с адрес: гр. Ловеч,  жк. ****, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от Р.П.С., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10361 от 15.02.2019 година,  издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

             ОСЪЖДА ЕТ „*********“ с ЕИК ******** и адрес: гр.Ловеч, жк. ****, блок ***, вход *, етаж *, ап. **, представлявано от Р.П.С., да заплати на Централно управление /ЦУ/ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

            Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: