Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 1 март 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 28.01.2016 г. /Двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Б.Д. като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 926 по описа за 2015 година на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
Съдебното производство е трудов спор съгласно
чл. 357 от КТ.
Образувано е по искова молба на Д.Л.Д., ЕГН ********** ***, с която е предявил против Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” /ДП „РАО”/ гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението му със Заповед № ТП-134 от 01.06.2015г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната му, за възстановяване на длъжността която е заемал при ответника преди уволнението – „Механик автотранспорт” и за заплащане на обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на общо 8 252.07 лева, ведно със законните последици. Претендира и направените по делото разноски.
Обективно съединените искове са с правно основание чл. 344, ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В съдебни заседание ищецът участва лично и с пълномощник адвокат М.Л. *** и поддържат исковете.
Ответникът се представлява от пълномощник – адвокат Катя Русалийска от АК-София, която оспорва исковете като неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в писмения отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, подържани и в съдебни заседания.
В хода на съдебното дирене по делото са събрани писмени и гласни доказателства, както следва: копие на личното трудово досие /ЛТД/ на ищеца, удостоверение за размера на БТВ на ищеца, копие на правилник за вътрешния трудов ред в ДП РАО; длъжностна характеристика за длъжността на ищеца Механик Автотранспорт; инструкция за организацията на транспортното обслужване в СП РАО Козлодуй; доклад от 30.07.2015г. от служител – координатор сигурност съдържащо справка за достъп от автоматизирана пропускателна система -АПС; копие от справка от АПС за ищеца за процесния период; удостоверение от ЕТ „Боро - М-Борис Солунски”; удостоверение от ЕТ „Карина – Генчо Генев” гр.Козлодуй; удостоверение от „ТИТ” ООД, гр.Враца. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза и са изслушани свидетелите Орлин Нецов, Ценка Андреева, Дилян Йозов, Валери Димитров и Пламен Итнатов.
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ
Ищецът Д.Л.Д. е работил при ответника ДП «РАО» по трудов договор от 03.01.2006 г., като последната длъжност, която е заемал е механик автотранспорт в сектор „Автотранспорт”, направление „Експлоатация” в СП „РАО – Козлодуй”. Работил е по безсрочен трудов договор до 02.06.2015 г., когато му е връчена Заповед № ТП-134 от 01.06.2015 г. на изпълнителния директор Дилян П., с която му е наложено дисциплинарно наказание «Уволнение» на основание чл. 187 т.1 и т. 10 и чл. 190, ал. 1 т.1 и т. 7 от КТ за това, че е отсъствал от работа, като е напускал преждевременно както следва: на 07.01.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 14:42 ч. през АПС - ЕП2/4; на 16.01.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 12:4бч. през АПС - ЕП2/4; на 21,01.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 13:52ч.през АПС - ЕП2/4; на 24.01.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 13:21ч.през АПС - ЕП2/4; на 30.01.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 12:12ч.през АПС - ЕП2/3; на 09.02.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 11:20ч.през АПС - ЕП1/5; на 17.03.2015Г. е напуснал преждевременно работното си място в 13:48ч.през АПС - ЕП1/5; на 18.03.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 12:20ч.през АПС - ЕП2/4; на 31.03.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 14:48ч.през АПС - ЕП2/4 и на 08.04.2015г. е напуснал преждевременно работното си място в 13:09ч.през АПС - ЕП2/3. Отсъствал е от работа на 23.01.2015г. и на 13.02.2015г., като даденото обяснение за отсъствието му през тези дни не се е потвърдило при извършената проверка. Не е изпълнявал възложените му с длъжностната характеристика задължения за документално оформяне на извършените ремонти на автомобилите и отразяването им в досие за всеки автомобил. Заповедта за уволнение е връчена на служителя на 02.06.2015 г. лично срещу подпис.
Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание «Уволнение» ищецът обжалва заповедта, с която е наказан и иска уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено, а той възстановен на предишната работа и му бъде заплатено обезщетение от ответника за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 8 252.07 лева по съображения на първо място, че дисциплинарната заповед е немотивирана, както и, че наказанието е наложено след срока по чл. 194, ал.1 КТ и на следващо място по същество, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като на дните посочени в заповедта, когато се твърди че е напуснал работа и не се е явил, той е бил ангажиран да изпълнява трудови задължения извън обичайното работно място със знанието и по нареждане на прекия му ръководител.
Ответникът оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, че при уволнението на ищеца са спазени както реда и процедурата и сроковете по КТ, така и че е безспорно доказано обстоятелството, че ищеца е извършил нарушението и правилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
По делото е безспорно и страните не спорят за фактите, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност механик автотранспорт в сектор „Автотранспорт”, направление „Експлоатация” в СП „РАО – Козлодуй”, че считано от 02.06.2015г. трудовия му договор е прекратен, тъй като работодателят му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”, че е уволнен на основание чл. 187 т.1 и т. 10 вр. чл. 190, ал. 1 т.1 и т. 7 от КТ за това, че на подробно посочени в дисциплинарната заповед дати е напускал преждевременно работа; на две дати - 23.01.2015г. и 13.02.2015г. не се е явил на работа и не е изпълнявал възложените му с длъжностната характеристика задължения за документално оформяне на извършените ремонти на автомобилите и отразяването им в досие за всеки автомобил.
По делото е безспорно и, че съгласно т. 3.2.7., 3.2.8. и 3.2.9. от длъжностна характеристика за длъжността механик „автотранспорт”, служителя има задължение да приема и предава автомобилите за ремонт в специализирани сервизи, да представя автомобилите на годишен технически преглед пред органите на КАТ, както и да оформя извършените ремонти и да отразява извършените ремонти и прегледи в досиетата на автомобилите.
С оглед естеството на спора, а именно трудов спор за оспорване законност на уволнение в тежест на работодателя - ответник е да докаже, че правомерно е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на работника уволнение, като е спазил процедурата за налагане на това най-тежко наказание.
Съдът от своя страна е задължен и служебно да провери за спазване законността на процедурата по уволнението на ищеца, а именно правилата на чл.193, ал.1 от КТ досежно спазване на задълженията на работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, а именно, дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му и досежно заповедта за дисциплинарно наказание, тъй като съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В този смисъл по делото е прието личното трудово досие на ищеца, от което е видно, че работодателя е спазил законовите срокове по чл.194, ал. 1 от КТ, като дисциплинарното наказание е наложено в 2-месечния срок от откриване на нарушението. Видно от приложения в делото Доклад № Д-01-155 от 30.04.2015г. на координатор „Сигурност" в управление „АС и К" към ДП РАО, именно на 30.04.2015 г. работодателя е узнал за нарушенията на трудовата дисциплина извършени от ищеца и на 05.05.2015г. с нарочна заповед № ТП-115/05.05.2015 г. връчена на ищеца на 19.05.2015г. /удостоверено с подписа му и неоспорено по делото/ работодателя е изискал от служителя в тридневен срок да даде писмени обяснения за преждевременното напускане на работа на датите посочени в дисциплинарната заповед, както и за неявяването двата дни на работа. Така според съда е спазена разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ относно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като дисциплинарната заповед е връчена на ищеца на 02.06.2015 г., което е в двумесечния срок от откриване на нарушението на 30.04.2015 г.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194, ал.1 КТ започва да тече от датата на извършване на нарушението – неявяване на работа и преждевременно напускане на работа. Разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ е ясна и недвусмислена и в нея е посочен като начален момент не извършването, а откриването на нарушението.
Както съдът изложи по-горе, работодателят след узнаването осъществено с предоставянето на доклада № Д-01-155 от 30.04.2015г. на координатор „Сигурност" в управление „АС и К" към ДП РАО, на 05.05.2016г. е изискал от ищеца писмени обяснения, с което е спазил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, но само отчасти. Видно от заповед № ТП-115/05.05.2015 г. връчена на ищеца на 19.05.2015г., работодателят му е изискал писмени обяснения само за преждевременното напускане на работа на конкретните дати през месец януари, февруари, март и април 2015 г., както и за неявяването му на работа на 23.01.2015 г. и на 13.02.2015г., но не е изискал обяснения за неизпълнение на възложените му с длъжностната характеристика задължения за документално оформяне на извършените ремонти на автомобилите и отразяването им в досие за всеки автомобил, но е наказал служителя за това нарушение. Въпреки, че не изискал обяснения и не е получил обяснения от ищеца за това нарушение, работодателят му е наложил наказанието уволнение и за това нарушение, с което е извършил нарушение на чл.193 КТ и само поради това нарушение по аргумент на чл.193, ал.2 от КТ следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество в тази част, т.е. за това нарушение. Изслушването на работника или служителя по повод на конкретното нарушение и във връзка с налагане на дисциплинарно наказание, е задължение за работодателя, с оглед на гарантиране конституционното право на защита на всеки гражданин. За работника или служителят даването на писмени или устни обяснения, в хода на дисциплинарно производство и във връзка с налагане на дисциплинарно наказание, е гарантирано му от закона право да се защити.
На следващо място, видно от писмените обяснения на ищеца, които е дал на работодателя в дисциплинарното производство на л.18 в делото, в тях той е посочил конкретни основания, поради които на всяко от посочените дати е напуснал мястото на работа. В обясненията му е посочено, че основания са извършване на служебни задължения като механик за провеждане на различни технически прегледи на автомобил на работодателя, или извършване на различни технически дейности по изправност и подръжка на автомобилите и винаги тези му действия са били съгласувани и разрешени от прекия му ръководител- св.Ценка Андреева, която към онзи момент е заемала длъжността ръководител сектор „Автотранспорт”. По същество служителят е оспорил твърденията, че не се явил на работа и е напуснал преждевременно работа и е обяснил конкретни причини за всяка дата.
Работодателят – изпълнителния директор на ответното предприятие, само е приел писмените обяснения на служителя Д.Д., без обаче да изпълни вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 193, ал.1 пр. последно от КТ - да ги анализира и прецени, както и без да събере допълнителни данни в подкрепа на изложените в писмените обяснения твърдения на служителя Д., за да се установи дали наистина отсъствието и преждевременните напускания на работа на лицето се е дължало на обективна причина - поради изпълнение на трудовите задължения извън площадката на ответното предприятие и със знанието и нареждането на прекия му ръководител св.Андреева, ако в действителност такива са били налице.
Задължението на наказващия орган не се изчерпва само с това формално да спази процедурата по устно изслушване на работника или по вземане на писмените му възражения, а наред с това след получаването им наново "да събере и оцени посочените доказателства" /чл. 193, ал. 1 от КТ/. В заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение има отчасти аргументация защо работодателят отхвърля твърденията на служителя в обясненията му и те са само поради липсата на писмен документ удостоверяващ извършен годишен технически преглед на автомобили на работодателя на датите 07.01.2015г.; на 16.01.2015г.; на 09.02.2015г.; на 18.03.2015г.; на 18.03.2015г. и на 08.04.2015г. Липсват обаче доводи за това, поради каква причина се отхвърлят изложените твърдения на служителя в обясненията му за отсъствие на датите 23.01.2015г. и 13.02.2015г., както и за преждевременното напускане на датите 21.01.2015г.; 24.01.2015г.; 30.01.2015г. и 17.03.2015г. За тези дати служителят е посочил основания различни от годишен технически преглед, а други прегледи и главно разрешение за отсъствие и напускане от прекия му ръководител св.Ценка Андреева. В дисциплинарната заповед липсват доводи защо не е изслушан прекия ръководител на ищеца. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че Андреева вече не е била служител на ответното предприятие. На първо място независимо от този факт за работодателя не съществува пречка да я изслуша, напротив той има задължение по чл.193, ал.1 КТ да събере доказателства да твърденията на служителя за вменените му нарушения. Това не дава възможност на съда да прецени дали правилно е било наложено дисциплинарното наказание и по-точно съответства ли то на посоченото в докладната записка. Волята на работодателя не може да бъде заместена от съда, но в образуваното производство по обжалване на законността на уволнението се анализират всички обстоятелства от значение по случая, а безспорно поведението на работника е част от тях. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, която предвижда във връзка с определяне на наказанието, задължително да бъдат отчетени и причините, поради които работника или служителя е предприел поведение против установените в КТ и в другите актове правила.
Изложеното дава основание на настоящия състав да счете, че макар в случая, да е започнала дисциплинарната процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 193 от КТ, същата не е изпълнена от работодателят докрай и в съответствие с повелята на закона. Изпълнителния директор на ответното предприятие е допуснал нарушение на императивната норма на чл. 193, ал. 1 предл. ІІ-ро и ІІІ-то от КТ, съгласно която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание не само и формално да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, а и да събере и оцени посочените от него доказателства, относно оневиняващи го факти и обстоятелства. По делото се установява, че след като е поискал и приел писмените обяснения на служителя Д., изпълнителния директор преди да наложи дисциплинарното наказание уволнение, относно преждевременно напускане на работа и отсъствие от работа на определени дни, за които е счел че съставляват виновни неизпълнения на негови трудови задължения, т.е. нарушения на трудовата му дисциплина, не е събрал и оценил посочените в дадените от работника писмени обяснения доказателства. Изпълнителния директор не е изслушал в тази връзка Ценка Андреева, която е била пряк ръководител на ищеца и , за която не е имало никаква пречка да бъде изслушана, още повече че това стори съда по делото. Останали са неизяснени докрай от работодателя, причините поради които ищеца си е тръгнал по-рано от работа на 21.01.2015г.; 24.01.2015г.; 30.01.2015г. и 17.03.2015г. /основанията са различни от извършен годишен технически преглед на автомобили, но не са били проверени от работодателя/, както и неявяването му на работа на 23.01.2015г. и на 13.2.2015г. Така при формално започната дисциплинарна процедура за налагане на дисциплинарно наказание, поради неизпълнение на задължението на органа на дисциплинарна власт - да събере доказателства за дадените от работника обяснения и да извърши тяхната цялостна оценка, във връзка с правомощието му да прецени допуснато ли е дисциплинарно нарушение, каква е неговата тежест и да избере адекватно дисциплинарно наказание, процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е било опорочена, до степен за да се счете че същата е незаконосъобразно осъществена от работодателя – изпълнителния директор на ответното предприятие, който в случая се е доверил само на писмените доказателства изготвени и представени от служител - координатор „Сигурност" в управление „АС и К" към ДП РАО изготвил доклад № Д-01-155 от 30.04.2015г. и друга вътрешна проверка в досиетата на служебните автомобили за извършен годишен технически преглед.
Съдът не споделя доводите на ищеца и пълномощника му, че дисциплинарната заповед, е немотивирана съгласно изискването на чл.195, ал.1 от КТ и само на това основание следва да бъде отменена. Видно от съдържанието на същата заповед с № ТП-134 от 01.06.2015г. в нея са посочени нарушителят, нарушенията и кога е извършено всяко, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, както и е издадена и от надлежно лице работодателя чрез законния представител на ответното дружество - изпълнителния директор Дилян П., за което страните не спорят. По приложението на чл. 195 от КТ има създадена съдебна практика по чл. 291 от ГПК със задължителен характер, според която необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено. Разпоредбата е императивна, посочените реквизити са задължителни и за тях съдът следи служебно. Ако заповедта не отговаря на посоченото съдържателно изискване, последицата е незаконност на уволнението и неговата отмяна. В този смисъл са решенията по гр. д. № 518/2009 г., гр. д. № 999/2009 г., гр. д. № 410/2009 г., гр. д. № 1276/2010 г. и гр. д. № 1068/2009 г., всички на IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Така съдът не споделя възраженията на пълномощника на ищеца, че работодателят е следвал да връчи и да запознае служителя и с доклада, въз основа на което е започнала дисциплинарната процедура по отношение на него.
Видно е, че работодателя като законов текст в дисциплинарната заповед е посочил разпоредбите на чл.187 т.1 и т.10 вр. чл.190, ал.1 т.1 и т.7 от КТ, които уреждат два отделни състава за налагане на дисциплинарно уволнение: три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от един час – чл.т.1 и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – т.7 на чл.190, ал.1, като в тази връзка е посочил като нарушени т. 3.2.7., 3.2.8. и 3.2.9. от длъжностна характеристика за длъжността механик „автотранспорт", съгласно които служителя има задължение да приема и предава автомобилите за ремонт в специализирани сервизи, да представя автомобилите на годишен технически преглед пред органите на КАТ, както и да оформя извършените ремонти и да отразява извършените ремонти и прегледи в досиетата на автомобилите. В дисциплинарната заповед работодателят е посочил конкретните дати, когато се твърди, че ищецът е извършил нарушението и в какво се изразява то ясно и подробно. Издадена по този начин заповедта в достатъчна степен индивидуализира нарушението с оглед защитата на служителя, уведомен още при поискването на обяснения по чл. 193 от КТ и относно конкретното нарушение. Описаното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на трудовите задължения е достатъчно конкретизирано според изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и дава възможност на съда да разгледа спора по същество, но само досежно нарушението за което на служителя са изискани и е дал писмени обяснения – за неявяването на работа два дни и за преждевременното напускане на работа /по отношение другото твърдяно нарушение, съдът изложи доводи по-горе защо счита същото за незаконосъобразно и не следва да го обсъжда по същество/. В този смисъл съдът следва да обсъди спора и по същество, а именно извършил ли е ищецът нарушението на трудовата дисциплина, за което е наказан и правилно ли му е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание по КТ - уволнение.
Нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение и като такова притежава всички общи признаци на фактическия състав на правонарушението, а именно: то винаги е конкретно човешко деяние /действие или бездействие/, което от обективна страна се характеризира с признака противоправност, от субективна страна се характеризира с признака на виновно извършване на деянието в двете форми на вина умисъл и непредпазливост, а субект на трудовата дисциплина може да бъде само работник или служител т.е. лице, което се намира в трудово правоотношение, а обект на деяние могат да бъдат задължително само работници или служители само по трудовото правоотношение.
Дисциплинарно
уволнение може да се налага само за нарушенията изрично посочени в чл.190, ал.1 КТ и в частност т.1 – три закъснения или
преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не
по-малко от един час; а за неявяване на работа т-2 – но само при неявяване на
работа в течение на два последователни
работни дни.
По делото безспорно се установи, че ищецът не се явил на работа два работни дни, на 23.01.2015г. и на 13.02.2015г.. Видно е, че тези работни дни не са последователни, а са в два различни месеци, поради което и не осъществяват състава на нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1 т.2 от КТ и не съставляват основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. На следващо място по делото се доказа от показанията на св.Ценка Андреева, която на двете дати е била пряк ръководител на ищеца като е заемала длъжността ръководител сектор „Автотранспорт”, че на 23.01.2015 г. тя е разрешила на служителя Д. да отсъства от работа, за да извърши действия по техническа поддръжка на служебен автомобил, както и да ползва компенсация за извънреден труд положен на 19.01.2015г. Пак от показанията на св.Андреева се установява и, че на датите 21.01.2015г., 24.01.2015г. и на 30.01.2015г. тя в качеството на пряк ръководител на ищеца му е разрешила да напусне по-рано работа като компенсация за положен извънреден труд и на 24.01.2015г.със служебен автомобил Пежо на преглед от застраховател. За другите две дати, когато се твърди, че ищецът е напускал работа преждевременно приз месец януари 2015 г. на 7 и 16, доколкото ищецът твърди, че е бил на технически преглед със служебни автомобила, от заключението на съдебно-техническата експертиза и от другите събрани по делото доказателства не се доказаха тези му твърдения, допълнително факта на извършен годишен технически преглед на автомобил се удостоверява само с писмен документ, каквито по делото няма, поради което съдът приема, че на тези две дати през месец януари 2015г. на 7 и 16 действително ищецът е напуснал преждевременно работа. Така и за датата 09.02.2015г. не се събраха писмени и гласни доказателства за основателно напускане преждевременно на работа от ищеца, както и на датата 08.04.2015г. Аналогично и за месец март 2015г. за датите 18 и 31, когато ищецът твърди извършен годишен технически преглед – липсват писмени доказателства да извършен такъв преглед на служебни автомобили. Но от заключението на експерта се доказва факта, че на 17.03.2015г. ищецът е извършил техническо обслужване на лек автомобил, за което е издадена и фактура, т.е. доказва се основателното напускане на работа от ищеца.
Така доколкото не се доказа ищецът да е напускал преждевременно работа през месеците януари, февруари, март и април 2015г. три пъти всеки отделен месец, съдът намира, че той не е извършил нарушение по чл.190, ал.1 т.1 КТ и неправилно и незаконосъобразно е наказан с най-тежкото наказание – уволнение. С оглед на тези доводи съдът намира, че следва да уважи главния иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ и признае за незаконно и отмени уволнението на ищеца.
С оглед изхода по главния иск, следва да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението и да му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но не повече от шест месеца. Ищецът доказа, че е останал без работа за този период с изключение на период от по-малко от месец, когато е работил при друг работодател, което е отчетено и сторнирано от вещото лице. Така ответникът държи обезщетение на ищеца в размер на 8 252.07 лева /според вещото лице това обезщетение е в размер на 8 583.81 лева, но ищецът не е направил искане за увеличение на иска и съдът следва да се произнесе по заявеното с исковата молба/, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба.
РАЗНОСКИ
С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца всички разноски по делото, а такива са заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1019.20 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса при хипотезата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, от която е освободен при първоначалното предявяване на исковете в размер на 330.08 лева и по компенсация възнаграждението платено на вещото лице в размер на 200.00 лева.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, Втори състав на основание чл. 235 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.Л.Д., ЕГН ********** със Заповед № ТП-134 от 01.06.2015г. на изпълнителния директор на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” /ДП „РАО”/ гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Л.Д., ЕГН ********** на предишната длъжност, която е заемал в ДП „РАО” - „Механик автотранспорт”.
ОСЪЖДА на основание чл.334, ал.1 т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор да заплати на Д.Л.Д., ЕГН ********** обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 8 252.07 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор да заплати на Д.Л.Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на общо 1019.20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на 330.08 лева и по компенсация платеното възнаграждение на вещото лице в размер на 200.00 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Врачанския Окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:
