Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на първи
юли 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 901 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.76, ал.5 от ЗЗО вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Г.А. срещу Направление за
включване в механизма „Лична помощ“№20006654/19.03.2020г., издадено въз основа
на подадено заявление – декларация №ЗХУ-ИО/Д-В/2025/24.02.2020г., от Директора
на Дирекция за социално подпомагане - Варна.
Жалбподателката в публично съдебно заседание,
лично и с процесуален представител поддържа жалбата. Основно възражение на
процесуалният представител на жалбоподателката срещу оспореният административен
акт е липсата на мотиви в Направление за включване в механизма „лична помощ“ №
20006654/19.03.2020г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. В
тази връзка е цитирана т.2 от ТР №4/2004г. на ОС на ВАС. Жалбоподателката
поддържа, че предоставената с механизма „лична помощ“ от 74 часа месечно е
недостатъчна за нея. Намира, че личният асистент няма да може да й осигури дори
лекарствата от аптеката в рамките на тези часове.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й. Намира,
че при издаване на оспорения акт са спазени процесуалните правила и материалния
закон.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по издаване
на оспорения административен акт е започнало по подадено от г-жа Д.Г.А.
заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите с вх.
ЗХУ – ИО/Д-В/2025 въз основа на притежавано от г-жа А. ЕР на ТЕЛК № 00423 от
016 от 29.01.2018г. със срок „пожизнен“ и определени 100% степен на увреждане с
чужда помощ.
Във връзка със заявлението
е изготвена Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания на г-жа
А.. Съгласно тази Индивидуална оценка г-жа А. е на възраст 70г., със социален
статус пенсионер. Направена е констатация за самооценката за затрудненията в
домашна среда и извън нея на г-жа А., съгласно която заболяването й и
произтичащите от него усложнения я затрудняват при извършване на всички
ежедневни дейности – хранене, обличане, подготовка за личен тоалет, поддържане
на домакинството. В раздел Друга информация, Компонент ІІ „Обективни
констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при
изпълнението на ежедневните и други дейности“ е констатирано:
1.Степен на трайно намалена работоспособност или
вид и степен на увреждане, както и здравословно състояние към момента на оценката
– /медицински документ, издаден от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, други/ ЕР на ТЕЛК №
423/29.091.2018г. със срок „пожизнен“ и определени 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. Диагноза: Хронична исхемична болест на сърцето.
2.Вид на затруднения във функционирането:
Интелектуална недостатъчност: Не; Физическа недостатъчност: Да – Хронична
исхемична болест на сърцето; Психическа недостатъчност: Не; Сетивна недостатъчност:
Не; Други заболявания: Не.
3.Степен на затруднения във функционирането: Общ
брой точки:60 Часове за лична помощ 74 /седемдесет и четири/ Степен на
зависимост: трета степен – много тежка зависимост/затруднения
4.Степен на включване в социалната среда:
Констатирана е тежка степен на зависимост на г-жа А. от друго лице и силно
затруднено самостоятелно функциониране и участие в обществения живот
5.Мобилност в социалната среда и извън дома: Силно
затруднена мобилност
6.Необходимост от представяне на конкретен вид
подкрепа: Предоставяне на лична помощ, месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4
от ЗХУ и целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни
услуги.
Констатирана е необходимост от предоставяне на
целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, има
право и на покриване разходите на един придружител, ако ползва такъв, в размер
до 80% от линията на бедност, но не повече от действително направените разходи
съгласно чл.76/1,3/ от ЗХУ.
Установена е необходимост от предоставяне на
месечна финансова подкрепа по чл.70, ал.4 от ЗХУ в размер на 30% от линията на
бедност.
Посочена е необходимост от предоставяне на лична
помощ при общ брой точки 60 в размер на 74 и степен на зависимост – трета
степен: много тежка зависимост/затруднения.
В Компонент ІІІ: Заключения с конкретно подкрепящи
мерки са посочени:
Предоставяне на целева помощ за ползване на
балнеолечение и/или рехабилитационни услуги – г-жа А. има право на целева помощ
за ползване на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги и на покриване на
разходите на един придружител, ако ползва такъв, в размер до 80% от линията на бедност,
но не повече от действително направените разходи съгласно чл.76/1,3/ от ЗХУ.
Предоставяне на месечна финансова подкрепа Да:
г-жа А има право на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ в размер на
30% от линията на бедност за срок от пет години.
Предоставяне на лична помощ Да: Съгласно чл.10,
ал.1 от Методиката за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на
лицата с увреждания за г-жа А. е констатирана трета степен – много тежка
зависимост/затруднения. Нуждае се от грижа и подкрепа от друго лице за
извършване на различни дейности в ежедневието, поради тежка загуба на физическа
автономност. Има право на предоставяне на лична помощ в размер на 74
/седемдесет и четири/ часа месечно за периода на изготвяне на индивидуалната
оценка на потребностите по ред и условия, определени със закон.
Издадени са на база горните констатации в
Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания на г-жа А.:
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/2025/ФП/23.03.2020г. от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, с която на г-жа А. е
отпусната финансова подкрепа – месечна финансова подкрепа по чл.70, т.4 от ЗХУ,
в размер на 108.9лв. считано от 01.03.2020г. до 31.03.2025г.. Посочено е, че
заповедта е издадена на основание заключението за индивидуална оценка на
потребностите.
Направление за включване в механизма „лична помощ“
№ 20006654/19.03.2020г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна,
с което на г-жа А. са определени 74 /седемдесет и четири/ брой часове месечно
за лична помощ. Посочено е, че направлението за включване в механизма „лична
помощ“ е издадено на основание заключението за индивидуална оценка на
потребностите.
Направлението е връчено на
г-жа А. на 23.03.2020г.
Направление за включване в
механизма „лична помощ“ № 20006654/19.03.2020г. от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Варна е оспорено пред Директора на РДСП Варна, който с
решение №03-РД06-0011 от 07.04.2020г. е отхвърлил жалбата на г-жа А. и е
потвърдил направлението.
Жалбата до Административен
съд срещу Направление за включване в механизма „лична помощ“ №
20006654/19.03.2020г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Варна е подадена на 29.04.2020г., видно
от поставения печат на плика, с който е изпратена чрез Български пощи ЕАД.
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в срок при съобразяване на разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на проверка в
настоящото производство е Направление за
включване в механизма „Лична помощ“№20006654/19.03.2020г., издадено въз основа
на подадено заявление – декларация №ЗХУ-ИО/Д-В/2025/24.02.2020г., от Директора
на Дирекция за социално подпомагане – Варна.
Административния акт е издаден в предписаната
форма, от компетентен орган и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Основно възражение на
процесуалният представител на жалбоподателката срещу оспореният административен
акт е липсата на мотиви в Направление за включване в механизма „лична помощ“ №
20006654/19.03.2020г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. В
тази връзка е цитирана т.2 от ТР №4/2004г. на ОС на ВАС. Жалбоподателката
поддържа, че предоставената с механизма „лична помощ“ от 74 часа месечно е
недостатъчна за нея. Намира, че личният асистент няма да може да й осигури дори
лекарствата от аптеката в рамките на тези часове.
Настоящият съдебен състав
намира възраженията за липса на мотиви и на форма на оспорения административен
акт за неоснователни. За да стигне до този извод съдът съобрази разпоредбите
чл.59 от АПК на Методика за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа за хората с увреждания /Методиката/, като относими към повдигнатия правен спор.
Съгласно чл.2 от Методиката индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по образец (приложение № 1) по ред, определен с Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, и съдържа три компонента:
1. компонент I – включва информация за човека с увреждане във връзка с обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер и други, свързани с неговите затруднения и с възможността за неговото социално приобщаване, посочена във формуляра за самооценка;
2. компонент II – включва обективни констатации на служителя, водещ случая, относно наличните функционални затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности; компонент II се формира на базата на информацията в компонент I и в приложение № 2;
3. компонент III – включва заключения, свързани с конкретни целенасочени подкрепящи мерки, в съответствие със заявените и установени индивидуални потребности на човека с увреждане; заключенията могат да включват финансова подкрепа по реда на Закона за хората с увреждания; необходимост от ползването на социални услуги при условия и по ред, определени със закон; необходимост от предоставяне на определен брой часове за лична помощ при условия и по ред, определени със закон, или необходимост от предоставяне на друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
В ал.2 и ал.3 на чл.2 от Методиката е посочено, че информацията в компонент I и компонент II се попълва от социалния работник, водещ случая, а информацията в компонент III се попълва от специализирания отдел към дирекция "Социално подпомагане".
Съгласно чл.11, ал.1 от Методиката са посочени групите лица, за които правото за предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка между които в т.1 от същия член са лицата с увреждане с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с право на чужда помощ.
В чл.11, ал.3 от Методиката е посочено, че до 31 декември 2020 г. ползватели на лична помощ могат да бъдат само лицата по ал. 1, като във връзка с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната помощ максималният брой часове, който би могъл да се предостави за лична помощ, се определя, както следва:
1. за първа степен – умерена зависимост/затруднения – до 15 часа месечно;
2. за втора степен – тежка зависимост/затруднения – до 42 часа месечно;
3. за трета степен – много тежка зависимост/затруднения – до 84 часа месечно;
4. за четвърта степен – тотална зависимост/затруднения – до 168 часа месечно.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от Методиката, правото на предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка. Определянето на броя часове за предоставяне на лична помощ се основава на следните четири степени:
1. първа степен – умерена зависимост/затруднения – при нужда от помощ за извършване на различни дейности в ежедневния живот от няколко пъти на месец или при необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност;
2. втора степен – тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ за извършване на различни дейности в ежедневния живот до два пъти на ден или при необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност;
3. трета степен – много тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ за извършване на различни дейности в ежедневния живот не повече от четири пъти на ден или при необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност;
4. четвърта степен – тотална зависимост/затруднения – при нужда от помощ и постоянна подкрепа от друго лице за извършване на различни дейности в ежедневния живот повече от четири пъти на ден поради пълната загуба на физическа, умствена, интелектуална или сетивна автономност.
Съгласно чл.10, ал.3 от Методиката, конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7.3 от приложение № 2:
1. конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се изчислява, както следва:
а) за хората с увреждания над 18-годишна възраст – полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,235;
б) за хората с увреждания от 12- до 18-годишна възраст включително – полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,313;
в) за хората с увреждания до 12-годишна възраст полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,556;
2. коефициентите по букви "а", "б" и "в" са получени, като максималният брой часове е разделен на максималния брой точки от приложимите въпроси съобразно възрастта на човека с увреждане;
3. в случаите, когато полученият резултат по т. 1 не е цяло число, се закръглява до десетичния знак:
а) когато цифрата от последния разряд (считано от ляво надясно) е 0, 1, 2, 3 или 4, цифрата на последния разряд остава непроменена;
б) когато цифрата от последния разряд (считано от ляво надясно) е 5, 6, 7, 8 или 9, цифрата на последния разряд се увеличава с едно.
Съгласно ал.4 и ал.5 на чл.10 от Методиката, заключението въз основа на установена потребност от предоставяне на лична помощ задължително съдържа уточнение за периода, за който личната помощ следва да бъде отпусната, както и конкретния брой часове лична помощ, определени по реда на ал. 3 от същия член. Въз основа на заключението се издава направление за предоставяне на личната помощ с определения брой часове и уточнен период. Направлението е със задължителен характер за отговорния орган и/или организация.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК всеки индивидуален административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това е изрично изискване към формата на акта, с което се цели да се установи връзката между фактическо или юридическо положение, наложило издаването на акта и волеизявлението на органа - издател. Фактическите основания са тези, които дават възможност административният орган да упражни правомощията си. Правните основания са тези, посредством които органът упражнява компетентността си. Те сочат какво органът е искал да постигне с издаването на административния акт, тъй като законодателят е обвързал определените в хипотезата на правната норма юридически факти с конкретна цел.
От анализа на разпоредбата на чл.2 на Методиката се извежда извод, че оспореният административен акт - Направление за включване в механизма „Лична помощ“№20006654/19.03.2020г. представлява част от компонент от административен акт състоящ се от единство на няколко компонента – първи компонент /компонент І/ съдържащ информация за човека с увреждане във връзка с обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер и други, свързани с неговите затруднения и с възможността за неговото социално приобщаване, посочена във формуляра за самооценка; втори компонент /компонент II/ съдържащ информация за обективните констатации на служителя, водещ случая, относно наличните функционални затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности; компонент II се формира на базата на информацията в компонент I и трети компонент / компонент IIІ/, който съдържа заключения, свързани с конкретни целенасочени подкрепящи мерки, в съответствие със заявените и установени индивидуални потребности на човека с увреждане; заключенията могат да включват финансова подкрепа по реда на Закона за хората с увреждания; необходимост от ползването на социални услуги при условия и по ред, определени със закон; необходимост от предоставяне на определен брой часове за лична помощ при условия и по ред, определени със закон, или необходимост от предоставяне на друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
С други думи заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите с вх. ЗХУ – ИО/Д-В/2025 /компонент І/; Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания на г-жа А. /компонент ІІ/, Заповед № ЗХУ-ИО/Д-В/2025/ФП/23.03.2020г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Варна /компонент ІІІ/ и Направление за включване в механизма „лична помощ“ № 20006654/19.03.2020г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна /компонент ІІІ/ следва да бъдат разглеждани като един административен акт. Специфичната форма на този административен акт е установена в императивни за административния орган норми, поради което като е издал административен акт в предвидената от Методиката форма административния орган е спазил изискването за форма. Спазено е и изискването за мотивиране на акта. Мотивите в случая се съдържат в компоненти І и ІІ от същия. В тези два компонента се съдържа оценката на г-жа А. за нуждата й от лична помощ и съображенията и предвидените от органа мерки за подкрепа.
Съдът не приема за основателни твърденията на г-жа А., че информацията в заявлението –декларация е попълнено без да е взето мнение от нея. В о.с.з. на зададените от съда въпроси /идентични с въпросите съдържащи се в заявлението – декларация/ жалбоподателката отговори по начин идентичен с попълнените отговори в заявлението декларация. От друга страна съдът констатира, че отговорите са попълнени по начин, че да й бъде осигурена лична помощ в по – голям брой часове. Това, че не й определен максималния размер на часове „лична помощ“ е следствие от твърденията на г-жа А. в заявлението – декларация, че не е абсолютно зависима от друг човек. Г-жа А. е в състояние да се ориентира за време и пространство, разпознава хора, управлява личния си бюджет и може да прави покупки, адекватни на потребностите й. Максималния брой часове „лична помощ“ са предвидени за лица, които за съществуването си са изключително зависими от друг човек.
Съдът намира, че твърденията на г-жа А., че определените й в Направлението за включване в механизма лична помощ 74 часа месечно за лична помощ са недостатъчно, за да й бъде осигурена ефективна лична помощ отразяват субективното й отношение към собствените й възможности и изискванията й към предприетите от държавата мерки за подкрепа. Тези твърдения не влекат извод за незаконосъобразност на оспореното направление.
Анализа на разпоредбите на чл.11, ал.1 вр. чл. 11, ал.3, т.3 вр. чл.10 от Методиката налага извод, че административния орган правилно е определил г-жа А., като лице с право за предоставяне на лична помощ, с трета степен за определянето на броя часове за предоставяне на лична помощ – много тежка зависимост/затруднения – при нужда от помощ за извършване на различни дейности в ежедневния живот не повече от четири пъти на ден или при необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност.
Съгласно чл.11, ал.3 от Методиката до 31 декември 2020 г. ползватели на лична помощ могат да бъдат само лицата по ал. 1 от с.чл., като във връзка с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната помощ максималният брой часове, който би могъл да се предостави за лична помощ, се определя за трета степен – много тежка зависимост/затруднения – до 84 часа месечно.
Видно от разпоредбата на чл.10, ал.3 вр. част 7, т. 7.3 от приложение № 2 от Методиката при определянето на часовете за лична помощ месечно административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Това означава, че не може по своя субективна преценка да определи броят часове за лична помощ месечно. Часовете, които се определят за лична помощ месечно на правоимащите лица се изчисляват съгласно изискванията на чл.10, ал.3 вр. част 7, т. 7.3 от приложение № 2 от Методиката. Конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане за хората с увреждания над 18-годишна възраст се изчислява като полученият общ брой точки формирани съгласно приложението към методиката от отговорите по заявлението - декларация се умножава по коефициент 1,235.
Оспореният административен акт е издаден при изяснени факти относно състоянието и нуждата от лична помощ на г-жа А.. От анализа на относимите норми се налага извод и, че е издаден в съответствие с процесуалните и материално правни разпоредби на Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания.
На горните съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Д.Г.А. срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“№20006654/19.03.2020г., издадено въз основа на подадено заявление – декларация №ЗХУ-ИО/Д-В/2025/24.02.2020г., от Директора на Дирекция за социално подпомагане - Варна.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: