РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Т. И., ЕГН ********** от гр. *****
чрез пълномощника й адвокат Л. К. против Решение № 381 от 16.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 61/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV
гр.с., в частта, с която е отхвърлен искът за допускане на делба, предявен от В.
Т. И. против П. Т. Е., ЕГН ********** от с. ***** на поземлен имот с
идентификатор *****.*****.220 по кадастралната карта на с. ***** с адрес на
имота: с. *****, ул. *****, с площ от *****9 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид
обществен обект, комплекс, с номер по предходен план *****, кв. 38, парцел I-
*****, при съседи: *****.*****.545, *****.*****.219, *****.*****.216,
*****.*****.536.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се настъпването на
нови обстоятелства, а именно, че към настоящия момент жалбоподателят не е
собственик на сграда в процесния имот. Поддържа се, че дворното място не е
обща част и не е налице хоризонтална етажна собственост. Навеждат се
доводи, че ако се приеме, че в имота има етажна собственост, то дворът не е
обща част по естеството си, а по предназначение. Според жалбоподателя няма
пречка да бъдат допуснати до делба двата имота, като всяка от страните може
да получи в реален дял един от тези имоти. Иска се отмяна на решението в
1
обжалваната част. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна П. Т. Е. чрез пълномощника й адвокат В. Р., с който се
оспорва същата като неоснователна. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В.
Т. И. против сестра й П. Т. Е. за делба на недвижими имоти, притежавани от
страните в съсобственост при квоти по ½ идеална част за всяка от тях, както
следва: поземлен имот с идентификатор *****.*****.220 по кадастралната
карта на с. *****, с адрес на имота: с. *****, ул. *****, с площ от *****9 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на
трайно ползване: за друг вид обществен обект, комплекс, с номер по
предходен план *****, кв. 38, парцел I-*****, при съседи: *****.*****.545,
*****.*****.219, *****.*****.216, *****.*****.536, собствеността върху
който произтича от договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *****, том III, рег. № *****, дело № *****/2004
г. от *****.2004 г., вписан в Службата по вписвания – ***** с вх.рег. №
*****/*****.2004 г., акт № *****, том IX, дело № *****/2004 г., както и
поземлен имот с идентификатор *****.*****.130 по кадастралната карта на с.
*****, с адрес на имота: с. *****, с площ от 2011 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план ***** (нов), *** (стар),
кв. *** (нов), кв. **** (стар), парцел VI-*****, VIII-*****, при съседи:
*****.*****.122, *****.*****.604, *****.*****.129, *****.*****.139,
*****.*****.138, *****.*****.*****, придобит по наследство от родителите
на страните, като за правото на собственост върху имота баща им Т. Н. Е. се е
снабдил с Нотариален акт за собственост № *****, том II, дело № *****/1989
г. от 0*****.1989 г.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва като недопустим
иска за делба на поземлен имот с идентификатор *****.*****.220, а по
същество намира същия за неоснователен поради обстоятелството, че в същия
е налице хоризонтална етажна собственост, дворното място е обща част по
смисъла на чл. 38 от ЗС и не е възможно разделянето на поземления имот на
два парцела с оглед местоположението на сградите върху него.
По фактите страните не спорят, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че страните са сестри, наследници по закон на
родителите си Т. Н. Е., починал на *****.2007 г., и К. П. Е., починала на
2
*****.2019 г.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *****, том III, рег. №
*****, дело № *****/2004 г. от *****.2004 г., вписан в Службата по вписвания
– ***** с вх.рег. № *****/*****.2004 г., акт № *****, том IX, дело №
*****/2004 г. Т. Н. Е. и К. П. Е. са дарили на дъщерите си следните недвижими
имоти: на П. Т. Е. – ½ идеална част от дворно място, съставляващо поземлен
имот № *****.*****.220 с площ от *****8 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра) по кадастралната карта на с. *****, общ. *****, обл. ***, при граници:
улица № ********** на кметството, улица № ********** на кметството,
поземлен имот № ********** на Г. И. Р. и поземлен имот № *****0216 на К.
И. В., стар идентификатор УПИ I-***** в кв. ****, ведно с построената
жилищна сграда с площ от 68 кв.м. и пристройка с площ от 22 кв.м., а на В. Т.
И. – ½ идеална част от дворно място, съставляващо поземлен имот №
*****.*****.220, подробно описано по-горе, ведно с построената стопанска
сграда с площ от 57 кв.м. и гараж със застроена площ от 21 кв.м.
С Нотариален акт за собственост № *****, том II, дело № *****/1989 г.
от 0*****.1989 г. Т. Н. Е. е признат за собственик по наследство и давностно
владение на следния недвижим имот: дворно място, за което е отреден имот
пл. № **** в кв. **** по плана на с. *****, ***** област, състоящ се от 2 376
кв.м., с уредени регулационни сметки, при граници: Х. Л. Е., Г. Т. С., А. Г. М.,
Х. М. и И. К. М., празен, незастроен.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том I, рег. №
*****, дело № ***/2024 г. от *****.2024 г., вписан в Служба по вписванията –
***** с вх.рег. № *****/*****.2024 г., акт № *****, том 11, дело № *****/2024
г. В. Т. И. е дарила на сина си Б. С. И. притежавания от нея в изключителна
собственост недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
*****.*****.220.4, с предназначение: гараж, находящ се в поземлен имот с
идентификатор *****.*****.220.
Съгласно служебна бележка от Община *****, кметство *****
стопанска постройка с площ от 57 кв.м., намираща се в поземлен имот с
идентификатор *****.*****.220 с площ от *****8 кв.м., е съборена преди
шест години.
Според приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза действащият ЗРП на с. *****, одобрен със Заповед № РД-15-
461/23.11.1993 г., е изработен на база одобрен регулационен план, като за УПИ
I-*****, кв. *** е предвидена за застрояване една жилищна сграда, а според
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, след
събаряне на стопанската постройка от 57 кв.м. и промяната в собствеността на
гаража, от поземлен имот с идентификатор *****.*****.220 по КК на с. *****
могат да се обособят два имота, които да отговорят на изискванията на чл. 19,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като графично същите са показани в изработени от вещото
лице скици в два варианта.
3
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но по
същество – неправилно.
Предмет на делото е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствени
имоти. Основателността на иска предполага наличие на съсобственост между
съделителите върху имотите, предмет на делба, на соченото от ищеца правно
основание, съществуване на имотите към момента на приключване на устните
състезания и годността им да бъдат обект за съдебна делба. Тежестта да
установи тези юридически факти при условията на пълно и главно доказване е
на ищеца.
С постановеното по делото решение е допусната съдебна делба на
единия съсобствен между страните поземлен имот, а именно имот с
идентификатор *****.*****.130. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Предмет на въззивно обжалване е допускането до делба на поземлен
имот с идентификатор *****.*****.220, като спорът е за това дали този
поземлен имот е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, респективно допустима
ли е делбата му.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част
на всички собственици, а съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗС, общите части не се
делят. Текстът на чл. 38, ал. 1 от ЗС има предвид вертикална етажна
собственост, но в съдебната практика е прието това правило да се прилага и за
т.нар. „хоризонтална етажна собственост”, при която в съсобствено дворно
място има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези
случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба.
Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е
делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може
да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот.
Принципът е, че дворното място е обща част, тъй като е принадлежност
на всеки един от самостоятелните обекти. В случая не може да се приеме, че
при възникване на съсобствеността върху дворното място по силата на
дарението, направено от родителите на страните, същото е придобило статут
на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Според волята на дарителите
всяка от страните е получила по ½ идеална част от дворното място и по равен
брой от построените в имота сгради в лична собственост, т.е. съсобствеността
върху дворното място не следва от правото на собственост върху
самостоятелните обекти, а дяловете в дворното място не са обвързани със
съотношението между стойностите на отделните сгради, каквото е
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗС. В този смисъл поземленият имот не е
загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо
предназначение спрямо сградите, с оглед на което не представлява обща част.
4
На следващо място на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се
вземат предвид и настъпилите в хода на делото промени в правото на
собственост върху изградените в имота сгради, имащи значение за спорното
право. Към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция процесният поземлен имот е съсобствен между ищцата и
ответницата, а изградените в същия сгради са индивидуална собственост на
ответницата и на трето лице, което няма право на собственост върху дворното
място. След като не всички съсобственици на поземления имот притежават в
индивидуална собственост отделни сгради, построени в него, то теренът не е
обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС и делбата му не е несъвместима с
естеството и предназначението му. Не е налице и хипотезата на чл. 183, ал. 4
от ЗУТ, в която според актуалната съдебна практика делбата на съсобствен
урегулиран поземлен имот би била недопустима, тъй като по делото не са
наведени твърдения ищцата да може да извърши застрояване без съгласието
на другия собственик, а съгласно приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза предвиденият с регулационния план начин на
застрояване е изчерпан. Следователно делбата на процесния поземлен имот е
допустима и следва да бъде допусната при квоти по ½ идеална част за всяка от
страните с оглед придобитите от тях права по силата на договора за дарение,
сключен с родителите им.
Като е отхвърлил иска за делба на поземлен имот с идентификатор
*****.*****.220 първоинстанционният съд е постановил решението при
неправилно приложение на материалния закон, поради което в тази част
решението следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с
което да се допусне делба на посочения поземлен имот.
В частта за разноските първоинстанционният съд неправилно е осъдил
ищцата да заплати държавна такса поради отхвърляне на иска за делба,
поради което решението следва да бъде отменено в тази част. Разноските за
въззивната инстанция следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна с
оглед уважаване на въззивната жалба.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 381 от 16.07.2024 г., постановено по гр.д. №
61/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.с., в частта, с която е
отхвърлен искът за делба, предявен от В. Т. И., ЕГН ********** от гр. *****
против П. Т. Е., ЕГН ********** от с. ***** на поземлен имот с
идентификатор *****.*****.220 по кадастралната карта на с. *****, с адрес на
имота: с. *****, ул. *****, с площ от *****9 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид
обществен обект, комплекс, с номер по предходен план *****, кв. ***, парцел
I-*****, при съседи: *****.*****.545, *****.*****.219, *****.*****.216,
5
*****.*****.536, както и в частта за разноските, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между В. Т. И., ЕГН
********** от гр. ***** и П. Т. Е., ЕГН ********** от с. ***** на поземлен
имот с идентификатор *****.*****.220 по кадастралната карта на с. *****, с
адрес на имота: с. *****, ул. *****, с площ от *****9 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: за друг вид обществен обект, комплекс, с номер по предходен план
*****, кв. ***, парцел I-*****, при съседи: *****.*****.545, *****.*****.219,
*****.*****.216, *****.*****.536, при квоти: ½ идеална част за В. Т. И. и ½
идеална част за П. Т. Е..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Т. Е., ЕГН ********** от с. ***** да заплати на В. Т. И.,
ЕГН ********** от гр. ***** разноски за въззивната инстанция за държавна
такса в размер на 40 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 650 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6