МОТИВИ
към Присъда № 32 от 23.06.2016 г., постановена по
НОХД № 309 по описа за 2015 година на Окръжен
съд – Хасково
Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура – Хасково обвинителен акт против К.Б.К., роден на *** ***, ЕГН: **********,
по обвинение за това, че на 06.05.2014 г. в гр. Хасково, при условията на
независимо съизвършителство с П.А.К. и при управление на лек автомобил, марка „Хонда
Сивик” с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 21,
ал. 1 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.С., б.ж. гр. Хасково
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. С обвинителния акт е повдигнато обвинение и на П.А.К., роден на *** ***,
ЕГН: **********, за това, че на 06.05.2014 г. в гр. Хасково, при условията на
независимо съизвършителство с К.Б.К. и при управление на лек автомобил, марка „Шкода
Фабия” с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 37, ал. 1
ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.С., б.ж. гр. Хасково –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Съдебното
производство е по реда на глава XIX НПК, т.е.е по общия ред.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
повдигнато. Излагат се доводи, че един от основните спорни моменти е бил
свързан с разположението на тялото на пострадалата върху тревната площ и
механизма, по който същото се е озовало там – дали е било изнесено от
неустановено по делото лице или в резултат на различните физични сили и
взаимодействия по време на удара. Сочи се, че в крайна сметка това обстоятелство
имало значение по-скоро за наследниците, но не и за главния факт на доказване.
Поддържа се, че и двамата подсъдими имат вина, тъй като са нарушили правилата
за движението по пътищата и всеки един от тях е допринесъл за вредоносния
резултат. Представителят на ХОР смята, че не следва да бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимия К. относно наличието на автомобил в лявата лента за
движение на бул. „Раковски”, който е бил подготвен за завиване наляво /в посока
ул. „Дунав”/. Дори и да е имало подобен автомобил, това не освобождавало водача
от задължението да спре и да пресече булеварда само в случай, че не отнема
предимството на друго превозно средство. Ограничената видимост не освобождавала
водача от това негово задължение. В тази насока се изтъква, че професията на
подсъдимия К. като **** на **** ***** всъщност е следвало да засили неговото
внимание, поради което и действията му се явявали по-укорими. Аргументира се
липсата на предпоставки деянието да бъде квалифицирано като случайно по смисъла
на чл. 15 НК. Относно определяне на наказанието се изтъква, че при съпоставяне
на двете нарушения на подсъдимите, по-грубо било нарушението, извършено от
подсъдимия К. – на оживено пътно платно, в градски условия, се е движел със скорост,
която била недопустима дори за извънградски условия. Въпреки това, се приема,
че двете наказания следвало да бъдат еднакви, като за балансирането им се сочи
младата възраст на подс. К., който обаче е допуснал по-грубо нарушение на
правилата за движение, а К. е **** ****, но в същото време е получил телесни
увреждания от произшествието. По отношение и на двамата били налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, по смисъла на чл. 55 НК, като се
пледира да им бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2
години, чието изтърпяване следвало да се отложи с 3-годишен изпитателен срок, а
наказанието „лишаване от свобода за управление на МПС” да се определи за срок
от 3 години.
Повереникът
на частните обвинители Г.С., И.Л. и Н.С. – адв. Б., заявява, че по делото е
напълно изяснена фактическата обстановка. В основната теза се акцентира върху
заключенията на вещите лица, които доказвали, че вина за инцидента имали и
двамата подсъдими. Твърди се, че подсъдимият К. имал задължението да спре,
преди да премине през кръстовището, което той не направил и това следвало да се
вземе предвид при определянето на наказанието. Изтъква се, че положението на
пострадалата след произшествието се изяснявало окончателно от разпита на
свидетелката Д.С., за сметка на което се отправя искане да не се кредитират
показанията на свидетеля В.П.. Излагат се доводи, че в случая не намира
приложение чл. 55 НК с оглед на обществено – опасния резултат, напротив
наказанието следвало да бъде определено с най-голяма строгост, като в тази
насока следвало да бъде отчетен не само личния характер на дейците, но и
обществената опасност на деянието. Причинените от подсъдимия К. средни телесни
повреди на другия подсъдим К. следвало да се отчетат като отегчаващо вината
обстоятелство. На двамата подсъдими следвало да се наложи еднакво наказание в
максимално предвидения от закона срок от 6 години, като хипотезата на чл. 66 НК
била неприложима в този случай. При лишаването от право да се управлява МПС по
чл. 343г НК отново се сочи максимално предвидения по закон срок. В допълнителна
реплика прецизира въпроса за вината, като смята, че в случая и при двамата
подсъдими е налице самонадеяност.
Частните
обвинители поддържат доводите на повереника си.
Според защитника
на подсъдимия К.К., адв. Р., практиката по тези дела показва, че по естеството
си те са „експертни дела”, т.е. решават се на основата на автотехническите
експертизи, но в случая експертизата по делото била компрометирана в редица
нейни пунктове. Въпреки това от нея можели да се извлекат няколко безспорно
установени положения – скоростта, с която е шофирал подсъдимия К., и това, че
многократно надвишавала максимално допустимата в населено място; фактът, че
подсъдимият К. е управлявал таксиметровия автомобил с много по-ниска от
допустимата скорост; преминаването на К. през кръстовището със скорост от 25 км/ч. Отделя се
значително внимание на въпроса за местоположението на пострадалата, като дори
се изтъква, че няма сигурни доказателства дали същата се е намирала в таксиметровия
автомобил по време на самото ПТП. Твърди се, че произшествието е настъпило
най-вече поради нарушението, допуснато от
подсъдимия К., тъй като той отнел предимството на К.. При определяне на
наказанието имало възможност за приложение на чл. 55 НК, както и възможност за
приложение на чл. 66 НК, каквато била преобладаваща практика по този род дела.
По отношение на кумулативно предвидената санкция „лишаване от право да се
управлява МПС” се отправя искане тя да бъде наложена между минималния и средния
размер.
Подсъдимият
К. в своя защита изказва съжаление за стореното, като подчертава, че не е искал
със своите действия да се стигне до подобен резултат. Не предполагал, че
движейки се по път с предимство, друг можел да му отнеме предимството.
Предоставя на съда да определи наказанието му, като не отправя конкретни
искания в тази насока.
Защитникът
на подсъдимия П.К., адв. Ж., смята, че въпреки многобройните съдебни заседания
в крайна сметка фактическата обстановка по делото останала неизяснена. В цялото
производство, още от досъдебната фаза, имало съществени нарушения на
процесуалните правила, в резултат на което подзащитния му бил привлечен като обвиняем
единствено на базата на експертиза, която не доказвала нищо както към момента
на привличането му, така и в съдебната фаза на процеса. В тази насока липсвали
каквито и да било доказателства, които да уличават К. в извършване на деянието,
дори и по непредпазливост. Твърди се, че от експертното заключение можело да се
направи извод относно фактическата обстановка само в една част – не било взето
предвид развитието на произшествието в движение, какво е станало преди самия
удар и дали е било възможно същият да се избегне или не. Акцентира се върху
видимостта от позицията на подсъдимия, като се сочи, че на разстояние поне
60-70 м не е имало данни за приближаващи коли, поради което К. е имал
възможността да премине безпроблемно и не е отнемал предимството на К..
Навеждат се твърдения, че К. е шофирал с висока скорост, тъй като е влезнал в
своебразно съревнование с движещия се до него автомобил, управляван от
свидетеля А.А.. Набляга се и върху субективните възприятия и времето за реакция
на подсъдимия К., който не бил длъжен и не можел да прецени дали идващият
отдясно лек автомобил „Хонда Сивик ”, управляван от другия подсъдимия, се движи
с висока скорост, над минимално предвидената. Следователно, К. не бил длъжен да
предвижда идването на приближаваща кола. Защитникът се позовава на текстовете
на чл. 1 и чл. 5 ЗДвП. Отправя се искане за оправдаването на подсъдимия К. и
постановяването на присъда в тази насока.
Подсъдимият
К. в своя защита заявява, че съжалява за случилото се и ако имал възможност, би
го предотвратил. Предоставя на съда да определи наказанието му, като не отправя
конкретни искания в тази насока.
В
последната си дума и двамата подсъдими отново изразяват съжаление за инцидента
и нелепата смърт на пострадалата С..
Съдът като прецени събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият П.К. работел като ****
**** към фирма „****-****** ******” **** – гр. Хасково. Управлявал лек
автомобил „Шкода Фабия” с ДК № ****. На 06.05.2014 г. трябвало да започне
обичайната си работна смяна след 15.00 часа. Точно този ден нямало много
клиенти, тъй като било празник („Гергьовден”). След като оставил клиент на
адрес в хасковския квартал „Хисаря”, на връщане към центъра на града около
19.00 часа К. бил спрян от клиентка – пострадалата П. С.. Тя се качила и
седнала на задната дясна седалка, като казала на К. да я отведе на адреса на ул.”*.*****”.
С. планирала да посрещне празника в компанията на семейството си, за което
имала предварителна уговорка със съпруга си Г.С. и И.Л.. За да стигне до
посочения адрес, К. решил на премине по бул.”Раковски” и да завие по ул. „Дунав”.
Движението по бул. „Раковски” се
осъществявало в две платна за движение, отделени помежду си от разделителен
остров с озеленена ивица от храсти и решетъчна метална ограда. Около 19.15 часа
подсъдимият приближил мястото и се престроил в пътната лента, за да подготви
маневрата за завиване наляво.
Междувременно подсъдимият К.К. по
същото време се намирал на бенизонстанция „ОМВ”, на изхода на гр. Хасково, по
пътя за гр. Димитровград. Заедно с него бил и негов приятел – свидетелят Р.Б.. К.
управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Сивик” с ДК № * **** **. Двамата
с Б. поели от бензиностанцията в посока към центъра на града. За целта
преминали през кръгово кръстовище между ул. „Ком” и бул. „Раковски” и се
насочили надолу по булеварда към следващото кръстовище. То се намирало малко
по-надолу, където бул. „Раковски” (в посока север-юг) се пресичал с ул. „Дунав”
(в посока изток – запад). К. ускорил автомобила си, заобиколил няколко коли,
паркирани в дясната пътна лента, като за целта се наложило да се отклони и да
навлезе частично в лявата пътна лента, след което отново се насочил да прибере превозното
средство в дясната лента. Непосредствено зад него в лявата пътна лента се
движел лек автомобил „Хонда Акорд” с ДК № ****, управляван от свидетеля А.А.. Наближавайки
кръстовището, подсъдимият управлявал лекият си автомобил с много висока
скорост, около 115 км/ч.
Точно в този момент към
кръстовището вече приближавал и подсъдимият К., който се подготвял да завие
наляво по ул. „Дунав”. Както за К., така и за К., светофарната уредба показвала
зелен сигнал и имало достатъчно време за преминаването им в избраната от тях
посока. К. намалил скоростта на управлявания от него таксиметров автомобил „Шкода
Фабия” до минимум, без да спира, огледал се за идващи от насрещното платно за
движение коли и преценил, че може да премине безпроблемно. Започнал да завива
наляво, навлизайки по ул. „Дунав”. Скоростта на колата била около 25 км/ч. В
същото време подсъдимият К. вече приближавал светофарната уредба на неговото
платно за движение, стоп линията и
пешеходната пътека, забелязвайки завиващият таксиметров автомобил. К. натиснал
силно спирачките, правейки опит да избегне вероятният удар, но високата
скорост, с която се движел, не му позволила да спре. В последния момент преди
сблъсъка К. видял светлините на идващата с високата скорост „Хонда Сивик” и
инстиктивно извил силно наляво волана на управляваната от него „Шкода Фабия”,
опитвайки се да не попада в траекторията на движение на другия автомобил.
Въпреки това, автомобилът на К. ударил с предната челна част на купето
странично таксиметровия автомобил на К. в областта на дясната част от купето,
причинявайки тежки деформации по задната и предната дясна врата, както и мястото
на тяхното свързване с десния опорен панел на купето. В резултат на удара,
който бил изключително силен, таксиметровият автомобил бил изтласкан наляво, в
която посока малко преди това К. завъртял волана, излязъл извън платното за
движение, преминал през тротоара, в непосредствена близост до намиращата се
наблизо автобусна спирка, и се установил с предната си част до тревна площ.
Воден от все още високата скорост и физичните сили на предизвикания удар,
лекият автомобил „Хонда Сивик” се придвижил още малко напред, като се завъртял
по посока на часовниковата стрелка върху платното за движение, в което се
движел. В процеса на завъртане на автомобила, същият със своята задна част имал
съприкосновение с идващият непосредствено след него лек автомобил „Хонда Акорд”,
управляван от свидетеля А.А., който не могъл да избегне контакта между двете
превозни средства. В резултат на този приплъзващ удар върху автомобила на А.
останали следи от незначителни деформации и леко застъргване. Виждайки произшествието
и след като усетил съприкосновението по собствения си автомобил, А. отбил в
празното пространство на автобусната спирка и веднага спрял.
Подсъдимият К. бил тежко
зашеметен от удара, но успял да излезе от автомобила и седнал близо до него. Събралите
се наоколо хора му поднесли вода, за да се съвземе. Един от тях бил и
свидетелят И.П.И., също **** на ****, който паркирал наблизо и помогнал да се
откачат клемите на акумулатора на катастрофиралия автомобил „Шкода Фабия”, за
да се избегне евентуално запалване.
Ударът
причинил тежки травматични увреждания на пострадалата С., която седяла на
задната дясна седалка, където именно била една от точките на съприкосновение
между двата автомобила. Неустановени по делото лица извадили тялото й от
смачканото купе на таксито и я положили в легнало положение на тревната площ. В
този момент пострадалата все още била жива, но със сериозни наранявания и
травми.
Подсъдимият
К. също бил замаян от удара, но бързо се съвзел, обърнал се към седящия до него
Р.Б., откопчал колана му и го извадил през шофьорската врата. След това отвел Б.
до тротоара и го накарал да седне. В същото време пристигнали полицейски
патрули, уведомени от няколко последователни обаждания до тел. 112 от
наобиколилите минувачи и пешеходци. Пристигнала и кола на „Бърза помощ”, която
отвела подсъдимия К. и пострадалата С.. Малко след идването на спешния
медицински екип С. починала от травмите си.
В
резултат на произшествието подсъдимият П.К. получил контузии на главата и
тялото, както и счупване на напречните израстъци на три от поясните прешлени.
Съдът приема, че гореописаната
фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Г.С., И.Л., Н.С.,
А.А., Р.Б., В.И., Д.С., И.Ж., Ж.К., М.М., Т.А., Ж.А., Д.А., И.А., И.И., Г.Н., Б.Д.,
Г.А., К.К., С.М. (чийто показания са прочетени в отсъствие на свидетеля), В.П.,
Д.С.; приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Х.А.; приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза на труп № 109/2014 г. (л. 82-85 от ДП) и разпита на вещото лице Х.Е.;
приетите по делото заключения на комплексна съдебно-медицинска автотехническа
експертиза (л. 87 – 119 от ДП) и допълнителна тройна автотехническа експертиза
и свързаните с тях разпити на вещите лица Х.Е., Н.А., С.П. и Х.Р.; приетото по
делото заключение на допълнителна комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза; приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 81/2016 г.; приетите по делото писмени
доказателства в хода на съдебното производство; приобщените като доказателства
писмени материали по ДП № 61/2014 г. по описа на ОСлО – Хасково към Оп –
Хасково; както и от предявените по реда на чл. 284 НПК веществени
доказателства.
Фактическата обстановка е
изведена след обстоен анализ на събраните доказателства, като настоящият съдебен
състав кредитира само онези от тях, за които се установява, че се подкрепят от
цялостната доказателствена съвкупност по делото и не съдържат противоречия,
неясноти и неточности. Съществено значение имат онези доказателства, с които се
установява каква е била траекторията на движение на всяко едно от превозните
средства; какви са били параметрите на движение (скорост, спирачен път,
видимост); какви маневри са били предприети от тях; дали маневрите им са били
съобразени с пътната обстановка и с изискванията на правилата за движение;
какво е било естеството на съприкосновението между превозните средства и в кои
контактни точки; настъпилият вредоносен резултат – смъртта на пострадалата С. и
механизмът на неговото причиняване; по какъв начин е протекъл причинно-следствения
процес между отделните събития и действията на всеки един от участниците в
движението при така създалата се пътна обстановка.
Последователността от събитията,
описани в гореизложената фактическа обстановка, се установява чрез взаимосвързания
анализ на отделните доказателства, доколкото те са относими към отделните етапи
от развитието на произшествието.
С помощта на показанията на
свидетелите Г.С., И.Л. и Н.С. се възстановява онази част от фактологията, която
непосредствено предхожда инцидента. Видно от техните показания, на 06.05.2014
г. пострадалата С. имала намерение да участва в празнична вечеря със
семейството си – било „Гергьовден”, а съпругът й бил *****. Съпрузите С.
живеели на адрес ул. „*. *****” № ** – *. Именно това е адресът, до който
подсъдимият П.К. е трябвало да отведе С., след като тя се е качила в таксиметровия
му автомобил. Местонахождението на адреса е обусловило и решението на К. да поеме
по бул.”Раковски”, след което да завие по ул. „Дунав”, доколкото ул. „Георги Кирков”
се явява успоредно разположена на бул. „Раковски” и пресича ул. „Дунав”
непосредствено след кръстовището, на което е осъществено произшествието
(разположението на ул. „Георги Кирков” е общоизвестен факт). Свидетелката Л. е
живеела в близко съседство до майка си на същата улица: „Аз живея в гр. Хасково
на ул. „*. *****” № ** – *, а майка ми живееше на ул. „*. *****” № ** – *. Това
са два блока един до друг” (л. 132 от делото). Произшествието се е случило по
времето, когато пострадалата се е прибирала вкъщи, тъй като преди това се
намирала при своя баща, П. М. (заличен от списъка със свидетелите поради
влошеното му здравословно състояние). Прибирането й към адреса, на който е
живеела, е съвпаднало по време и с прибирането на нейната дъщеря, която същият
ден по обяд е била на гости при родителите на съпруга си и за да достигне до
дома си, е трябвало да премине през същото кръстовище. Преките впечатления на Л.
сочат, че тя преминава по същия път, по който е преминал и таксиметровия
автомобил, и точно през мястото на произшествието малко след като то се е
осъществило, в рамките на броени минути след удара между двете превозни
средства и пристигането на полицейски патрул на място: „…Тръгвайки си оттам
около седем часа без нещо, аз минах покрай същото това място на произшествието
по бул. „Раковски” и все още полицаите стояха там, още движението беше
отцепено… Когато минах покрай мястото на инцидента имаше много хора, но аз шофирах
и нямаше как да спра, за да видя нещо по-подробно… Маршрутът ми на прибиране
към вкъщи беше по бул. „Раковски”, като на кръстовище с бул. „Дунав” завих
наляво към ул. „Георги Кирков” и беше около 19.15 часа” (л. 132-133 от делото).
Въпреки това обаче Л. не е в състояние да посочи подробни данни, касаещи
обстановката на самото произшествие, тъй като тя преминава оттам, управлявайки кола
и не е имала възможност да спре, за да възприеме други детайли от случилото се,
без да подозира, че в същия инцидент е починала майка й. Единствените й
възприятия касаят полицейското присъствие около произшествието, разположението
на таксиметровия автомобил в тревната площ, недалеч от кръстовището, както и
разположението на лекия автомобил „Хонда Сивик ”, който към този момент все още
се е намирал на мястото, където е преустановил движението си след удара.
Характерен момент е, че въпреки бързото преминаване оттам, свидетелката Л.
отчетливо си спомня наличието на спирачен път. По думите й същият бил
„безкраен”. Спомня си, че спирачните следи били „много силни и ясни… много
дълги” (л. 133 от делото). Същите спирачни следи са отразени във фотоалбума към
протокола за оглед на произшествието, снимки № 1, 2, 5 и 6.
Останалата част от показанията на
Л. са относими към събитията, следващи произшествието и са свързани с
осъзнаването, че след като майка й не се е прибрала в уговорения час, вероятно
нещо се е случило. Тази догадка е била свързана от свидетелката с видяното от
нея на кръстовището в близост до адреса, на който живее, както и от информация
в интернет за загинала жена в катастрофа на същото място, в резултат на което Л.
вече е започнала да подозира, че има вероятност загиналата да е именно майка й.
За разсейване на всякакви съмнения тя се свързва с полицейските органи, които я
отвеждат за разпознаване на трупа. Л. разпознава починалата по представените й
обеци, личната й карта и дамската чанта. По обяснения на полицейски служител,
последната е била намерена в багажника на ****ия автомобил. Мястото на дамската
чанта има косвено значение по въпроса за
местоположението на пострадалата непосредствено преди произшествието и
веднага след него, както и установяването на тялото й в тревната площ по време
на извършения оглед. Окончателното разпознаване на тялото е извършено основно
по представените златни обеци, които Л. познава още с предявяването им и
категорично заявява, че принадлежат на майка й, както и от представената лична
карта.
Показанията на свидетеля Н.С. не
са преки, а опосредствани, тъй като по време на случилото се той се е намирал
извън гр. Хасково. Научава за смъртта на майка си от телефонен разговор,
проведен между него и сестра му, свидетелката Л., по времето, когато тя се е
намирала в „Бърза помощ” за разпознаване на трупа. Ето защо показанията му на
практика възпроизвеждат казаното от Л. и не внасят нови детайли във
фактологията по делото.
Отделни факти, касаещи движението
на всеки един от процесните автомобили непосредствено преди и по време на удара,
се установяват с помощта на показанията на свидетелите А.А., Р.Б., В.И., Д.С., Г.Н.,
К.К. и В.П.. Показанията на тези свидетели спомагат за изясняване само на онези
моменти от фактическата обстановка, които са пряко възприети от тях, тъй като
нито един от свидетелите не е пряк очевидец на целия инцидент.
Свидетелят А.А. има възприятия за
случилото се от позицията на управляващ лек автомобил „Хонда Акорд” с ДК № *****,
който се е движел непосредствено зад автомобила на подсъдимия К.. А. се е прибирал
в гр.Хасково и е преминал по бул. „Раковски” в посока към центъра на града.
През цялото време се е движел в лявата пътна лента: „…Другият автомобил, който
се движеше пред мен в дясна лента, беше на приблизително 10-15 метра пред
мен…Зелената „Хонда” през цялото време непосредствено след кръговото до
кръстовището беше на около 10-15 метра пред мен… Тази дистанция не съм сигурен
дали беше постоянна, но може би с малко по-бърза скорост се движеше другият
автомобил – зеленият” (л. 133 – 134 от делото). Възприятията на А. са
достоверни, доколкото сравнително късата дистанция му е позволявала съвсем ясно
да констатира в коя пътна лента се намира автомобила на подсъдимия К..
Установяват се известни колебания в показанията му единствено относно това дали
лекият автомобил „Хонда Сивик” е предприемал маневра за заобикаляне на спрели
на булеварда коли и дали е променил за момент траекторията си на движение за
извършване на подобна маневра: „… Не си спомням автомобилът пред мен да е
правил маневра, за да заобикаля спрели на булеварда коли… От кръговото до
момента на катастрофата, зелената „Хонда” се движеше в дясна лента, но не съм
сигурен дали е била в дясната лента през цялото време... Не си спомням да е
имало спрени автомобили в дясната лента” (л. 134 от делото). Всъщност,
свидетелят няма отчетлив спомен за наличието на спрени автомобили, но това не
води автоматично до извода, че наистина не е имало такива в дясната лента за
движение. Очевидно е, че А. не е обърнал внимание на коли, които евентуално са
били спрени в тази част на платното за движение, а вниманието му е било
насочено към движещия се непосредствено пред него автомобил на подсъдимия К..
Налице е несигурност в получените в този момент зрителни възприятия, тъй като
при движението на А. по булеварда в условията на динамична пътна обстановка
наличието на каквито и да било други обекти е можело да бъде обхванато
единствено от периферното му зрение, което логично няма как да остави трайни
следи в паметта му. Това обяснява и несигурността на свидетеля, който заявява,
че не е сигурен дали колата на К. е била в дясната лента през цялото време.
Съществено е уточнението на А.,
че в неговата лента за движение (лява лента), не е имало други движещи се
превозни средства – за това обстоятелство свидетелят е категоричен. Уточнението
му има доказателствена стойност във връзка с обясненията на подсъдимия К. и
обсъждането на въпроса дали в лявата лента за движение е имало и други коли,
които са се насочили към кръстовището.
Тъй като се е движел в лявата
пътна лента, А. е отговорил и на въпроси, свързани с това каква е била
видимостта му към платното за насрещно движение, т.е. платното, по което в този
момент се е движел таксиметровия автомобил на подсъдимия К.. Видимостта на
свидетеля е била ограничена спрямо насрещно движещите се превозни средства.
Тази ограниченост се установява най-вече при спускането му надолу по бул. „Раковски”,
почти по цялото протежение на неговото платно за движение. Видимостта се
открива едва непосредствено преди самото кръстовище, на което се е осъществило
произшествието. Обяснението за тази промяна във видимостта се открива в
наличието на растителност и преграда, които отделят двете платна за движение:
„…Не мога да кажа със сигурност на какво разстояние от кръстовището не се
открива видимост, но може би на 10 метра преди кръстовището… Непосредствено
преди кръстовището се открива видимост към лентата на насрещното движение,
защото има преграда от растителност между двете платна” (л. 135 от делото).
Именно в този последен участък преди кръстовището, когато А. вече е имал видимост,
той забелязва таксиметровия автомобил. Но той вижда автомобила на подсъдимия К.
вече в момента, в който последният е предприел маневрата завиване наляво от бул.
„Раковски” към ул. „Дунав” – А. не вижда таксиметровия автомобил докато се
намира все още в неговото платно на насрещно движещите се превозни средства:
„…Видях таксиметровия автомобил в движение, който извършваше маневра, възприета
от мен като обратен завой” (л. 135 от делото). От показанията на свидетеля не
може да се направи извод дали непосредствено преди да започне маневрата за
завиване наляво лекият автомобил „Шкода Фабия” е бил спрял предварително за
изчакване или се е намирал все още в движение (равномерно или ускорително). При
предприемане на маневрата от К. свидетелят преценя, че таксиметровият автомобил
всъщност извършва обратен завой. Тази преценка на А. представлява субективна
интерпретация на видяното от него, която е разбираема с оглед на факта, че при
извършване на завой наляво по ул. „Дунав” и обратен завой към бул. „Раковски”
началната траектория на движение на автомобила е една и съща. От останалите
доказателства по делото обаче се установява, че К. е предприел завой наляво по
ул. „Дунав” с цел да стигне до адреса на ул. „*. *****”, но инстинктивно е
навил рязко волана наляво.
Възприятията на А. относно самия
удар между двата автомобила отразяват неочакваният и развил се в рамките на
броени секунди ход на събитията. Свидетелят първо възприема набиването на
спирачки от страна на подсъдимия К., който в този момент вече се е приближил
максимално близо до кръстовището. На следващо място А. вижда и каква е
причината за внезапното задействане на спирачната система – навлизането на таксиметровия
автомобил в кръстовището. Самият сблъсък между двата автомобила се наблюдава от
свидетеля от позицията на собствения му автомобил, който се приближава към
мястото на удара. Въпреки че възприема по този начин обстоятелствата и преценя
неизбежността на сблъсъка, изненадващият ефект на непредвидената пътна ситуация
не позволява на А. своевременно да реагира навреме, а задействането на
спирачната система става прекалено късно, поради което управляваният от него
автомобил продължава движението си в лявата половина на платното за движение и
остъргва задната част на автомобила, управляван от К.К., което оставя и
констатираните по-късно незначителни деформации и одрасквания по купето от
контакта между двете превозни средства.
Относно светлинната сигнализация
на кръстовището А. е категоричен, че при приближаването и преминаването през
кръстовището е светел зелен сигнал на светофара. Аналогично с още по-голямо
основание може да се приеме, че същият зелен сигнал е светел и по отношение на
подсъдимия К., който се е движел пред А. и в този смисъл е достигнал по-бързо
до кръстовището, пресичайки линията на светофарната уредба.
Свидетелят Р.Б. е пътувал в
колата на подсъдимия К., намирайки се на предната седалка, до шофьорското
място. По отношение линията на движение на автомобила, Б. твърди, че
първоначално са се намирали в дясната пътна лента, след това поради наличието
на спрени автомобили в близост до бивш магазин „Office one” временно са се престроили в
лявата пътна лента, след което отново са се прибрали в дясната пътна лента.
Констатира се частично колебание в показанията му: „Последно си спомням, че
бяхме тръгнали да се прибираме в дясна лента, но дали сме се били прибрали или
не, не си спомням…” (л. 135 от делото), но впоследствие на зададен уточняващ
въпрос Б. потвърждава с по-голяма увереност: „В момента, в който пресичахме
светофара, бяхме в дясното платно за движение” (л. 136 от делото), поради което
съдът приема за установено, че автомобилът при приближаването си към
кръстовището вече е приключил заобикалящата маневра, като почти изцяло се е
прибрал и се е движел в дясното платно за движение. В тази връзка, приложеният
към делото фотоалбум на местопроизшествието (л. 12-32 от ДП) сочи, че следите
от спирачния път на автомобила „Хонда Сивик” са индиция, че същият е бил
разположен основно в дясната пътна лента. Единствено спирачните следи от предна
и задна леви гуми са се намирали в лявата пътна лента, но непосредствено до
самата осева линия, поради което следва да се приеме, че автомобилът с
по-голямата част от масата и площта си е бил разположен в дясната лента за
движение. Б. сам заявява, че „…приближавайки кръстовището, К. беше тръгнал да
се прибира в дясната лента”, т.е. започнал е маневрата за прибиране в същата
пътна лента, но без да е била окончателно приключила.
Б. изрично твърди, че и в двете
ленти за движение пред колата не е имало други превозни средства. Това се
отнася както за дясната, така и за лявата пътна лента. Това твърдение
кореспондира с твърденията на свидетеля А., че в лявата пътна лента не е имало
други автомобили пред него. То е допълнено с друго уточнение, че при
приближаването към светофара на кръстовището, не е имало престроени автомобил
за завиване наляво. От друга страна, Б. няма спомен дали зад тях се е движел
автомобил, включително няма спомен и за движението на автомобила „Хонда Акорд”
на А..
Показанията на Б. относно
момента, в който за пръв път се забелязва таксиметровият автомобил, са относими
не толкова към въпроса за видимостта в конкретната пътна ситуация, колкото към
въпроса за скоростта на движение: „Видях таксито, приближавайки кръстовището…
Видях таксито да се задава отдолу, но в последния момент, когато вече беше пред
нас” (чл. 136 от делото). Това възприятие буквално секунди преди удара е
обусловено от високата скорост, с която се движи К. надолу по бул.”Раковски” .
Ако по отношение на свидетеля А. в лявата лента за движение
е имало обективни
ограничения за видимостта към насрещно
движещите се превозни средства, то за К. и Б. подобни ограничения не е имало. Към
този момент автомобилът на К. се е намирал вече почти изцяло в дясната пътна
лента, а Б. от позицията на седящ до шофоьорското място би следвало да има още
по-голям зрителен ъгъл, от който да забележи насрещно движещите се превозни
средства. Въпреки това той успява да забележи автомобила „Шкода Фабия” едва в
последния момент, подобно на А., който се е намирал в лявата пътна лента.
Следователно, единственото обяснение за късно забелязаното препятствие е
високата скорост на движение, която е скъсила максимално възможността за
зрителна реакция.
Именно високата скорост не
позволява на Б. и да асимилира подробностите от последвалия сблъсък – той има
само слухов спомен за звук от спирачки, като дори не е усетил и завъртането на
колата по посока на часовниковата стрелка и установяването й перпендикулярно на
пътното платно. Налице е известно противоречие между две изявления на
свидетеля. Първо се твърди, че „… следващото нещо, което си спомням, е звукът
от спирачки и когато колата вече беше спряла (л. 135 от делото), а след това:
„… Не си спомням дали са били задействани спирачките ни, когато видяхме таксито”
(л. 136 от делото). Това противоречие е несъществено, като по-достоверно е
първото изявление на свидетеля – за доловен от него звук на спирачки, тъй като
то напълно съответства и на веществените следи от местопроизшествието. Следващият
ясен спомен на Б. след звука от спирачки е окончателното спиране на колата и
изваждането му от купето, което е извършено с помощта подсъдимия К.. Този
дефицит от възприятия не позволява на свидетеля да разкрие други допълнителни детайли
от самия сблъсък и ограничава показанията му в тази насока.
По отношение на светлинната
сигнализация на кръстовището, твърденията на Б. са еднопосочни с тези на А. –
при навлизането на „Хонда Сивик” в кръстовището светофарът е показвал зелен
сигнал и е имало достатъчно време за преминаване.
Показанията на свидетеля В.И. са относими към
един ограничен отрязък от случилото се – относно движението на леките автомобили
„Хонда Акорд” и „Хонда Сивик” по бул. „Раковски”, но преди достигането им до
кръстовището. И. възприема тяхното движение като страничен наблюдател от
позиция, разположена успоредна спрямо платното за движение - в парка пред блока
на бул. „Раковски” № **. Той забелязва бързото преминаване на двата автомобила,
като впоследствие до него достига само звука от удара, реализиран малко
по-надолу, но не вижда самия удар, тъй като от мястото си няма пряка видимост
към тази част от кръстовището. По отношение на преминаващите автомобили И.
заявява: „Двете коли минаха доста шумно. На мен ми привлече вниманието шума… От
мястото, където стоях, видях, че колите минаха доста бързо според мен, но колко
бързо са се движили не мога да коментирам” (л. 137 от делото), както и:
„Относно скоростта на автомобилите, които видях да минават, не мога да преценя
дали са се движили с бясна скорост или малко по-бързо от нормалното. Аз
възприех, че доста бързо преминаха през отрязъка, през който се виждаше
улицата” (чл. 139 от делото). Макар и тези твърдения да представляват
субективна оценка на свидетеля за високата скорост на движение, впоследствие те
се потвърждават и от установената от вещите лица скорост на лекия автомобил „Хонда
Сивик”, управляван от подсъдимия К..
Останалите показания на И. се
отнасят към обстоятелствата, които вече са последвали удара, тъй като от
мястото, от което възприема шума от сблъсъка, той слиза, за да види какво се е
случило, едва 20-30 минути по-късно. Ето защо той установява единствено
разположението на превозните средства след произшествието – автомобилът на К.,
установен перпендикулярно на пътното платно след завъртането му, и таксиметровият
автомобил на К., установен в тревната площ до блоковото пространство. Липсват
други показания, с които да се установят различни детайли от реализирания
сблъсък между двете коли.
Свидетелят Д.С. наблюдава
случилото се от позицията си на шофьор. Разположението му е на ул. „Дунав”, в
посока изток – запад спрямо мястото на удара, като се е намирал в дясната пътна
лента и е изчаквал на премине през кръстовището. Колата му е била първа по ред
за преминаване в посока към бул. „Раковски”. В момента на сблъсъка светофарната
уредба е показвала за него червен сигнал. Вниманието му е било насочено към
светофара, когато долавя остър и отчетлив шум от спирачки. Именно шумът го кара
да обърне поглед и да възприеме сблъсъка между двете коли в този момент.
Въпреки това, неочакваното и бързо развитие на ситуацията се отразява и върху
неговите възприятия (подобно на А. и Б.), поради което свидетелят не е в
състояние да посочи допълнителна конкретика относно механизма на
произшествието. Все пак, той потвърждава, че автомобила на подсъдимия К. се е
движел много бързо: „…Колата, която идваше отгоре на бул. „Раковски”, дойде
толкова бързо, че нямаше как да се види” (л. 140 от делото).
След като вижда удара, С. отбива
колата си малко встрани и слиза, за да види дали може да помогне с нещо. В тази
насока показанията му установяват разположението на пострадалата С. в тревната
площ, по предявения му фотоалбум къде точно се е намирала тя – от лявата страна
на таксиметровия автомобил, съгласно снимка № 9. С. обаче не може да обясни по
какъв начин се е озовало тялото й там. Следва да се има предвид, че погледът му
е бил насочен основно към появилият се отляво спрямо неговата позиция на
кръстовището автомобил на подсъдимия К., поради което полезрението му не
възприема почти нищо от движението на таксиметровия автомобил, в който се е возела
пострадалата: „Таксито може и да съм го видял, но не ми е било насочено
вниманието към него, аз гледах светофара” (л. 140 от делото). А след като слиза
от колата си, С. първо отива до автомобила на К., за да провери състоянието му
и това на Б., след което се връща до колата си, за да вземе вода и едва тогава
се насочва към таксито. Следователно, от момента на слизането му до момента, в
който се приближава до тревната площ, където се е намирало тялото на С., се
установява известен интервал от време, за който С. няма преки впечатления какво
точно се е случило.
От позиция, близка до тази на
свидетеля С., инцидентът е възприет и от свидетеля К.К., който също се е
намирал на светофара на ул. „Дунав” на процесното кръстовище, но за разлика от С.,
който е бил първа кола в дясната лента за движение, К. е бил трета или четвърта
кола в лявата лента за движение. Положението му е ограничавало видимостта към
кръстовището: „Прекалено малък е ъгълът и не може да се види нещо съществено,
когато има коли отпред, от единия край има блок с парапети, а от другия край
има 3-4 спрени таксита. Видимостта ми беше ограничена. Бях доста назад, за да
видя нещо съществено…” (л. 196 от делото). Въпреки че е имало обективни
затруднения да възприеме целия инцидент, К. долавя силен шум от спирачки
(същият, който е възприет и от С.), но първо е помислил, че шумът идва от друга
кола зад самия него и затова той отпуска инстинктивно спирачките на собствения
си автомобил, подготвяйки се да маневрира, ако се наложи. В огледалото за
обратно виждане обаче К. установява, че положението зад него е спокойно. Когато
отново връща погледа си напред, едва тогава той възприема и стремителното
навлизане на лекия автомобил „Хонда Сивик” в кръстовището: „Моята преценка от
този ъгъл, поне на 30-40
метра е, че колата се движеше сравнително бързо…” (л.
196 от делото). Освен скоростта на колата, управлявана от подсъдимия К., К. не
успява обаче да възприеме нищо от движението на таксиметровия автомобил и самия
сблъсък. Причината за това отново се корени в позицията на собствената му кола:
„Видях таксито, което беше ударено. Аз не съм видял момента на удара. В този
момент очите са ми били в преминаващата „Хонда”, след което си върнах погледа в
огледалото на моята кола. И да съм искал да видя удара, колата, която беше пред
мен, ми попречи да го видя…” (л. 196 от делото). Така показанията му имат
отношение единствено към високата скорост, с която се движела колата на
подсъдимия К..
Свидетелят Г.Н. проследява
събитията от друго положение. В качеството си на **** на **** в същата фирма, в
която е работел и подсъдимия К., Н. се движи по бул.”Раковски”. Тъй като са
колеги, свидетелят разпознава автомобила на К., понеже известно време се движи
непосредствено след него. Първоначално двата таксиметрови автомобила се движат
в дясната пътна лента, след което Н. вижда, че К. се престроява в лявата пътна
лента на около 30-40 метра преди кръстовището. Важно значение имат показанията
на Н. относно движението на К.. Към момента, в който достига и преминава през
кръстовището, Н. забелязва, че К. вече се е подготвил да завива наляво. Според
свидетеля обаче К. не е спрял съвсем, преди да предприеме маневрата: „Аз бях на
зелен светофар. П. почти спря, когато леко навлезна в кръстовището, на
мислената линия, където обикновено се спира, за да погледне, дали отгоре идва
кола, може би караше с 5 км/ч. Мисля, че почти спря. Аз точно тогава го
подминах… Аз възприех, че П. даде ляв мигач, натисна спирачки и се движи съвсем
леко, беше почти спрял. Аз го подминах и да е спрял след това, не съм възприел.
Движеше се много бавно, може би с 5 км/ч, придърпа и леко вървеше…” (л. 147 -
148 от делото). Употребата на определението „почти спрял” показва, че според Н.
автомобила на К. е намалил значително скоростта си, но не е спрял съвсем, преди
да навлезе в кръстовището, т.е. не се е намирал в неподвижно положение.
Подминавайки кръстовището, Н. вече няма преки възприятия дали след като е
продължил в своята посока К. действително е спрял или е ускорил движението си,
за да премине към ул. „Дунав”.
Друг важен момент е
отбелязването, което свидетелят прави - преди да продължи, Н. все пак успява да
забележи, че в насрещното платно за движение на бул. „Раковски” няма други
автомобили, които да са се престроили в лявата пътна лента с цел да правят
завой наляво: „…не си спомням да съм видял други автомобили, които са се
престроили с цел да правят ляв завой в срещуположната на мен лента, от бул. „Раковски”
към ул. „Дунав”… Аз видях автомобила („Хонда Сивик” – б.м.) малко по-нагоре от
кръстовището и ако имаше престроени автомобили, които ще завиват наляво, нямаше
да ми пречат да го видя” (л. 147 от делото). Въпреки че преминава за броени
секунди през кръстовището, това твърдение на Н. следва да се кредитира, тъй
като ако е имало други спрени автомобили с цел изчакване да завият наляво по
ул. „Дунав”, той е имал възможността най-лесно да ги забележи от всички
останали свидетели. Обяснението за това се открива в регулацията на движението
по кръстовището – продължаващите в посока север по бул. „Раковски” (каквото е
било и движението на Н.) се ползват с предимство спрямо завиващите наляво по
ул. „Дунав” в посока изток, поради което последните са длъжни да изчакат
преминаването на първите. Следователно, евентуалното наличие на спрени
автомобили, които се готвят да извършат маневра завой наляво по ул. „Дунав” е
следвало да попадне в полезрението на Н., тъй като собствената му траектория на
движение се е определяла от липсата или наличието на такива преминаващи
автомобили. В този смисъл, зрителната му реакция на подобно обстоятелство се
явява естествена последица от нагласата на водача за бдителност и внимание
спрямо коли, които могат да пресекат пътя му с предимство.
След като продължава нагоре по
бул. „Раковски”, Н. възприема друго обстоятелство – преминаването на лекия
автомобил „Хонда Сивик” по насрещното платно за движение в посока към
кръстовището. Н. не долавя ясно преминаващия автомобил, поради наличието на
ограничителна зелена площ между двете платна за движение, със засадени розови
храсти и метални прегради, но все пак зрителното му възприятие позволява да
установи, че това е зелен автомобил, който се движи много бързо и след това
набива силно спирачки: „…Когато бях до спирката мисля, че мина някаква кола,
зелена на цвят, но караше много бързо и чух после спирачките… Мярнах зеления
автомобил за секунди, понеже има рози между двете платна, но ми направи впечатление,
че се движи с по-висока скорост” (л. 147 от делото). Въпреки че вниманието на Н.
в този момент не е съсредоточено върху насрещното движение, скоростта на
зеления автомобил е толкова голяма, че привлича погледа му в тази посока.
Свидетелят описва движението като много бързо, сочейки, че „зелената кола се
движеше като стрела…” (л. 148 от делото). Последвалият шум от спирачки е
обстоятелство, което повторно се установява, както и в показанията на А., Б., С.
и К..
Обстоятелства относно движението
на подсъдимия К. и управлявания от него таксиметров автомобил се установяват и
от показанията на свидетеля В.П.. Подобно на свидетеля Н., П. се е движел в
този момент по бул. „Раковски” в същото платно за движение, в което се е
намирал и подсъдимия К. –таксиметровият автомобил е бил разположен в лявата
пътна лента, а автомобила на П. в дясната пътна лента, но малко по-назад.
Следователно, П. е наблюдавал таксиметровия автомобил „Шкода Фабия” пред себе си,
като поради маневрирането на друг автомобил („лимузина с мръсно сив цвят”),
свидетелят леко намалява скоростта си на движение и така изостава малко повече
от таксиметровия автомобил. В резултат на това изоставане П. наближава
кръстовището на бул. „Раковски” и ул. „Дунав” в момента, в който К. вече е
започнал да предприема маневрата завиване наляво: „Аз поизостанах малко и вече
когато таксито свиваше наляво, последва и ударът. Разхвърчаха се ламарини… От
момента, в който водачът на таксито
предприе маневра завиване до момента на сблъсъка, по-скоро таксито продължи
движението си, а не спря, доколкото си спомням… Таксито караше бавно по бул.
„Г.С.Раковски”, но по-скоро продължи да завива наляво по ул. „Дунав”, отколкото
да спре… Нямам впечатление, че таксито прави обратен завой. За мен таксито
караше бавно и тръгваше да завива наляво в посока към ул. „Дунав” (л. 312-313
от делото). С тези показания на П. се установява, че подсъдимият К. е намалил
скоростта си, но не е спрял неподвижно, преди да предприеме маневрата за
завиване наляво. В тази насока показанията на П. кореспондират с показанията на
Н.. П. няма подробни впечатления от самия удар, а само от навлизането на таксиметровия
автомобил в кръстовището. Разхвърчаването на ламарини е допълнително
впечатление, а свидетелят няма пряка видимост към мястото на сблъсъка, тъй като
възприема маневрирането на подсъдимия К. като приближава кръстовището, но преди
още да го е достигнал. Впоследствие, след като вече го достига П. се отказва да
продължи напред, както е имал намерение преди това, а завива надясно по ул. „Дунав”,
спира колата си и излиза от нея с цел евентуално да окаже помощ, ако е
необходима. Тогава той подава и сигнал до тел. 112. Самото завиване надясно по
ул. „Дунав” обаче се осъществява, когато вече самият сблъсък е бил реализиран и
таксиметровият автомобил се е установил до тревната площ на блоковото
пространство, а автомобилът „Хонда Сивик *” на подсъдимия К. напречно по бул.”Раковски”
след завъртането му от удара. Така П. не е имал възможност да възприеме други
подробности и от мястото, на което принудително е спрял колата си.
От свидетелските показания следва
да се обсъди твърдението на П. относно липсата или наличието на пътник в таксиметровия
автомобил: „Във връзка с това дали е имало човек в таксито, мога да кажа, че аз
човек в таксито не видях от моята позиция, от която бях.” (л. 312 от делото).
Това твърдение не се кредитира от съда и не може да се приеме като меродавно
поради две причини. На първо място, П. наблюдава таксиметровия автомобил от
разстояние, което едва ли би му позволило да забележи подробности от
присъствието на лица или предмети в купето на колата: „По време на удара може
да съм бил на 30 - 50 метра.”
(л. 313 от делото). Такава е дистанцията между двете коли и непосредствено
преди удара, по времето, когато все още са се движели по бул. „Раковски”. На
следващо място, двете превозни средства се намират в различни пътни ленти –
колата, шофирана от П., е в дясната пътна лента, а таксиметровия автомобил на К.
е в лявата пътна лента. Следователно, при подобно разположение и от
разстоянието, на което се е намирал, П. наблюдава движението на таксито не по
права линия, а в диагонална посока от собствената си позиция, като зрението му
може да обхване само лявата част от интериора на купето и незначителна част от
предната дясна половина на автомобила. Задната дясна част на купето е изключена
от обхвата на полезрението му поради наличието на задния десен опорен панел на
каросерията. Следователно, свидетелят не е имал възможност да придобие ясни и
точни впечатления дали е имало пасажер в таксиметровия автомобил или не. Ето
защо съдът не кредитира показанията на П. в тази част.
Показанията на останалите свидетели И.Ж., Ж.К., М.М., Т.А., Ж.А., Д.А., И.А.,
И.И., Б.Д., Г.А., С.М. (чийто показания са прочетени в отсъствие на свидетеля)
и Д.С. спомагат за установяване на фактите и обстоятелствата относно
обстановката след сблъсъка между двата автомобила, тяхното установяване до
неподвижно положение и действията на отделни лица при оказване на помощ и
съдействие на К., Б. и К..
Свидетелите И.Ж. и Ж.К. са
участници в патрул на „***” при ОД на МВР – Хасково, когато на 06.05.2014 г.
случайно преминават през мястото на сблъсъка, на път за службата, където
трябвало да предадат смяната на други техни колеги. След като забелязват произшествието,
двамата свидетели спират служебния автомобил и слизат. На практика, те са
първите, които се озовават на мястото, макар и случайно, още преди пристигането
на полицейските патрули. Ж. и К. спомагат за отцепване на движението. Те
установяват само какво е разположението на двата автомобила и мястото, на което
се е намирало тялото на пострадалата С.
– извън таксиметровия автомобил,
в легнало положение в тревната площ, като главата й е била покрита с шал или
кърпа.
Свидетелите М.М. и Т.А. като
служители на *** „**** ****” към ОД на МВР - Хасково получават информация за
случилото се от предадените чрез системата на тел. 112 сигнали. Те са изпратени
от оперативния дежурен и пристигат на мястото, малко след като Ж. и К. вече са
били там. М. и А. също не са преки очевидци на инцидента. По разположението на
автомобилите те единствено констатират, че по всяка вероятност таксиметровия
автомобил е извършвал завой наляво при разрешен сигнал на светофара и е бил
ударен от колата на подсъдимия К., която се движела по бул.”Раковски” в посока към центъра, също при зелен сигнал. Подобно
на първите двама свидетели, М. и А. също установяват положението на
пострадалата в тревната площ пред таксиметровия автомобил.
Свидетелят Ж.А. е бил извикан на
мястото на произшествието като служител на РДПБЗН – Хасково. Причината за
присъствието на пожарна е изтичането на гориво от катастрофиралите автомобили и
опасността от възпламеняването му. Вниманието на свидетеля е било ангажирано
основно с изпълнението на функциите му – обезопасяване на района, инструктиране
на хората от струпалата се тълпа да не пушат и подготвяне на резервоара на
пожарния автомобил с цел да бъде задействан веднага, ако се наложи. Ето защо
впечатленията на А. от произшествието са оскъдни. Отново се споменава положението на пострадалата в тревната площ. А.
има отчетлив спомен и за спирачните следи, оставени от лекия автомобил „Хонда Сивик”
(същите са отразени във фотоалбума от протокола за оглед към ДП).
Още по – лаконични са показанията
на свидетеля Д.А.. Същият е бил привлечен като поемно лице при измерването на
спирачните следи от разследващите органи. Показанията му в тази насока съвпадат
с тези на останалите свидетели: „…Следите бяха по бул. „Раковски” в посока
центъра” (л. 144 от делото). А. констатира и какво е положението на колите след
сблъсъка. Няма други впечатления.
Свидетелят И.И. преминава покрай
мястото на инцидента като **** на **** автомобил. След като оставя клиент на
адрес, недалеч от произшествието, И. се връща отново на мястото и спира на
известно разстояние. При приближаването си пеша към кръстовището свидетелят
възприема разположението на двата автомобила. И. е този, който помага за
отварянето на капака на таксиметровия автомобил и откачването на клемите на
акумулатора – предизвиканият от катастрофата теч на гориво, съчетан с близостта
на акумулатора е създавал риск от възникване на пожар. И. участва в търсенето
на дамската чанта на пострадалата, но безуспешно, и в отварянето на предната
лява врата на колата. Вратите от дясната половина на таксито са били смачкани и
по негови думи не са можели да бъдат отворени. Установяването на
обстоятелството, коя врата е била отворена, е постигнато с прочитане на
показанията на свидетеля на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, предл. 1-во НПК. Когато
заявява, че не си спомня някой да е отварял задна лява врата, всъщност И.
отразява впечатленията си само за времето, през което е бил там. Следва да се
има предвид, обаче, че той идва сравнително по-късно на произшествието, поради
което няма как да установи дали задната лява врата или някоя от останалите
врати е била отваряна преди това. По отношение на пострадалата С., И.
единствено си спомня, че тя се е намирала „на тревата зад спирката, в легнало
положение… беше завита с нещо като кърпа, парцал, шал, нещо квадратно” (л. 146
от делото).
Свидетелят Б.Д. възприема
инцидента от различна гледна точка. Към този момент той се е намирал на 7 или 8
етаж на жилищния блок, който се намира непосредствено до кръстовището. Д.
наблюдава събитията отгоре, но не вижда самият сблъсък между двата автомобила.
Вниманието му е привлечено от силния шум на спирачките и звука от удара. Тогава
той се навежда и от терасата на блока забелязва движението на таксиметровия
автомобил след изблъскването му от автомобила на подсъдимия К.. Следователно,
той вижда последните няколко метра от движението на таксито, след което то се
установява неподвижно в тревната площ. Д. визуално възприема как от автомобила
на К. „… излетя един човек – мъж, таксиджията може би… Мисля, че от лявата
страна на автомобила се претърколи шофьорът” (л. 148 от делото). В тази част показанията
на Д. кореспондират с установеното по делото, че след удара К. наистина излиза зашеметен
от шофьорската врата (която единствена е можело да се отвори според показанията
на И.) и успява да приседне наблизо, за да се съвземе. Д. не е имал видимост
обаче след установяването в неподвижно положение на автомобила в тревната площ,
поради наличието на естествени прегради – клони на дървета.
Свидетелката Г.А. възприема
инцидента от сходна с тази на Д. позиция. Тя се намира на гости при своя
съседка, но на четвърти етаж. След като долавят шума от спирачките, тя и
нейната съседка излизат на терасата, но забелязват таксиметровия автомобил вече
в неподвижно положение в тревната площ. Няма наблюдения някой да е отварял
вратата на таксито. След подаване на сигнал до тел. 112 А. няма други
впечатления от произшествието.
Показанията на свидетеля С.М. са
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, предл 1-во НПК. Свидетелят
не е очевидец на произшествието, тъй като в момента на удара се е намирал на
съседна улица, успоредна на бул. „Раковски”. Подобно и на останалите свидетели,
след като чува шума от сблъсъка, той се насочва към мястото, но успява
единствено да види разположението на двата автомобила и на пострадалата. Според
него, тя е легнала на десния си край, ръцете й са се намирали пред тялото, а
главата й е сочела в посока към центъра на града.
Обстоятелствата, касаещи
положението на пострадалата С., са установени окончателно с помощта на показанията
на свидетелките И.А. и Д.С.. А. се е намирала наблизо и е празнувала с познати.
При шума от удара тя излиза навън и се насочва към тревната площ, където е
тялото на С.. А. има спомен как е била облечена пострадалата, но не може да
каже по какъв начин се е озовала там. Когато в съдебно заседание свидетелката
заявява „аз бях първа до нея”, всъщност следва да се има предвид уточнението,
което тя прави след това: „Преди мен имаше и други хора, когато отидох до
жената, но от нашата компания аз първа отидох до жената” (л. 145 от делото).
Следователно, А. не е първа в същинския смисъл на думата, тъй като преди нея е
имало и други хора, а само е пристигнала първа от онази приятелска компания
лица, които също са се насочили към мястото на удара. Освен това, тя твърди, че
в колата не е имало никой, включително и ****а на таксито, т.е. подсъдимият К..
Както е видно от приетата по-горе фактическа обстановка, малко след удара К. се
опитва да излезе, успява да го направи, напуска автомобила, зашеметен от
сблъсъка, и сяда наблизо. След като А. не забелязва никой в автомобила, това
означава, че тя идва на самото
място
след този кратък
интервал от време
между реализирането на сблъсъка
и излизането на К. от автомобила. По отношение
на обстоятелството дали задната
лява врата е била отворена, на
основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро НПК са прочетени
показанията на свидетелката от досъдебното производство, но въпреки това е
налице колебание по този въпрос. А. не е съвсем сигурна коя врата е била
отворена: „… не мога да си спомня достоверно, че наистина така е било. Имаше
отворена врата, но не мога да кажа лява или дясна врата… Минало е доста време
оттогава” (л. 146 от делото). Съдът кредитира показанията от досъдебното
производство, тъй като те не са отдалечени във времето от момента на
произшествието и е по-вероятно паметовите следи да са били ясни и
непротиворечиви.
Фрагментарните показания на А. са
допълнени най-вече с показанията на свидетелката Д.С.. Същата живее до самото
кръстовище. Тя излиза от жилището си, привлечена от силния шум. Когато С.
излиза, установява, че таксиметровият автомобил се намира точно срещу входа на
нейния блок. Именно тогава тя вижда, че от задната лява врата на колата няколко
души се опитват да извадят пострадалата С.. В този момент и К. все още е бил на
шофьорското си място. С. не е сигурна в броя на лицата, които са извадили
тялото, но вероятно са били не повече от 4-5 души. С тези показания на практика
се разрешава и въпросът, който първоначално е бил предмет на изследване в
досъдебното производство и е дискутиран от вещите лица по назначените
експертизи – относно механизма, по който тялото на С. се озовава извън таксиметровия
автомобил, при положение, че тя е седяла на задната дясна седалка. Тялото не е
изхвърчало от центробежните сили на сблъсъка и последвалото изтласкване на таксиметровия
автомобил, а е било изнесено от други лица. Самоличността на същите не е
установена по делото, а свидетелката С. няма ясен спомен за това как са
изглеждали и кои са били те.
Освен от свидетелските показания,
съществени елементи от развитието на инцидента се установяват и с помощта на
обясненията на двамата подсъдими.
От обясненията на подсъдимия К.
се установяват фактите, касаещи движенито му преди произшествието –
застъпването му на смяна около 15.00 часа на 06.05.2014 г., отиването му до кв.
„Хисаря”, където е трябвало да остави друг клиент, спускането му по ул.
„Кърджалийска”, отбиването да вземе пострадалата С., която му е махнала с ръка
да спре, молбата й да я откара до ул. Георги Кирков” и насочването му по бул. „Раковски”
с цел да премине през кръстовището с ул. „Дунав” и да достигне до посочения от С.
адрес. При приближаването на кръстовището К. твърди, че след като е видял
зеления сигнал на светофара, е дал ляв мигач и се е подготвил да завие наляво.
За целта е спрял автомобила и се огледал. Според него в лявата насрещна лента
за движение е имало кола, която също се е готвела да завие наляво, в посока
изток по ул. „Дунав”. По отношение разположението на тази неустановена по
делото кола и нейното значение за пътната ситуация е налице фактическо
противоречие в обясненията на подсъдимия. Това противоречие се отнася до
въпроса за видимостта, която се е откривала пред него и дали престроената да
завива наляво кола е оказвала някакво влияние върху видимостта. Първоначално К.
твърди: „Погледнах нагоре в дясната лента, виждаше се доста далече, на поне 50-60 метра, нямаше други
коли и реших да тръгна...” и малко след това: „Аз тази кола не я застрашавах.
Включих на първа и навлезнах в нейната лента, тъй като тя си завива наляво и аз
не й преча. В този момент видях, че в дясната пътна лента няма никой и тръгнах
да минавам...” (л. 198 от делото). Впоследствие той обяснява: „Там се получава
една мъртва точка и когато навлезнах между двете платна, впоследствие спрях,
включих на първа, леко се показах, за да мога да видя дясната лента, тъй като в
лявата имаше кола, която завива наляво и аз оттам нагоре не мога да видя. Реших
да видя дясната лента и да минавам, защото на колата отляво не й преча...” (л.
198 от делото). От една страна, подсъдимият твърди, че престроената в ляво кола
не е ограничавала видимостта му за идващите автомобили от дясната пътна лента
на насрещното платно на бул. „Раковски” и се е виждало доста далече „на поне
50-60 метра”
и той е видял, че „в дясната пътна лента няма никой и тръгнах да минавам”. Това
е индиция, че подсъдимият е имал ясна видимост, която не е била ограничавана от
други обективно разположени препятствия на пътя. От друга страна, обаче К.
говори за „мъртва точка”, която го е накарала леко да се покаже между двете
пътни платна, но тъй като в насрещната лява пътна лента е имало кола, готвеща
да се завие наляво, той не е можел да види оттам нагоре дали се задават и други
коли. Следователно, налице е противоречие, тъй като в единият случай е налице
ясна видимост на 50-60
метра, а в другият случай такава видимост липсва, според
подсъдимия.
За да се даде отговор на въпроса
за видимостта, съдът изхожда от обстоятелството дали изобщо е имало друга кола,
която се е намирала в лявата пътна лента на насрещното движение. В тази насока
обясненията на подсъдимия не се кредитират от съда. Това обстоятелство не се
доказва от останалите събрани по делото доказателства. Напротив, те го
опровергават. Показанията на свидетелите А. и Б., вече обсъдени по-горе, са
еднопосочни в тази насока. И двамата свидетели са се намирали в позиция, от
която са можели безпроблемно да забележат дали има друга кола в лявата пътна
лента – и двамата не са видели такава кола. Това важи с особена сила за свидетеля
А., който се е движел в същата тази лява пътна лента и който е категоричен, че
пред себе си не е видял разположен друг автомобил, който да е спрял или да е
забавил движението си в подготовка да завие наляво на кръстовището по ул. „Дунав”.
Свидетелят Б., въпреки че наблюдава пътната ситуация от мястото си в един
автомобил, който се движи с висока скорост, все пак същата тази скорост не му е
попречила отчетливо да възприеме, че пред спускащата се към кръстовището „Хонда Сивик ” не е имало други автомобили –
нито в лявата, нито в дясната пътна лента. Не по-малко категорични са
показанията на Н., който не е видял други автомобили, престроени в лявата пътна
лента на насрещното платно за движение. Още повече, че Н. е наблюдавал ситуацията
от същата гледна точка, от която я е възприел и подсъдимият К., и е трябвало да
прояви необходимата осторожност, тъй като именно престроените в тази пътна
лента коли са се явявали пресичащи неговия път и е трябвало да му дадат
предимство. В този смисъл, обясненията на К. в частта, в която се твърди, че е
имало престроен в ляво автомобил, не се кредитират от съда. От този извод се
разрешава и констатираното по-горе противоречие относно видимостта за
приближаващите от дясната пътна лента автомобили и дали тя е била ограничена от
наличието на друг неустановен автомобил в лявата пътна лента. Очевидно е, че при
навлизането си в кръстовището подсъдимият К. е имал безпрепятствена видимост и,
както той сам отбелязва, тя е била до 50-60 метра към бул. „Раковски”.
Но при видимост на подобно разстояние е малко вероятно К. да не е видял други
приближаващи автомобили, защото точно в този момент колата на подсъдимия К.
вече се е насочила към кръстовището със скорост от 115 км/ч, т.е. високата
скорост е скъсявала за по-кратък период от време дистанцията между двете коли и
закономерно може да се направи извод, че всеки един от пътуващите в тях е
следвало да забележи другият участник в движението при тази скъсяваща се
дистанция. След като в своите показания свидетелят Р.Б. твърди, че е видял
таксито (макар и в последния момент), при извършване на маневрата завиване
наляво, с още по-голяма достоверност може да се приеме, че К. също е имал
достатъчно време да възприеме визуално идващият към кръстовището лек автомобил
„Хонда Сивик”. Въпреки това, К. е преценил, че при конкретната
пътно-транспортна ситуация може да премине през кръстовището и е пристъпил към
изпълнение на планираната от него маневра. Тази негова субективна преценка се
оказва ключова за последвалия сблъсък и има отношение към субективната страна
на деянието.
Друг важен момент, който е
засегнат в обясненията на К. при описанието на преминаването му през
кръстовището, е начина на движение на неговия автомобил – дали първо е спрял,
за да даде предимство на насрещно движещите се коли и да изчака тяхното
преминаване, или е намалил максимално скоростта, но без да спира се е престроил
за извършване на маневрата и е започнал нейното изпълнение. К. два пъти твърди,
че е спрял, огледал се е и едва тогава е включил на първа скорост и е потеглил.
Това твърдение, обаче не се подкрепя от показанията на Н. и П., които са се
движили непосредствено зад К., като и двамата твърдят, че таксиметровият
автомобил е намалил много скоростта си, но не е спрял. По-скоро автомобилът е
забавил движението си, като все още е продължавал да се движи с незначителна
скорост при навлизането си в кръстовището. Недвусмислен отговор на този въпрос
се дава с приетите по делото експертизи, които са коментирани по-долу.
След сблъсъка К. обяснява, че е
излязъл извън таксито не през неговата лява врата, а през дясното странично
стъкло. В тази насока няма други доказателства, освен обясненията му.
Технически погледнато, К. наистина е имал възможност да излезе през посоченото
от него място. Това се установява от приложения към протокола за оглед
фотоалбум от досъдебното производство. На снимки № 15 и 17 се вижда, че
страничното стъкло на дясната врата липсва, вероятно счупено от силния удар и
от изкривяването на металната рамка на вратата, т.е. можело е да се премине
оттам. На снимка № 13 и 14 се вижда, че лявата предна врата е плътно затворена,
а стъклото й е свалено наполовина. В допълнение, същото положение се установява
и от снимките във фотоалбума към допълнителната комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, въпреки че снимките са изготвени от вещите лица
повече от година и половина след инцидента (през този период от време
автомобилът се намира на съхранение при ОД на МВР – Хасково и същият е в
непокътнато състояние, т.е. в състоянието, в което се е намирал след сблъсъка).
На снимки № 1 и № 7 отново се установява, че страничното стъкло на предната
дясна врата липсва, а от снимки № 3 и № 4 е видно, че предната лява врата
отново е затворена, с наполовина спуснато странично стъкло. В този смисъл,
съдът приема, че обясненията на К. за начина, по който е излязъл от силно
деформирания автомобил, са правдоподобни и следва да бъдат кредитирани.
Обясненията на подсъдимия К.К.
също допринасят за изясняване на фактите относно механизма на произшествието. С
тяхна помощ се установява първоначалната траектория на движение на лекия
автомобил „Хонда Сивик ” – от момента, в който К. и Б. се намират на
бензиностанция „ОМВ” на излаза на гр. Хасково за гр. Димитровград, качването им
в автомобила, насочването им към центъра на града, избора на маршрута да
преминат през бул. „Раковски” и кръстовището на ул. „Дунав” до момента на
сблъсъка. Подобно на Б., подсъдимият К. също твърди, че при движението си по
бул. „Раковски” е констатирал, че има спрени автомобили в дясната пътна лента,
поради което се е наложило да ги заобиколи, за малко да навлезе в лявата пътна
лента и след отново да се завърне в дясната лента. След изпълнението на тази
маневра, движението на К. вече е в права посока, при което той е погледнал към
светофарната уредба и е видял, че има подаден зелен сигнал и достатъчно време,
за да премине през кръстовището. Във краткия времеви интервал от заобикалянето
на спрелите в неговата пътна лента коли до приближаването му към кръстовището, К.
подчертава, че е видял покрива на таксиметровия автомобил, който се е подготвял
да завива наляво. В тези твърдения на К. се установява известно противоречие
относно разстоянието, от което той е възприел зрително таксиметровия автомобил.
Първоначално К. обяснява: „Непосредствено преди стоп-линията, на около 20 метра, видях как от
другата страна на платното за движение в посока гр. Димитровград се задава
автомобил в лява лента на неговото движение, от който се виждаше само покрива,
понеже там има огради и не мога да добия ясна представа какъв е автомобилиа, но
цвета му беше жълт” (л. 200 от делото). При уточняващ въпрос К. пояснява:
„Както казах, самата кола – такси я възприех, приближавайки се до светофара и
то видях само покрива на колата. Приближавайки се до светофара горе-долу да съм
бил на около 50 метра
най-много от светофара, когато асимилирах самия автомобил.” (л. 201 от делото).
В единия случай К. говори за дистанция от 20 метра, от която е
възприел покрива на таксиметровия автомобил, а в другия случай за дистанция от 50 метра. Разликата между
двете разстояния е съществена. При анализа на двете твърдения, следва да се
отчете и друго обстоятелство, отнасящо се до наличието на разделителен остров
между двете платна за движение, в който е поставена метална решетъчна ограда,
има засадени храсти и зелена тревна ивица. Параметрите на разделителния остров
могат да бъдат констатирани от приложение № 1 и приложение 2 към приетата по
делото допълнителна комплексна експертиза. От разстояние от 50 м разположението на
металните преграждения и засадените храсти представляват визуално ограничение
за придобиването на отчетливо зрително възприятие на други коли или обекти от
насрещното платно за движение и логически погледнато е малко вероятно К.
наистина да е имал възможност да забележи от подобно отстояние покрива на
приближаваща се кола. Подобна възможност изглежда по-реалистична при по-късо
разстояние или от около 20 м,
както твърди първоначално подсъдимия. Този извод намира подкрепа и в едно от неговите
уточнения: „Аз бях непосредствено пред стоп – линията, когато таксито предприе
маневра „ляв завой” и навлезе в кръстовището” (л. 201 от делото). Употребата на
определението „непосредствено пред стоп-линията” говори, че К. няма как да се е
намирал на разстояние от 50 м,
когато е забелязал жълтия покрив на таксиметровия автомобил. Ето защо съдът
приема за достоверни обясненията му, че се е намирал на дистанция от 20 м.
В обясненията на К. относно
зрителните му възприятия за положението на таксиметровия автомобил се съдържа и
друго важно уточнение. Въпреки че възприема жълтата „Шкода Фабия” твърде късно
и непосредствено преди да навлезе в кръстовището, К. си спомня, че от момента,
в който е видял колата да приближава до нейното навлизане в кръстовището, тя е
намалила скоростта си, но не е спряла съвсем: „В момента, в който видях жълтия
цвят на колата на другия подсъдим, до момента на удара помежду ни, не съм
забелязал той да е преустановил движението, понеже пак казвам, наближавайки
светофарната уредба, аз видях как таксито навлезна в самото кръстовище и без да
подаде никакъв сигнал, че ще завива наляво, предприе тази маневра и в същия
момент аз скочих на спирачките” (л. 200 от делото). В случая тези обяснения на К.
кореспондират с показанията на свидетелите Н. и П., вече коментирани по-горе,
че таксиметровия автомобил не е спрял, а само е намалил скоростта си, преди да
навлезе в кръстовището и да започне завиването наляво.
Преди да възприеме завиващото
такси, К. се спуска с висока скорост към кръстовището. Това спускане следва
извършената от него маневра да заобиколи спрелите в дясната пътна лента коли,
след което той отново започва да се връща в същата лента. При това връщане в
дясната пътна лента и преди навлизането му в кръстовището пред неговия поглед е
цялото пътно платно с двете пътни ленти. К. заявява, че не е видял разположени
пред себе си други коли: „Не забелязах коли на кръстовището, които да завиват
наляво. Нищо не ми е пречело да ги забележа, но просто нямаше такива коли” (л.
200 от делото). Това негово твърдение е относимо към обсъдения по-горе въпрос
относно наличието или липсата на автомобили, които са се намирали в лявата
пътна лента, както твърди другият подсъдим, и са се подготвяли да извършват
маневра завой наляво. Обяснението на К. отново подкрепя извода, че коли в
лявата пътна лента не е имало и видимостта пред таксиметровия автомобил не е
била ограничавана от тях.
Единственото, което убягва от
полезрението на К., е наличието на автомобили зад него: „По отношение на моята
посока зад мен не съм поглеждал дали е имало кола. Единствено, когато
заобикалях колите, които бяха спрени пред магазани „Виденов” погледнах в лявото
огледало, за да видя дали няма друга кола, която да ме изпреварва в този
момент. Не забелязах да има такава. Мярнаха ми се някакви фарове, но те бяха
доста в далечината и прецених, че разстоянието е достатъчно, за да си изпълня
маневрата... Аз разбрах за черна „Хонда”, едва след като вече беше настъпило
произшествието и то на следващия ден, когато разбрах, че има и трета кола,
която е участвала в инцидента” (л. 201 от делото). Разгледани на плоскостта на
високата скорост, с която се е движел К., тези обяснения косвено индикират, че
подсъдимият все пак е забелязал светлини от фарове зад себе си, но е преценил,
че те са далеч. В показанията си свидетелят А. твърди, че се е движел зад
автомобила на К. на дистанция от около 10-15 метра. При това положение
субективната преценка на К., че забелязаните от него светлини са се намирали
далеч намира обяснение в скоростта, с която се е движел. При извършването на
заобикаляща маневра и последващо движение със скорост от 115 км/ч е напълно
допустимо от гледна точка на житейската логика зрителните реакции на едно лице
да не се отличават с особено голямо точност, тъй като зрението му възприема
всички заобикалящи предмети за изключително кратки интервали от време, понякога
за секунди или дори по-малко. Подобни непълноценни зрителни възприятия не
винаги се асимилират адекватно и е възможно да оставят неправилни впечатления в
лицето относно отстоянието му от тези предмети или тяхното точно разположение.
При тази ситуация може обосновано да се приеме, че забелязаните от К. светлини
са били именно от колата на А., но подсъдимият неправилно е преценил, че тя се
намира далеч, въпреки че в същото време тя се е намирала на около 10-15 метра
зад него.
В с.з. К.
заявява, че не си спомня точно с каква скорост се е движел: „Не мога да
определя скоростта, с която се движех. Движех се по надолнище, но не съм
сигурен за скоростта. Движех се на втора или трета предавка надолу” (л. 201 от
делото). Съдът приема тези обяснения като проява на защитна версия от страна на
подсъдимия и не ги цени при формулирането на изводите си относно механизма и
причините, довели до пътно-транспортното произшествие. Твърденията на К. в тази
насока се отличават с известна уклончивост, която цели по-скоро съзнателно
избягване на въпроса за скоростта. Невинаги шофьорът на едно превозно средство
може да определи с абсолютна точност скоростта си на движение във всеки един
момент, но в настоящия случай скоростта е била изключително висока, нарушаваща
всякакви нормативно предписани ограничения. В този смисъл, съдът приема, че
подсъдимият К. дори и да не е възприел точно скоростта си на движение по данните
от скоростомера на автомобилното табло, със сигурност е съзнавал, че при
спускането си по бул. „Раковски” се движи със скорост, която е много по-висока
от допустимата и е неадекватна на пътната ситуация.
По делото
са приети като доказателства заключенията по съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Х.А.; съдебно-медицинска експертиза на труп № 109/2014
г. (л. 82 - 85, том ІІ от ДП); комплексна съдебно-медицинска автотехническа
експертиза (л. 87 – 119, том ІІ от ДП) и допълнителна тройна автотехническа
експертиза (л. 12 – 40, том ІІІ от ДП); допълнителна комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза; съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни № 81/2016 г.
С приетата
съдебно-техническа експертиза е извършено снемане на хартиен носител на цялото
съдържание на аудио запис от магнитен носител, приложен към досъдебното
производство. Аудио записът съдържа записите на проведените обаждания до тел.
112 на част от свидетелите по делото – С.М., Б.Д., А.А., И.Ж. и Ж.К., както и
на лицето Г. И.. Записите не установяват факти и обстоятелства, които да
спомогнат за прецизиране на допълнителни детайли от произшествието, извън тези,
които вече са установени с останалите доказателства по делото. В обаждането на
свидетеля Б.Д. се констатират някои неточности, които водят до неговата
неяснота. Първо той отбелязва, че от катастрофата „хвръкнаха двама човека, аз
съм на осмия тука, пуших цигара, осем човека не, три коли…”, а после уточнява
„човека не знам дали е добре в момента, изхвръкна го видях ама мисля че, а те
дойдоха полицаи”. С други думи, в началото се говори за двама пострадали, а
после се говори само за едно лице. Тези неясноти следва да се смятат за
отстранени с разпита на свидетеля в съдебно заседание, когато той заявява, че е
видял само излизането на шофьора от колата, а не на двама души, както първоначално
се твърди в обаждането до тел. 112.
Със съдебно-медицинската
експертиза на труп са установени съчетани травми, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма – разкъсно контузна рана и охлузване на лицето;
кръвонасядане на меките обвивки на черепа; травматичен кръвоизлив под меките
обвивки на мозъка; гръдна травма – кръвонасядания на гръдния кош; счупване на
гръдната кост; счупване на всички ребра в дясно и на три ребра в ляво; контузия
на средостението; контузия и колапс на белите дробове; коремна травма –
охлузване на коремната стена; разкъсвания на черния дроб, десния бъбрек и
дръжката на тънките черва; кръвоизлив в коремната кухина; счупване на таза;
охлузвания, кръвонасядания и разкъсно контузни рани по крайниците. Въз основа
на тези констатации вещото лице е отбелязало, че причината за смъртта на
пострадалата е описаната съчетана травма, която е причинила смъртта за минути,
а установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата,
описани в предварителните сведения. В с.з. вещото лице д-р Е. на зададените му
въпроси уточнява, че по тялото на пострадалата не са установени следи от
теренна травма, а получените травми били характерни за автомобилна травма в
купето на автомобил със сили, действащи върху тялото на пътуващия и травми в
резултат на контактни удари с детайли и елементи от вътрешното обзавеждане на
автомобила (л. 202 от делото). Тази констатация е относима към изводите, дали
тялото на пострадалата е изхвърчало от движещата се кола или е било извадено
впоследствие. Водещите и основни травми са нанесени в дясната страна на тялото,
която е понесла погасяването на силата на удара, като условно се сочат две
фази. В първата фаза тялото е политнало към удрящия фактор в дясна посока, а
при втората фаза е налице отхвърляне на тялото в противоположна посока наляво
спрямо травмата. Но и при двете фази не са установени теренни травми по тялото,
което напълно съответства на показанията на свидетелката Д.С. относно
изваждането на тялото от неустановени по делото лица. Уврежданията, които са
получени при първия удар (от дясната страна) според вещото лице са били напълно
достатъчни, за да доведат до смъртта на С. – всяка една от гръдната, коремната
или черепно-мозъчната травма поотделно е била годна да причини смъртта. От
установените по време на аутопсията белези вещото лице първоначално не е в
състояние да прецени дали пострадалата е имала сложен предпазен колан в момента
на удара. Този въпрос е намерил окончателен отговор със заключението по
допълнителната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Съгласно първоначалната
комплексна експертиза, допълнителната тройна автотехническа експертиза и
допълнителната комплексна експертиза мястото на удара между процесните
автомобили е с параметри на първоначалния контакт на около 7,90 м северно от мерната
линия по дължина и на около 2,20
м източно от базовата линия по широчина. Ударът между
двата автомобила е дефиниран като кос, страничен, при сблъсък на предна челна
част на купето на лекия автомобил „Хонда Сивик” със страничната дясна част на
купето на таксиметровия автомобил „Шкода Фабия”. Анализирайки тази констатация
с обстоятелствата, предхождащи сблъсъка, може да се заключи, че мястото на
контакт между двата автомобила е обусловено от цялостния механизъм на
произшествието и от траекторията на движение на всяка една от колите
непосредствено преди удара при предприемане на извършваните от тях маневри. При
завиването наляво в посока ул. „Дунав” таксиметровият автомобил е изменил
разположението си и се е намирал в позицията, при която дясната му страна е
била насочена към насрещно движещите се от западното платно превозни средства.
В същия момент лекият автомобил „Хонда Сивик ” се е насочил към него под почти
прав ъгъл, при което ударът е осъществен между посочените по – горе контактни
точки от купето на двата автомобила. Това ясно проличава и по тежките
деформации на отделните елементи по купето, които са понесли основната сила на
удара. Нагледна представа за мястото на удара може да се получи от графичните
приложения към приетите по делото експертизи.
При
определяне скоростите на движение на двата автомобили е използван методът „Momentum 360”.
В случая с определяне скоростта на таксиметровия автомобил са използвани два
варианта. При първия вариант е прието тръгване от място на първа предавка,
равноускорително, като в този случай скоростта непосредствено преди
произшествието е с променлива величина, нарастваща до скоростта в момента на
удара. При втория вариант е прието, че маневрата „преминаване през кръстовището
със завой наляво” от таксиметровия автомобил е изпълнена с постоянна скорост,
поради което скоростта непосредствено преди произшествието е равна по стойност
на скоростта в момента на удара, т.е. тя е постоянна и неизменна. С оглед на
така предложените варианти, скоростта на движение на лекия автомобил „Шкода Фабия”
е определена непосредствено преди произшествието при вариант № 1 с променлива
величина, нарастваща в диапазона от 0 до 25 км/ч, при равноускорително
движение, с тръгване от място, и при вариант № 2 с постоянна величина от 25
км/ч, като в момента на удара с лекия автомобил „Хонда Сивик” скоростта също е
25 км/ч. По отношение на лекия автомобил „Хонда Сивик” непосредствено преди
произшествието скоростта е изчислена на 115 км/ч, а в момента на удара с таксиметровия
автомобил тя е 89,4 км/ч.
Последният резултат се получава при частично погасяване на скоростта поради
задействането на спирачната система от подсъдимия К. и оставянето на отчетлив
спирачен път върху платното за движение. При разглеждането на този въпрос в
последната допълнителна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза изчисленията на скоростта са прецизирани, при което по отношение на
лекия автомобил „Хонда Сивик” е посочено, че непосредствено преди
произшествието скоростта му е била 115,5 км/ч, а в момента на удара с другия
автомобил – 90 км/ч.
Съдът приема за окончателни и достоверни именно последните изчисления относно
скоростта на лекия автомобил „Хонда Сивик”.
Изследвайки
въпроса за скоростта на движение, вещите лица допълнително уточняват, че след
удара таксиметровия автомобил се е придвижил наляво със завъртане в посока,
обратна на часовниковата стрелка,
излязъл е извън платното за движение, преминал е върху западния тротоар с
оставяне на следи от застъргване от деформирани детайли в предно дясно окачване
и се е установил неподвижно на място. От своя страна, след удара лекият
автомобил „Хонда Сивик” се е придвижил напред, завъртял се е в посока по
часовниковата стрелка върху платното за движение, контактувал е с лекия
автомобил „Хонда Акорд” и се е установил на място. Ударът между автомобилите „Хонда
Сивик” и „Хонда Акорд” е бил страничен, приплъзващ се удар, с оставяне в
местата на контакта по автомобила на А. следи от застъргване и малки
деформации, а по автомобила на К. - деформация и застъргване, без разрушение,
на облицовка на задна броня, в лява част. Посочено е, че параметрите на
движение на двата автомобила са се изменили в малка степен, тъй като при
подобен вид удари загубата на енергия била малка. Тези констатации на
експертизата кореспондират с фактическото разположение на всеки един от
автомобилите, отразено в протокола за оглед и приложеният към него фотоалбум от
досъдебното производство. При пристигането на място на разследващите органи и
заснемането им превозните средства са се намирали именно в крайното си
положение, след преустановяване на движението. Очевидно, лекият автомобил
„Хонда Акорд” не е оказал съществено влияние върху начина на позициониране на
автомобила на подсъдимия К., тъй като контактът между тях е бил незначителен и
при това е осъществен вече след причиняване на основния съставомерен резултат,
като една вторична и допълнителна последица от физичните сили, действащи по
време на сблъсъка.
Опасната зона на спиране на таксиметровия
автомобил е определена на 11,30 м при скорост на движение 25 км/ч, а за лекия
автомобил „Хонда Сивик” тя е 105,30 м, при скорост на движение 115 км/ч. В
допълнителната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза вещите
лица повторно пресмятат опасните зони на спиране и стигат до извода, че за
лекия автомобил „Шкода Фабия” опасната зона за спиране е същата, а за
автомобила на подсъдимия К. тя е 106,14 м. Съдът отдава предимство на последния
извод, поради съответствието му с приетата нова стойност на скоростта на
движение от 115,5 км/ч за лекия автомобил „Хонда Сивик”. При конкретната пътна
обстановка и с оглед на останалите параметри на движение на двата автомобила, е
ясно, че при така изчислената опасна зона на спиране нито един от водачите не е
бил в състояние да избегне сблъсъка.
При изследване на техническата
възможност дали водачите на леките автомобили са могли да предотвратят
произшествието при конкретната пътна обстановка и ако са се движели с
разрешената за гр. Хасково скорост от 50 км/ч отново за таксиметровия автомобил са
разгледани два варианта. Комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза при разглеждане на вариант № 1 приема, че таксиметровият автомобил е
тръгнал от място и с равноускорително движение е достигнал до скоростта от 25 км/ч в момента на удара.
При този вариант вещите лица заключават, че подсъдимият К. е имал техническа
възможност да види от мястото си на тръгване за пресичане движещия се към
кръстовището в дясната пътна лента на западното платно за движение на бул. „Раковски”
автомобил, управляван от подсъдимия К., и да съобрази действията си с него,
като му осигури предимство. При изследването на вариант № 2 се приема, че
лекият автомобил „Шкода Фабия” се е намирал в началото на маневрата
„преминаване през кръстовището със завой наляво” на разстояние от 15,22 м, преди мястото на
удара, от която позиция К. е имал видимост към движещия автомобил „Хонда Сивик”,
като в този случай К. е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез аварийно спиране. В допълнителната тройна автотехническа
експертиза са извършени по-прецизни изчисления при отговора на този въпрос,
поради което е прието, че при вариант № 1 при тръгване на таксиметровия
автомобил от позиция с челен габарит на линията на навлизане в западното платно
за движение на бул. „Раковски” или от позиция с челен габарит на линията на
излизане от източното платно за движение на булеварда до мястото на удара, не
би достигнал до скоростта от 25
км/ч в момента на удара. Именно поради тази причина като
по-вероятен експертите приемат вторият вариант, в който при изпълнение на
маневрата завиване на наляво таксиметровият автомобил се е движел с постоянна
скорост, т.е. скоростта му непосредствено преди произшествието е равна по
стойност на скоростта на автомобила в момента на удара. Разгледана по този
начин пътно-транспортната ситуация, се стига до извода, че К. е имал
техническата възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. В
с.з. вещото лице П. разяснява, че първият вариант е отхвърлен като по-малко
вероятен, тъй като при разработването му се е стигнало до извода, че при
спиране, тръгване от място, ускоряване на автомобила и достигане до мястото на
удара със скорост от 25 км/ч
не е било възможно таксиметровият автомобил да бъде ускорен до тази скорост при
средно ускорение от 2 м/с, характерно за автомобили с ръчна скоростна кутия. От
друга страна, много по-достоверен е вариантът, при който таксиметровия
автомобил е подхождал с една постоянна скорост към кръстовището от 25 км/ч (л. 203 - 204 от
делото). В заключението по допълнителната комплексна експертиза при
изследването на вариант № 2 в таблица № 1 са коригирани част от данните за отстоянията
на двата автомобила един спрямо друг, поради което е прието, че таксиметровият
автомобил се е намирал на разстояние 15,57 м преди мястото на удара в позиция, от
която подсъдимият К. е имал видимост към движещият се е по западното платно за
движение на булеварда автомобил на подсъдимия К.. При това положение подсъдимия
К. е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно
спиране (л. 268 от делото). В отговора на същия въпрос от допълнителната
комплексна експертиза вещите лица са изследвали за пръв път и данните от
реализираните действия на подсъдимия К. по време на произшествието, като са
стигнали до извода, че в момента, в който К. е реагирал на опасността, между
двамата водачи е съществувала или се е появила пряка взаимна видимост.
Следователно, при едновременни реакции за спиране от страна и на двамата, в
момента, в който К. е реагирал на опасността, автомобилът на К. би спрял преди
да достигне до линията на левия габарит на автомобила „Хонда Сивик” и би предотвратил
произшествието. Съдът кредитира
заключението на допълнителната комплексна експертиза, пред заключенията на
предходните две експертизи, тъй като тя изготвена на база на цялата доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие с помощта на която се
установява, че К. наистина е имал видимост за приближаващите кръстовището
автомобили, а подсъдимият К. е забелязал на движещия се таксиметров автомобил
при приближаването си към кръстовището. Приемането на втория вариант за движение
на таксиметровия автомобил се подкрепя изцяло и от останалите доказателства по
делото. Както вече се посочи по-горе, от показанията на свидетелите Н. и П. и
обясненията на К. се установява, че подсъдимият К. е намалил скоростта си, но не
е спрял, т.е. същият не е поел да завива наляво от неподвижна позиция и при
равноускорително движение, а е продължил да се движи с една и съща, макар и
много ниска скорост, при навлизането си в кръстовището. Прави впечатление, че и
при двата варианта на движение на таксиметровия автомобил, вещите лица достигат
до заключение, че ударът е бил предотвратим. Единствената разлика е, че при
първия вариант подсъдимият К. е имал възможност да осигури предимство на лекия
автомобил „Хонда Сивик”, докато в другия вариант, е можел да предотврати
сблъсъка чрез аварийно спиране. Неизвършването на всяка едно от тези възможни
действия и вземането на решение въпреки всичко да премине през кръстовището са
поставили К. в невъзможност да избегне връхлитащия върху него автомобил на
подсъдимия К..
От друга страна, допълнителната
тройна автотехническа експертиза и допълнителната комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза приемат, че при вариант № 2 подсъдимият К. с
движение непосредствено преди удара със скорост от 115 км/ч се установява, че в
момента на тръгване на таксиметровия автомобил от мястото за пресичане пред
автомобила „Хонда Сивик ” е имало пряка видимост, но при конкретната пътна
обстановка К. е нямал възможност да предотврати произшествието. Обяснението е,
че разстоянието, на което се е намирал в момента на тръгване на таксиметровия
автомобил да пресича пред него, е било по-малко от размера на опасната му зона
за спиране. Следователно, при движение със скорост от 115 км/ч таксиметровият
автомобил неизбежно е попадал в същата опасна зона и е било невъзможно
извършването на маневра за избягване на сблъсъка. Видимостта, за която се
говори в експертизата, се отнася до зрителната възможност на К. да възприеме таксиметровия
автомобил, но високата скорост на лекия автомобил „Хонда Сивик” не е позволила
зрителната реакция да премине във волева двигателна реакция и чрез
предприемането на съответни действия от страна на водача да се измени посоката
на движение по начин, по който да се избегне произшествието.
Съвсем различен е отговорът на
въпроса, ако се приеме, че К. се е движел с разрешената за населеното място
скорост от 50 км/ч. Тогава експертите стигат да извода, че при конкретната
пътна обстановка спазването на допустимата скорост от 50 км/ч би позволила на К.
да предотврати произшествието, като запази параметрите си на движение – скорост
и траектория, а таксиметровият автомобил би преминал през кръстовището пред
него. Този извод е от съществено значение, тъй като определя един от основните
елементи на причинно-следствения процес, довел до съставомерния резултат.
Несъобразяването на К. с изискването да се управлява превозно средство в
населено място с допустимата скорост от 50 км/ч е изиграло съществена роля в
реализирането на инцидента.
Комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза е имала за задача да отговори на въпроса дали
телесните увреждания на подсъдимия К. и пострадалата С. се намират в причинна
връзка с произшествието. Чрез използването на приложимите в случая
научно-медицински способи за изследване на причинната връзка, е достигнато до
извода, че както травмите на подсъдимия К., така и травмите на С. се намират
изцяло в причинна връзка с реализирания сблъсък между двата процесни
автомобила.
При определяне на механизма на
произшествието и техническите причини за настъпването му, комплексната и
допълнителната тройна автотехническа експертиза са еднопосочни. Причините са
две. От една страна, предприемането и изпълнението на маневрата „преминаване през
кръстовището със завой наляво” за навлизане в ул. „Дунав” от страна на
подсъдимия К. и управляваният от него автомобил „Шкода Фабия” по начин, който е
бил несъобразен с вида на кръстовището и с поведението на другите участници в
движението. От друга страна, също толкова съществена причина е и високата
скорост на движение на лекия автомобил „Хонда Сивик” непосредствено преди
произшествието. Тези констатации са изведени след анализ на цялостната
фактология по случая. Вида на кръстовището и начина на регулиране на движението
по него е следвало да насочи вниманието на подсъдимия К. към пропускане на
насрещно движещите се превозни средство. Поведението на другите участници в
движението е обстоятелство, което е следвало да намери своето субективно
отражение в съзнанието на К. и да обуслови преценката му да не преминава през
кръстовището, докато не бъде съвсем сигурен, че маневрата му няма да предизвика
последиците, което впоследствие са се осъществили. От друга страна, не по-малко
важен фактор за произшествието е високата скорост на движение на лекия
автомобил „Хонда Сивик”. Макар и последният да се е движел по път с предимство,
това не го е освобождавало от основното му задължение като водач на МПС да
съобразява скоростта си на движение в населено място с нормативно установените
изисквания в тази насока. Констатациите на вещите лица относно причините за
произшествието са пряко относими и към техническата възможност на двамата
водачи да предотвратят произшествието, разгледани вече по-горе, но на
плоскостта на евентуалните действия, които двамата подсъдими са можели да
предприемат.
В допълнителната комплексна
експертиза при разглеждане на въпроса за механизма на произшествието и
причините, довели до него, са прицизирани констатациите относно съприкосновението
между лекия автомобил „Хонда Сивик ” и автомобила на свидетеля А.А.. Параметрите
на първоначалния контакт са на около 1,80 м северно от мерната линия по дължина и на
около 4,50 м
източно от базовата линия по широчина. Тези данни са извлечени от дадения преди
това отговор на задача № 3 от допълнителната комплексна експертиза, която не е
била разглеждана от предходните две експертизи. Ударът между двата автомобила
по характер е бил кос, заден, при сблъсък на странична дясна предна част на купето
на лекия автомобил „Хонда Акорд” със задна лява част на купето на лекия
автомобил „Хонда Сивик ”.
Допълнителната комплексна
експертиза е имала възможност да отговори и на някои въпроси, които не са били
предмет на разглеждане от предходните две експертизи. Извършен е оглед на
процесните автомобили, намиращи се на съхранение в Тилова база при ОДП – гр.
Хасково. Описаните са детайлно нанесените деформации по всяка една от колите.
По отношение на задната лява врата е установено, че същата е без деформации,
със здрави стъкла, като в момента на огледа вратата е заклинена. При приложено
усилие се отваря без ползване на бравата й, поради повреден заключващ зъб на
ключалката. В купето на автомобила са намерени и чифт дамски сандали, от които
десният сандал е заклинен от деформирания десен праг и деформирания под, а
левият сандал е в свободно положение със скъсана каишка на катарамата. Констатациите
относно задната лява врата са относими към отговора на въпроса за начина, по
който пострадалата С. се е озовала извън таксиметровия автомобил. Тъй като
последният е прегледан в състоянието, в което се е намирал след сблъсъка,
обосновано може да се приеме, че и непосредствено след установяването му в
неподвижно положение до тревната площ задната лява врата е можела да се отвори
също толкова безпроблемно, както са установили и вещите лица. Това обяснява и
действията на неустановените по дела лица, описани в показанията на
свидетелката Д.С., които са извадили тялото на пострадалата именно през задната
лява врата.
Друга допълнителна задача е
свързана с определяне позицията на тялото на пострадалата в момента на удара,
както и движението му след удара до установяването му, като на вещото лице е
възложено да се установи дали С. е ползвала обезопасителен колан. За разлика от
съдебно-медицинската експертиза на труп и свързания с нея разпит в с.з., с
допълнителната експертиза вещото лице д-р Е. приема, че след първоначалното
политане на тялото надясно при втората фаза на движение с политане рязко наляво
то е било задържано от наложения предпазен колан, за което можело да се съди по
характерните ивици на кръвонасядане в долната лява странична част на гръдния
кош и пергаментното охлузване в лявата половина на коремната стена и лявата
половина на хълбично поясно коремната област. Оттук се прави извод, че по време
на произшествието пострадалата С. е била с поставен предпазен колан и е седяла
в момента на удара на задната дясна седалка в дясно. Основание за този извод е
позицията на сандалите на пострадалата (л. 260-261 от делото), които не са били
предмет на разглеждане от предходните две експертизи и с което се обяснява
невъзможността на вещото лице да даде категоричен отговор по време на първия
разпит в с.з. от 03.12.2015 г. (л. 202 от делото). След допълнително
установеното разположение на сандалите и свързването на този факт с
установените обективни находки от травматични увреждания по тялото на пострадалата,
експертизата вече е дала окончателен отговор на въпроса за ползването на
обезопасителния колан.
Допълнителната комплексна
експертиза е дала отговор и на наведено от страните възражение за корекция на
стойността на величината u2=13,23 м/сек в предходната
комплексна експертиза и дали същата следвало да бъде 13,95 м/сек. поради
допусната техническа грешка при изчислението. Вещите лица потвърждават, че
стойността е правилно изчислена (л. 261 от делото), с което се отхвърлят
възраженията на страните в тази насока.
Друг важен въпрос, на който
допълнителната експертиза е дала отговор, е свързан с определяне на
траекторията на движение на лек автомобил марка „Хонда Сивик ” през определен
интервал от време и спрямо това позициониране да се определят позициите на
останалите МПС, включително и тези, разположени в източната лента на западното
платно за движение по бул. „Раковски”, извършващи ляв завой и каква е била
видимостта между МПС-тата в определени моменти. Въз основа на останалата част
от доказателствения материал, вещите лица са определили като малко вероятно в
източната част на западното платно да се е намирал автомобил, извършващ завой в
посока изток и ако е имало такъв, същият се е бил изтеглил и не е пречил на
видимостта, най-късно в момента на реакцията на подсъдимия К. с аварийното
задействане на спирачната система на автомобила. От друга страна, траекторията
на движение на лекия автомобил „Хонда Сивик” непосредствено преди задействане
на спирачната система съвпадала с траекторията на оставените спирачни следи.
Съдът кредитира изцяло констатацията на вещите лица относно разположението на
други превозни средства лявата пътна лента на западното платно за движение, тъй
като липсата на такива спрени превозни средства се установи и от останалите
доказателства по делото – показанията на свидетелите А., Б. и Н., а обясненията
на подсъдимия К. в тази насока представляват защитна версия.
Допълнителната експертиза е дала
заключение по въпроса за характера на телесните увреждания, получени от
подсъдимия К. и механизма на причиняването им. Констатирани са контузия на
главата, с множество охлузвания в лявата челна и теменна области; контузия на
тялото – счупване на страничните израстъци на 1, 2, 3 поясни прешлени в дясно;
подкожен хематом на дясното седалище. Механизмът на травмите съответства на
положението на К. на мястото на водач в таксиметровия автомобил и заобикалящите
същото място елементи от интериора на купето.
Тези увреждания, получени от
подсъдимия К., следва да бъдат допълнени и от констатациите на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 81/2016 г., която
достига до същите изводи, като добавя към още и сътресение на мозъка със
степенно помрачение на съзнанието, както и охлузвания в лявата половина на
главата. В с.з. при разпита на вещото лице д-р Е. се уточнява, че като цяло
след произшествието К. е имал активно поведение, а помрачението е настъпило във
формата на зашеметяване, при което се допуска да е нямал инцидентно възприятие
и кратък кризисен спомен. Това се потвърждава и от обясненията на К., който
заявява, че след слизането си от колата се е чувствал зашеметен и объркан и в
първия момент дори не се е досетил да провери какво е състоянието на
пострадалата (л. 198 от делото).
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че двамата подсъдими са осъществили от обективна
и субективна страна признаците от състава на чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл.
342, ал. 1 НК. От обективна страна правната норма изисква при управление на
моторно превозно средство да бъдат нарушени правилата за движение, установени
по предвидения за това нормативен ред, в резултат на което да е допуснато
причиняването на смърт на друго лице. В настоящия случай двамата подсъдими са
осъществили деянието при управление на моторни превозни средства – подсъдимият К.К.
е управлявал притежавания от него лек автомобил „Хонда Сивик” с ДК № * **** **,
а подсъдимият П.К. е управлявал таксиметровия автомобил „Шкода Фабия” с ДК № *****.
Подсъдимият К. и свидетелят Р.Б. са пътували с лекия автомобил с намерение да
достигна до центъра на града, като за целта е трябвало да преминат през
кръстовището на бул. „Раковски” и ул. „Дунав”. В същото време подсъдимият К. е
управлявал таксиметровия автомобил, след като е застъпил на смяна същият ден и
в изпълнение на поръчка, дадена му от пострадалата С., която се е качила в
неговата кола като клиентка. Именно при това управление двамата подсъдими са
нарушили определени правила за движение, което е довело до причиняване на
съставомерния резултат. Бланкетната диспозиция на чл. 342, ал. 1 НК попълва
съдържанието си с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. При
движението си по бул. „Раковски” със скорост от 115,5 км/ч подсъдимият К. е
нарушил разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП, която забранява при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство да превишава 50 км/ч в
населено място за категорията превозни средства, към които се числи и
управлявания от К. лек автомобил. По този начин К. многократно е превишил
допустимата максимална скорост, като е застрашил себе си и останалите участници
в движението с възможността да не овладее превозното средство по избраната от
него траектория, поради скоростните му параметри. От друга страна, подсъдимият К.
е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Подсъдимият
К. е следвало да съобрази позиционирането си на кръстовище, с готовност да пресече
същото от лявата пътна лента на източното платно за движение на бул. „Раковски”,
като за целта се е налагало да пресече пътя на насрещно движещите се превозни
средства. Нормативното изискване е в подобна пътна ситуация водачът на лекия
автомобил да се съобрази с насрещно движещите се превозни средства и да ги
пропусне, след което и самият той да премине през кръстовището. За целта
подсъдимият К. е следвало да приведе движението си в съответствие с
изискванията на пътно-транспортната ситуация, включително като спре и изчака
останалите превозни средства. Неизпълнението на това вменено му със закон
задължение е обусловило и причиняването на произшествието.
Двамата подсъдими са действали
при условията на независимо извършителство. Това се установява от цялостния механизъм
на произшествието и от поведението на участващите в него водачи. Съставомерният
резултат не би настъпил, ако всеки един от двамата подсъдими е съблюдавал
правилата за движение и е привел действията си в съответствие с изискванията на
пътната обстановка. С драстичното превишаване на допустимата скорост и
неправилната преценка за предприемане и изпълнение на маневрата завиване наляво
на кръстовището К. и К. са поставили началото на причинно-следствената
последователност от събитията, довели до осъществяване на произшествието и
причинената от това смърт на пострадалата С.. Каузалният принос на всеки един
поотделно обаче е различен и това обстоятелство следва да бъде коментирано на
плоскостта на определяне на наказанието.
Съдът намира, че не е налице
независимо съизвършителство, както е формулирано повдигнатото обвинение. По
естеството на причинната връзка между деянията на две лица, съизвършителство
може да бъде налице единствено при онези престъпления, които са извършени при умишлена
форма на вина. Съизвършителство може да бъде налице само между действията или
бездействията на лица, които целят постигането на престъпния резултат и
съзнават общественоопасния характер на извършеното от тях. В тази насока е и
смисълът, заложен от законодателя в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 НК. В случая
повдигнатото обвинение е за непредпазливо деяние, което само по себе си
предпоставя единствено възможността същото да бъде извършено при независимо
извършителство. Ето защо съдът признава за невинни подсъдимите К.К. и П.К. и ги
оправдава по първоначално повдигнатото им обвинение, че деянието е извършено
при условията на чл. 20, ал. 2 НК и приема, че същото е извършено при условията
на независимо извършителство.
От субективна страна се
констатира, че деянието е извършено за подсъдимия К. при условията на престъпна
небрежност и за подсъдимия К. – при условията на престъпна самонадеяност.
К. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
съзнанието на К. не е намерило субективно отражение допускането на възможността
да настъпят последиците от произшествието, тъй като при изпълнение на предприетата
от К. маневра завой наляво е възприел движещия се насреща лек автомобил „Хонда Сивик
”, на който е било отнето предимството, като не е преценил скоростта му на
движение /115 км./ч./ и е решил, че може
безпрепятствено да премине през кръстовището. В тази насока е заключението на
експертите, че подс. К. е щял да премине безпроблемно през кръстовището, ако
подс. К. се е движел с максимално допустимата за населено място скорост от 50 км. /ч., т.е. същият не е
съзнавал вредните последици от поведението си, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Това предвиждане е било възможно за подсъдимия К. и с оглед на собствената му
характеристика като **** **** и честото преминаване през това кръстовище, което
е с повишен риск от ПТП, каквито често се случват точно поради превишената
скорост на автомобилите, управлявани по направлението по бул. „Раковски” в
посока центъра на града. Предприетата в последния момент инстинктивна /волева/ реакция
от негова страна да завие рязко волана на ляво не е могла да предотврати удара
между превозните средства, но според експертите същият е разполагал с време да
предприеме аварийно спиране. От
изложеното се налага извод, че подс. К. е имал възможност да предвиди
настъпилото увреждане на обществените отношения и да съобрази своето поведение
с тази възможност, като върху него е тежало задължението да осигури предимство
на движещия се по бул. „Раковски*” лек автомобил, но той не е положил
необходимото усилие в тази насока.
Подсъдимият
К. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, т.е. съзнавал е, че
шофирането с изключително висока скорост в населено място и при преминаване
през кръстовище създава обективни предпоставки за реализирането на
произшествие, но с оглед на пътната обстановка е бил убеден, че ще избегне
евентуалното настъпване на вредоносните последици. Това осъзнаване е дадено в
неговата абстрактна форма – с оглед на правоспособността си като водач на
превозно средство и шофьорският си опит К. е бил наясно, че по принцип подобни
действия са рискови и водят до висока вероятност от пропускане да се овладее
управляваният автомобил, което може да доведе до засягане на останалите
участници в движението. От поведението на К. се установява, че въпреки
предприемането на движение със скорост от 115,5 км/ч, субективно
той е имал увереност, че ще съумее да избегне настъпването на възможния
резултат. Тази субективна увереност се установява от факта, че след
извършването на заобикалящата маневра спрямо спрените в дясната пътна лента
коли, К. е бил наясно, че приближава кръстовище – пътен възел с пресичащи се
платна за движение, по които има оживен трафик (общоизвестен факт е, че това е
едно от най-натоварените кръстовища в гр. Хасково) и това обстоятелство е
следвало да наведе вниманието му към намаляване на скоростта, но вместо това
той ускорява автомобила си и навлиза в кръстовището с посочената по-горе
скорост от 115,5 км/ч.
За да се предприеме управлението на автомобил при тези обстоятелства, в
съзнанието на водача неминуемо съществува убеденост, че ще съумее да овладее
превозното средство и да направлява движението му по избрания от него начин.
Допълнително значение в тази насока имат и обясненията на К., че пред него не е
имало други превозни средства нито в лявата, нито в дясната пътна лента, и
въпреки че е забелязал жълтия покрив на таксиметровия автомобил в насрещното
ляво пътно платно, той не намалява скоростта превантивно, а продължава напред,
като смята, че ще може да премине през кръстовището. Задействането на
спирачната система се извършва едва когато зрителната му реакция на завиващия
наляво автомобил на К. му подсказва, че няма да може да избегне удара. Със
задействането на спирачките К. взема единствените възможни мерки в конкретната
пътна ситуация да предотврати удара, но физичните закономерности от движението
на двата автомобила не са му позволили да го избегне. На това обстоятелство се
акцентира и в допълнителната комплексна експертиза при описване механизма на
произшествието и изчисляването на опасната зона за спиране.
Съдът не споделя доводите на
защитника на подсъдимия К., адв. Р., че в случая експертизата по делото била
компрометирана в редица нейни пунктове. Напротив, релевантните за делото
въпроси са поставени и са получили отговор още с назначените по досъдебното
производство комплексна и допълнителна тройна автотехническа експертиза, а
всички съмнения или неточности в отделни детайли на фактологията по делото са
окончателно отстранени с приетата по делото допълнителна комплексна експертиза.
Въпреки това от нея можели да се извлекат няколко безспорно установени
положения – скоростта, с която е шофирал подсъдимия К., и това, че многократно
надвишавала максимално допустимата в населено място; фактът, че подсъдимият К.
е управлявал таксиметровия автомобил с много по-ниска от допустимата скорост;
преминаването на К. през кръстовището със скорост от 25 км/ч. Наведените от адв.
Р. догадки, че оставал открит въпроса за местоположението на пострадалата и
допускането на евентуалната възможност дори същата да не се е намирала в таксиметровия
автомобил по време на самия сблъсък, представляват нелогична интерпретация на
събраните по делото доказателства, от които несъмнено е установено, че
пострадалата С. е ползвала таксито като клиент и е пътувала в него, а след
възникналия удар е била изнесена извън автомобила от неустановени по делото
лица. Що се отнася до твърдението, че произшествието е настъпило най-вече
поради нарушението, допуснато от подсъдимия К., тъй като той отнел предимството
на К., то е разбираемо с оглед функциите на защитника да обоснове предпоставките
за смекчаване наказателната отговорност на подзащитния си.
Съдът не споделя и аргументите на
другия защитник, адв. Ж., според който в крайна сметка фактическата обстановка
по делото останала неизяснена, тъй като в цялото производство, още от
досъдебната фаза, имало съществени нарушения на процесуалните правила, в
резултат на което подзащитния му бил привлечен като обвиняем единствено на
базата на експертиза, която не доказвала нищо както към момента на привличането
му, така и в съдебната фаза на процеса. Съдът не установи твърдените от адв. Ж.
съществени нарушения на процесуалните правила, а колкото до привличането на К.
в качеството на обвиняем, материалите по досъдебното производство показват, че
макар и експертизите да са изиграли основна роля, извода на прокуратурата за
съпричастност на подзащитния му в извършване на деянието е бил базиран и на
други доказателства, сред които са както собствените обяснения на двамата подсъдими,
така и изчерпателните показания на многобройните свидетели. Обосноваването, че
в експертното заключение не било взето предвид развитието на произшествието в
движение, какво е станало преди самия удар и дали е било възможно същият да се
избегне, изцяло се опровергава от доказателствения материал, по-конкретно от
отговорите на въпросите на всяка една от приетите по делото експертизи, които са
изследвали именно тези спорни положения. Поставянето на акцент върху видимостта
от позицията на подсъдимия, като се сочи, че на разстояние поне 60-70 м не е имало данни за
приближаващи коли, поради което К. е имал възможността да премине безпроблемно
и не е отнемал предимството на К., се основават предимно на обясненията на
самия К., които по своя характер имат значението на защитна версия. Колкото до твърдението,
че К. е шофирал с висока скорост, тъй като е влезнал в своебразно съревнование
с движещия се до него автомобил, управляван от свидетеля А.А., подобна теза не
намира опора във фактическата обстановка по делото и няма данни за провеждането
на така описаното съревнование, които да са позволявали на държавното обвинение
да въвежда в предмета на делото и поведението на други участници в движението
като релевантен за наказателната отговорност факт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от две до шест години, както и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът се ръководи от изискванията на чл. 54 НК
при неговата индивидуализация, като отчете наличието на отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Степента на
обществена опасност на деянието е висока, тъй като вредоносният резултат е
довел до смъртта на пострадалата, при което е засегната най-високата обществена
ценност – човешкият живот. От друга страна, личността на всеки един от
подсъдимите не се отличава с висока степен на обществена опасност. По отношение
на подсъдимия К. отегчаващо отговорността обстоятелство е заниженото чувство за
професионална отговорност в качеството си на **** ****, което е свързано и с
изискването за повишено внимание при изпълнение на служебните му задължения,
тъй като от поведението на водач зависи не само собствената му безопасност,
както и на останалите участници в движението, но и тази на пътуващите в таксиметровия
автомобил. По отношение на подсъдимия К. като отегчаващо обстоятелство се
констатира явно пренебрежителното отношение към стриктното спазване на
правилата за движение, намерило израз в управлението на автомобил със скорост,
която надвишава с близо 75
км/ч максимално допустимата такава, т.е. надхвърляща два
пъти над допустимата за населено място. Допълнително по отношение на подсъдимия
К. при индивидуализиране на наказанието следва да се вземе предвид и каузалният
му принос в причинно-следствената връзка между произшествието и причинения
вредоносен резултат. Като се отчита, че и двамата подсъдими са нарушили отделни
правила за движение, съдът намира, че приносът на К. в осъществяване механизма
на деянието е по-голям от този на другия подсъдим, което се отразява и върху преценката
за постигане на балансиран подход в наказателната отговорност на всеки един от
тях. В тази насока следва да се отчете и причиняването на увреждания на
подсъдимия К., представляващи средна телесна повреда, които видно от
медицинската част на експертизата безспорно са в резултат на произшествието,
което съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство за подс. К.,
съотв. отегчаващо за подс. К..
От друга страна,
се констатират и други смекчаващи отговорността обстоятелства, без да е налице
тяхната изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК –
младата възраст на подс. К., добрите характеристични данни и за двамата
подсъдими, чистото съдебно минало. Двамата подсъдими са изказали явно съжаление
за случилото се, което съдът приема, че е продиктувано от искреното им
разкаяние.
При анализа на
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и определяне на наказанието,
съдът взема предвид и формата на вината, която по отношение на подсъдимия К. е
приета като престъпна небрежност, а по отношение на подсъдимия К. – като
престъпна самонадеяност, като смята, че последното има утежняващо значение за
наказателната отговорност и следва да се отчита при определяне размера на
предвидените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да се
управлява МПС”.
С оглед на така
изложените съображения съдът определи на подсъдимия К.К. наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години /под предвидения среден размер/, като го лиши от
право да управлява МПС за срок от 4 години. Подсъдимият П.К. осъди на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца /към предвидения в закона
минимум/, като съдът го лиши от право да управлява МПС за срок от 3 години и 6
месеца.
Настоящият съдебен
състав намира, че за постигане целите на наказанието, не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и в случая
са налице предпоставките на чл. 66 НК, поради което отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия К. наказание за срок от 4 години и 6 месеца, а
изпълнението на наложеното на подсъдимия К. наказание бе отложено за срок от 4
години. По този начин настоящият състав счита, че ще се постигат целите на
генералната и индивидуалната превенция.
Приобщените като
веществени доказателство процесни автомобили „Хонда Сивик ” с рег. № * **** ** и „Шкода Фабия” с рег. № *****
съдът постанови да се върнат на подсъдимите К. и К., които са собственици на
превозните средства.
По отношение на
вещественото доказателство, представляващо косми, иззети при огледа на таксиметровия
автомобил и от главата на пострадалата П. С., съдът разпореди същите да се
унищожат.
С оглед на
постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест направените по делото разноски, като осъди
подсъдимия К.К. и подсъдимия П.К. да заплатят разноските в досъдебното
производство в размер на 770 лв. за всеки един от тях в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжна прокуратура – Хасково, както и сумата от
1075,33 лв. за всеки един от тях по
сметка на Окръжен съд – Хасково.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: