МОТИВИ
към Присъда N : 40/19.05.2014г. по НОХД N: 471/2014г. по описа на ПОС
Спрямо подсъдимата В.Х.М.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.3, алт.1 и 2, б.”б”, пр.1-во
вр.ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 17.02.2013 г. в гр. П.
около 14,00 часа, на кръстовището между бул. „К.М.Л” и бул. „И.”, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат”, модел „Ибиза” с
регистрационен № РВ, е нарушила правилата за движение, а именно - чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП; чл.5, ал.2 т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл. 50 ал.1 от ЗДвП и чл. 31 ал.1 от ППЗДвП, като е навлязла с управлявания от нея автомобил в
зоната на кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба, при
което по непредпазливост е причинила смърт на С.И.И., ЕГН: ********** и две
средни телесни повреди на Е.А.Г., с ЕГН: **********, както следва:
- тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на мозъчното вещество и травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота и
- счупване на десния малък
пищял с разкъсване на делтовидния дигамент, довело до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник за срок от няколко
месеца.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалите
И.Б.И. и Й.К.Г. като родители и наследници на починалия С.И.И. са конституирани
в качеството на частни обвинители.
Пострадалата
Е.А.Г. също е конституирана единствено в качеството на частен обвинител в
наказателния процес.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт.
Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимата следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното признание
от нейна страна на фактите по обвинителния акт. Изразява становище, че е налице
превес на смекчаващите отговорността на подс.М. обстоятелства и в този смисъл
предлага да бъде определено наказание към минимума предвиден в закона, изпълнението
на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, съгласно чл.66 от НК. Намира,
че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС”, което предлага да е съобразено с наказанието лишаване
от свобода.
Частните
обвинители И.И. и Й.Г. лично и чрез повереника си адв.А. изразяват становище за
доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Предлага се, предвид и направеното от подсъдимата самопризнание,
да се определи наказание в долната граница на предвиденото от закона, като за
поправянето и превъзпитанието й считат, че не е необходимо ефективното му
изтърпяване. Считат обаче, че кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” следва да бъде определено в завишен размер, за да се
препятства в по-дълъг срок извършването на нарушения от страна на подсъдимата.
Претендират се направени по делото разноски.
Частният
обвинител Е.Г., лично и чрез повереника си адв.М., счита че приетата от
обвинението фактическа обстановка е изяснена безспорно от събраните
доказателства. Солидаризира се със становищата на държавното и частно обвинение
по отношение размера на наказанието „лишаване от свобода” и начина му на
изтърпяване. Предлага се, с оглед по-тежката квалификация на извършеното, на
подс.М. да бъде наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС” в размер надвишаващ срока на наказанието
лишаване от свобода. Също се претендират
направени по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимата –адв.К. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация възприета от обвинението. Изразява
становище, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Е.Г., касаещо причинената й черепно-мозъчна травма, предвид на
това, че същата е била без каска на мотоциклета. Акцентира се върху добрите
характеристични данни на подсъдимата М. и изрядното й поведение като водач на
МПС до момента. С оглед на това пледира спрямо подсъдимата
да бъде определено наказание в минималния размер предвиден от закона, а именно
три години лишаване от свобода, като предлага то да бъде намалено с 1/3, а
изпълнението на това наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по
реда на чл.66 от НК, отчитайки поведението на подсъдимата и смекчаващите
отговорността й обстоятелства. Счита, че срока на кумулативно предвиденото
наказание не следва да надвишава срока на наказанието лишаване от свобода,
предвид поведението на подсъдимата като водач на МПС до момента и липсата на
други нарушения.
Подсъдимата
В.М. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Признава вината си и изразява съжаление за случилото се.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК,
намери за установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимата
В.Х.М. е родена на ***г***, живее в същия град, българка, българска
гражданка е. Омъжена е и видно от приложената справка за съдимост/ на л.100 от
д.п./ не е осъждана. Подс.М. работи като
счетоводител. Същата притежава свидетелство за управление на МПС, категория „В”
и е правоспособен водач на МПС.
Подсъдимата ежедневно управлява МПС. На
**.2013г. около 14,00 часа същата управлявала лек автомобил „Сеат Ибиза” с
рег.№ ***, червен на цвят, като се движила по бул.”И.” в гр. П., по западното
платно, в посока от север на юг. По същото време трафикът не бил интензивен, а
времето-ясно и слънчево, с добра видимост. Асфалтовата настилка била суха. При
приближаването на кръстовището с бул.”К.М.Л”, лекият автомобил, управляван от М.
се движил по средата, тъй като възнамерявала да продължи направо. По същото
време починалият С.И. се движил с управлявания от него мотоциклет „Ямаха” с
рег. № ** по бул.”К.М.Л”, по северното платно, в посока от изток на запад, като
на седалката зад него пътувала св.Е.Г., с която към онзи момент И. съжителствал
на съпружески начала. И. управлявал мотоциклета
с предпазна каска на главата, докато св.Г. не била с поставена предпазна
каска.
В същото време към кръстовището на
бул.”И.” и бул.”К.М.Л” приближавала и св.В.С., която управлявала лек автомобил
по бул.” К.М.Л” в посока от запад на изток, като имала намерение да завие
наляво към магазин „Била”. При приближаване на кръстовището между двата
булеварда, св.С. установила, че светофарът за нея свети зелено, като таймерът
отброил 2 секунди, поради това и тъй като пред нея нямало други автомобили
навлязла в кръстовището без да спира. Забелязала движещия се срещу нея
мотоциклет, на който били пострадалите С.И. и Е.Г., който също навлязъл в
кръстовището. Свидетелката С. изчакала да премине мотоциклета, който се движил направо и след това завила
наляво, за да навлезе по бул.”И.”.
Междувременно, при достигане на
кръстовището, подсъдимата М. с л.а.”Сеат Ибиза” спряла в средната лента на
платното, по което се движила, зад неустановен по делото лек автомобил
„Мерцедес”. На същото платно на бул.”И.”, в посока север –юг, се намирал и св.А.С.
с управлявания от него л.а.”Рено Лагуна” с рег .№ ***. Свидетелят бил спрял на
червения сигнал на светофара, като бил пристроен в крайната лява лента на
платното за завой наляво. На задната седалка на автомобила му се намирала
приятелката му св.** А.а, заедно с малкото им дете. Св. С. видял, че в лентата
в дясно от него имало лек автомобил „Мерцедес ЦЛС”, който се престроил от
средната лента в лявата и застанал пред автомобила на С.. Зад този автомобил
„Мерцедес” се намирал автомобила на подс.М., която след маневрата на Мерцедеса,
тръгнала на червен светофар и без да спира навлязла в кръстовището с около 40
км/ч. В този момент подсъдимата забелязала навлизащия в кръстовището мотоциклет
„Ямаха” и задействала спирачки , като намалила скоростта до около 8 км/ч. Въпреки
това настъпил удар с мотоциклета, който се движил със скорост от около 48 км/ч.
Преди удара водачът му задействал екстрено спирачките, като мотоциклета паднал
на дясната си страна и продължил да се плъзга към л.а. „Сеат”. В момента,в
който настъпил удара, последният почти спрял. Мотоциклета „Ямаха” се ударил с
кормилото си в предното ляво колело на л.а.”Сеат”, а главата на пострадалия С.И.,
който бил с обезопасителна каска се блъснала в
левия праг на автомобила.
След удара и двете превозни средства
останали на място в положение отразено в протокола за оглед и видно от
изготвения фотоалбум. Задната част на лекия автомобил „Сеат” била преместена на
около 1 м. в западна посока , за да бъде освободена пострадалата Е.Г..
След произшествието, подсъдимата М. успяла
да излезе от дясната страна на автомобила си, като установила състоянието на пострадалите. На
място за оказване на помощ се притекли и другите присъстващи свидетели С. и В.П.,
които сигнализирали за случилото се на
телефон 112. На място пристигнал и
полицейски екип от сектор „Пътна полиция”- П. в състав от свидетелите А.П.
и П.К., които изпробвали водачката М. с техническо устройство за наличие на
алкохол. Резултатът бил отрицателен. На мястото на инцидента пристигнали и екипи
на Бърза помощ, които оказали помощ и откарали пострадалите до болнично
заведение.
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза/ на л.47-50 от д.п./ при изследването на трупа
на С.И.И. е установено: травматично прекъсване на гръбначния мозък на границата
между шийния и гръден отдели, счупване на втори и трети гръдни прешлени,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на кръвенист ликвор
в мозъчните стомахчета, счупване на костите на черепа, мозъчен оток, счупване
на гръдната кост, дезартикулиране на двете гръдно-ключични стави, счупване на
ребра двустранно, наличие на кръв в гръдната кухина, контузия и разкъсване на
белия дроб, уголемяване на сърцето, задебеление на стената на лявата камера,
кръвонасядане на предното средостение, кръвонасядания меките черепни покривки,
кръвонасядания по главата, охлузвания по десния горен крайник и по левия долен
крайник. Според експерта смъртта се дължи на парализа на важни за живота
мозъчни пътища в резултат на тежката гръбначно-мозъчна травма. Установено е, че травматичните увреждания са
причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, и
е възможно да се получат при възникналото ПТП, както и че са в причинна връзка с него.
От изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни/ на л.53-59 от дознанието/, се установява, че на пострадалата Е.А.Г. при
пътния инцидент са били причинени следните увреждания: тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на мозъчното вещество и травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки и счупване на десния малък пищял с разкъсване на
делтовидния лигамент, което е наложило оперативно лечение. Тези описани
травматични увреждания, според експерта са причинени от удар с или върху твърд
тъп предмет и отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата- при
сблъсък на мотоциклет с лек автомобил, с последващо падане на настилката. Черепно-мозъчната
травма сама по себе си и поотделно се преценява като довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на десния малък пищял с разкъсване на делтовидната връзка само по
себе си е причинило трайно затрудняване
на движението на десния долен крайник за срок от няколко месеца. От
представените и изследвани писмени доказателства експерта е установил, че при
започване на оперативното лечение пострадалата Г. е изпаднала в алергичен шок,
който не следва се вменява във вина на отговорния за ПТП, тъй като това е
събитие породено от свръхреактивност към определени медикаменти и няма
отношение към травмите, получени от ПТП-то. Установено е още, че по време на
лечението са проведени множество изследвания с рентгенови лъчи, поради което
медицинска комисия е разрешила извършването на аборт на пострадалата Е.Г. по
медицински показания, поради съществуващ риск от увреждане и бъдещи малформации
на плода. Вещото лице е приело, че и този аборт не е в причинна връзка с
претърпените при ПТП травми. В представените документи не е отразено реално
установено увреждане на плода от травмата, а и изобщо. Просто рискът от
развитието на увреждания в бъдеще е преценен като голям, но той е хипотетичен.
В хода на досъдебното производство е изготвена
авто-техническа експертиза на л.70-72 от
д.п., която дава заключение, че ударът между лекия автомобил „Сеат” и
мотоциклета „Ямаха” , е настъпил на платното за движение в конфликтната точка
на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина-около 2-2,5
метра северно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по ширина -на около 6,5-7
метра западно от ориентира. Установява се, че скоростта на движение на лекия
автомобил „Сеат” в момента на удара е
била около 8 км/ч, като спирането е започнало от около 25 км/ч. Приема се също, че скоростта на движение на
мотоциклета „Ямаха” , преди да падне на дясната му страна е била около 48 км/ч . Водачът на мотоциклета
„Ямаха”-пострадалия И. е нямал техническа възможност да установи същия преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Би
имал такава възможност, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със
скорост по-малка от 40 км/ч. За водача на лекия автомобил „Сеат”-подс.М. е
прието, че е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако бе
отложил навлизането в кръстовището до началото на зеления сигнал на светофара
или като спре преди него, или като не потегля, ако е бил спрял. Установено е от
тази експертиза, че мотоциклета „Ямаха” е пресякъл стоп-линията към края на
зеления сигнал на светофара, а водача на л.а.”Сеат” е потеглил и навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофара около 11 секунди преди края му. Въз
основа на тези констатации, експертът приемат, че основна причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачката В.М. е навлязла в кръстовището по
начин ив момент, когато това не е било безопасно т.е при червен сигнал на
светофара. Описан е от експерта и механизма на настъпилото ПТП.
По делото е назначена и допълнителна
автотехническа експертиза/ на л.149-161 от д.п./, която, след обсъждане на
сведенията изложени в допълнително събраните гласни доказателства-показания на
св.П.Д.И., е направила извод, че не биха настъпили изменения относно механизма
и причините за настъпване на ПТП, вследствие тези показания. Наред с това
експерта е направил изводи, че чест от показанията на свидетеля П. Д. И. не
кореспондират с останалите материали по делото.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията
на всички разпитани в хода на досъдебното
производство
свидетели Е.Г., В.С., А.С., В.П., А.П., П.К., И.И., Й.Г.,
включително отчасти и от показанията на св. П.Д.И.; от приложените писмени доказателства-протоколи
за оглед / на л.8-9, на л.10 от д.п./, фотоалбуми/ на л.12-19, л.20-30 от д.п./,
протокол за химическа експертиза/ на л.66-67
от д.п./, Епикризи, издадени на пострадалата Г./ на л.61-61, л.163, л.95/,
Протокол на медицинска комисия/ на л.63
от д.п./, копия от свидетелства за регистрация и контролен талон/ на л.111-112
от дозн./, удостоверение за наследници/ на л.104 от д.п./, справки от сектор
„ПП и КАТ” за нарушения/ на л.л.101-102 от д.п/, справки от сектор „ПП и КАТ”
за регистрация/ на л.109-110/, справка от РЦ 112/ на л.106 д.п./,канстативен
протокол и застрахователна полица/ на л.107 и л.108 от д.п./, циклограма на светофарна
уредба/ на л.114-116/, декларации за съвместно съжителство/ на л.165, л.166 от
д.п./, характеристична справка, свидетелство съдимост/ на л.100 и л.103 от д.п./,
а така също и от назначените експертизи. Съдът кредитира с доверие двете
съдебно медицински експертизи, изготвени от вещите лица Т. и С., както и
първоначалната автотехническа експертиза на вещото лице М., тъй като са
обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните
области. Допълнителната авто-техническа експертиза обаче на л.149-161 от д.п. ,
не може да бъде възприета изцяло от съда, тъй като в същата, в отговора на
втория поставен въпрос, се съдържа анализ на доказателства, което е
недопустимо. Това дали част от гласните доказателства, в случая показанията на
св.П. Д. И., кореспондират или не на останалите събрани доказателства не е
експертен въпрос, а правен и некоректно е бил зададен на вещото лице
–автоексперт. За това и съдът счита, че в тази част допълнителната
авто-техническа експертиза не следва да бъде кредитирана. Същата следва да се
възприеме в тази част, в която се приема, че не биха настъпили промени във
възприетите от първоначалната експертиза механизъм и причини за настъпване на
ПТП, доколкото в показанията на св.П. Д. И. се излагат различни сведения.
Направеното
от подс. В.М. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от
събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите В.С. и А.С., които са се намирали по същото време във въпросното
кръстовище и са възприели пътната обстановка, както и положението и поведението
на двамата водачи, участници в ПТП. От показанията на тези свидетели, които са
напълно обективни, безспорно се установява на какъв режим на светофарната
уредба са преминали и двата автомобила, участници в произшествието, кой е бил с
предимство, каква посока на движение е имал и съответно какво е било
поведението на участниците в инцидента. Показанията
на тези двама свидетели кореспондират с показанията на свидетелите А.П. и П.К., които като служители на сектор
„Пътна полиция” са посетили местопроизшествието и са възприели положението на
двете превозни средства, състоянието на пострадалите, както и поведението на
подс.М. след удара. Другият свидетел,
който дава сведения за положението на двете превозни средства след удара и за
състоянието на пострадалите, е св.В.П., чиито показания съдът също кредитира,
тъй като съответстват на показанията на останалите свидетели. Кореспондиращи на показанията на тези свидетелите
са и данните, отразени в протокола за оглед и фотоалбума, както и в изготвените
справки от РЦ 112/ на л.106 от д.п./ и циклограма на светофарна уредба/
л.114-116 от д.п./. Няма спор, за това, че мотоциклета „Ямаха” е пресякъл стоп
линията към края на зеления сигнал на светофара, а управляваният от подс.М. лек автомобил „Сеат
Ибиза” е потеглил и навлязъл в кръстовището на червен за него светофар, около
11 секунди преди края му и в резултат на това е настъпил удар между двете
превозни средства. Безспорно е прието от
изготвената авто-техническа експертиза, че това от техническа гледна точка е причината
за настъпване на произшествието и би могло да бъде избегнато, ако водачът на
л.а. „Сеат”, бе отложил навлизането си в кръстовището . Изготвената
автотехническа експертизи е неоспорена, компетентно изготвена и съдът я кредитира.
Същата е съобразена не само с обективните данни отразени в огледните протоколи
и фотоалбуми, но и с другите писмени и гласни доказателства, най-вече
показанията на св.С. и св.С., които също установяват посоката на движение и
предимството на двете МПС-та.
Кореспондиращи
на установените факти са и показанията на свидетелката Е.Г., която установява
посоката и начина на движение на
мотоциклета преди удара, както отношенията й с починалия С.И., а така също и
здравословното й състояние след инцидента. Показанията на тази свидетелка
съответстват на приложените по делото писмени доказателства-Епикризи, както и
на съдебно-медицинската експертиза, установяваща състоянието на пострадалата
след инцидента и причинените й травми.
Показанията
на свидетелите И.И. и Й.Г., макар да не дават сведения за конкретния инцидент,
също следва да бъдат кредитирани, доколкото същите дават сведения за
отношенията им с техния син-починалия С.И..
Ето защо, настоящата
инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа
обстановка и не намира съществени противоречия
в обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно
фактите. Единствено показанията на св.П. Д. И., дадени в хода на досъдебното
производство на л.144-145, в тази си част, в която свидетелят описва
възприятията си за произшествието и пътната обстановка на инкриминираната дата
и място, противоречат на останалите гласни и писмени доказателства, поради
което съдът не ги кредитира с доверие. Показанията на този свидетел относно
интензивност на движението, съобразяването на МПС-тата със светлинния сигнал,
разположението им преди да навлязат в кръстовището, съответно положението на
други автомобил около тях, са изцяло противоречащи на показанията на
свидетелите С. и С., които противно на св.И. установяват, че нито движението е
било интензивно, нито лекия автомобил „Сеат” се е движил в колона, както и че
светофара е бил с червен сигнал именно за движещите се по бул.”И.” автомобили.
Последните твърдения на свидетеля И. противоречат и на данните от приложената
по делото циклограма на светофарната уредба в кръстовището, която е разчетена и
описана в експертизата на вещото лице М.. Освен това показанията на св.И., че
ПТП-то е станало в момент, в който той е чакал на червен пешеходен светофар за
пресичане на бул.”И.”, който отброявал последните 2-3 секунди, противоречи на
приложената по делото справка от Община-П./ на л.148/, съгласно която пешеходните
секции на кръстовището на бул.”М.Л.” и бул.”И.” не са оборудвани с таймери за
обратно броене на сигналите за пешеходци. Поради изложените противоречия и
несъответствия със събрания по делото доказателствен материал, показанията на
св. П.И. в по-голямата си част, не следва да бъдат кредитирани с доверие и не
се възприемат от настоящата инстанция. Всички останали гласни и писмени
доказателства обаче са непротиворечиви и дават основание да се възприеме
описаната по-горе фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс.
В.Х.М. е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.4, във вр. с
ал.3, предл.3, алт.1 и 2, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.” в”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 17.02.2013 г. в гр. П.
около 14,00 часа, на кръстовището между бул. „К.М.Л” и бул. „И.”, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат”, модел „Ибиза” с
регистрационен № ***, е нарушила правилата за движение, а именно - чл.5, ал.2
т.1 от ЗДвП, чл. 50 ал.1 от ЗДвП и чл. 31 ал.1 от ППЗДвП, като е навлязла с
управлявания от нея автомобил в зоната на кръстовището при светеща червена
светлина на светофарната уредба, при което по непредпазливост е причинила смърт
на С.И.И., ЕГН: ********** и две средни телесни повреди на Е.А.Г., с ЕГН: **********,
както следва:
- тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в контузия на мозъчното вещество и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и
- счупване на десния малък
пищял с разкъсване на делтовидния дигамент, довело до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник за срок от няколко
месеца.
Настоящия състав намира,
че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснатото от подс.М. нарушение на правилата за движение.
Безспорно установено е, че същата при движението и навлизането с управлявания
от нея автомобил в кръстовището, не се е съобразила с движещите се по пътя с
предимство превозни средства- в случая управлявания от пострадалия С.И.
мотоциклет „ Ямаха”, който се е движил по пътя с предимство и е следвало да го
пропусне. Освен това предимството на този участник в движението, на
регулираното кръстовище между бул.”К.М.Л” и бул.”И.” в гр. П., е било осигурено
и от светещата в момента на инцидента светофарна уредба, която както се
установи по делото за водача на мотоциклета „Ямаха” е сигнализирала със зелена
светлина преди навлизането му в кръстовището, а за водачката на л.а.”Сеат” с
червена светлина, което означава, че за нея преминаването е било забранено.
Забранено е било и преминаването на стоп-линията, а в случай, че няма е
забранено преминаването на линията, на която е поставен светофара. Като е
навлязла вътре в кръстовището на червен сигнал на светофара, подс.М. не само не
се е съобразила със задължителните светлинни сигнали, но и е отнела
предимството на движещия се с предимство и на зелен светофар мотоциклет. По този начин подсъдимата е създала с
поведението си опасност на пътя, която е в причинна връзка с ПТП и е поставила
в опасност живота и здравето на другите участници в движението. Несъобразявайки
посочените правила, подсъдимата е
нарушил разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.1 от ППЗДвП. Наред с
това разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите на
пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Несъмнено, управлявайки превозното средство подс.М. не е съобразила
посочената по-горе разпоредба, тъй като безспорно е установено, че същата при
навлизането в кръстовището не е била внимателна и не е преценила приближаващия
кръстовището мотоциклет „Ямаха”, управляван от подс.С.И.. Ето защо, съдът
намира за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай допуснатото нарушение на разпоредбата на ЗДвП,
посочена по-горе, от страна на подс.В.М., също е в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен вредоносен резултат.
Според настоящия състав,
в конкретния случай липсва нарушаване на правилата за движение по чл. 5, ал.1 т.1
от ЗДвП от страна на подс.В.М., поради което същата беше призната за НЕВИННА и ОПРАВДАНА
по първоначално повдигнатото й обвинение, вменяващо й нарушение на посочените
правила. Тази норма на ЗДвП визира задължение на
участниците в движението да не създават опасности и пречки при движението. При
наличието на конкретни нарушения на ЗДвП, каквито са безспорно установени и
описани по-горе, посочената обща норма на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, според съда
не намира приложение. Ето
защо, подсъдимата М. беше оправдана за това да е допуснала виновно нарушение на
правилата на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП. Наред с това съдът призна подсъдимата за
НЕВИННА и я ОПРАВДА и за това да е допуснала нарушение на правилата за
движение, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и това да е в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Посочените разпоредби вменяват на водачите
задължение да контролират непрекъснато управляваните от тях пътни превозни
средства, като при избиране на скоростта следва да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние адекватно да реагират при всяко възникнало препятствие, а при
необходимост и да спрат, когато възникне опасност за движението. По делото
обаче не се установи подсъдимата, управлявайки превозното средство да е губила
контрол върху него, както и да се е движила със скорост несъобразена с
условията, посочени в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това се установява и от
заключението на АТЕ-за, от която е видно, че скоростта на л.а.”Сеат” в момента
на удара е била около 8 км/ч, като спирането е започнало от около 25 км/ч. В този
смисъл и експерта приема, че не скоростта е пречка за избягване на
произшествието, а навлизането в кръстовището по начин и в момент, когато това
не е било безопасно, т.е при червен сигнал на светофара. При тези данни,
настоящия състав намира, че в конкретния случай нормите на чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП не са нарушени от страна на водачката М. и некоректно са й вменени във
вина, като такива, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Безспорно
установено е от изготвените съдебно-медицински експертизи, че смъртта на пострадалия
С.И.И. се дължи на парализа на важни за живота мозъчни пътища в резултат на
тежката гръбначно-мозъчна травма, които травматични увреждания са резултат от
претърпяното ПТП. То от своя страна е причина и за претърпените от пострадалата
Е.А.Г. травми по смисъла на чл.129 от НК –тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на мозъчното вещество и травматичен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота и
счупване на десния малък пищял с разкъсване на делтовидния дигамент, довело до
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок от няколко
месеца Несъмнено доказана е причинна връзка между
настъпилия вредоносен резултат и действията на подсъдимата В.М., като от
обективна страна е изпълнен състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”б”,
пр.1, вр. с ал.4 от НК- настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на друго
лице.
С оглед застъпеното в досъдебното
производство становище от страна на повереника на частната обвинителка Е.Г., че
същата е претърпяла и други травми, освен описаните две средни телесни повреди,
то следва да има предвид, че това е установено и описано в заключението на СМЕ-за
на в.л. д-р С., но безспорно вещото лице е приело в заключението си, че
преживения от Г. тежък медикаментозен алергичен шок и извършения аборт по
медицински показатели, не са в причинно следствена връзка с претърпените при
ПТП травми, като вещото лице е обосновал заключението си в тази част. В този
смисъл доводите на частното обвинение по-скоро следва да бъдат съобразени при
определяне размера на евентуално дължимото обезщетение за пострадалата Г., но
не водят до изводи за различна правна квалификация.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост . Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици,
но с оглед мястото на ПТП/ приближаване на регулирано кръстовище, при това в
такава част на града, в която движението е по –натоварено дори и в почивни дни/,
при възможност да наблюдава светофарната уредба, е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
По отношение на наказанието:
За извършеното
престъпление по чл. 343,
ал.4, във вр. с ал.3, предл.3, алт.1 и 2, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1,
б.”в”,
вр. с чл.342, ал.1 от НК, законодателят е
установил граници на наказанието
“лишаване от свобода” от три до десет
години. В случая с оглед норма на
чл.373, ал.2 от НПК определянето на наказанието съобразно разпоредбата на
чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, извън квалификацията
на настоящото деяние. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс.В.М. обстоятелства, като чистото й съдебно
минало, семейно положение, трудовата
ангажираност, добрите характеристични данни и пълното й съдействие в
хода на разследването и в цялото производство, както и изразеното съжаление за
случилото се. Не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че за всичките
години
като шофьор/ придобитата категория В е от 1985г./, подсъдимата М. няма
установени нарушения по ЗДвП. Настоящият състав
намира, че в случая извън квалификацията на самото деяние, няма други
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Така, отчетените по
отношение на вината обстоятелства, мотивират съда да
приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, за
поправяне на подсъдимата В.М., следва да се определи наказание при значителен
превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на минималния предвиден в
закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. Това
наказание
предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК/ в редакцията на ДВ бр.26/06.04.2010г. / във вр. с чл. 54
от НК, следва
да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.В.Х.М. и което
последната следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.В.М. наказание от две
години „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на
чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимата, както и спрямо останалите граждани и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Безспорно в случая са настъпилите тежки
съставомерни последици по отношение на повече от едно лице, но тези
обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието лишаване от свобода. При определяне на неговото изтърпяване следва
да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая подс.М.
и данните за личността й. Съдът намира, че в конкретния казус не са реализирани
другите включени в състава по-тежко квалифициращи обстоятелства, като пияно
състояние, бягство от местопрестъплението, които да говорят за по-висока степен
на обществена опасност на самия деец. Напротив, подсъдимата до момента на
пътния инцидент не е имала никакви провинения като водач на МПС, имала е добро
поведение в обществото, изключително
добри характеристични данни и както в досъдебното, така и в съдебното
производство оказва съдействие за изясняване на случилото се и изразява
съжаление. Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът
е на становище, че наложеното след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от
две години лишаване от свобода спрямо подс.М., с подходящия изпитателен срок от
пет години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие
по смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция, определена в размер на
наказанието лишаване от свобода, без редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК, би
изиграла своята роля. Видно е от приложената справка на л.102 от дознанието, че
до инкриминираната дата 17.02.2013г. няма данни за допуснати от подс.М.
нарушения на правилата за движение и съответно санкционирането й от
административни органи. За това и съдът не прие доводите на частното обвинение,
че наказанието „лишаване от права” следва да се определи в по-висок размер,
надвишаващ значително наказанието лишаване от свобода. Няма данни
свидетелството за правоуправление на подсъдимата да е било отнемано по административен
ред, поради което наложеното наказание „лишаване от правоуправление” следва да
се изтърпи след влизане на присъдата в сила.
С присъдата си съдът осъди подсъдимата В.Х.М. да заплати на частните
обвинители И.Б.И. и Й.К.Г. сумата от по 300 лева на всеки един -направени от същите
разноски по делото за адвокатско възнаграждение на повереника в съдебното
производство, а на частния обвинител Е.А.Г. –сумата от 800 лева, представляващи
възнаграждение на упълномощения повереник в съдебното производство. Подсъдимата
М. беше осъдена да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на бюджета
на Съдебната власт направените по водене на делото разноски в размер на 45 лева,
определени за явяване на вещи лица в съдебно заседание, а в полза на държавата,
по сметка на ОД на МВР гр.П. следва да бъдат заплатени разноските направени в
хода на досъдебното производство в размер на 541 лева-разноски за назначените и
изготвени експертизи.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :