Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 184/15.04.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, с участието на Г.
Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 622
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203-207 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба и уточнение към
нея по предявени обективно съединени искове от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. ***,
с посочен имейл – m***.s***.*@*****.*** против Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, бул. „К*** Ал. Д***”
№* , С*** 1000, представлявана от изпълнителен директор инж. Р*** М*** , за заплащане
на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 236 053.00лева за
времето от 28.10.2013год. до настоящия момент, ведно със законната лихва за
просрочие на всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения
изчислени към момента на издължаване и заплащане на социално осигурителните и
здравноосигурителните вноски, ведно със законната лихва до издължаването им на
НОИ, за времето през което ищцата е останала без работа и неимуществени вреди в
размер на 300 000.00лева, произтичащо от незаконосъобразните правни и
фактически бездействия на ответника да изпълни свое задължение.
В уточнението към исковата молба под формата
на писмено изявление ищцата конкретизира, че бездействието на административния
орган, настоящ ответник се изразява в това да защити като държавен орган
правата й на представител на работниците и служителите, каквото има по чл.7,
ал.2 от КТ и чл.7а от КТ, представител на работниците и служителите в
европейския работнически съвет /ЕРС/ и представител на служителите в Комитета
за условия на труд /КУТ/, недопустимо прекъсване на мандата й в противоречие с
нормата на чл.7б от КТ и иницииране на общо събрание за избор на други
представител в ЕРС.
Бездействие по отношение на законови мерки за
предотвъртяване на дискриминационните действия на недобросъвестния работодател
довели до неоснователно й уволнение, в нарушение на чл.24, буква 4А” от ЕСХ
/ревизирана/.
Неприлагане на принудителни административни
мерки с които разполага.
Бездействие по отношение на предотвъртяване
на незаконното и неоснователното й уволнение в нарушение на чл.24, буква „а” от
ЕСХ /ревизирана/.
Бездействие по отношение на нежелание за
извършване на проверка за назначаването на недобросъвествия работодател и
неговите правомощия, като назначения управител Р*** Ф*** с решение от
03.01.2013год. на един от ръководителите на „Б*** Б***”
ЕООД с ЕИК * , без да е проведено общо събрание, на което с право на
съвещателен глас да присъства управителя Р*** К*** и ищцата, като представител
на работниците и служителите.
Бездействие по отношение правото на
управителя да извършва промени в щатното разписание на „Б*** Б***”
ЕООД с ЕИК * , както и правото на управителя да извършва юридическа сделка с
румънско юридическо лице, за прехвърляне на част от дейността на фирмата да се
извършва от него, с което е нарушен чл.123 от КТ забраняващ на работодателя при
прехвърляне на дейността на друго юридическо лице да уволнява служителите.
Бездействие на ответника по отношение
неизпълнение на задълженията произтичащи от чл.7 и чл.8 от Директива
2002/14/ЕО, чл.11 и чл.17 от Директива 2000/78ЕО, чл.24 и чл.25 от Директива
2006/54/ЕО и чл.4, ал.1,чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.7, ал.1, ал.4 и ал.6 от
Директива 2001/23/ЕО.
След няколкократни уточнения в първото по
делото съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител уточнява, че
претендират обезщетение и от незаконосъобразни правни бездействия на
административния орган, състоящи се от това, че след като е бил сезиран с писмо
от 21.12.2013год., ответника не е изпълнил задълженията си за налагане на
принудителна административна мярка по чл.404, ал.1,т.4 от КТ да спре
изпълнението на решението на работодателя и органа по назначаването му, относно
получено преди това уведомление за предстоящо съкращаване на щата в „Б*** Б***”
ЕООД послужило като основание за уволнението й, както и да спре изпълнението на
заповедта за уволнение до решаване на трудовия спор от съда. Претендираните
имуществени вреди са в размер на 236 053.00лева за времето от 28.10.2013год.
до настоящия момент, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да
престира трудовата си функция и да получава месечни брутни трудови
възнаграждения изчислени към момента на издължаване, ведно със законната лихва
за просрочие и заплащане на социално осигурителните и здравноосигурителните
вноски, ведно със законната лихва до издължаването им на НОИ, на всяко едно от
неполучените брутни трудови възнаграждения , за времето през което ищцата е
останала без работа, както и получаваните бонуси и неимуществени вреди в размер
на 300 000.00лева, за причинените й емоционални, психически и
психологически вреди от ненамесата в защитената й от закона правна сфера.
Ищцата в настоящето производство в съдебно
заседание подържа предявеният иск за обезщетение в хипотезата на
незаконосъобразно бездействие на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ от чието бездействие претендира причинените вреди.
Ответникът по делото - Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ оспорва иска, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Н.С. излага доводи, че не следва да носят
отговорност по ЗОДОВ, тъй като служителите на ИА „ГИТ” са действали напълно
законосъобразно. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Вредоносният резултат не настъпва автоматично, а се
доказва, което според ответника не е сторено. По същество на спора поддържа
изложените доводи в писмения отговор по предявения иск, като счита същия за
недоказан и неоснователен. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявения иск е неоснователен, като подробни
доводи и съображения излага в писмено заключение, което представя.
С Определение №15118 от 06.12.2018год.
по адм. дело №14641/2018год. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане
и решаване от АС – Монтана.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е заемала по трудово правоотношение длъжността
„специалист Логистика в отдел А*** " в „Б*** България” ЕООД по силата на
сключен трудов договор №087/31.10.2008год. на л.237 от делото, като с
допълнително споразумение №3 от 01.04.2011год. между работодателя „Б*** Б***”
ЕООД и ищцата длъжността е променена в "специалист бизнес услуги и
контролинг безрецептурни продукти", видно от л.249 от делото.
От приложения по делото учредителен акт на
л.28-31 „Б*** Б***” е учредено еднолично дружество с
ограничена отговорност /ЕООД/, за извършване на стопанска дейност,
представляващо самостоятелно юридическо лице по силата на българското право,
със седалище и адрес на управление гр.С*** 1510, район „П*** ”, ул.”Р*** ”№* ,
като едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството
чрез определен и назначен от него един или повече управители.
С предложение от 11.10.2013год. по чл.331 от КТ на л.95 от делото търговското дружество „Б*** Б***”
ЕООД в качеството си на работодател предложил на ищцата да й бъде прекратен
трудовия договор, считано от 01.11.2013год., срещу заплащане на обезщетение.
Същото е подписано от нея на 11.10.2013год.
С писмо от 28.10.2013год. на л.98 от делото
до ищцата, работодателя я уведомил за провеждането на 01.11.2013год. на общо
събрание на служителите на търговското дружество „Б*** Б***”
ЕООД, за избор на представител на служителите за преговори с работодателя - „Б***
Б***” ЕООД и за Комитета по здравословни и безопасни условия на
труд, съгласно вътрешна директива 023 и избор на представител на служителите на
Европейския Форум на Б*** , съгласно вътрешна директива 022.
С писмен сигнал ищцата и нейния представител С.М.
сезирали Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, като същия е заведен
с вх.№0104-27310/29.10.2013год., като с него поискали провеждане на адекватна
административна процедура по чл.404, ал.2 от КТ във вр. чл.404, ал.1,т.1 от КТ
за закрила и предотвъртяване на извършените нарушения на трудовото законодателство
и предотвъртяване и отстраняване на вредни последици за Г.М., за прекратяване
на предприетия неоснователен тормоз, анулиране на незаконосъобразното
предложение по чл.331 от КТ, за незаконосъобразно и тенденциозно предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение, за отмяна на незаконно насроченото
общо събрание за избор на представител на служителите за преговори с
работодателя - „Б*** Б***” ЕООД и за Комитета
по здравословни и безопасни условия на труд, съгласно вътрешна директива 023 и
избор на представител на служителите на Европейския Форум на Б*** , съгласно
вътрешна директива 022 и закрила от уволнението по реда на чл.333, ал.1,т.6 от КТ до край на мандата й – 01.07.2015год. и на базата на заболяването й захарен
диабет, поставящ я под закрилата по чл.333, ал.1,т.3 и т.4 от КТ.
По този сигнал ищцата депозирала допълнение и
искане за уведомяване от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, за
предприетите от нея действия заведени с вх.№0104-28121/06.11.2013год.; вх.№0104-28688/13.11.2013год.;
вх.№0104-28907/15.11.2013год.
По тези сигнали от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, е изготвен писмен отговор до ищцата с изх.№0104-29036/18.11.2013год.
на л.38 от делото, в които по оплакванията в сигналите е посочено, че по
отношение на упражнения психически тормоз от страна на работодателя, следва да
сигнализира Комисията за защита от дискриминация, а по отношение на исканията
за отмяна на предложение по чл.331 от КТ и решение на общото събрание на
работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ, същото не е от компетентността
на ГИТ, поради което следва да сезира съответния съд.
Междувременно ищцата подала отново до
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сигнали с
вх.№0104-30485/03.12.2013год.; вх.№0104-30618/04.12.2013год. и
вх.№0104-30954/06.12.2013год. с искане да изпълнят задълженията си по чл.404 от КТ, като предотвъртят и преустановят нарушението на трудовото законодателство и
предотвъртят и отстранят вредните последици, както и да защитят правата и на
представител на работниците и служителите.
По тези сигнали от Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, е изготвен писмен отговор до ищцата с
изх.№0104-31701/14.12.2013год. на л.35 от делото, в които по оплакванията в
сигналите е посочено, че при извършената проверка от ГИТ е установено, че през
2011год. в „Б*** Б***” ЕООД няма данни да е било свиквано
общо събрание на работниците и служителите за избиране на представител, както
повеляват разпоредбите на чл.6а, ал.1 от КТ и чл.5, ал.1 от ЗИКРСМПГПЕД, както
и по чл.27, ал.2 във вр. §1,т.2б от ДР на ЗЗБУТ, като в действащото трудово
законодателство няма предвидена правна възможност работодателя еднолично да
избира представители на работниците и служителите в предприятието, предвид
това, че те защитават интересите на работниците и служителите в отношенията им
с работодателя. Посочено е, че в „Б*** Б***”
ЕООД съществуват две вътрешни процедури, които са основа за номиниране на
представители на работниците и служителите, и които общото събрание на същите е
свободно да избере дали да спазва, поради което и на проведеното на
01.11.2013год. общо събрание на работниците и служителите на търговското
дружество за единствен представител на Европейския работнически съвет е избрана
Б*** П*** за срок от една година. Посочено е, че общото събрание е свикано от
работодателя по реда на чл.6а, ал.2 от КТ със заповед №17 от 28.10.2013год. на
управителя, а организационното изпълнение е предоставено на ръководителя на
отдел „Човешки ресурси” в „Б*** Б***” ЕООД – г-жа Д*** ,
притежаваща нотариално заверено пълномощно. В последния абзац на писмото е
отразено, че от работодателя й „Б*** Б***” ЕООД не е изискано
предварително разрешение за уволнение по реда на чл.333, ал.1 от КТ за
прекратяване на трудовото й правоотношение.
По делото са приложени изготвени от ответника
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” протоколи от извършени
проверки от 15.11.2013год., 18.11.2013год. и 17.12.2013год. на л.124,125131-133
от делото по подадените сигнали от ищцата при работодателя и тогава „Б*** Б***”
ЕООД, по които са дадени конкретни предписания за изпълнение от страна на
търговското дружество по констатирани нарушения.
Видно от приложеното извлечение от искова
молба на л.34 от делото ищцата е сезирала Районен съд – С*** с
вх.№21302/06.12.2013год., с искане за отмяна решението на общото събрание на
работниците и служителите в „Б*** България” ЕООД, проведено на 01.11.2013год.,
за избор на представител на служителите за преговори с работодателя - „Б*** Б***”
ЕООД и за Комитета по здравословни и безопасни условия на труд, съгласно
вътрешна директива 023 и избор на представител на служителите на Европейския
Форум на Б*** , съгласно вътрешна директива 022, както и за отмяна на
действащите вътрешни процедури в търговското дружество №22/2008 и 23/2008год.
С писмено уведомление от 20.12.2013год. на
л.93 от делото работодателя тогава „Б*** Б***”
ЕООД чрез пълномощника на управителя, уведомил ищцата, че длъжността, която
заема в търговското дружество "специалист бизнес услуги и контролинг
безрецептурни продукти", няма да съществува в търговското дружество от
01.01.2014год. поради съкращаване на щата извършено със Заповед на управителя
№20 от 25.11.2013год., поради което няма да има достъп до базата данни на
дружеството, имейли и т.н., както и че следва да върне служебния си телефон и
лаптоп.
С писмо от 21.12.2013год. С.М., в качеството
си на управител на Гражданско сдружение „Регионално бъдеще” на л.89-92 от
делото и след като изрично в писмото е посочил, че е упълномощен представител
на ищцата с пълномощно №29460/27.11.2013год. сезирал Изпълнителния директор на
ИА „ГИТ” с искане за закрила на ищцата от незаконното й уволнение, да не се
дава разрешение за нейното уволнение, тъй като се ползва от закрила по чл.333
от КТ, както и че същата е представител на служителите на „Б*** Б***”
ЕООД по чл.7, ал.2 от КТ и чл.7а от КТ, като е поискал да се издадат
принудителна административна мярка по чл.404, ал.1,т.4 от КТ, като се спре
действието на заповед за уволнение преди нейното връчване.
Със заповед № 3/15.1.2014 г. „Б*** Б***”
ЕООД в качеството си на работодател е прекратил трудовия договор и
допълнителните споразумения с ищцата за заеманата в търговското дружество
длъжност "специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни
продукти", на основание чл.328, ал.1,т.2 предл. второ от КТ, поради
съкращаване на щата, считано от 16.01.2014год.
Тази заповед е обжалвана и е влязло в законна
сила Решение по гр.дело №12374/2014год. по описа на РС – С*** , потвърдено по
ВГр.дело №13684/2016год. по описа на СГС и по гр.дело №253/2018год. по описа на
ВКС, с което заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е
приета за правилна и законосъобразна, като в мотивите на решенията е обсъден и
въпроса за липса на предпоставките за закрила по чл.333, ал.1, т.3, т.5 и т.6
от КТ, а именно ищцата да страда от заболяване включено в Наредба № 5/1987г.,
да е избрана за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а от КТ или да е член на специален
орган за преговори, на европейски работнически съвет.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
По силата на
чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава
Единадесета от АПК. В разпоредбата на чл.204 от АПК е посочено кога
може да се предяви иск по този ред – след отмяна на издаден административен
акт, а ако се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и бездействия след
установяването им от съда пред който иска е предявен. Настоящата съдебна
инстанция счита че е без значение дали се касае за незаконосъобразни фактически
или правни действия. След като може да се предяви иск по реда на чл. 203 и сл.
от АПК за отменен издаден акт или от обявено за незаконосъобразно
фактическо действие, то по аргумент на по-малкото се следва че обезвреда може
да се търси и от незаконосъобразно правно действие, в каквато насока е и
практиката на ВАС по адм. дело №9276/2017год. на ІІІ о. Законодателят в нормата
на чл. 204, ал.
4 от АПК не посочва като ограничение какво следва да е
незаконосъобразното действие – фактическо или правно, нито препраща към
действащите по време на подаване на исковата молба норми на чл. 256 от АПК респективно чл. 257 от АПК.
Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на
административна дейност. Предвид посочената разпоредба, основателността на иск
с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага установяването на комулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод на административна дейност; вредоносен
резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца; причинна връзка между
незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липса на който и да е от елементите на описания фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата. В процесният случай и при двете
предявени претенции липсва първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1,
предл. второ от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или
бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност в
смисъла, който законодателят е вложил в цитирания текст на чл. 1, ал. 1.
предл. второ от ЗОДОВ. Незаконността на съответното бездействие,
което се твърди от ищцата следва да се определи от несъобразеността на
поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. В тази
връзка, за да е налице незаконосъобразно бездействие, същото следва да е
извършено при упражняване на административна дейност и в противоречие с
правните норми, регламентиращи тази дейност.
По отношение твърдяното бездействието от
ответника, като административен орган да защити правата на ищцата, като
представител на работниците и служителите, каквото твърди, че има по чл.7, ал.2
от КТ и чл.7а от КТ, представител на работниците и служителите в европейския
работнически съвет /ЕРС/ и представител на служителите в Комитета за условия на
труд /КУТ/, касаещи недопустимо прекъсване на мандата й в противоречие с
нормата на чл.7б от КТ и иницииране на общо събрание за избор на други
представител в ЕРС, видно от приложените по делото доказателства, както и тези
събрани в хода на производството се установява безспорно, че ищцата не е имала
качеството на представител на работниците и служителите в ЕРС и КУТ, което е
установено и със сила на присъдено нещо в постановените решения по воденото
гр.дело №12374/2014год. по описа на РС – С*** , потвърдено по ВГр.дело №13684/2016год.
по описа на СГС и по гр.дело №253/2018год. по описа на ВКС по оспорване на
заповедта за уволнение. В настоящето производство ищцата не е ангажирала други
доказателства, които да установяват качеството и на представител на работниците
и служителите, за да са налице предпоставките за сезиране на ответника да
предприеме каквито и да са действия. Още повече, че ответника - Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” в писмен отговор до ищцата с
изх.№0104-31701/14.12.2013год. на л.35 от делото, е изпълнил задълженията си,
като в отговор на искането на ищцата е извършена проверка и е установено, че
през 2011год. в „Б*** Б***” ЕООД няма данни да
е било свиквано общо събрание на работниците и служителите за избиране на
представител, както повеляват разпоредбите на чл.6а, ал.1 от КТ и чл.5, ал.1 от
ЗИКРСМПГПЕД, както и по чл.27, ал.2 във вр. §1,т.2б от ДР на ЗЗБУТ, като в
действащото трудово законодателство няма предвидена правна възможност
работодателя еднолично да избира представители на работниците и служителите в
предприятието, предвид това, че те защитават интересите на работниците и
служителите в отношенията им с работодателя. Както и, че в „Б*** България” ЕООД
съществуват две вътрешни процедури, които са основа за номиниране на представители
на работниците и служителите, и които общото събрание на същите е свободно да
избере дали да спазва, поради което и на проведеното на 01.11.2013год. общо
събрание на работниците и служителите на търговското дружество за единствен
представител на Европейския работнически съвет е избрана Б*** П*** за срок от
една година, като общото събрание е свикано от работодателя по реда на чл.6а,
ал.2 от КТ със заповед №17 от 28.10.2013год. на управителя, а организационното
изпълнение е предоставено на ръководителя на отдел „Човешки ресурси” в „Б*** Б***”
ЕООД – г-жа Д*** , притежаваща нотариално заверено пълномощно. Посочил е, че
решение на общото събрание на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ не
е от компетентността на ГИТ, поради което следва да сезира съответния съд,
което ищцата е сторила с подадената искова молба до СРС.
По отношение на твърдяното бездействие за
законови мерки за предотвъртяване на дискриминационните действия на
недобросъвестния работодател довели до неоснователно й уволнение, в нарушение
на чл.24, буква 4А” от ЕСХ /ревизирана/, с което искане е бил сезиран и
ответника, същия в отговор до ищцата е посочил, че следва да сигнализира Комисията
за защита от дискриминация, което ищцата е сторила, с оглед воденото в АС – Монтана
адм. дело №506/2018год. посочено от оспорващата в едно от заявленията й.
По отношение на твърдяното от ищцата
бездействие на ответника, касаещо неизпълнение на задълженията му за налагане
на принудителна административна мярка по чл.404, ал.1,т.4 от КТ, а именно да
спре изпълнението на решението на работодателя и органа по назначаването му,
относно получено преди това уведомление за предстоящо съкращаване на щата в „Б***
Б***” ЕООД послужило като основание за уволнението й, както и
да спре изпълнението на заповедта за уволнение до решаване на трудовия спор от
съда, настоящия съдебен състав намира, че Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ е компетентна да налага принудителни административни мерки
с цел преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за отстраняване на вредните последици от тях, но не може да разрешава
трудовоправни спорове. Кои спорове са трудовоправни посочва чл. 357 от
Кодекса на труда, които на основание чл. 360 от
същия кодекс са подсъдни на общите съдилища по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) - глава 25 "Бързо производство".
Когато се касае за такъв спор, инспекцията по труда няма правомощието да го
разрешава чрез налагане на ПАМ. ИА "ГИТ" има правомощията да
санкционира, чрез принудителни административни мерки по чл. 404,
ал.1, т.1 от КТ, нарушенията на трудовото законодателство, уреждащо
задължения на работодателите, установени с норми от публично - правен ред.
Когато се касае за трудово правен спор в тесен смисъл, по определението на чл. 357, ал.1
от КТ, ИА "ГИТ" няма компетентността да го разрешава, чрез
принудителни административни мерки. Тя се намесва, тогава, когато работодателя
не изпълнява онези свои задължения, които без да са част от индивидуалния
трудов договор, са негово задължение по силата на императивни законови
разпоредби, предоставящи дължимата от държавата охрана на правото на труд,
въведено с чл. 47 от Конституцията на РБ, каквото се установи, че е предприето чрез
извършените проверки отразени в протоколи от 15.11.2013год., 18.11.2013год. и
17.12.2013год. на л.124,125,131-133 от делото по подадените сигнали от ищцата
при работодателя и тогава „Б*** Б***” ЕООД, по които са
дадени конкретни предписания за изпълнение от страна на търговското дружество
по констатирани нарушения на трудовото законодателство. За пълнота, следва да
се отбележи, че по отношение на извършената промяна на щатното разписание в „Б***
Б***” ЕООД, същата е изцяло в преценката на работодателя по
целесъобразност, с оглед оптимизиране на работния процес, и не подлежи на
административен контрол, поради което ответникът не би могъл да преценява дали
действително е имало нужда от тази промяна, тъй като в правомощията на
работодателя да преценява как да организира и структурира работата и дейността
си с този вътрешен за дружеството документ, съдържащ списък с броя на
работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности, за постигане на
целите на работодателя.
По отношение на твърдяното бездействие на
ответника относно нежелание за извършване на проверка за назначаването на
недобросъвествия работодател и неговите правомощия, като назначения управител Р***
Ф*** с решение от 03.01.2013год. на един от ръководителите на „Б*** Б***”
ЕООД с ЕИК * , без да е проведено общо събрание, на което с право на
съвещателен глас да присъства управителя Р*** К*** и ищцата, като представител
на работниците и служителите, както и по отношение правото на управителя да
извършва промени в щатното разписание на „Б*** Б***”
ЕООД с ЕИК * , както и правото на управителя да извършва юридическа сделка с
румънско юридическо лице, за прехвърляне на част от дейността на фирмата да се
извършва от него, с което е нарушен чл.123 от КТ забраняващ на работодателя при
прехвърляне на дейността на друго юридическо лице да уволнява служителите, в КТ
и подзаконовите актове по прилагане на трудовото законодателства липсват
вменени такива задължения на ответника. В случая се касае до вземане на решения
на едноличния собственик на капитала, досежно назначаване и освобождаване на неговите
управители, което е изцяло в неговата преюдициална компетентност и е предвидено
изрично в устава на търговското дружество. От друга страна по делото не се
представиха и не се събраха доказателства търговското дружество да е прехвърлило
дейността на друго юридическо лице, а се установи, че освобождаването от
длъжност на ищцата е вследствие на съкращаване на щата, което отново е в
правомощията на управителя на търговското дружество, преминало през съдебно
обжалване, което е прието за правилно и законосъобразно, като по аргумента на
чл.297 от ГПК във вр. с чл.144 АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни
за всички съдилища и следва да бъдат съобразявани при постановяване на
съдебните им актове.
Твърдяното бездействие на ответника по
отношение неизпълнение на задълженията произтичащи от чл.7 и чл.8 от Директива
2002/14/ЕО, чл.11 и чл.17 от Директива 2000/78ЕО, чл.24 и чл.25 от Директива
2006/54/ЕО и чл.4, ал.1,чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.7, ал.1, ал.4 и ал.6 от
Директива 2001/23/ЕО, е видно, че същите нямат пряко действие по отношение на
ответника, а определят изискванията за регулиране на определена материя в
местното законодателство.
Твърдяното бездействие, свързано с
неизпълнението чл.4, ал.1,чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.7, ал.1, ал.4 и ал.6 на
Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12.03.2001год. касае сближаване на
законодателството на държавите – членки във връзка с гарантирането на правата
на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопанска дейност
или части от предприятия или стопански дейности, по която както се спомена по –
горе, по делото липсват доказателства „Б*** Б***”
ЕООД с ЕИК * да е прехвърлило предприятието си, по см. на чл.2, буква ”а” от
тази Директива, което не е еднозначно с промяната в щатното разписание на
търговското дружество, на което основание ищцата е била освободена от заеманата
длъжност.
Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент
и на съвета от 05 юли 2006год. /преработена/ касае прилагането на принципа на
равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на
заетостта и професиите, като видно от чл.1 от нея целта е да осигури
прилагането на принципа за равните възможности и равното третиране на жените и
мъжете в областта на заетостта и професиите, каквито доводи не са наведени от
ищцата, а цитираните разпоредби от нея
чл.24 и чл.25 са свързани именно с равното третиране, която транспонирана в
българското законодателство в КТ, не вменява конкретни нормативни задължения за
ответника, които да е нарушил и да не е изпълнил, от които се претендират
вредите.
Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент
и на съвета от 11 март 2002год. за създаване на обща рамка за информиране и
консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, има за
основна цел видно от чл.1 установяване на обща рамка и определени минимални
изисквания относно реда и условията за информиране и консултиране на работниците
и служителите в предприятието, като посочените от ищцата за нарушени чл.7 и
чл.8 от нея касаят наличието на качеството на „представител на работниците и
служителите”, като в чл.2, буква „д” от Директивата е посочено, че същите са
предвидени в националното законодателство. В случая както се посочи и по-горе,
тъй като ищцата не е била избрана на общо събрание на работниците и служителите
в „Б*** Б***” ЕООД, съгласно действащите в КТ правни норми по чл.
чл.6а, ал.1 от КТ и чл.5, ал.1 от ЗИКРСМПГПЕД, както и по чл.27, ал.2 във вр.
§1,т.2б от ДР на ЗЗБУТ и поради факта, че в действащото трудово законодателство
няма предвидена правна възможност работодателя еднолично да избира
представители на работниците и служителите в предприятието, то е установено, че
ищцата не е имала такова качество, което се потвърждава и от мотивите на
съдебните актове по обжалване на заповедта за уволнение, досежно твърдяната
закрила по чл.333, ал.1, т.5 и т.6 от КТ, което на свои ред да води до
твърдяното бездействие от ответника.
Директива 2000/78ЕО на съвета от 27ноември
2000год. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта
и професиите има за основна цел видно от чл.1 регламентиране във вътрешното
законодателство на основна рамка за борба с дискриминацията, основана на
религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение
на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагане на принципа за равно
третиране, като посочените от ищцата за нарушени чл.11 и чл.17 от нея касаят
наличието на дискриминационно отношение по възникналото трудово правоотношение
с работодателя й „Б*** Б***” ЕООД, каквито
правомощия не са вменени на ответника, за което същия с писмо е уведомил ищцата
да сезира Комисията за защита от дискриминация, което води на извода, че поради
липса на вменени задължения в националното законодателство за ответника, не би
могло да се твърди и бездействие от негова страна.
Цитираните разпоредби от Европейската социална харта
касаят правото на труд, както и да не се допуска неоснователно освобождаване от
работа, за която цел договорящите страни се задължават да осигурят на
работника, който счита, че е бил освободен без основателна причина, правото на
обжалване пред независим орган. Защита на правата на работника и закрилата при
уволнение са уредени в Кодекса на
труда, като е осигурено правото му на обжалване на уволнението пред
независим съд- по реда на чл. 344 и сл.
от КТ. Цитираните от ищцата норми не въвеждат задължение за ответника,
което да е нарушил или да не е изпълнил, чрез бездействието си.
Ищецът твърди и че вредите произтичат от
бездействието на ответника, касаещи неизпълнение на задълженията му да упражни
надзор за законност върху прилагането на трудовото законодателство от страна на
„Б*** Б***” ЕООД - в съответствие с разпоредбата по чл.404,
ал.1,т.4 от КТ да спре изпълнението на решението на работодателя и органа по
назначаването му, относно получено преди това уведомление за предстоящо съкращаване
на щата в „Б*** Б***” ЕООД послужило като основание за
уволнението й, както и да спре изпълнението на заповедта за уволнение до
решаване на трудовия спор от съда.
В случая проверката на законността на
уволнението е възложена на съда -съгласно КТ. Не е налице бездействие, което да
е законно регламентирано от страна на ответника, което да е от тези, за които е
предвидена отговорност по ЗОДОВ.
Предвид изложеното и съобразно събраните в
хода на делото писмени доказателства, не се установява незаконосъобразно
бездействие от страна на ответника, тъй като няма вменени конкретни контролни
правомощия, които да бъдат в пряка и непосредствена причинно –следствена връзка
с претендираните вреди. В случая не е налице една от основните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника. Не са налице и останалите изискуеми
материални предпоставки, за да се активира задължението на държавата за
обезвреда по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ – наличие на вреда и пряка причинно-следствена връзка в
резултат на неиздадена заповед за ПАМ или предписание. Вредата трябва да се
явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от действие или бездействие
от вида посочен в чл. 203, ал.1
от АПК. Следва да е налице причинно-следствена връзка между доказана
вреда и бездействието, които трябва да са административни.
Претендираните вреди следва да се докажат,
като в тежест на ищеца е да установи наличието на комулативно изискуемите
предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие
или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях.
При липсата на който и да било елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ето защо, при липсата на установено незаконосъобразно
бездействие като първи елемент от състава за реализиране отговорността и
присъждане на претендираните обезщетения, предявените искове срещу Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, следва да се отхвърлят, като неоснователни
и недоказани.
Предвид изхода на делото и направеното искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и на основание чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 143, ал.
4 от АПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 200 лева /двеста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
обективно съединени искове от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. *** против
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, С*** 1000, бул. „К*** Ал.
Дондуков” №* , представлявана от изпълнителен директор инж. Р*** М*** , за
заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразните правни и фактически бездействия на този орган, а именно имуществени
вреди в размер на 236 053.00лева за времето от 28.10.2013год. до настоящия
момент, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да престира трудовата
си функция и да получава месечни брутни трудови възнаграждения изчислени към
момента на издължаване, ведно със законната лихва за просрочие на всяко едно от
неполучените месечни брутни трудови възнаграждения изчислени към момента на
издължаване и заплащане на социално осигурителните и здравноосигурителните
вноски, ведно със законната лихва до издължаването им на НОИ, за времето през
което ищцата е останала без работа и неимуществени вреди в размер на
300 000.00лева, за причинените й емоционални, психически и психологически
вреди от ненамесата в защитената й от закона правна сфера.
ОСЪЖДА Г.С.М. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, С*** 1000, бул. „К*** Ал.
Дондуков” №* , сумата в размер на 200,00лева /двеста/, представляваща сторените
по настоящето производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева
/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: