О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
гр.Шумен, 26.03.2021г.
Административен съд- град Шумен в закрито заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
като разгледа докладваното от съдията АД № 54 по описа за
20201г. на Административен съд– гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 ал.4 от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).
Съдебното производството е образувано по жалба на Ж.Д.К. с ЕГН: ********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0869-000088 от 27.01.2021г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата глоба по три броя фишове, считано от
26.01.2021г. и са отнети документи- СУ на МПС №*********. С определение на съда,
делото е насрочено за разглеждане на 01.04.2021г.
В молба от днешна дата е направено искане за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество, поради съществуващо
ново обстоятелство- произнасяне на КС, с който разпоредбата на чл.171 т.1 б.“д“
от ЗДвП, която е правното основание за издаването на процесната заповед, е
прогласена за противоконституционна. В допълнение се посочва, че от
предварителното изпълнение на заповедта може да възникнат непоправими вреди за жалбоподателя,
предвид факта, че живее в населено място без лечебно заведение и като хронично
болен, пътуването в обществен транспорт в период на пандемия е застрашаващо
живота му.
Съдът като взе предвид приложените в делото доказателства, прие за
установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0869-000088 от 27.01.2021г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– Шумен, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство до заплащане на дължимата глоба по три броя фишове и са отнети
документи- СУ на МПС.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането
на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на
административен орган. Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира
изпълнението на приложената ПАМ. Следователно, налице е допуснато по силата на
закона предварително изпълнение. Когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, предварителното изпълнение може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при всяко положение на делото до влизането в сила на решението
по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа
на нови обстоятелства.
Забрана за съдебен контрол, по отношение на предварителното изпълнение на
ПАМ, в ЗДвП не е уредена. Налице е и оспорване на законосъобразността на
административния акт, за който специалния закон допуска предварително
изпълнение. Следователно, искането за спиране на предварителното изпълнение на
ПАМ е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния
административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително
изпълнение на административен акт /какъвто е процесният случай/, приложим при
съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл.166 ал.2 от АПК. От анализа на посочената разпоредба следва, че в тежест на лицето,
поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за
причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. В
подадената жалба се сочат значителните или трудно поправими вреди, свързани със
здравето на жалбоподателя, което налага проследяване от медицинско лице. Представят
се писмени доказателства за хронично заболяване- рецептурна книжка, от която е
видно, че оспорващия е с три диагностицирани хронични заболявания- с код МКБ
11.9 „Хипертонична болест на сърцето“, с код 20.8 „Исхемична болест на сърцето“
и с код E11.9 „Неинсулинозависим захарен диабет“. Към настоящия момент,
страната се намира в обявена извънредна епидемична обстановка, поради
разпространението на COVID– 19, считано
от 14 май 2020г. Безспорно
здравословното състояние на жалбоподателя изисква специализирана медицинска
грижа свързана с достъп до лечебно заведение и пътуването с градски транспорт
на лице в рискова група, обуславя много голяма
вероятност от заразяване с коронавирус. Видно от резултати от изследвания на Texas
Medical Association, приети като международен стандарт и от българските здравни
власти, публичният транспорт е в т.7 или към най-високия риск от заразяване в
десет точковата скала на института. Следователно, са налице доказателства за
вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима
вреда от липсата на свидетелство за правоуправление на МПС, което би му
осигурило самостоятелно и безопасно придвижване до лечебно заведение.
Действително, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за
него предварително изпълнение, по силата на закон- ЗДвП и за разлика от
предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК,
законодателят е въвел презумпция, че общественият и държавният интерес
надделяват над личния. Но от жалбоподателя се сочат и нови обстоятелства, които
да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта, а именно
произнасяне на КС на Република България с Решение №3 по конституционно дело №
11/2020г. Видно от мотивите на решението, публикувано на сайта на КС, съдът е
приел, че временното отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач за неплатени глоби противоречи на функциите и целите
на принудителните административни мерки и на практика те се превръщат в санкция
за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа
на правовата държава- чл.4 ал.1 и ал.2 от Конституцията. Съгласно чл.33 ал.1 и
ал.2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, решението
на съда се обнародва в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от
приемането му и влиза в сила 3 дни след обнародването му. Към момента, същото
не е обнародвано и не е влязло в сила, съответно нормата на чл.171 т.1, б.„д“ от ЗДвП продължава да бъде действаща. След като Конституционният съд е допуснал до
разглеждане по същество искане за оспорване конституционосъобразността на
приложим по делото закон, това представлява основание по чл.229 ал.1 т.6 от ГПК
за спиране на съдебното производство по настоящото дело, поради което е налице
и новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК и на това
основание следва да бъде спряно изпълнението на оспорения административен акт.
При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извод за
основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта. Така мотивиран и на основание чл.166 ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Д.К. с ЕГН: ********** *** предварителното изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0869-000088 от
27.01.2021г., издадена от Полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка
по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба по три броя фишове и са отнети документи- СУ на МПС №*********.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
На ответната страна да се изпрати молбата на оспорващия от днешна дата, съдържаща искане с
правно основание чл.229 ал.1 т.6 от ГПК за спиране на съдебното производство до
влизане в сила на Решение на КС по к.д.№11/2020г. с указание за становище в
3-дневен срок. В същия срок следва да се даде становище за искането за събиране
на гласни доказателствени средства- разпит на свидетел по отношение на факта на
отчуждаване на МПС от трето лице.
След изтичане на срока, делото да
се докладва за произнасяне по искането за спиране на съдията-докладчик.
Съдия: