Присъда по дело №920/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 920/2022г. по описа на Варненския Районен Съд,
13 наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт КВ. АХМ. ИСМ. за това, че на 29.07.2018 г., в
град Варна, чрез използване на неустановено техническо средство и чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, а именно премахване на защитна метална
мрежа и счупване катинар, е отнел чужди движими вещи - 2 бр. ъглошлайфи, 1 бр. диск за
ъглошлайф, 1 бр. ръчен циркуляр, 1 бр. пневматичен гайковерт, 1 бр. винтоверт, 1 комплект
от 25 броя гаечени ключове, 1 комплект от 8 броя гаечени ключове, 1 бр. игрова конзола с
джойстик, 1 бр. алуминиева бухалка, 1 бр. велосипед, 1 бр. дрелка, 1 бр. свредло за дрелка и
1 бр. виброшлайф, всичко на обща стойност 510,00 лева - от владението на техните
собственици Д. Д. Д. и П. О.Ж., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по
искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията
на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите
лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа възведеното против
подс.И. обвинение като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от
субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви и
категорични доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подс. а. да бъде наложено наказание към менемума предвиден в санкцията на
закона от НК.
Подс.И. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален
представител. По време на досъдебното производство е признал авторството на деянието и
е разказал подробно за извършеното от него. Самопризнания прави и в хода на съкратено
съдебно следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. И. - адв.Б. пледира с оглед наличието на
множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, да му бъде наложено
минимално наказание.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъй като подс.И. не работел и нямал доходи решил да си набави такива като отнеме
чужди вещи и в последствие ги продаде. В изпълнение на замисленото на 29.07.2018 г.,
около 05.00 часа докато преминавал покрай жилищен блок, находящ се на бул. „Ген. Колев"
№ 88 в град Варна, решил да проникне в избените помещения на вход А на блока и да
отнеме вещи, които откриел там. В изпълнение на тази си цел подс. И. премахнал с
неустановено по делото техническо средство защитна метална мрежа на един от външните
прозорци на избените помещения във входа на жилищния блок, след което проникнал в
мазето, към което водел този прозорец. Подс. И. решил да излезе от това мазе и през него да
премине в следващите за да провери и в тях какви вещи се съхраняват. Той изблъскал
вратата на избеното помещение от вътрешната и страна и успял да счупил катинара от
външната му страна, като и по този начин се озовал в мазе, собственост на Д. Д. Д. и П.
О.Ж.. подс. И. видял в мазето на Д. и Жоржевна множество вещи, като решил да отнеме два
1

ъглошлайфа /един голям и един малък/, един диск за ъглошлайф, един ръчен циркуляр, един
пневматичен гайковерт, един винтоверт, един комплект от 25 броя гаечени ключове, един
комплект от 8 броя гаечени ключове, една игрова конзола с джойстик, една алуминиева
бухалка, един велосипед, една дрелка, едно свредло за дрелка и един виброшлайф, които
били част от тези вещи. Подс.И. поставил всички горепосочени вещи без велосипеда в
чувал, изнесъл ги от избените помещения, после се върнал и взел велосипеда, като след това
- управлявайки го и носейки чувала с отнетите вещи на гърба си - се отдалечил.
По-късно в същия ден обв. И. продал на Иван Николаев Иванов големия ъглошлайф и
дрелката, а на Валентин Василев Василев продал винтоверта и виброшлайфа, като тези
купувачи в последствие предали закупените вещи с протоколи за доброволно предаване.
На 01.08.2018 г. подс. И. се придвижвал из града с отнетия велосипед когато бил забелязан
от служители на полицията между които свид.Атанас Николов Козарев. Тъй като
поведението му правело впечатление те решили да му извършат проверка. При проверката
станало ясно, че управлявания от него велосипед е обект на противозаконно отнемане, след
което подсъдимият бил отведен в РПУ. След това предал велосипеда с протокол за
доброволно предаване.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно оценителна експертиза която
дава заключение, че левовата стойност по пазарни цени на отнетия велосипед към датата на
деянието е 510,00 лева.
Подс. КВ. АХМ. ИСМ. е роден на 09.12.1983 г. в гр. Варна, живущ в гр.Варна, понастоящем
изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода" в Затвора-Варна, български гражданин,
неженен, осъждан, основно образование, не работи, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на подс.И.,
които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по досъдебно
производство № 924/2018г. на 2 РУП – Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
докладни записки , протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-
оценителна експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2018 г., в град Варна,
чрез използване на неустановено техническо средство и чрез повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот, а именно премахване на защитна метална мрежа и
счупване катинар, е отнел чужди движими вещи - 2 бр. ъглошлайфи, 1 бр. диск за
ъглошлайф, 1 бр. ръчен циркуляр, 1 бр. пневматичен гайковерт, 1 бр. винтоверт, 1 комплект
от 25 броя гаечени ключове, 1 комплект от 8 броя гаечени ключове, 1 бр. игрова конзола с
джойстик, 1 бр. алуминиева бухалка, 1 бр. велосипед, 1 бр. дрелка, 1 бр. свредло за дрелка и
1 бр. виброшлайф, всичко на обща стойност 510,00 лева - от владението на техните
собственици Д. Д. Д. и П. О.Ж., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба -
отнемането, е извършено от подсъдимият чрез поредица от действия – избиване на
презпазна решетка с помоща на неустановено техническо средство, разбиване на врата и
2

катинар, вземане на велосипеда и другите вещи, изнасянето им от мазите и отдалечаването в
неустановена посока и продаванато на част от вещите. По този начин, както и след
извършеното разпореждане със вещите обект на инкриминираното деяние, е прекъснато
упражняваното на фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния собственик
към него момент, като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за отнемането
им.
От субективна страна подс.И. е извършил престъплението при пряк умисъл, видно от
обясненията му: той е съзнавали общественоопасния характер на деянието, а именно, че е
запретено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици
при противоправността на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на
владелеца й, че по този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
действията му е искал тези последици.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира квалифициращият
признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 и т.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК се обуславя от
това, че деянието е извършено посредством използването на техническо средство.
Квалификацията на извършеното по чл.195 ал.1 т.4 от НК се определя от факта, че кражбата
е извършена с помощта на техническо средство – макар и неустановено по делото.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на инкриминираните вещи, като е
предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, съзнавал е неговия
общественоопасен характер и е целял пряко настъпването на престъпния резултат. Било му е
безусловно ясно, че отнема чужда движима вещ от владението на собственика й, без
неговото съгласие, и пряко е целял този резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите движими вещи от
владението на пострадалия с намерение противозаконно да ги присвои. На първо място от
доказателства може да се изведе извод, че намерение в подобна насока е съществувало още
при влизането във входа. Тогава у него вече е било формиран умисълът отнеме вещи и да ги
ползва за собствени нужди, като свой.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене трябва да съществува
при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип намерението за противозаконно
присвояване, което е възникнало след извършване на отнемането, не изпълнява състава на
престъплението кражба. Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на
дейност, насочена към определена последица, поради което е изключено осъществяване на
подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това намерението на дееца трябва да бъде
сериозно, а не само предполагано и неговото изясняване може да стане единствено чрез
анализ на фактите. В случая намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва
с действията му, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във времето
упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я държи, ползва и да се
разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по дефиниция ангажира отнемане на
вещта от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права, които упражнява
собственика. В конкретния случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е изнесъл от
входа на пострадалия, предприемайки придвижване в друга посока с цел отдалечаване.
Действително намерението за противозаконно присвояване се явява субективен признак и не
е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да се приеме, че е налице довършено
престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз основа на които може да се основе
извод, че у подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се изведоха
именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и разпореждането с тях.
Именно поради това съда, счете, че е осъществен състава на престъплението кражба.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс. И. деяние представлява немаловажен
3

случай. Маловажността на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК се определя не само и
единствено от ниската стойност на предмета на посегателство. За наличието на маловажен
случай е необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на
деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или незначителността на
вредните последици, както и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
От събраните по делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е
породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, като съдът
намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му опасност не
е явно незначителна.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички
фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се намира в раздел
престъпления собствеността, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи правото
на собственост на гражданите. Настоящата инстанция намира, че фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на малозначителност или явна
незначителност, особено като се има предвид характерът на този вид престъпление.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият
обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът И. за виновен в извършването на престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4 и т.3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като
смекчаващи отговорността на подс.И. обстоятелства съдът възприема поведението му в хода
на досъдебното производство, където е признал авторството на деянието. Същевременно
съдът отчете, че направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в
конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7
от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй
като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този
вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. Същевременно, като
смекчаващи отговорността на подс.И. обстоятелства съдът възприема, чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, поведението му в хода на досъдебното
производство, където е признал авторството на деянието, младата му възраст, както и
изразеното от него съжаление. Поради това, като взе предвид степента на обществена
опасност на подс. И., изводима и от интензитета на престъпната му дейност, и високата
степен на обществена опасност на престъплението с оглед значителния ръст на
посегателствата против собствеността на територията на Р.България, съдът приложи
задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи
наказание на подс.И. при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите
отговорността му обстоятелства от 1 година „лишаване от свобода”, към минималния
предвиден в чл.195 ал.1 от НК размер. След определяне на това наказание като размер,
съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на
подс. И. да изтърпи наказание от осем месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” –
условно или ефективно , съдът намира че подс.И. следва да изтърпи наложеното наказание
4

„лишаване от свобода” при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо
спрямо него и ще се ограничи възможността и да върши нови престъпления.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. И. следва да заплати за разноски на
досъдебното производството сумата от 316,74 лв в полза на ОД МВР Варна.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	92
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110200920
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по дело №920/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите