Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание
на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 252 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215,
ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.Г.Г. и В.Д.Г.,***, конституирани в качеството на страни с определение от
съдебно заседание от 23.07.2020 г., чрез техния син и пълномощник Ю.М.Г., и И.М.Х.,***,
против разрешение за строеж № 202/22.05.2018 г., издадено от главния архитект на
Община Русе в полза на възложителите „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и
„Електроразпределение Север“ АД, с което е разрешено извършването на строителство
на обект: “Ремонт на покрив на административна сграда“ с местонахождение ПИ №
5191, кв. 227, ЦГЧ по плана на гр.Русе, ул.“Борисова“ № 27, идентификатор №
63427.2.5191.1 по кадастралната карта на гр.Русе. Жалбоподателите поддържат, че
са собственици на индивидуални обекти в същата сграда в режим на етажна
собственост, а с оспореното разрешение за строеж е разрешено извършването на
строително – монтажни работи, които съществено изменят общите части на
сградата, каквато част, съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, е и нейният покрив.
Твърдят, че сградата е застрашена от пропадане на основите, което вече е
наложило нейното укрепване, а през 2016 г. в апартамент № 8 в жилищната й част
избухнал пожар, при което е последвала и експлозия от намиращата се в жилището
газова бутилка. Считат, че извършването на мащабни разбивания по покрива на
сградата засяга нейни конструктивни елементи и в този смисъл представлява
реконструкция по смисъла на т.44, § 5 от ДР на ЗУТ, за която, преди издаването
на оспореното разрешение за строеж, било необходимо и извършването на
обследване съгласно чл.148, ал.13 от ЗУТ, каквото в случая липсвало. Поддържат,
че в нарушение на чл.149, ал.1 от ЗУТ, макар да имат качеството на
заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 вр.чл.185, ал.1, т.2 и т.3
от ЗУТ, те не били уведомени от административния орган за издаденото разрешение
за строеж. По тези и по останалите подробно изложени в представените писмени
защити съображения жалбоподателите считат този административен акт незаконосъобразен
като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Искат от съда да постанови решение, с което да го обяви за
нищожен, респ. да го отмени като унищожаем. Претендират присъждането на
направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Русе, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. В депозираните
становище с вх. № 2352/13.07.2020 г. и писмена защита подробно се аргументира виждането за
липса на личен и пряк правен интерес за оспорването у жалбоподателите.
Поддържа, че разрешеното строителство не попада в нито една от визираните в
чл.149, ал.2, т.3 вр.чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗУТ хипотези, само в които законът
признава правен интерес на етажните собственици за оспорването на разрешението
за строеж, издадено за преустройство на собствен обект. Твърди, че жилищната
част на сградата, включваща два входа, е обособена в две отделни етажни собствености,
а покривът над административната част на сградата е физически отделен от
покрива на нейната жилищна част и поради това той не представлява обща част за
жилищната част. Поддържа, че ЗУТ не съдържа правна норма, която да изисква
съгласие на етажната собственост от съседен вход за извършване на ремонт на
покривната част на друга етажна собственост. Заявява, че с разрешеното
строителство не се засягат конструктивни елементи на сградата, включително на
нейната жилищна част, поради което преди издаване на оспорения административен
акт не е било необходимо да се извършва обследване. Счита, че при издаването на
разрешението за строеж са спазени всички условия за неговата законосъобразност,
поради което моли съда да остави без разглеждане жалбата с определение и да
прекрати производството по нея, като подадена от лица, които не разполагат с
правен интерес, респ. да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото
лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител, е депозирало становище с вх. № 2485/21.07.2020 г. и писмена
защита, в които се солидаризира със становището на ответника за недопустимост,
поради липса на правен интерес, респ. неоснователност на жалбата. Твърди, че
покривът над административната част на сградата е обща част, но само за
собствениците, притежаващи индивидуални обекти в тази административна част – за
възложителя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и за другия собственик „Електроразпределение
Север“ АД. Поддържа, че покривът на административната част, която е на пет
етажа, и на жилищната част на сградата, която е на шест етажа, са физически
отделени един от друг като разрешените строителни дейности засягат единствено
покрива на административната част. Моли съда да остави без разглеждане жалбата
и да прекрати производството по нея, респ. да постанови решение, с което да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането на направените деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото
лице „Електроразпределение Север“ АД не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Безспорно е положението, че наличието на правен
интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и поради
това обуславя допустимостта на жалбата. В чл.149, ал.2 от ЗУТ е очертан кръгът
на лицата, на които законът предоставя активна процесуална легитимация да
оспорят издаденото разрешение за строеж, респ. отказът за неговото издаване. Този
кръг е различен в зависимост от предмета на тези актове. Според чл.149, ал.2,
т.3 от ЗУТ, в случаите по чл. 185, ал.1 и 2, т.е. при преустройства на собствени обекти, помещения
или части от тях, които се намират в сгради - етажна
собственост, заинтересовани лица са и собствениците в етажната собственост. По
арг. от чл.185, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ собствениците на индивидуални обекти в
сграда в режим на етажна собственост биха имали качеството на заинтересовани
лица и когато се отнемат общи помещения и площи или части от тях или се
изменят съществено общите части на сградата. Съгласно неизчерпателното
изброяване в чл.38, ал.1 от ЗС обща част на сградата е и нейният покрив. От
заключението на вещото лице по седми въпрос и от данните по одобрения
инвестиционен проект става ясно, че разрешените строително-монтажни работи
включват демонтаж на стоманобетонни декоративни перголи в частта над покрива
над петия етаж (т.е. само над административната част на сградата) заедно с
носещите ги три метални колони, демонтаж на три неизползваеми тухлени комина,
демонтаж на дървен скатен покрив, премахване на замазки, хидроизолация и
топлоизолация и изчистване на покрива в тази част до стоманобетонна плоча, демонтаж
на ламаринената обшивка по бордовете, както и монтаж на нова лека стоманена
конструкция със скатен покрив, покрит с термопанели и издигнат над
съществуващите бордове на покрива на височина 50 см., които също ще да бъдат
затворени с термопанели. Вещото лице е посочило, а и от данните по преписката е
видно, че покривът на жилищната част на сградата е над шестия етаж, докато
покривът, предмет на проекта, е над петия етаж на административната част,
поради което те нямат преки общи точки. В отговор на шести въпрос вещото лице инж.К.
е посочила, че предвидените за премахване елементи – дървена покривна конструкция,
покрита с ламарина, комини и перголи, не са елементи на носещата конструкция на
сградата и тяхното премахване по никакъв начин не би повлияло на
носимоспособността на конструкцията на същата.
Заключението на вещото лице не е задължително за
съда – чл.202 от ГПК вр.чл.144 от АПК и в посочената му част (по шести въпрос)
то не се възприема изцяло от него. Понятието „пергола“ (архит.) означава открито, отворено от всички страни архитектурно съоръжение от стълбове или
арки, свързани в горния си край с покривни конструкции, което служи за
декорация и свръзка между две близкоразположени сгради. Следователно перголите,
сами по себе си, принципно не са конструктивен, а декоративен елемент на
сградата. От устните пояснения на вещото лице при приемане на заключението му в
съдебно заседание на 08.10.2020 г. обаче се установява, че перголите са единно
цяло с покривната плоча на шестия жилищен етаж като те продължават и над
по-ниската административна част на сградата, която е на пет етажа, като в тази
част те се опират на металните колони и коминните тела. В случая перголите са
система от надлъжни и напречни стоманобетонни греди, която е свързана с
покривната конструкция, което е видно и от фотоснимките, изготвени от вещото
лице, представляващи неразделна част от заключението. От друга страна
покривната плоча над жилищната част на сградата безспорно е неин, и то особено
важен, конструктивен елемент. При това положение, щом предвидените за
премахване стоманобетонни перголи над петия етаж в административната част на
сградата са неразделно свързани със стоманобетонната покривна плоча над шестия
жилищен етаж, то разграничението при въздействието на предвидените
строително-монтажни работи върху тези елементи само въз основа на
предназначението им (конструктивно или декоративно) би било в голяма степен
изкуствено и няма да отговаря на целите на ЗУТ. Съдът намира, че щом покривната
плоча и перголите са единно цяло, то по необходимост трябва да се изследва дали
и как премахването на последните би засегнало устойчивостта и здравината на
самата плоча. На следващо място, макар и с декоративно предназначение,
посочените перголи също съставляват общи части, доколкото и по естеството си и
по своето предназначение служат за общо ползване (арг. от чл.38, ал.1 от ЗС). Доколкото
с проекта е предвидено премахването им, в частта над административната част на
сградата, и изграждане на тяхно място на нова скатна покривна конструкция,
което води и до тяхното съществено изменение, а евентуално до такова и на покривната
плоча над шестия жилищен етаж, то следва да се приеме, че е налице хипотезата
на чл.149, ал.2, т.3 вр.чл.185, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ, в която
жалбоподателите, като собственици на индивидуални обекти в сградата в режим на
етажна собственост (нотариални актове на л.47 и л.50 от делото), безспорно
разполагат с правен интерес да оспорят издаденото разрешение за строеж.
Този извод не се променя предвид факта, че управлението на жилищната част
на сградата, включваща вх.1 и вх.2 (писмо от дирекция „Административно
обслужване“ на Община Русе на л.54 от делото) е организирано в две отделни
етажни собствености, отделно от входа за административната част на сградата, в
който се намират обектите, собственост на заинтересованите лица -
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Електроразпределение Север“ АД. Съгласно
чл.8, ал.2 от ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението може
да се осъществява във всеки отделен вход. Това управление обхваща и общите
части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. Тази
разпоредба намира приложение, когато в сграда с
множество самостоятелни обекти съществуват два и повече входове, всеки от които
осигурява достъп до част от самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част
осигурява достъп и обслужва само част от самостоятелните обекти, а не всички,
това е основание управлението й да се извършва от самостоятелна етажна
собственост, учредена от собствениците на обектите в сградата, които тя
обслужва. Именно наличието на обособеност/относителна самостоятелност, при
която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните
обекти, които и единствено обслужва, респективно не обслужва други части
(обекти на сградата), позволява ефективно самостоятелно управление на
съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите
от нея решения и правила за вътрешен ред. Когато обаче се касае до управлението
на общи части, прилежащи не само към самостоятелните обекти на
съответния вход (напр.вътрешни стълбища, различни видове инсталации и др.), а
към сградата, като цяло, то решенията следва да се вземат на съвместно общо
събрание на всички етажни собствености в сградата – арг. от чл.18 от ЗУЕС. Следователно,
от гледна точка на преценката за наличие на процесуална легитимация за
оспорване на издадено разрешение на строеж по чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ,
тълкуването на разпоредбите на чл.8 и чл.18 от ЗУЕС налага извода, че наличието
на такава легитимация е поставено в зависимост от това дали засегнатата от
разрешеното строителство обща част е прилежаща само към самостоятелните обекти
на съответния вход или тя е такава за всички, респ. за част от обектите,
включени в етажните собствености на всеки от входовете на сградата. В случая,
както беше посочено по-горе, се премахва, респ. изменя обща част (перголите, в частта
им над административната част на сградата, представляващи конструктивно цяло с
покривната плоча над шестия жилищен етаж), която е прилежаща на цялата жилищна
част на сградата, поради което активно легитимирани да оспорят издаденото
разрешение за строеж са всички собственици, респ. носители на ограничени вещни
права, върху индивидуални обекти и в двете етажни собствености – вх.1 и вх.2 на
жилищната част на сградата в режим на етажна собственост, между които са и
жалбоподателите. От доказателствата по делото се установява, че за издаденото
разрешение за строеж на етажните собственици в жилищната част на сградата не е
било съобщавано по надлежния ред – чл.149, ал.1 от ЗУТ, поради което за тях не
е започвал да тече срокът за неговото оспорване. По изложените съображения
съдът намира, че жалбата е депозирана от лица, разполагащи с правен интерес, в
предвидения в закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, поради
което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган – от
главния архитект на Община Русе съгласно чл.148, ал.2 от ЗУТ. Оспореният
административен акт е издаден в писмена форма и има визираното в чл.148, ал.9
от ЗУТ съдържание.
При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Разрешението е издадено по общия режим
на разрешаване на строителството – чл.148, ал.4 от ЗУТ, въз основа на одобрен
работен инвестиционен проект с обвхат части „Архитектура“, „Конструкции“,
„Електро“, ПБЗ, ПБ и ПУСО.
Видно от приложената преписка, заинтересованото лице „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД е депозирало заявление за одобряване на инвестиционен
проект с вх. № УТ-59-31/08.05.2018 г. за обект: „Ремонт покрив на
административна сграда на МЕР Русе, идентификатор 63424.2.5191-1, ул.“Борисова“
№ 27, гр.Русе“. Към заявлението за одобряване на инвестиционния проект са
представени този проект, изработен в обхват част „Архитектура“, част
„Конструктивна“, част „ЕЛ“, част „ПБ“, част „ПБЗ“ и част „ПУСО“. Към
заявлението са приложени и съответните документи по чл.142 – чл.144 от ЗУТ, а
именно доклад от „Булинженеринг-ТС“ ООД за оценка на съответствието на
проектната документация с основните изисквания към строежа по част
„Архитектура“, част „Конструкции“ и част „Електро“ и „ПБ“ с положително становище;
документи за собственост на възложителя и другия собственик на обекти в
административната част на сградата – нотариален акт за собственост от
07.02.2018 г. и нотариално заверен договор за доброволна делба от 07.04.2005 г.;
положително становище от РД „Пожарна безопасност и защита на населението“,
Първа РС – Русе, с оглед категорията на обекта – трета, съгласно чл.137, ал.1,
т.3, б.“в“ и б.“ж“ от ЗУТ и чл.6, ал.3 от Наредба
№ 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи; писмо от РИОСВ –
Русе за липсата на необходимост от провеждане на процедура по реда на глава
втора от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони за
процесното инвестиционно предложение. Видно от съдържанието на инвестиционния
проект, той е надлежно одобрен от главния архитект на Община Русе на 21.05.2018
г. чрез поставяне на печат "Одобрявам" и подпис на този
административен орган върху основните графични разработки и всички проектни
части за конкретния обект, съгласно легалната дефиниция на понятието „одобряване
на инвестиционен проект“ по т.6, § 3 от
ДР на Наредба № 4
от 21.05.2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти.
На същата дата – 21.05.2018 г.,
въз основа на така одобрения работен инвестиционен проект, възложителят
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозирал заявление с вх. № УТ – 41-192/21.05.2018 г. за издаване на разрешение за строеж за
процесния обект. Оспореното разрешение за строеж № 202/22.05.2018 г. е издадено
на следващия ден от главния архитект на Община Русе. От преписката е видно, а и
между страните няма спор, че то не е било съобщавано по реда на чл.149, ал.1 от ЗУТ на собствениците и носителите на вещни права върху индивидуални обекти в
жилищната част на сградата, каквито са и жалбоподателите. Както беше посочено по-горе,
същите имат качеството на заинтересовани лица в хипотезата на чл.149, ал.2, т.3
от ЗУТ, поради което е следвало те да бъдат уведомени за издаденото разрешение
за строеж. Макар неизпълнението на това задължение да съставлява нарушение на
административнопроизводствените правила, то засяга единствено и само
упражняването на процесуалното право на жалба и не представлява елемент от
процесуалната законосъобразност на самия административен акт.
Разрешението за строеж обаче е издадено в нарушение на материалния закон. Както
беше посочено по – горе, съдът не споделя заключението на вещото лице, което
стъпва на част „Конструктивна“ от инвестиционния проект, изработена от инж.Е.,
според което извършването на предвидените строително – монтажни работи не засяга
конструкцията на жилищната част на сградата. В отговор на въпрос трети по
своето заключение вещото лице е посочило, че при извършения оглед били открити
напуквания по стени и тавани в жилището на жалбоподателя И.Х., както и
отваряния и фуги между едноетажната сграда (подстанция, собственост на
„Електроразпределение Север“ АД) и многоетажната жилищно-административна такава,
както и монтирани марки. Тази едноетажна сграда е била укрепвана допълнително
чрез набиване на пилоти през 2002 г. В представения по делото отчетен доклад от
същата година е изрично посочено, че при експлоатацията си процесната сграда е
претърпяла няколко силни земетресения като през средата на 90-те години било
изпълнено сеизмично укрепване на конструкцията й. Посочено е, че през
последните години преди изготвяне на доклада сградата е получила деформации
вследствие неравномерното слягане на фундаментите. Установените деформации и
напуквания са подробно описани в доклада. В заключението си по въпрос трети
вещото лице е посочило, че не е възможно при външен оглед да се установи дали констатираните
при огледа напуквания засягат носимоспособността и устойчивостта на сградата
като за целта е необходимо да бъде възложено изследване на лицензирана фирма. Самата
сграда е строена през 1962 г. Констатираните и на място течове от покривната
плоча, за които има данни и в предходни периоди (вж. т.1 от покана за общо
събрание на етажната собственост на 28.12.2012 г. във вх.2 на жилищната част -
на л.189 от делото, касаеща извършването на неотложен ремонт на покрива поради
течове на вода от таваните в имотите на 5 етаж и опасност от разрушаване на
конструктивни елементи от сградата и отговор по електронна поща от ръководителя
на „ЕСО“ ЕАД, МЕР Русе - на л.99 от делото) и процесите на стареене и карбонизация
на бетона в течение на експлоатацията на сградата са от естество да доведат до
влошаване на неговите якостни характеристики. При издаването на разрешението на
строеж качествата на бетона на покривната плоча над шестия жилищен етаж и
неговата армировка не са изследвани. Както е посочило и вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание от 08.10.2020 г., за да се отговори дали
състоянието на бетонната покривна плоча на шестия жилищен етаж е такова, че
позволява разбиване на перголите, които са нейно продължение, с къртач, е
необходимо да се направи обследване на плочата. Вещото лице е посочило, че
липсва друг технически начин за предвиденото премахване на стоманобетонните
перголи над административната част на сградата освен бетонът да бъде разбит и
армировката да бъде прерязана. Заявява, че не може да отговори на въпроса дали
вибрациите при извършване на тези дейности биха могли да се предадат по такъв
начин на покривната плоча, неразделна част от която са перголите, че да я
увредят.
При това положение съдът намира, че отговор на този въпрос може да бъде
получен само при извършването на обследване на покривната плоча на шестия
жилищен етаж и на предвидените за премахване перголи над административната част
на сградата, каквото обследване е предвидено в чл.148, ал.13 от ЗУТ. Според
тази разпоредба разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни
работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства,
реставрация и адаптация, при които се засяга конструкцията на строежа, се
издава след извършено обследване по реда на чл. 176в. Спорен е въпросът дали разрешените строително-монтажни работи,
включително тези по частичното премахване на перголите, засягат конструкцията
на строежа. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен поради
изложените по-горе съображения. Както беше посочено, че в конструктивно
отношение покривната плоча и перголите съставляват неделимо цяло, поради което
дейностите по разбиване на бетона и прерязване на армировката на последните би
породила вибрации, които, предвид лошото експлоатационно състояние на цялата
сграда, слягането на нейните фундаменти и напукването на стените й, евентуално
би могло да доведе до спукване или деформации и по покривната плоча над шестия
жилищен етаж, която безспорно съставлява основен конструктивен елемент на
сградата и нейна обща част (за жилищната част). За да се прецени дали такава
опасност действително има главният архитект е бил длъжен, на основание чл.148,
ал.13 от ЗУТ, да изиска от възложителя представянето на доклад от проведено обследване
по реда на чл.176в от ЗУТ и конкретно чл.176в, ал.5 от ЗУТ и Наредба № 5 от
28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите. Както е посочило и вещото
лице в заключението си, само по този начин ще може да бъде установено
действителното състояние на покривната плоча, което, както беше посочено, въобще
не е било изследвано, като не е изследван и ефектът, който би имало
извършването на предвидените СМР върху нея. Видно и от чл.22 от Наредба № 5 от
28.12.2006 г., това е и една от целите на обследването – установяването на
действителните технически характеристики на строежа, включително чрез
установяване на вида и размерите на
дефектите, повредите или разрушенията в строежа. От заключението на
експертизата е видно, че обследване по реда на чл.148, ал.13 от ЗУТ не е било
извършвано. Липсата на такова обследване не може да бъде заместено от
изчисленията по част „Конструктивна“ на инвестиционния проект, според които
вследствие на предвидените СМР ще се премахне натоварване от 2,61 kN/m2, а ще се добави такова от 1,20 kN/m2. Както беше посочено, проблемът идва не от предвиденото ново натоварване,
което действително засяга само покрива над петия етаж на административната част
на сградата и е по-ниско от съществуващото, а от предвиденото извършване на
дейности по къртене на бетон и прерязване на армировката на перголите над тази
част при тяхното премахване. Впрочем необходимостта от извършването на
укрепителни работи във връзка с демонтажа на перголите се признава и с
посочването в количествената сметка към инвестиционния проект, като вид СМР, и
на дейността „Укрепване за демонтаж на стоманобетонни перголи“. Липсва обаче
информация в какво ще се изразява това укрепване и дали то има за цел избягването
на евентуалните повреди по покривната плоча над шестия етаж на сградата, чието
продължение са перголите.
По изложените съображения съдът намира, че при издаването на оспореното
разрешение за строеж е нарушен материалния закон, доколкото липсва елемент от фактическия състав за неговото
издаване, а именно доклад от извършено обследване на основание чл.148, ал.13 от ЗУТ. Това прави административния акт незаконосъобразен и е основание за
неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на
жалбоподателя И.М.Х. следва да бъдат присъдени направените от него деловодни
разноски в общ размер на 185 лева, от които 10 лева – държавна такса и 175 лева
– заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице.
В полза на жалбоподателите М.Г.Г. и В.Д.Г., притежаващи обект в етажната
собственост в режим на съпружеска имуществена общност, следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна
такса.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Община Русе, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Г. и В.Д. *** и И.М.Х.,***,
разрешение за строеж № 202/22.05.2018 г., издадено от главния архитект на
Община Русе, с което на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Електроразпределение
Север“ АД, с ЕИК *********, е разрешено извършването на строителство на обект:
„Ремонт на покрив на административна сграда“, трета категория, с
местонахождение ПИ № 5191, кв. 227, ЦГЧ по плана на гр.Русе, ул.“Борисова“ №
25, идентификатор № 63427.2.5191.1 по кадастралната карта на гр.Русе.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П.П.М., да заплати на М.Г.Г. и В.Д. ***,
сумата от 10 лева – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П.П.М., да заплати на И.М.Х.,***,
сумата от 185 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: