Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.В., 14.08.2018 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на първи август през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5603 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г.Д.К., като майка и законен представител на малолетното дете Б.Т.Т..против Т.Б.Т. за увеличаване размера на присъдената издръжка от 70,00 лв. до минимално предвидения размер за страната, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се навеждат твърдения, че със съдебния акт по гр.д. № 1978/2011г. на ВрРС ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лв за детето Б.Т.Т... Моли размерът на издръжката да бъде увеличен до минималния размер на издръжка за страната.   

В постъпилия отговор по чл.131 ГПК от особения представител на ответника предявеният иск е оспорен по основание и размер. Твърди, че не е конкретизиран претендирания размер, тъй като само е посочено, че се иска увеличаване до минимално предвидения размер за страната. Сочи, че в случай на уважаване на иска, следва периодът да бъде определен от предявяване на исковата молба.   

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 1648/18.07.2018 г. като безспорни между страните са отделени фактите, че ответникът е баща на детето Б.Т.Т.., че същата не е навършила пълнолетие, както и че страните са обвързани от одобрена от съда спогодба по гр. дело № 1978/2011 г. по описа на РС - В., с което е определена първоначална месечна издръжка в размер на 70 лева.

От представено удостоверение за получените доходи от ищцата за периода от 06.2017г. до 02.2018г., издадено от „Тренквалдер“ ЕООД се установява, че средният й доход е около 500 лева на месец. От удостоверение, издадено от „Софтел” ЕООД се установява, че за периодът февруари 2018г. до април 2018г. средният й месечен доход е в размер на 723 лева.

От писмо на Община В.изх.№1100-221/05.02.2014г. се установява, че ответникът не е изплащал първоначално определената издръжка, поради което на детето е изплащана издръжка в минимален размер от Община В.по предвидения законов ред за 2013г. и 2014г.

По делото не е изготвено становище от ДСП, тъй като сезираната ДСП-В.е констатирала, че майката и детето вече не живеят на територията на Община В..

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени е иск за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в обстоятелствата, с правна квалификация чл.150 СК.

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка дъщеря – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

С одобрена спогодба по гр. дело № 1978/2011 г. по описа на РС - В., ответникът е осъден да заплаща на детето си Б.Т.Т..месечна издръжка в размер на 70,00 лв., считано от 01.04.2011г.

От този момент до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е изминал период от седем години. Към настоящият момент Б.е навършила 10 години, при което несъмнено нуждите й от издръжка са нарастнали. Безспорно е, че с израстване на децата, те се нуждаят както от повече средства за храна, облекло и ежедневни нужди, така и за задоволяване на образователни потребности - учебници и помагала. След присъждане на първоначалната издръжка детето е започнало да ходи на училище.

В рамките на периода след присъждане на издръжката е налице и промяна в икономическите условия в страната, която също следва да бъде отчетена. Категоричен показател в тази насока е размерът на минималната работна заплата в страната, с който законодателят е обвързал и минималния размер на издръжката за едно дете. Към настоящия момент минималната работна заплата в страната е 510,00 лева, а към 2011г.  /началният момент на присъждане на издръжката за детето/, е бил в размер на 240,00 лв. Увеличението е от 270 лв., което представлява съществена промяна в икономическите условия.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица.

За да определи размер на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 127,50,00 лв., а към момента на предявяване на иска до 01.01.2018г. – 115 лева/, нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът намира, че за отглеждането и възпитанието на детето са необходими месечно 240 лева, от които от бащата да се поеме минималният дължим размер съобразно закона – 115 лева до , а останалите – от майката. При определяне размера на издръжката и разпределението й между родителите на детето, съдът е взел предвид, че майката полага всички непосредствени и ежедневни грижи за детето Биляна, както и че има задължение за издръжка и към друго непълнолетно дете.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди. Както бе посочено и по-горе, към настоящия момент детето Б.е навършило 10 години и за времето след определяне на първоначалната издръжка и одобрението на спогодбата през 2011 г. потребностите му неминуемо са се увеличили, като за задоволяването им са необходими парични средства, които са в по-висок  размер от определената по гр.д.№ 1978/2011 г. издръжка от 70,00 лева. Детото е ученик в пети клас и за неговото обучение и възпитание, храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия са необходими значителни парични средства, които надвишават необходимите до момента. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд.

По отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от него доходи или налично имущество, което да ангажира отговорността му за заплащане на издръжка над законоустановения минимум. Oтветникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата увеличена издръжка е в размер на минималната работна заплата за страната, или 460,00 лв. до 01.01.2018г. и 510 лева от 01.01.2018г. до настоящия момент /в този смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.В./. По делото не са събрани доказателства същия да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. Установи се, че ответникът е трудово зает, но не се установи какъв е размерът на месечния му доход.  Съдът приема, че доходът му не може да бъде под минимално определеният размер за страната и при доход минимум от  460,00  лв. на месец, съответно 510 лева, и при ограничаване на средствата за собствената му издръжка под социалния минимум, ответникът има  възможност  да плаща издръжка в размер от 115,00 лева месечно, съответно 127,50 лева месечно след 01.01.2018г.. Останалата част до посочената по-горе сума от 240,00 лева следва да се осигурява от майката, при която детето живее. Съдът намира, че така определената издръжка за детето Б.е съобразена с нуждите на детето и възможностите на  родителите му.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че иска за увеличение размера на присъдената издръжка се явява основателен в размер от 115,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. до 01.01.2018г., и в размер на 127,50 лева от 01.01.2018г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

Въз основа на сбора от тригодишните платежи върху присъдената сума за увеличение, съдът определя дължимата държавна такса в размер на 82,30 лв., която ответника следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - В..

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с одобрена от съда спогодба издръжка  по гр. дело № 1978/2011 г. по описа на Районен съд – гр.В.издръжка на детето Б.Т.Т.., ЕГН **********, като я увеличава от 70,00 лева на 115,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. до 01.01.2018г., и в размер на 127,50 лева от 01.01.2018г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, поради което:

ОСЪЖДА Т.Б.Т., ЕГН ********** да заплаща на детето Б.Т.Т.., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.Д.К., ЕГН **********, издръжка в размер на 115,00 лева /сто и петнадесет лева/, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2017 г. до 01.01.2018г., и в размер на 127,50 лева /сто двадесет и седем лева и 50 ст./ от 01.01.2018г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Т.Б.Т., ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 82,30 лева /осемдесет идва лева и 30 ст./ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.В.на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 300 лева / триста лева/, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за особения представител на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В.в двуседмичен срок от 14.08.2018г. на основание чл.315, ал.2 ГПК, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба пред Окръжен съд гр. В.в едноседмичен срок от 14.08.2018г. на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: