№ 357
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110108353 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД от
С. Г. Р. за сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и от Б. С. Р., чрез законния му представител С. Г. Р. за сумата от
10 000 лева, представляваща неимуществени вреди от ПТП реализирано на 25.12.2022
год..
Ищецът-С. Г. Р. и Б. С. Р., чрез пълномощник, излагат в исковата молба, че на
25.12.2022 год., в гр. София, при движение по бул. „История славянобългарска“ от бул.
„Рожен“ в посока „Каменоделска“, в района на ТЕЦ София, при управление на лек
автомобил „Пежо 207“ с рег. №////////, И.П.П. поради движение с несъобразена скорост
реализира ПТП със спрелите пред него две моторни превозни средства, едно от които
управлявания от С. Г. Р. лек автомобил „Рено Клио“ с рег. №/////////. Поддържа се, че
вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Пежо 207“.
Твърди се, че вследствие на произшествието Б. Р. е бил с главоболие, изпитвал е страх,
лесна уморяемост, изпитва панически страх от качване в кола, а С. Р., след камшичния
удар е изпитвала силноглавоболие,схващане на врата, световъртеж и нестабилност при
ходене. Поддържат, че за лекия автомобил управляван от И.П.П. е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ДБЖЗ” АД валидна към датата на ПТП.
Молят съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ЗАД „ДБЖЗ”
АД, да заплати на Б. С. Р. обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания в размер на 10 000 лева, а на С. Г. Р.
сумата от 6 000 лева, ведно със законната лихва считано от 02.03.2023 год.-датата на
1
предявяване на претенцията към ответното дружество до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – ЗАД „ДБЖЗ” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
обстоятелствата относно нестъпването на ПТП, виновното и противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №////////, наличието на причинно-
слдствена връзка между ПТП и уврежданията причинени на ищеца, както и механизма
на ПТП. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващи се в
непоставяне на предпазен колан от страна на С. Р., както и че Б. Р. не е пътувал в
детски стол.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност”, сключен между деликвента и ответното дружество, както и
противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което са настъпили вредните
последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
Ответникът следва да обори законоустановената презумпция за вина.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „„Пежо 207“ с рег. №//////// и реализирането на ПТП на
25.12.2022 год. с участието на С. Г. Р. и Б. С. Р..
Факта на настъпване на процесното ПТП с участието на застрахования при
ответника автомобил се установява от Протокол за ПТП от 25.12.2022 год., от който е
видно, че участници в произшествието са водачите И.П.П., управлявал лек автомобил
„Пежо 207“ с рег. №//////// и С. Г. Р., управлявала лек автомобил „Рено Клио“ с рег.
№/////////.
С оглед на това съдът приема, че към момента на настъпване на произшествието
за лекия автомобил управляван от И.П.П. има действаща застраховка ГО при
ответника, респ., че лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №////////, е бил застрахован срещу
гражданска отговорност при ЗАД „ДБЖЗ” АД, действаща към момента на настъпване
на ПТП. Застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на
договора, от който момент, застрахователят носи риска при настъпване на
застрахователното събитие респ., че на ответника е възложен застрахователния риск
при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
2
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС.
Ответникът оспорва механизма на ПТП респ. извършването на деликта от
страна на И.П.П.. За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал писмени
доказателства-Протокол за ПТП от 25.12.2022 год., който носи подписи на водачите. В
графа обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че МПС 1 се
движи по бул. История славянобългарска“ с посока от бул. „Рожен“ към ул.
„Каменодолска“ и в района срещу срещу ТЕЦ София, поради движение с
несъобразена скорост реализира ПТП с МПС 2 и МПС 3. Съдът приема, че протоколът
за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се
ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството
на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е.
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното лице е посетило
мястото на ПТП и е изготвило протокол за ПТП от 25.12.2022 год., а участниците в
него са подписали същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е настъпило при
механзма посочен в него. Вещото лице изготвило автотехническата експертиза също
дава заключение, че от техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. №////////, който се е движил
със скорост и дистанция, при които не имал възможност спре в рамките на опасната
зона на превозното средство, без да настъпи съприконсовение с намиращия се пред
него лек автомобил „Рено Клио“. От заключението се установява, че ищецът не е
имало как да предотврати произшествието, тъй като се е намирал пред ударилия го
лекавтомобил „Пежо 207“ с рег. №////////. Предвид изложеното съдът приема, че
виновен за настъпването на произшествието е водачът на лек автомобил „Пежо 207“,
който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
По тези съображения и с оглед извършеното доказване на този релевантен за
спора факт, съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на лек автомобил
„Пежо 207“ с рег. №//////// следва да възмезди претърпените от ищците неимуществени
вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил
застрахован по застраховка гражданска отговорност в ЗАД „ДБЖЗ” АД, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от КЗ да
заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем за отговорността на водача. На
следващо място с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, ответното
застрахователно дружество се е задължило да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от водача на лекия
3
автомобил на трети лица, в случая на ищеца, неимуществени вреди. За установяване
размера на претърпените неимуществени вреди е приета и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на пътно-
транспортно произшествие ищеца С. Р. е получила навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, с период на възъстановяване
около 20-25 дни и контузия на гръдния кош с период на възстановяване 15-20 дни, а Б.
Р.-клинични и анамнестични данни за травми на главата спериод на възстановяване 20-
25дни. Вещото лице е дало заключение, че в случая наличието или не на поставен
предпазен колан не влияе върху вида и тежестта на увредите.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и трайната съдебна практика,
понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят
е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се
поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице,
да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт
на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът
взема предвид показанията на свидетеля Михаела С.а Хубавий-Найденова, от които се
установява, че е гледала ищеца Б. Р. в деня след инцидента, който плачел, треперел и
казвал, че го боли главата. Установява се, че вследствие на настъпване на инцидента Б.
Р. отказва да се качва в автомобил, започва да трепери и плаче. Установява се, че
ищцата С. Р. е имала главоболие, световъртеж, болки във врата и гърба, както и че до
сега приема антидепресанти. При определяне на паричното обезщетение следва да се
изходи от конкретните обстоятелства, характерът на неимуществените вреди,
интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда. В случая, към момента на
настъпване на произшествието ищецът Б. Р. е бил на 4 години. От гласните
доказателства се установи, че е бил уплашен, че го е боляла глава, както и че до
момента се страхува да пътува в автомобил. От СМЕ се установява, че болките от
получените травми отшумяват в рамките на 20-25 дни. С оглед на изложеното
настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който
съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е в размер на 1 000 лева, до който размер
претенцията следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 лева. По отношение ищцата С. Р. съдът приема, че размерът на
4
обезщетението, който съответства на претърпените неимуществени вреди 1 500 лева,
до който иска е основателен и следва да се уважи и да се отхвърли за разликата да
пълния предявен размер от 6 000 лева.
Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, и
пътуването на Б. Р. не в детски стол е неоснователно. Извод за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая от
съдебно-медицинската експертиза се установява, че непоставянето или поставянето на
предпазен колан не влияе на вида и тежестта на увредите на С. Р.. По отношение на
твърдението, че Б. Р. не е пътувал в детски стол от страна на ответинка не бяха
ангажирани никакви доказателства. Изложеното обуславя извода на съда за
неоснователност на възражението.
Предвид изложеното искът предявен от С. Г. Р. следва да се уважи за сумата от
1500 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 6 000 лева, като
неоснователен и недоказан, а искът предявен от Б. С. Р. чрез законния му представител
С. Г. Р. следва да се уважи за сумата от 1000 лева и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. От това следва, че забавата се
определя не от датата на настъпване на събитието, а от по-късен момент. В конкретния
случай от страна на ищеца са ангажирани доказателства да е представил исканите от
застрахователя документи на 02.03.2023 год., поради което лихвата следва да се
присъди от 18.03.2024 год..
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на страните, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Г. Б. Б.
общо сумата от 152,50 лева /40 лева-адвокатско възнаграждение за Б. Р. и 112,50 лева-
адвокатско възнаграждение за С. Р./, а ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, общо сумата от 611 лева /317,25 лева-адвокатско
възнаграждение за Б. Р. и 293,75 лева-адвокатско възнаграждение за С. Р./,
представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
5
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на СРС сумата
от 510 лева, представляваща дължимата държавна такса и депозити за изготвяне на
САТЕ и СМЕ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ////, с адрес: гр. ///// да заплати на С. Г. Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Г. Б., на основание чл. 432 от
Кодекса на застраховането вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 500 лева /хиляда и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП реализирано на 25.12.2022 год., като отхвърля иска за разликата до пълния
претендиран размер от 6 000 лева, като неоснователен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.03.2023 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ////, с адрес: гр. ///// да заплати на Б. С. Р., с
ЕГН ********** чрез законния си представител С. Г. Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. //////, чрез адв. Г. Б., на основание чл. 432 от Кодекса на застраховането вр.
чл. 45 от ЗЗД сумата от 1 000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП реализирано на 25.12.2022 год., като
отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като
неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2023 година
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК //// да заплати на адвокат Г. Б. Б., на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА общо сумата от 152,50 лева /сто петдесет и два лева
и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ////,
на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 293,75 лева /двеста деветдесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА Б. С. Р., с ЕГН ********** чрез законния си представител С. Г. Р.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК ////, на основание чл. 78, ал.3 и
ал.8 от ГПК, сумата от 317,25 лева /триста и седемнадесет лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от претенцията.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД, ЕИК //// да заплати на Софийски районен съд
сумата от 510 лева /петстотин и десет лева/, представляваща държавна такса и
разноски за изготвяне на САТЕ и СМЕ.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7