№ 122
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100506606 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. Е. И. и Ц. Г. И. срещу решение №
20024041/23.03.2022 г. по гр.д. № 16498/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 159 състав, в
частта, с която са уважени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите,
като жалбоподателят В. Е. И. е осъден да заплати сумата в размер на 1652,80 лв., ведно
със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата в
размер на 269,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
09.03.2021 г., а жалбоподателят Ц. Г. И. - сумата в размер на 428,53 лв., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата в
размер на 62,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
09.03.2021 г.
Жалбоподателите В. Е. И. и Ц. Г. И., твърдят, че решението в обжалваната част е
1
неправилно. Поддържат, че задълженията, начислени до м.02.2018 г., са погасени по
давност, поради което неправилно първоинстанционният съд не е уважил
своевременно релевираното възражение в тази насока. Твърдят също така, че не
дължат мораторна лихва, тъй като не са изпаднали в забава. Ето защо, молят
решението в обжалвана част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго
такова, с което исковете за главница за топлинна енергия и за мораторна лихва да
бъдат отхвърлени. Претендират разноските по производството.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството
пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество – „ПМУ И.“ ООД,
не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с пасивно субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят разделно в
полза на ищеца сумите, както следва: 2644,55 лв., 5/8 части от която се претендира
спрямо ответника В. Е. И. и 3/8 части от ответника Ц. Г. И., ведно със законната лихва
от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „******* ап. *******, аб. № **********; 470,06 лв., 5/8 части от която се
претендира спрямо ответника В. Е. И. и 3/8 части от ответника Ц. Г. И.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г. върху
посочената главница; 22,62 лв., 5/8 части от която се претендира спрямо ответника В.
Е. И. и 3/8 части от ответника Ц. Г. И., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г.
до 30.04.2019 г.; 4,72 лв., 5/8 части от която се претендира спрямо ответника В. Е. И. и
3/8 части от ответника Ц. Г. И., представляваща мораторна лихва за периода от
30.03.2018 г. до 09.03.2021 г. върху посочената главница.
Ищецът – „Т.С.” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„******* ап. *******, аб. № **********. Сочи, че ответниците не са заплатили в
определения в общите условия срок стойността на доставената им топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Ето защо, ищецът е предявил посочените по-
горе искове.
С решение № 20024041/23.03.2022 г. по гр.д. № 16498/2021 г. по описа на СРС, I
2
ГО, 159 състав са уважени частично предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, като В. Е. И. е
осъден да заплати сумата в размер на 1652,80 лв., ведно със законната лихва от
24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата в размер на 269,74 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г., а Ц. Г. И.
- сумата в размер на 428,53 лв., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап.
*******, аб. № ******* както и сумата в размер на 62,24 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г. В останалата част исковете
са отхвърлени, като решението на СРС в частта, с която исковете са отхвърлени, не е
обжалвано.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
За основателност на исковете за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по договор за
предоставяне на топлинна енергия, по силата на което ответниците дължат
заплащането на цената на предоставената топлинни енергия в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* че за периода, предмет на делото, е
доставил реално на ответниците топлинна енергия с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба стойност.
От фактическа и правна страна първоинстанционният съд е приел за установено,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните,
съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът е имал
задължение в процесния период да доставя топлинна услуга за целия имот, а
ответниците - да заплащат цената при условията на разделна отговорност – 13/16
части ответникът В. Е. И. и 3/16 част ответникът Ц. Г. И.. Първоинстанционният съд е
стигнал до извод, че дължимата сума за топлинна енергия в процесния период е в общ
размер на 2285,51 лв., като ответникът В. Е. И. дължи 1856,98 лв. от посочената сума,
а ответникът Ц. Г. И. - 428,53 лв. Предвид диспозитивното начало, искът за главница за
топлинна енергия спрямо ответника В. Е. И. е уважен изцяло, а искът спрямо Ц. Г. И. –
до сумата в размер на 428,53 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 991,68
лв. Изводите на първостепенния съд за наличието на облигационно отношение между
страните и за цената на предоставената топлинна енергия в имота не се оспорват в
3
настоящото производство.
Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът, дали задължението
на ответниците за заплащане на цената на потребената топлинна енергия е погасено по
давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т.С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т.С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Т.С.” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба, от
който момент давностният срок е прекъснат – 24.03.2021 г., то в случая погасени по
давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.01.2018 г. Съгласно представените към исковата молба фактури,
неоспорени от ответниците, дължимата цена за топлинна енергия за посочения период
е в размер на 645,12 лв., която се явява погасена по давност. Ответниците дължат
цената за предоставената топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г.,
която е в размер на 1640,39 лв.
Дължимата мораторна лихва, начислена върху посочената главница, е в размер
на 221,25 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г. Следва да се посочи в тази
връзка, че задълженията за топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2018 г.
са включени в обща фактура от 31.07.2018 г., а задълженията за м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. – в обща фактура от 31.07.2019 г. С оглед общите условия на „Т.С.” ЕАД,
вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с
изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т.С.” ЕАД), като
потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния
4
период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Т.С.” ЕАД). Следователно,
моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се
считат в забава, не съвпадат, като давностният срок започва да тече от момента на
изискуемостта, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т.е. в 45-дневен срок след изтичане на
всеки месец от периода на потребление, а потребителите са в забава след изтичане на
45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Неоснователно е
възражението на жалбоподателите за нищожност на клаузата от общите условия на
„Т.С.” ЕАД, предвиждаща възможност за начисляване на мораторна лихва след
изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Посочената клауза не противоречи на изискванията за
добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на страните
по правоотношението. Точно обратното, в оспорената клауза се предвижда възможност
за начисляване на мораторна лихва само след окончателното определяне на дължимата
цена за топлинна енергия след извършване на реален отчет и изготвяне на
изравнителните сметки, поради което се препятства начисляването на мораторна лихва
върху прогнозно определена цена за топлинна енергия, което отговаря на изискванията
за добросъвестност.
С оглед посоченото, жалбоподателят В. Е. И. дължи сумата в размер на 1332,81
лв., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща
главница за потребена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата
в размер на 179,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
09.03.2021 г., а жалбоподателят Ц. Г. И. - сумата в размер на 307,58 лв., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата в
размер на 41,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
09.03.2021 г.
Следователно, обжалваното решение в частта, с която исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу В. Е. И., са
уважени над сумата в размер на 1332,81 лв. до сумата в размер на 1652,80 лв. и за
периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и над сумата в
размер на 179,76 лв. до 269,74 лв., представляваща мораторна лихва, следва да бъде
отменено и исковете в посочената част следва да бъдат отхвърлени поради погасяване
по давност на главното задължение.
В частта, с която исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
5
и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Ц. Г. И., са уважени над сумата в размер на 307,58 лв.
до сумата в размер на 428,53 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап.
*******, аб. № ******* както и над сумата в размер на 41,49 лв. до 62,24 лв.,
представляваща мораторна лихва, следва да бъде отменено и исковете в посочената
част следва да бъдат отхвърлени поради погасяване по давност на главното
задължение.
В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдено.
Решението в частта, с която са присъдени разноски на страните пред първата
инстанция, не следва да бъде изменяно, доколкото не са налице искания по чл. 248
ГПК. Дори при изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателите имат
право на по-малко разноски пред първата инстанция в сравнение с присъдените им, а
ответникът по жалбата има право на повече разноски пред първата инстанция в
сравнение с присъдени му.
По разноските:
Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите е
неоснователно, тъй като същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя В. Е. И. сумата в
размер на 76,35 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати в полза на жалбоподателя Ц. Г. И. сумата в размер на 101,06 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство с оглед изхода на обжалването.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 77,14 лв., представляваща
разноски във въззивното производство с оглед изхода на обжалването.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20024041/23.03.2022 г. по гр.д. № 16498/2021 г. по описа
на СРС, I ГО, 159 състав, в частта, с която исковете с правно основание чл. 79, ал. 1,
6
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В. Е.
И., ЕГН ********** и Ц. Г. И., ЕГН **********, са уважени, както следва: исковете
срещу В. Е. И. над сумата в размер на 1332,81 лв. до сумата в размер на 1652,80 лв. и
за периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и над сумата в
размер на 179,76 лв. до 269,74 лв., представляваща мораторна лихва; исковете срещу
Ц. Г. И. над сумата в размер на 307,58 лв. до сумата в размер на 428,53 лв. и за периода
от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и над сумата в
размер на 41,49 лв. до 62,24 лв., представляваща мораторна лихва, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В. Е. И., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: над
сумата в размер на 1332,81 лв. до сумата в размер на 1652,80 лв., т.е. за 319,99 лв., и за
периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* поради погасяване
по давност, както и над сумата в размер на 179,76 лв. до 269,74 лв., т.е. за 89,98 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Ц. Г. И., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: над
сумата в размер на 307,58 лв. до сумата в размер на 428,53 лв., т.е. за 120,95 лв., и за
периода от м.05.2017 г. до м.01.2018 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до
погасяването, представляваща главница за потребена топлинна енергия за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и над сумата в
размер на 41,49 лв. до 62,24 лв., т.е. за 20,75 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
са уважени, като жалбоподателят В. Е. И. е осъден да заплати сумата до 1332,81 лв.,
ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница
за потребена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата до
179,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021
7
г., и жалбоподателят Ц. Г. И. е осъдена да заплати сумата до 307,58 лв., ведно със
законната лихва от 24.03.2021 г. до погасяването, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „******* ап. *******, аб. № ******* както и сумата до
41,49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 09.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на В. Е. И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 76,35 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Ц. Г. И., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 101,06 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН ********** и Ц. Г. И., ЕГН **********, да заплатят в
полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
77,14 лв., представляваща разноски в във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „ПМУ И.“
ООД, на страната на ответника по жалбата - „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8