Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                 град Свиленград, 13.07.2018година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №243 по описа за 2018година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

      Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2643/2017 от 27.04. 2018 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, с което на  А.И.Д. с ЕГН ********** ***  на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА  -цигари „ ASSOS SLIM” /асос слимс/-18 кутии– всички с продажна цена 79,20лева; за нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233,ал.5 във вр. с ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000,00 лв. ,която глоба представлява минималния размер,предвиден в закона за повторно нарушение и на основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е постановено задържане от А.И.Д. с ЕГН ********** за обезпечаване на част от глобата по пункт 2-ри от  НП-сумата в размер на 120лева.

            Недоволен    от горепосоченото наказателно постановление  е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда оспорва изложената фактическа обстановка като твърди,че бил декларирал устно превозваните от него стоки, но въпреки това срещу него били издадени два акта за установяване на административно нарушение. Факта на деклариране се установявал от отразеното в разписката с която стоката била задържана,като в нея било отразено,че цигарите са задържани за митнически режим/МР/.Именно за това възразил  и отказал да подпише съставените му актове. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.

           В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован по смисъла на чл.61,ал.2 от ЗАНН, не се явява и не ангажира доказателства в подкрепа на доводите изложени в жалбата.

           Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам.Началника на Митница - Бургас чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита  обжалваното НП за правилно и  законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

      В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

       Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

При завръщането си от Р. Турция, жалбоподателят А.И.Д. влязъл в страната ни на 08.11.2017г през ГКПП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” с лек автомобил  марка „Фолксваген Пасат” с рег.№Х7873КК,управляван лично от него. По същото време на работа на горепосочения МП  изпълнявала служебните си задължения митническия инспектор св.М.В. ,която преди предприемане на митническа проверка, приканила лицето да обявя и да декларира носените от него стоки – в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, с изрично уточнение и цигари,  в отговор на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не декларирал нищо.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя Д. от свидетеля М.С.В., при която в естествена кухина на автомобила, предназначена за съхранение на резервна гума, установила наличие на пласмасови опаковки, различни по вместимост и съдържание,които били в търговско количество. Запитан за вида на стоката, жалбоподателят отговорил,че се касае за пестициди и потвърдил че бил запознат със забраната за пренасянето им.

Автомобилът бил насочен към халето за щателна митническа проверка (ЩМП) на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, като преди пристъпването й жалбоподателя заявил на митническите служители,че пренася и 18кутии цигари  Асос слимс . При последващата проверка, осъществена от М.Ж.С.и св.С.Х.П. са били открити недекларираните стоки – предмет на настоящото нарушение/18кутии цигари  Асос слимс, всички без акцизен бандерол/. По-късно в хода на проверката към посочените лица се присъединила и свидетелят М.В..

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 3674 от дата 08.11.2017 година. 

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя Д. е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че всичко е декларирал.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя А.Д. е съставен и предявен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2358/08.11.2017 година. Отказът на жалбоподателя Д. да подпише и да получи екземпляр от АУАН е удостоверен с подписа, трите имена и длъжността на един свидетел.

Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 0114075 от дата 08.11.2017 година. В Разписката е отбелязано, че стоката е задържана за последващ митнически режим, след което е извършена корекция в смисъл, че стоката е задържана във връзка със съставяне на АУАН, като корекцията е надлежно подписана и подпечатана от митнически служител.

За обезпечаване на евентуалното вземане по така съставения АУАН е задържана сумата от 120 лв. с разписка за задържане №00114079/08.11.2017г.

Срещу Акта извън законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя А.Д..

Впоследствие  вещите предмет на административното нарушение са били предадени с приемо предавателен протокол  от 08.11.2017г. за съхранение в Митница Бургас.

 Митническата стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие – цигари, по правилото на  чл.233,ал.3 in fine ЗМ  се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е определена от митническите органи  в  размер, както следва: на сумата 79,20лв – общо за цялото количество цигари,съгласно становище от Комисия по Заповед №ЗМ -1000-174/06.03.2017г. на Началника на Митница Бургас. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от  комисия от митнически служители, в състав 5 –ма членове, специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-174/06.03.17г на Директора на Агенция Митници. От съдържанието на цитираните Становища, се установява, че продажната цена е определена от митницата, към датата на нарушението, на база обявената официално цена  за конкретната търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.3,т.1 от ЗАДС , като такава е налична и установена в размер на  4,40лв – за „Асос слимс”. Съобразно така посочената индивидуална пазарна цена и количеството цигари от посочената марка, в резултат на просто математическо пресмятане, митническите органи са получили и приели общата продажна цена в размер на 79,20лв за цялото количество – 18 кутии цигари от посочената марка.

Така пресметната стойност на предмета на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, като възражения в тази насока не са въведени от негова страна.

  Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Началникът на Митница – Бургас е  издал процесното НП № 2643/2017 на 27.04.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.

Видно от приетото като доказателство по делото НП № 2651/2016 от 03.04.2017 година на Заместник-Началника на Митница – Бургас, влязло в сила на 19.04.2017 година става ясно, че на А.Д. за нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, извършено на 11.11.2016 година е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 176 лв. и са отнети в полза на Държавата цигари на стойност 88 лв.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 и ал. 5 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и за обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 120 лв.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 09.05.2018 година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП лично от адресата.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 556/32-127893 от 11.05.2017 година на Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Началниците на Митници имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Приложена е и Заповед № 4133 от 03.06.2016 година за преназначаването на Красимир Николов Фучеджиев на длъжността Заместник-Началник на Митница – Бургас.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа  анализа на писмените и гласни доказателства, събрани  и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства,  в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – Е.С., М.Г.Д.Д. ,М.В. и С.П., съдебният състав  кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя  и намирането на конкретното количество цигари укрити от  същия в управялваното от него МПС, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от страна на жалбоподателя,  относими са показанията на М.В. и С.П..

  Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,   които  не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. 

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

  Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.        

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

От показания на свидетелите – М.В., М.Ж.С.и С.Х. (митнически служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 08.11.2017  година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в торбичка, поставена на задната седалка на автомобила – местото е изяснено конкретно в свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите М.В. и С.Х.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – М.В. и С.Х. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.

Ето защо, след като водача – жалбоподателят , влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 18 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е било писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.

В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 18 броя кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал.7 от ЗДДС (40 броя цигари,респективно 2бр.кутии), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.

Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в торбичка, поставена на задната седалка на управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Правилна е дадената правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно основанието, на което жалбоподателят е санкциониран – за повторно извършено нарушение на основание ал. 5 на чл. 233 от ЗМ. Т.е. правилна и законосъобразна е преценката на АНО, че нарушението е извършено от жалбоподателят „повторно” по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗМ, съдържащ легално определение на понятието „повторност” по смисъла на този закон, и съгласно която разпоредба, „повторно” е нарушението, извършено в срок от една година от влизането в сила на НП, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

Безспорно установено е по делото, че с влязло в законна сила на 19.04.2017 година НП № 2651/2016 от 03.04.2017 година на Заместник-Началника на Митница – Бургас, жалбоподателят е наказан за извършено от него административно нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ с „Глоба” в размер на 176 лв. Деянието, за което е наказан с НП, предмет на проверка в настоящото производство, е извършено от лицето на 08.11.2017 година, т.е. преди изтичане на едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото нарушение.  В тази връзка следва да се посочи, че не е нарушено правото му на защита, тъй като не е допуснато процесуално нарушение, свързано с правната квалификация на деянието.

Не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение, че НП 2651/2016 от 03.04.2017 година на Заместник-Началника на Митница – Бургас. Не е описано в процесния АУАН, доколкото при съставянето на АУАН актосъставителят не е длъжен да знае, че констатираното нарушение е повторно. Това се сочи едва в НП и подлежи на доказване от страна на административнонаказващия орган - нещо, което се установява чрез доказателствата по делото. Освен това, наличието на това обстоятелство е от значение за размера на предвидената санкция, но не и за съставомерността на санкционираното в случая деяние. Видно от  АУАН и  НП, в същите  се съдържа ясно и точно описание на нарушението, поради което няма съмнение, че е налице в достатъчна степен възможност за лицето от даденото описание и посочената като нарушена норма да разбере какво противоправно поведение му се вменява и да организира адекватно защитата си/така и Решение №16/26.01.2018г. по КАНД №289/2017г. по описа на ХАС/.

Налице е и субективния елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия в торбичка на задната седалка на лекият автомобил. Т.е.  жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” и предвид факта, че вече е бил наказван за същото административно нарушение (видно от обстоятелствената част на НП № 2651/2016 от 03.04.2017 година на Заместник-Началника на Митница – Бургас). Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .

 В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превоза. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 18 броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начина на превозването им и факта, че нарушението е повторно, следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение.  В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал. 3 се налага „Глоба” в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000 лв.; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер. Видно от представеното и прието като доказателство по делото НП № 2651/2016 от 03.04.2017година на Заместник-Началника на Митница – Бургас, влязло в сила преди датата на инкриминираното деяние – 19.04.2017 година, става ясно, че това не е първото административно нарушение на жалбоподателя – налице е изключителна упоритост от страна на жалбоподателя за извършване именно на този вид нарушение (митническа контрабанда) - тази упоритост Съдът извежда от посоченото по–горе НП, видно от което, на същия вече е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл.233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, което се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство съобразно чл. 27 от ЗАНН и налага извода, че наложената санкция явно не е изиграла своята административнонаказателна функция. Констатира се, че в случая степента на обществената опасност на дееца е завишена, тъй като изложените отегчаващи вината обстоятелства се отнасят тъкмо до нея. Що се отнася до обществената опасност на деянието - тя също е висока, предвид наличието и на друго издадено НП и предвид факта, че района на Районен съд - Свиленград е особено чувствителен към митническата контрабанда предвид зачестяването на подобни нарушения в последно време.

Не се констатираха смекчаващи вината обстоятелство ,доколкото такива  не се ангажираха от страна на жалбоподателя.

Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

Правилно и законосъобразно е обжалваното НП и в частта, касаеща обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на актосъставителя – митнически орган, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и законосъобразно е иззел и задържал сумата от 120 лв., тъй като размерът на предвидената „Глоба” е от 2 000 лв.

Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,а обжалваното НП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

  Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

                                      Р  Е   Ш  И  :                              

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление /НП/ №2643/2017 от 27.04.2018година на Зам.Началника на Митница - Бургас, с което на  А.И.Д. с ЕГН ********** ***  на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА  -цигари „ ASSOS SLIM” /асос слимс/-18 кутии– всички с продажна цена 79,20лева; за нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233,ал.5 във вр. с ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000,00 лв. ,която глоба представлява минималния размер,предвиден в закона за повторно нарушение и на основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е постановено задържане от А.И.Д. с ЕГН ********** за обезпечаване на част от глобата по пункт 2-ри от  НП-сумата в размер на 120лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                 

                                                               Районен съдия:...........................